Решение по дело №36/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от „А. СТРОЙ” АД, седалище и адрес на управление гр. Каварна, обл. Добрич, [улица], ЕИК *********, представлявано от изп. директор В. А. П., подадена чрез адв. Л. Б., срещу Държавна агенция за метрологичен и технически надзор - София, по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с която се претендира да бъде осъден ответникът да заплати на дружеството сумата от 23 259.54 лв. имуществени вреди, състоящи се в стойността на закупено и бракувано гориво по конкретно посочени фактури; 1200.00 лв. стойност на разходите за предаване и извозване на горивото съгласно съответна фактура; лихва за забава (лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД) върху двете суми общо, т.е. върху главница от 24 459.54 лв., от 07.11.2024 г. до 19.12.2024 г. (датата на подаване на исковата молба) в размер на 398.21 лв. и до окончателното изплащане на имуществената вреда, вкл. такси и разноски по съдебното производство.

С вх. № 510/ 19.02.2025 г. е подадена уточнителна молба, в която изрично е заявено, че актът, въз основа на който се претендират вредите, е Наказателно постановление (НП) № КГ-2488 от 27.04.2023 г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН).

С исковата молба се сочи, че с решение № 12 от 21.03.2024 г. Районен съд – Каварна по НАХД № 124/ 2023 г. по описа на съда е отменил Наказателно постановление № КГ – 2488/ 27.04.2023 г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор - София, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лв. на основание чл. 67, ал. 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ). Решението е било обжалвано пред Административен съд – Добрич, който с Решение № 2104/ 07.11.2024 г. по КАНД № 322/ 2024 г. по описа на съда е оставил в сила първоинстанционното решение.

Ищецът продължава, че във връзка с отмененото НП Председателят на ДАМТН е издал Задължително предписание (ЗП) № В-001-С/ 02.12.2022 г., с което е било наредено на «А. строй» ООД, ЕИК *********, представлявано от В. А. П., да изтегли от пазара описаното в ЗП течно гориво в налично количество от 9 647 литра. В изпълнение на ЗП дружеството е изтеглило от резервоара на бензиностанцията процесното гориво и го е предало на фирма «Ва – Ди 2» ООС с фактура № 1682/ 12.01.2023 г. за унищожаване. Горивото е било закупено от «Дизелор» ООД – София с две фактури, а именно с фактура № *********/ 23.11.2022 г. е било закупено гориво Дизел Б6 – 4971 литра при цена от 2.48 лв. за сумата от 12 328.08 лв. без ДДС и с фактура № 13000100013/ 30.11.2022 г. било закупено гориво Дизел Б6 – 4519 литра при цена от 2.419 лв. за сумата от 10 931.46 лв. без ДДС. Сочи, че общото количество по двете фактури било в размер на 9 490 литра, част от количеството от 9 647 литра, изтеглено от употреба, извозено и унищожено, а стойността му е 23 259.54 лв. За предаване и извозване на горивото били направени разходи според фактура № 1682/ 12.01.20223 г. в размер на 1200.00 лв. без ДДС.

При така описаните количества и разходи по фактури ищецът извежда, че дружеството е претърпяло имуществена вреда, тъй като НП било отменено изцяло, а горивото, вместо да бъде продадено, било извозено и унищожено. Определя имуществената вреда в главница от сумата от 23 259.54 лв. – стойност на закупеното и бракувано по цитираните по – горе фактури; 1200.00 лв. – стойност на разходите за предаване и извозване на горивото за унищожаване; лихва за забава в размер на 398.21 лв., считано от влизане на съдебното решение за отмяна на НП в сила до датата на подаване на исковата молба, т.е. лихва по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и лихва върху главницата до окончателното ѝ изплащане, както и сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от адв. Б., редовно упълномощен, който поддържа исковата молба. По доказателствата поддържа искането за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза, която даде отговор какъв е размерът на имуществената щета, която дружеството «А. строй» АД е претърпяло, изразяваща се в закупуването на процесното гориво, както и разходите за неговото извозване и унищожаване по посочените по-горе фактури.

Ответната страна – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Й. Г., който оспорва исковете и моли да бъде отхвърлена исковата молба като неоснователна и недоказана. С писмен отговор по исковата молба се настоява, че не са налице кумулативните предпоставки на чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като не е доказана фактически причинена вреда – претърпяна загуба, която да произтича пряко и непосредствено от отмяната на НП. Изтъква освен това, че със ЗП е вменено на дружеството задължение не за «унищожаване», а за «изтегляне» горивото от пазара. Прави се възражение, че ЗП № В – 001 – С/ 02.12.2022 г. не е обжалвано, както не е обжалвана и Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № В – 0666 – Б/ 26.11.2022 г. Моли се да бъдат отхвърлени исковете и да бъде присъдено на ответника юрисконсултско възнаграждение. С вх. № 1837/ 10.06.2025 г. ответникът, чрез юрисконсулт Г., представя Писмени бележки, в които развива доводите си за отхвърляне на исковете, както е посочено, като недопустими, неправилни, недоказани и необосновани.

Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич изразява становище за неоснователност на исковата молба.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите в исковата молба и изразените становища, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С Наказателно постановление № КГ-2488 от 27.04.2023 г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (л. 25), на база АУАН № А - 63/ 03.02.2023 г. (л. 20), на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лв. на основание чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ за нарушение по чл. 47, ал. 4, във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 3 от с.з.

Наказателното постановление е обжалвано от наказаното лице, като е образувано административнонаказателно дело (НАХД) № 124/ 2023 г. по описа на Районен съд – Каварна.

По делото са приети като доказателство НАХД № 124/ 2023 г. на Районен съд – Каварна, ведно с образуваните по жалба срещу решението по това дело КАНД № 249/ 24 и 322/ 24 г. на АдмС – Добрич (л. 52).

С Решение № 12/ 21.03.2024 г. по НАХД № 124/ 2023 г. КРС е отменил НП изцяло (л. 4 от адм. дело № 16225/ 24 на АдмС – Варна). Срещу съдебното Решение е постъпила касационна жалба, по която с Решение № 2104/ 07.11.2024 г. по КАНД № 322/ 24 г. АдмС – Добрич е оставил в сила първоинстанционното решение.

По делото е приета като доказателство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № В – 0666 – Б/ 26.11.2022 г., с която е забранено на дружеството разпространението на гориво за дизелови двигатели в количество от 5198 литра на обект Бензиностанция «Нефтопункт» № 1, от бензиноколонка № 1, свързана с резервоар № 1, за което е посочено, че е установено, че не съответства на изискванията за съдържание на биогориво в течно гориво. Заповедта е издадена на основание Протокол за изпитване в стационарна акредитирана лаборатория С – 0393/ 25.11.2022 г. и Констативен протокол № КП – 0666 – Б/ 25.11.2022 г. (л. 32 – 33).

Спрямо дружеството е издадено и Задължително предписание за изтегляне на течно гориво № В – 001 – С/ 02.12.2022 г., с което на основание чл. 30г, ал. 4 от Закона за чистотата на атмосферния въздух е наредено дружеството да изтегли описаното в Предписанието налично гориво от 9 647 литра. В Задължителното предписание изрично е изписано, че то е част от цитираната по – горе ЗППАМ, както и че може да бъде обжалвано пред Председателя на ДАМТН в 14 – дневен срок от съобщаването му. Задължителното предписание е съобщено на 02.12.2022 г. чрез електронен документооборот на дружеството, като, видно от Молба от 06.12.2022 г. (л. 35), дружеството е получило същото и моли за разрешение да бъде използвано горивото за вътрешноведомствени нужди.

По делото няма доказателства, а не се и оспорва, вкл. е налице и признание в тази насока от страна на процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание, че ЗППАМ и Задължителното предписание не са обжалвани и са влезли в сила. Адв. Б. изразява становище, че според него ЗППАМ и ЗП са част от НП.

По делото е назначена исканата ССчЕ, според заключението на която претендираната имуществена вреда е в общ размер от 24 459.54 лв., а размерът на лихвата по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от влизане на отмяната на НП в сила до подаване на исковата молба е 398.21 лв.

При така събраните доказателства и установена фактическа обстановка от правна страна се налага следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Искът е предявен от «А. строй» АД, ЕИК *********, правоприемник на «А. строй» ООД, ЕИК ********* (заличен търговец, управляващ обекта към момента на проверката), със седалище в гр. Каварна, спрямо което АД е издадено отмененото НП, пред компетентен съд, предвид т. 1 на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/ 2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съгласно която точка делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища.

Искът се явява допустим, като предявен с оглед разпоредбата на чл. 205 от АПК срещу юридическото лице, от състава на което е органът, от чийто незаконосъобразен акт се претендира, че са причинени търсените в настоящото производство вреди и след като е отменен актът, във връзка с чиято незаконосъобразност се претендират вреди.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие, при или по повод изпълнение на административна дейност, вреда, причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.

Съгласно мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/ 2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд за квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. С оглед на това настоящият състав счита, че първите от изискуемите по закон предпоставки за основателност на претенцията са налице – незаконосъобразен акт, издаден при или по повод административна дейност. В случая се касае до наказателно постановление, издадено от административнонаказващ орган, в кръга на правомощията му, което наказателно постановление е отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт.

За да бъде уважен искът, следва да са налице обаче останалите, кумулативно изискуеми предпоставки – вреда и причинна връзка между незаконосъобразния акт и вредата. Събраните по делото доказателства установяват наличието на имуществени вреди в претендирания от ищеца размер, но не е налице причинна връзка между отменения акт и вредите. За да стигне до този извод, съдът съобрази следното:

Видно от АУАН № А – 63/ 03.02.2023 г.(л. 20), основание за съставянето му е Констативен протокол № КП – 0666 – Б/ 25.11.2022 г., издаден от ГДККТГ. Този КП е издаден след проверка в обект Бензиностанция «Нефтопункт» № 1, находящ се в гр. Каварна, управляван от «А. строй» ООД, правоприемник «А. строй» АД, ЕИК *********, при която е установено, че се предлага течно гориво за дизелови двигатели с Декларация за съответствие № 345 от 18.11.2022 г., издадена от Лукойл Нефтохим Бургас АД за партида № 345, в количество 4 499.0 тона, доставено количество 4 971 литра по нареждане за експедиция № 0826084/ 23.11.2022 г. и Акцизен данъчен документ № **********/ 23.11.2022 г. С Протокол № В – 0107/ 24.11.2022 г. за проверка и вземане на проба от течно гориво е взета контролна и арбитражна проба от течно гориво, а именно Гориво за дизелови двигатели за изпитване в съответствие с чл. 18 от НИКТГУРНТК от дозиращия накрайник на бензиноколонка № 1 с помощта на удължител за Гориво за дизелови двигатели, обем на резервоар № 1, свързан с бензиноколонката, 10 000 литра, с налично количество 8 686 литра. След изпитване на контролната проба в стационарна акредитирана лаборатория ЛИ ГСМП-ГД ККТГ, ДАМТН Сертификат за акредитация от ИА БСА, рег. № 35 ЛИ//23.11.2020 г., валиден до 30.10.2024 г., е издаден Протокол от изпитване № С - 0393/ 25.11.2022 г. След извършване на експертиза на получените резултати е изготвен именно цитираният по – горе Констативен протокол за съдържание на биогориво в течно гориво № КП – 0666 - Б/ 25.11.2022 г. Протоколът от изпитване и Констативния протокол са връчени на основание чл. 22, ал. 8 от НИКТГУРНТК с писмо изх. № 84-01-960/ 26.11.2022 г. и известие за доставяне от 05.12.2022 г.

Описаните в АУАН и издаденото впоследствие НП протоколи са базата, на която са издадени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № В – 0666 0 – Б/ 26.11.2022 г. и Задължително предписание № В – 001 – С / 02.12.2022 г. В този смисъл и трите акта – НП, въз основа на което се претендират вреди, ЗППАМ и ЗП имат за предмет едно и също гориво. Задължението обаче за изтегляне от пазара на наличното гориво е вменено единствено и само със Задължителното предписание, което е самостоятелен административен акт, пораждащ задължение за дружеството. Неоснователно е твърдението на ищеца, че ЗППАМ и ЗП са част от НП. Процедурите по издаването на тези административни актове са различни, основават се на различни закони – ЗЕВИ и ЗЧАФ, протичат при различни правила и се оспорват по различен ред, като не са обвързани един с друг. Безспорно е в случая, че Задължителното предписание и Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка не са били обжалвани и са влезли в сила. С оглед изложеното дори дружеството да е претърпяло вреди, то те не са произтекли от отмененото НП, поради което липсва последната предпоставка за претендираната отговорност на държавата – причинна връзка между отменения като незаконосъобразен акт и вредите. За целите на закона е от значение не съществуването на някаква причинна връзка, а същата да е пряка и непосредствена. Под преки вреди следва да се разбират онези, които са типична, нормално настъпваща по време и място последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправното действие или бездействие и установения за незаконосъобразен акт. Липсата на който и да е елементите от посочения фактически състав води до невъзможност да се реализира отговорността на държавата и общината по предвидения от закона ред. В тежест на ищеца е да докаже наличието на причинна връзка между отменения по съдебен ред акт на административния орган и твърдените претърпени имуществени вреди, съобразно чл. 154 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. В случая това не беше сторено.

С оглед горното исковете като недоказани и неоснователни следва да бъдат отхвърлени изцяло.

При този изход от спора и изрично претендираните от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение, на последния следва на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ да бъде присъдено такова, което настоящата инстанция определя в размер на 100.00 лв. (сто лева) съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от изложеното и на основание чл. 203 и сл. АПК, във връзка с чл. 10, ал. 3, във връзка с ал. 4, пр.2-ро от ЗОДОВ, Административен съд – Добрич, ІІІ състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените с искова молба от „А. СТРОЙ” АД, седалище и адрес на управление гр. Каварна, обл. Добрич, [улица], ЕИК *********, представлявано от изп. директор В. А. П., искове срещу Държавна агенция за метрология и технически надзор - София, по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за сумата от 23 259.54 лв. имуществени вреди, състоящи се в стойността на закупено и бракувано гориво; 1200.00 лв. стойност на разходите за предаване и извозване на горивото; лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху двете суми общо, т.е. върху главница от 24 459.54 лв., от 07.11.2024 г. до 19.12.2024 г. (датата на подаване на исковата молба) в размер на 398.21 лв. и до окончателното изплащане на имуществената вреда.

ОСЪЖДА „А. СТРОЙ” АД, седалище и адрес на управление гр. Каварна, обл. Добрич, [улица], ЕИК *********, представлявано от изп. директор В. А. П., да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор сумата от 100.00 лв. (сто лева), представляваща съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция за юрисконсултско възнаграждение.

Препис от решението, на основание чл. 138, ал. 1 от АПК, да се изпрати/връчи на страните по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд - Добрич, пред Върховния административен съд на РБ, в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.