Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 355/02.07.2018 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретаря Д*** Д*** и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 296 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №133 от 18.04.2018 г. по АНД № 410 по описа за 2018г. на
Районен съд – Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 17-0996-003854 от 10.10.2017год.
на Началник
Сектор „Пътна полиция” при ОД МВР гр.Монтана. С наказателното постановление на И.Д.
***, са наложени административни наказания глоба в размер на 300.00 лева /триста
лева/ и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец, на
основание чл.183, ал.7 от ЗДвП, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател, представляван от адвокат И.Х.
*** редовно призовани, не се явяват, в жалбата навежда доводи за допуснато
нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. В писмено становище поддържа жалбата, като моли да бъде отменено въззивното
решение и издаденото наказателното постановление.
Ответника по касационната жалба Началник Сектор „Пътна
полиция” при ОД МВР гр.Монтана, редовно призован, представлява се от главен юрисконсулт
К*** Д*** , която оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното
съдебно решение, като навежда доводи за установеност на административното
нарушение и законосъобразно ангажиране на административнонаказателната
отговорност.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си
в съдебно заседание, дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са
заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което
е потвърдил наказателното постановление, съставът на Районен съд Монтана е
приел от фактическа страна, че на 04.09.2017 г. около 01,20часа в с.С*** буче,
обл.Монтана на ул.”Г*** Д*** ”, административно наказаното лице е управлявал
влекач „Д*** ” ФТ ХФ 105 с рег.№ С*** и прикачено към него полуремарке „К*** ”
с рег. № С 2365ЕС, като при наличие на въведена с пътен знак В-18 забрана за
движение на товарни автомобили над 12 тона, същия продължава движението си след
знака, с което е извършил нарушение на чл.6, т.1 във връзка с чл.183, ал.7 от ЗДвП .
От правна страна съдът е приел, че при
провеждането на административно наказателната процедура не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила в резултат, на
които да е опорочено производството по установяване на нарушението и налагане
на наказанието. Ръководейки се от принципа за разкриване на обективната истина
въззивния съд е събрал относимите по делото писмени доказателства, които е
анализирал поотделно и в своята съвкупност. Дал е вяра на събраните по
съответния процесуален ред гласни доказателства и е постановил един правилен и
законосъобразен съдебен акт.
Настоящият състав на съда не споделя доводите
изложени в касационната жалба, тъй като от представените писмени доказателства
подробно обсъдени от въззивния съд безспорно се установява наличието на
въведена временна организация на движението на основание чл.84, ал.2 от Наредба
№3/16.08.2010год., въз основа на приложените протоколи, забраняваща движение на
МПС – та над 12 тона, както и наличието на поставен за това пътен знак „В-18”,
видно от приложените по делото протоколи.
Приетите писмени доказателства установяват
факти и обстоятелства, потвърждаващи нарушението на правилата за движение –
преминаване след знак В-18, като видно от приложените заповеди на директор ОПУ
Монтана е въведена временна организация и безопасност на движението, като в
тази връзка са и изготвените протоколи, т.е. както от обективна, така и от
субективна страна административно наказаното лице е нарушило забраната
предвидена в чл.6, т.1 във връзка с чл.183, ал.7 от ЗДвП
Настоящият съдебен състав намира, че при
постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния
закон в случая ЗДвП или съществено нарушение на процесуалните правила –
релевираните с жалбата касационни основания. Още повече, че наведените с
касационната жалба твърдения, които се споделят от настоящият съдебен състав
подробно са обсъдени от въззивния съд в съответствие с разпоредбата на чл.61,
ал.1 и ал.2 от Наредба №18/23.07.2001год. за сигнализация на пътищата с пътни
знаци, кореспондираща с разпоредбите на чл.49 и чл.50 от ППЗДвП.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
При съставянето им не са нарушени административно производствените правила,
материалният закон и целта на същия. Наказанието е правилно определено, предвид
разпоредбата на чл.183,
ал.7 от ЗДвП,
в която точно е фиксиран размера на същото и административно наказващият орган
не разполага с оперативна самостоятелност при определяне му. Като е потвърдил
процесното НП, първоинстанционният съд се е произнесъл с един мотивиран и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
В обобщение на изложеното касационата
инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за
отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха
установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради
което решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав
на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №133
от 18.04.2018 г. по АНД № 410 по описа за 2018г. на Районен съд – Монтана, с
което е потвърдено наказателно постановление № 17-0996-003854 от 10.10.2017год. на Началник Сектор „Пътна полиция”
при ОД МВР гр.Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: