О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ 6
Номер 09.05.2022 г. град Русе
Административен
съд – Русе, касационен
състав, на тринадесети април две хиляди двадесет и втора година в закрито
заседание в следния състав:
Председател: Росица Басарболиева
Членове: 1. Диана Калоянова
2. Спас Спасов
като
разгледа докладваното от съдия Калоянова
частно касационно административнонаказателно
дело номер 171 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
229, ал. 1
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по частна жалба
на „Макс-партс“ ЕООД, ЕИК *********; съсседалище и адрес на управление гр.
Русе, ул. „Плиска“ № 94, бл. „Домостроител“ вх. А, ет. 3 и съдебен адрес *** против Протоколно определение № 617/28.02.2022 г.,
постановено по АНД № 20224520200164/2022 г. на Районен съд – Русе, с което жалбата
на „Макс-партс“ ЕООД срещу Наказателно постановлание № 13/28.04.2021, издадено
от директора на Регионарна инспекция по околна среда и водите – Русе е оставена
без разглеждане и производството по делото е прекратено. В частната жалба се
развиват доводи за неправилност на определението. Твърди се, че срокът за
обжалване на наказателното постановление не е започвал да тече, защото
дружеството е узнало за процесното наказателно постановление на 17.12.2021 г.,
когато е получило покана за доброволно изпълнение на наложената имуществена
санкция от частен съдебен изпълнител.
Твърди, че не е
налице хипотезата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, както са приели
административнонаказващият орган и районният съд. Иска се отмяната на
обжалваното разпореждане и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната
жалба - Регионарна инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) – Русе, чрез
процесуален представител, е ангажирал писмен отговор на частната касационна
жалба, в което изразява становище за нейната неоснователност. Иска касационната
инстанция да постанови определение, с което да остави в сила обжалвания съдебен
акт на районния съд.
Касационният съд, като съобрази
доводите в частната жалба и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Частната жалба е подадена от
процесуално легитимирана страна и при наличие на правен интерес. Същата е
депозирана в 7-дневен срок от съобщаване на
определението съгласно чл. 230 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 6 от ЗАНН, поради което частната жалба е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
За да остави без
разглеждане жалбата на „Макс-партс“
ЕООД и да прекрати производството по делото, районният съд е приел, че
наказателното постановление се счита връчено на санкционираното дружество, на
основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, на 29.06.2021 г., считано от деня на
извършеното от административнонаказващия орган отбелязване, откогато започнал
да тече и 7-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за обжалването на този
санкционен акт. Посочил е, че към датата на подаване на жалбата – 21.12.2021
г., този срок бил изтекъл, поради което подадената след изтичането му жалба
била недопустима, затова е оставена без разглеждане, а образуваното по нея
съдебно производство е прекратено.
Определението на районния съд е
правилно.
Настоящия касационнен състав приема,
че оплакванията на частния жалбоподател са неоснователни.
Дружеството е сезирало Районен съд –
Русе с жалба вх. № 26952/21.12.2021 г.
срещу Наказателно постановлание № 13/28.04.2021, издадено от директора
на РИОСВ – Русе. В жалбата се сочи, че дружеството е узнало за процесното
наказателно постановление на 17.12.2021 г., когато е получило покана за
доброволно изпълнение на наложената имуществена санкция от частен съдебен
изпълнител и възприема тази дата като дата, на която е връчено наказателното
постановление. Въвежда се твърдение, че именно от тази дата започва да тече
срокът за обжалване. Иска се от първата инстанция да отмени наказателното
постановление.
Фингираното връчване на наказателното
постановление по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, чрез отбелязването от
административнонаказващия орган, е извършено
на 29.06.2021 г. Следователно, срокът за обжалване на наказателното
постановление започва на 30.06.2021 г. и изтича на 05.06.2021 г. Жалбата
е подадена директно в
съда на 21.12.2021 г., поради което е
подадена след изтичане
на законоустановения преклузивен
срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН.
Дружеството спори не само относно
начина и датата на връчване на наказателното постановление, но и относно адреса
на който същото следва да бъде връчено – твърди се, че след като „Макс-партс“
ЕООД се представлява от пълномощник, то РИОСВ е следвало именно на него да бъде
връчено наказателното постановление.
В хода на съдебното дирене пред първата
инстанция са събрани доказатества относно връчването на наказателното
постановление на дружеството от „Български пощи“ ЕАД, Пощенска станция Русе и
от частния съдебен изпълнител, връчил на дружеството поканата за доброволното
изпълнение. След събиране на посочените доказателства, съдът е достигнал до
извода, че наказателното постановление е надлежно връчено по реда на чл. 58,
ал. 2 от ЗАНН, като е приел, че същото правилно е връчен на адреса на
дружеството. По тази причина е приел, че жалбата е недопустима като просрочена.
В касационната жалба се застъпва
тезата, че извода на районния съд за просрочие на жалбата е необоснован и
незаконосъобразен, защото наказателното постановление задължително е следвало
да бъде връчено на пълномощника, а не на адреса на дружеството. Тезата на
дружеството жалбоподател е неподкрепена с доказателства и е неоснователна.
Жалбоподателят е
търговско дружество, поради което наказателното постановление правилно е било
изпратено за връчване на адреса му на управление, обявен в търговския регистър.
Видно от отбелязването в известието за доставяне, на този адрес не е намерено
лице, което да приеме наказателното постановление, поради което пратката била
оставена в пощенската станция. Тъй като тя не била потърсена от своя адресат,
на 28.06.2021 г. същата била върната на административнонаказващия орган в
качеството му на подател. По тази причина същият е направил отбелязване на
гърба на наказателното постановление на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, което
следвада се приеме за връчено на посочената дата – 29.06.2021 г.
Както
приема и ЕСПЧ, правото на достъп до
съд не е абсолютно и може да бъде подлагано на определени ограничения (вж.
решенията на ЕСПЧ по делата Golder v. the United Kingdom, § 38; Stanev
v. Bulgaria [GC], §§ 230). Това се отнася особено до условията за
допустимост на жалбите, тъй като по самата си природа тези условия се нуждаят
от регулиране от държавата, която има определена свобода на преценка в това
отношение (решение на ЕСПЧ по делото Luordo v. Italy, § 85). Така
например, правото на достъп до съд може, при определени условия, да бъде обект
на легитимни ограничения, като например преклузивни срокове за упражняване на
някои права (вж. решение на ЕСПЧ по делото Stubbings and Others v. the
United Kingdom, §§ 51-52).
След като
търговското дружество-частен жалбоподател не е осигурило на адреса на
управление лице, което да получава кореспонденцията, предназначена за него,
поради което наказващият орган е приложил предвидена в националния закон
процедура по фингираното връчване на санкционния акт, то следва да се приеме,
че неблагоприятните правни последици (изтичане на преклузивния срок за
обжалването му) са резултат от поведението на самото дружество, а не на
допуснати от административнонаказващия орган или от въззивната инстанция
нарушения на правото му на достъп до съд.
Съдът намира за
необходимо да отбележи и следното: Частният жалбоподател се позовава на нормата
на чл. 18, ал. 2 от АПК, съгласно която пред административните органи
гражданите и организациите могат да се представляват с писмено пълномощно с
нотариална заверка на подписа и от други граждани или организации. В случая
следва изрично да се посочи, че се касае за административнонаказателно
производство, при което се ангажира юридическата отговорност на дружеството. За
да може съответното търговско дружество да се представлява в това производство
не е достатъчно да е налице упълномощаването по реда на чл. 18, ал. 2 от АПК,
включително и с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа. Необходимо
е в пълномощното да има изрична клауза за целта. Управителят на дружеството е
упълномощил А. И. П. в лично качество и в качеството му на управител на „ТСМС“
ООД в т. 7 от пълномощното (л. 15 от първоинстанционното дело) по следния
начин: „7. Да ме представлява пред органите на Общинска администрация
– Русе, РИОСВ, Агенцията по геодезия, картография и кадастър и техните
подразделения във връзка с дейността на фирмата и да подава от мое име всякаква
информация на хартиен и електронен носител, включително подаване и получаване
на сведения, удостоверения, справки, декларации, обяснения и други носители на
информация, както и да приема електронни изявления, отнасящи се до
упълномощителя. Да ползва правото ми за електронен обмен на данни с органите на
Общинска администрация – Русе, РИОСВ, Агенцията по геодезия, картография и
кадастър и техните подразделения. Да ме представлява и подписва при всички
процесуални действия, като извършва всички фактически и правни действия и
приема всякакви процесуални действия от мое име.“ В този смисъл няма надлежно упълномощаване за
случаите на реализиране на юридическа отговорност на „Макс-партс“ ЕООД.
Съдът счита, че първоинстанционният
съд е постановил валидно, допустимо и съответно на материалния закон
определение за прекратяване на производството, поради което същото следва да
бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 235 от АПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА Протоколно определение № 617/28.02.2022
г., постановено по АНД № 20224520200154/2022 г. на Районен съд – Русе.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.