№ 21013
гр. София, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20241110129683 по описа за 2024 година
Предявени са от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ” АД ,ЕИК : ********* срещу Т. С.
Георгиева положителни установителни искове, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, с правно
основание 98а от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД , с които
се претендира признаване спрямо ищеца, че ответникът дължи сумата в размер на 1049,91
лева , представляваща непогасени задължения за доставена и потребена електрическа
енергия и мрежови услуги, за електроснабден обект, находящ се в гр. София, ул. „Георги
Спасов“ (Съби Дичев) 27А, кл. № 310262384715, за периода 15.11.2022 г. до 13.02.2023 г.
ведно със законната лихва от 13.97.2023год. до датата на окончателното плащане ,както и
сумата в размер на 6,97 лева , мораторна лихва върху главницата за периода от 04.01.2023 г.
до 28.06.2023 г.,за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 21464/21.07.2023год. по ч.гр.д.№ 39186/2023год. по описа на СРС,65
състав.
В исковата молба се твърди, че „Електрохолд Продажби“ ЕАД е доставчик на
електрическа енергия на потребителите, присъединени към разпределителната мрежа на
обособена територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г.,
издадена въз основа на Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-
135-11 от 29.11.2006 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и
Лицензия № Л-229- 15/17.05.2007 г. за дейност с търговия на електрическа енергия, с
включени права и задължения на „координатор на стандартна балансираща група“.
Твърди че между страните съществува облигационно правоотношение, предвид че
ответника има открита партида при ищеца с клиентски № 310262384715, по подадено
Заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди от 01.10.2021 г., с титуляр -
Т. С. Георгиева за електроснабден обект, находящ се в гр. София, ул. „Георги Спасов“ (Съби
Дичев) 27А, на който адрес е доставена електрическата енергия и мрежови услуги за период
от 15.11.2022 г. до 13.02.2023 г. По откритата партида ответникът, в качеството на
потребител на електрическа енергия, регулярно бил потребявал и заплащал цената на
1
доставената и потребена електрическа енергия и мрежови услуги,за което представя
Справка за консумация на клиента и Заявление за разсрочване на задълженията №
********** от 11.10.2021 г.
Ищецът се позовава на чл.98а от ЗЕ ,предвид че е краен снабдител спрямо
ответника и му продава ел. енергия при публично известни ОУ.Твърди че е изпълни
задължението си за доставка на електрическа енергия и мрежови услуги за периода от
15.11.2022 г. до 13.02.2023 г, до електроснабдения обект на посочения по-горе адрес в гр.
София.На основание чл. 13 т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на “Електрохолд Продажби“ ЕАД,потребителят бил задължен да
заплаща стойността на консумираната в обекта електрическа енергия в сроковете и по
начина, определени в тези Общи условия, а именно в десетдневен срок, през който период от
време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок, вземането става
годно за принудително изпълнение по съдебен ред.
Ищцовата страна сочи, че ответникът не е заплатил дължимата цена за ел. енергия и
достъп до електроразпределинетлната мрежа , поради което е изпаднал в забава и следвало
да заплати обезщетение за забава в размер на 6,97 лева за периода от 04.01.2023 г. до
28.06.2023 г. Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.В проведеното съдебно заседание на 24.10.2024г. ответникът заявява ,че в
процесния период не е била в дома си, като е без ток.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна
страна.
От приложеното ч.гр.д.№ 39186/2023год. по описа на СРС,65 състав ,се установява
че същото е образувано по подадено заявление от „Електрохолд Продажби“АД срещу Т. С.
Георгиева като въз основа на същото е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 21464/21.07.2023год. по ч.гр.д.№ 39186/2023год. по описа
на СРС,65 състав.
Заповедта е връчена при условията на чл.47,ал.5 от ГПК като връчителят е събрал
данни ,че длъжника се намира в чужбина.Ето защо ,на основание чл.415,ал.1,т.2 от ГПК на
заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземанията
си.Разпореждането е връчено на 23.04.2024год., като в срок ,а именно на 23.05.2024год.
същият е представил доказателства ,че е предявил иска си ,като въз основа на исковата
молба от 23.05.2024год. е образувано и настоящото производство.
Предявените искове са процесуално допустими.
За да бъдат основателни исковете, в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване следните обстоятелства – по иска за главница: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия между
страните, количеството на реално доставената от него по договора енергия за процесния
период и нейната стойност; по иска за мораторна лихва - съществуването и размера на
главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
Видно от Заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди от
01.10.2021год. ,подадено от Т. С. А. е сключен договор при ОУ за продажба на електрическа
енергия ,с място на продажба в гр.София,ул.“Георги Спасов“ №27, А,къща ,с кл. №
310262384715.В подкрепа на това се явява и Заявление за отстрочване/разсрочване на
задължения от 11.10.2021год. ,с което Т. С. А. е поискала да бъде отстрочено/разсрочено
задължението й в размер на 1371,51лв.
Впрочем, от страна на ответника не е оспорено наличието на облигационно
отношение с ищеца по отношение на посочения имот, а така също не са оспорени и
2
доставените количества ел. енергия.
Съгласно справка за консумация на клиенти за кл. № 310262384715 ,се ,установява
,че 15.11.2022 г. до 13.02.2023 г. са снемани показания от СТИ ,намиращо се на адреса.
Представена е и фактура ,издадена на 20.12.2022год. ,за периода 15.11.2022год. –
13.12.2022год. ; фактура издадена на 20.01.2023год.,за периода 14.12.2022год. –
13.01.2023год. и фактура ,издадена на 14.01.2023год.,за периода 14.01.2023год. до
13.02.2023год., на обща стойност 1049,91лв. с ДДС ,като са начислявани и мораторни лихви
върху главниците ,в общ размер от 46,97лв. ,за периода 04.01.2023год. до 28.06.2023год.
Относно наличието на правоотношение между страните по договор за доставка на
електрическа енергия съдът намира следното. Съгласно нормата на чл. 98а, ал. 1 ЗЕ,
крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия.
Легалната дефиниция на понятието „битов клиент“ е установена в § 1, т. 2а от
Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.) на ЗЕ. Тя се отнася и за
правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез нея законът свързва качеството
на длъжник на цената с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно
право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е „за
собствени битови нужди“, и не е уговорено друго с крайния снабдител. Договорната
свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената
електроенергия за битови нужди да е друг правен субект – онзи, който ползва
електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на
ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия
имот (така Решение № 205 от 28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г. на ВКС, III г.о., ГК). Този
извод следва и от клаузите на Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на "Електрохолд продажби " АД. В чл. 4, ал. 2 от ОУ е дадено определение на
понятието "потребител на електрическа енергия за битови нужди", а именно – физическо
лице, което е собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакинството си. Според чл. 4, ал. 3 от ОУ, правата и
задълженията на потребител на електрическа енергия за битови нужди може да упражнява и
друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
имота е предоставил изрично писмено съгласие, дадено пред продавача или пред нотариус с
нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия за
определен срок, като в този случай собственикът, респективно лицето с учредено вещно
право на ползване по отношение на електроснабдения имот, носи солидарна отговорност
пред продавача за консумираната в имота електроенергия.
В конкретния случай е безспорно че за процесния период ответникът е бил
собственик на електроснабдения имот, както и че същият е поискал да закупува на
01.10.2021год. ел. енергията в него, респ. всички издадени справки и фактури се водят на
негово име.
Следователно, по делото е установено обстоятелството, че ответникът за процесния
период е бил обственик на електроснабдения имот, съответно същият има качеството на
потребител на електрическа енергия.
По така изложените съображения следва да се приеме, че ответникът в качеството
си на собственик на присъединен към електроразпределителната мрежа има качеството
потребител, като между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-
продажба (доставка) на електрическа енергия за процесния имот, по отношение на който
липсва спор в производството, че е електрифициран.
На следващо място, по възраженията на ответника, че не е живял в процесния имот
в процесния период, съдът намира същото за неотносимо, доколкото по делото не са
ангажирани доказателства, че правата и задълженията по договора за продажба на ел.
3
енергия ще се реализират от друго лице, т.е. не са ангажирани доказателства за спазване на
изискванията на чл. 4, ал. 3 от Общите условия на ищцовото дружество и за сключване на
договор между третите неучастващи в спора лица и дружеството-ищец. Следва да бъде
посочено, че обстоятелството че други лица са ползвали имота, а не потребителите на ел.
енергия, е непротивопоставимо на електроразпредителното дружество, а е предмет на
вътрешни отношение между ответника и лицата, които същият е допуснал до имота.
С оглед на което ответникът отговаря за цената на доставена електрическа енергия
за процесния период.
По делото не е спорна извършената доставка на електрическа енергия за процесния
период и имот, както и нейната стойност, която се установява и от представените по делото
преписи от фактури, издадени за процесния клиентски номер и имот. На следващо място
ответникът не твърди и не ангажира доказателства за извършени плащания на процесните
суми.
Предвид гореизложеното, при кумулативното наличие на всички предпоставки за
възникване на процесното вземане, предявеният установителен иск за претендираната
главница се явява доказан по основание и размер.
Поради неизпълнение на задължението за заплащане на стойността на ползваната
електрическа енергия в рамките на срока по чл. 19, ал. 2 от Общите условия на ищцовото
дружество, на основание чл. 35 от ОУ за Т. А. е възникнало задължение за заплащане в полза
на „Електрохолд продажби” АД на обезщетение за забава за периода от 04.01.2023год. до
28.06.2023. в размер на законната лихва върху просрочената главница.
Съобразно цитираните клаузи от общите условия, месечното вземане за цена на
доставена електрическа енергия е такова с предварително определен падеж по смисъла на
чл. 84, ал. 1 ЗЗД, поради което не е нужно кредиторът да кани длъжника, за да изпадне
последният в забава. В тази насока е и клаузата на чл. 19, ал. 7 от ОУ съгласно която
неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението да заплати
дължимата сума в срок. Съдът изчисли дължимата лихва на основание чл. 162 ГПК
съразмерно уважената част от иска на 46,97лв.,поради което и този иск е основателен.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има само ищеца ,на основание чл.78,ал.1
от ГПК.
В заповедното производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски в общ размер
от 265 лева, от които 25лв. – д.т. и 240лв. – уговорено и платено адвокатско възнаграждение
с вкл.ДДС. В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер
от общо 25 лева и претендира адвокатско възнаграждение в размер от 480лв., с
вкл.ДДС,поради което същите в общ размер от 505лв. следва да бъдат възложени на
ответника.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ЕЛЕКТРОХОЛД
ПРОДАЖБИ” АД ,ЕИК : ********* ,със седалище и адрес на управление
гр.София,бул.“Цариградско шосе“ № 159,бл.“БенчМарк Бизнес Център“ срещу Т. С.
Георгиева ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ул.“Георги Спасов“ № 27А , положителни
установителни искове, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, с правно основание 98а от Закона за
енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД ,че Т. С. Георгиева ,ЕГН : **********
4
дължи на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ” АД ,ЕИК : ********* сумата в размер на
1049,91 лева , представляваща непогасени задължения за доставена и потребена
електрическа енергия и мрежови услуги, за електроснабден обект, находящ се в гр. София,
ул. „Георги Спасов“ (Съби Дичев) 27А, кл. № 310262384715, за периода 15.11.2022 г. до
13.02.2023 г. ведно със законната лихва от 13.97.2023год. до датата на окончателното
плащане ,както и сумата в размер на 6,97 лева , мораторна лихва върху главницата за
периода от 04.01.2023 г. до 28.06.2023 г.,за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 21464/21.07.2023год. по ч.гр.д.№ 39186/2023год.
по описа на СРС,65 състав.
ОСЪЖДА Т. С. Георгиева ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ул.“Георги
Спасов“ № 27А да заплати на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ” АД ,ЕИК : ********* ,със
седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Цариградско шосе“ № 159,бл.“БенчМарк
Бизнес Център , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 265 лева, представляваща
разноски в заповедното производство и сумата от 505 лева, представляваща разноски в
исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5