Решение по дело №1922/2018 на Районен съд - Сливен

                                                     

                                                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

         гр.Сливен, 15.11.2018г.

        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският районен съд, граждански състав в съдебно заседание на 15 октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ

при секретаря МАРИЙКА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1922 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по предявен положителен установителен иск за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която в срок е подадено възражение от длъжника. Правното основание на предявения иск е чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.

            В исковата си молба ищцовото дружество твърди, че срещу ответната страна е издадена заповед за изпълнение и във връзка с подаденото от нея възражение се предявява исковата претенция.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответната страна дължи част от сумите, за които срещу нея е издадена по ч.г.д.№864/2018г. на СлРС заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Претендират се разноските по делото.

От страна на ответника не е представен отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищцовото дружество  не се представлява. В писмена молба се заявява, че в хода на производството ответникът е заплатил изцяло претендираната сума в размер на 6450,06 лева, поради което се иска отхвърляне на исковата молба, поради извършеното в хода на процеса плащане. Претендират се разноските по делото.

Ответното дружество, редовно призовано, се представлява в съдебно заседание от пълномощник, който моли за отхвърляне на иска и претендира присъждане на разноските по делото.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищцовото „Водоснабдяване и канализация” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.”Победа”, ул.”Генерал Владимир Вазов” №3, в качеството му на кредитор е подало на 22.02.2018г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответното „Водоснабдяване и канализация-Сливен” ООД.

Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №515/23.02.2018г. по ч.гр.д.№864/2018 г. на СлРС за главница, мораторна лихва и разноски.

В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение ответникът е подал възражение за недължимост на сумите по нея.

В срока по чл.415 от ГПК заявителят по заповедното производство е  предявил настоящия положителен установителен иск само за мораторната лихва в размер на 6450,50 лева, тъй като главницата била заплатена доброволно.

В хода на процеса след получаване на препис от исковата молба процесното вземане в размер на 6450,06 лева е погасено от ответника чрез плащане по банков път на 13.06.2018г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК е допустим, а разгледан по същество е изцяло неоснователен, поради извършено от ответника в хода на процеса плащане, чрез което ищцовото вземане е погасено в пълен размер. Поради това съдът следва да отхвърли К едноседмичцен срок

изцяло предявения положителен  установителен иск като неоснователен.

Тъй като доброволното плащане е настъпило в хода на процеса, следва да се приеме, че ответната страна с поведението си е дала повод за завеждане на делото, предвид забавата и възраженията срещу заповедта за изпълнение, както и поради плащане чак след получаване на препис от исковата молба. По тази причина следва да се уважи и искането на ищцовата страна за присъждане на разноските по делото. Разноските по заповедното производство следва да се присъдят отделно съобразно т.12 на ТР по ТД №4/2013г. на ВКС, заедно с разноските по настоящото дело, като същите възлизат общо на 761,35 лева и включват държавни такси и юрисконсултски  възнаграждения.

Ръководен от гореизложеното, съдът 

 

Р      Е     Ш     И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване и канализация” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.”Победа”, ул.”Генерал Владимир Вазов” №3 против „Водоснабдяване и Канализация-Сливен” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”Шести септември” №27 положителен установителен иск за признаване за установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество сумата 6450,06 лева, представляваща част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №515/23.02.2018г. по ч.гр.д.№864/2018г. на СлРС, като неоснователен, поради плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и Канализация-Сливен” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”Шести септември” №27 да заплати на „Водоснабдяване и канализация” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.”Победа”, ул.”Генерал Владимир Вазов” №3 сумата 761,35 лева /седемстотин шестдесет и един лева и 35 стотинки/, представляваща разноски по делото, включваща разходите по заповедното и исковото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: