О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Гр.Несебър,
24.03.2014г.
Несебърски районен съд,
граждански състав, в закрито съдебно заседание, на двадесет и четвърти март,
през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател:
Петър Петров
като се запозна с
докладваното от районния съдия гр.д.№
158/2014г. по описа на Несебърски
районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от Я.В. Евангулопулос с ЕГН **********, в качеството й
на майка и законен представител на малолетното дете Васил Янев М. с ЕГН **********,***.
Свети Влас, ул.Байкал № 6, община Несебър, област Бургас, против Я.Н.М. с ЕГН **********,***.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че гражданският брак
между родителите на детето – майката Я.В. Евангулопулос и бащата Я.Н.М., е бил
прекратен с развод по силата на Решение № 112 от 23.07.2012г., постановено по
гр.д.№ 533/2012г. по описа на Несебърския районен съд. Със същото решение, с
което съдът е одобрил споразумението по чл.50 от СК, упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете Васил Янев М. са били предоставени на
майката, а бащата е бил осъден да му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 75
лева, считано от влизане в сила на решението до настъпването на законна прилича
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска. Твърди че, че от постановяването на решението до подаването
на настоящата искова молба изминали близо две години, през които са се
променили икономическите условия и размерът на минималната работна заплата.
Детето вече е на четири години и посещава целодневна детско заведение, за което
майката заплаща такса, която освен това сама се грижи за детето, подпомагана
единствено от родителите си. Потребностите на детето, свързани с осигуряването
на храна, облекло и обучение, значително нараснали. Ответникът от своя страна
се е регистрирал като едноличен търговец и като такъв осъществява търговска
дейност, няма задължения към трети лица, поради което няма да изпитва
затруднения при осигуряването на издръжката в претендирания размер. Моли съдът
да постанови решение, с което за бъде изменена присъдената по-рано издръжка,
като бъде увеличен нейния размер от 75 лева на 130 лева месечно, считано от
датата на предявяване на иска до настъпването на законна причина за изменението
или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска до окончателното й изплащане. Претендира разноски. Към молбата
си прилага писмени доказателства. Отделно моли ответникът да бъде задължен да
представи удостоверение за доходите си за последните шест месеца.
В срока за отговор на исковата
молба по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е подал такъв, не е изразил
становище по иска и не е направил възражения.
Несебърският
районен съд в решаващия състав, като съобрази горното, по реда на чл.312 от ГПК, намира следното:
Съдът намира предявения иск за допустим, а
представените от ищцата писмени доказателства – за допустими и относими към
предмета на делото, поради което следва да бъдат предприети действия по тяхното
събиране и приобщаване към доказателствения материал.
Искането на ищцовата страна
ответникът да представи доказателства за реализираните от него доходи, съдът
намира за неоснователно. На първо място, с това искане се цели разместване на
доказателствената тежест по предявените искове, второ, съдът няма правомощия да
задължава страна в производството какво да бъде нейното процесуално поведение,
и трето, разпоредбата на чл.190, ал.1 от ГПК има предвид представяне на
конкретен писмен документ намиращ се у другата страна. С искането не само, че
не индивидуализиран определен документ (лице от което изхожда, дата на
съставянето му, какво е обективирано в него и т.н.), но не се и твърди, че
такъв документ съществува в правния мир. Поради това непредставянето на такъв
неопределен, от страната, която го е поискала, документ не може да има за
последица приложение на чл.161 от ГПК.
С оглед на изложеното по-горе и
на основание чл.312, ал.1 от ГПК съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като доказателство по
делото представените от ищцата с исковата молба: Решение № 112 / 23.07.2012г.,
постановено по гр.д.№ 533/2012г. по описа на Несебърския районен съд;
Удостоверение за раждане от ***г., издадено въз основа на Акт за раждане № 0255
от 18.12.2009г на гр.Бургас, Служебна
бележка изх.№ 17 / 10.02.2014г., издадена от Обединено детско заведение
„Делфинче” гр.Свети Влас.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането от ищцовата страна ответникът да бъде задължен на основание чл.190,
ал.1 от ГПК да представи удостоверение за получаваните от него доходи през
последните шест месеца, като неоснователно.
На основание чл.312, ал.1, т.2 от ГПК съдът представя следния проекто-доклад по делото:
1.
От ищцовата страна се поддържа, че е налице съществена
промяна на обстоятелствата, налагащи изменение на присъдената по-рано издръжка,
която ответникът е длъжен да заплаща на малолетното си дете. Твърди, че предвид
възрастта на детето и обстоятелствата, свързани с обучението му, са нараснали
неговите нужди, а бащата може да я заплаща без затруднения. Предвид на това прави искане да бъде увеличен
размерът на издръжката от 75 лв. на 130 лв. месечно, считано от предявяване на
иска, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Ответникът не е
подал отговор на исковата молба.
2.
При наведените в исковата молба обстоятелства и от
петитума на исковата молба спорното материално право следва да се квалифицира
по чл.150 от СК– изменение на присъдена издръжка, поради промяна на
обстоятелствата, като производството се движи по реда и при условията на
чл.146, ал.2 от ГПК, във връзка с гл.ХХV от ГПК.
3.
Съдът разпределя доказателствената тежест между страните
като ищецът следва да докаже нарасналите си нужди и искът до размер, възможностите
на ответника да осигурява за в бъдеще издръжката в претендирания размер.
Ответникът следва да обори твърденията на ищцата с всички доказателствени
средства.
4.
Съдът указва на ищеца, чрез законния му представител, че
не сочи доказателства в подкрепа на твърденията си за вида и размера на
нарасналите си нужди през периода след първоначалното определяне размера на
издръжката, възможностите на ответника да заплаща издръжката в претендирания
размер и за доходите на родителите си.
Указва на страните на основание чл.312, ал.2 от ГПК,
че в едноседмичен срок могат да вземат становище във връзка с направения доклад
и дадените указания от съда, да предприемат съответните процесуални действия.
Указва на страните, че ако не изпълнят указанията на съда в посочения срок, ще
загубят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
Указва на страните, че до приключване на съдебното дирене могат: 1)
да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства
само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно и 2) да
твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да
посочат и представят доказателства за тях.
Дава възможност на страните
най-късно в първото съдебно заседание да изчерпят доказателствените си искания.
Съдът приканва страните към
спогодба или ги напътва към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора.
Насрочва делото в открито съдебно
заседание на 14.04.2014г. от 09.30 часа,
за които дата и час да се призоват страните.
Да се изискат и приложат
материалите по гр.д.№ 533/2012г. по описа на Несебърски районен съд.
Преписи от настоящото определение
да се връчат на страните.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :