Р Е Ш
Е Н И Е № 213
Гр.В** 04.11 2020 Г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС гражданско
отделение в открито заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : СВ* С**
Членове :1.Г** Й**
2.Д** В**
при
секретаря А.А**....и с участието на
прокурора..................
изслуша
докладваното от съдията Й** гр. дело № 169
по описа за 2020 година и за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивната жалба на А.Е.А. ***,
чрез адв. С** Л* С* при ВАК с адрес :
гр.В*, ул."В*" № * срещу Решение № 549 от 31.12.2019г. на Районен съд
- гр. В*, постановено по гр.д. № 2248 /2018г. по описа на същия съд в частта му ,с която са отхвърлени предявените
искове над уважения и присъден размер от 10 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди до пълния претендиран размер от общо 105 000 лева и с която
са присъдени на ответника разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете
.Поддържа се ,че атакуваното решение в обжалваната му част е незаконосъобразно
и необосновано,тъй като не било отчетено ,че ищецът вследствие претърпявана от него трудова
злополука е претърпял не едно, а няколко травматични увреждания, от всяко от
които са произтекли болки и страдания.
Конкретно претърпените от него увреждания са седем на
брой, а именно : фрактура в предна колона на тялото на ТН9 /счупване на тялото
на девети гръден прешлен/; фрактура в предна колона на тялото на L1 / счупване на тялото на първи поясен прешлен/;
фрактура на pr.trensversus dextra ТН9 / счупване напречните израстъци на девети
гръден прешлен/; фрактура на pr.trensversus dextra L1 / счупване напречните израстъци
на първи поясен прешлен /; фрактура на pr.trensversus dextra L2 /
счупване напречните израстъци на втори поясен прешлен /; фрактура на pr.trensversus
dextra L4 / счупване напречните израстъци на четвърти поясен
прешлен / и тежко мозъчно сътресение /комоцио/, както и множество контузии
рани.
Твърди се ,че неправилно съдът бил присъдил обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева като за едно увреждане вместо да
присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди от всяко от
уврежданията.Наред с това, освен че незаконосъобразно бил присъдил едно
обезщетение за неимуществени вреди, то съдът го бил направил общо само за
шестте травматични увреждания - фрактури, а практически бил отхвърлил изцяло
иска за обезщетение за неимуществени
вреди за седмото увреждане - тежко мозъчно сътресение /комоцио/.Съдът изобщо не
бил изложил мотиви налице ли е или не увреждане - тежко мозъчно сътресение
/комоцио/, като не бил обсъдил събраните по делото доказателства, от които се
установява по безспорен начин, че въззивникът е претърпял и това увреждане, вследствие
трудовата злополука.Не били обсъдени от съда представените по делото медицински
епикризи в това отношение.
Обсъдено е само заключението на едната медицинска
експертиза на вещото лице ортопед за претърпяните травматични увреждания - шест отделни
фрактури прешлени на гръбначния стълб, но не и заключението на хирургичната
експертиза, от което е установено по безспорен начин, че въззивникът е
претърпял мозъчно сътресение /комоцио/, с описаната в заключението симптоматика
на това увреждане.
Сочи се ,че съдът е бил сезиран със седем отделни иска
за обезщетение за неимуществени вреди, всеки от които с отделна цена на иска и
отделен петитум и че съдът дължи произнасяне по всеки от тях. В нарушение на
съдопроизводствените правила обаче съдът
не се е бил произнесъл по всеки от исковете поотделно, а бил присъдил общ
размер на обезщетението.Така не ставало ясно кой от всеки от отделните искове в
какъв размер е уважен, респективно каква част от него е отхвърлена, което освен
че било съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съществено ограничавало защита на ищеца.Тази неяснота както в мотивите, така и в диспозитива на
съдебното решение досежно присъдения и отхвърления размер по всеки от отделните
искове не би могла да се преодолее дори по тълкувателен път.Ако се раздели
чисто механично присъдения от съда размер на обезщетение за неимуществени вреди
от 10 000 лева на броя на исковете, то излиза че съдът е присъдил по всеки от
седемте иска по 1 428,57 лева. Този единичен размер бил твърде нисък и
несправедлив и подобно обезщетение за неимуществени
вреди от една фрактура никога не било присъждано от В** районен съд в такъв
малък размер.
Твърди се ,че е нарушен чл.52 от ЗЗД и принципа за справедливостта
при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди.
Освен че е присъден общ размер на обезщетение за
неимуществени вреди, то той бил твърде нисък и несправедвив дори само за един
от исковете за увреждане.При присъждането на размера на обезщетението за
неимеществени вреди съдът не бил отчел развитието на обществените отношения към
момента на настъпване на трудовата злополука, ръста на инфлацията и
потребителските цени.Също така, съдът не бил съобразил значително по-високите
размери на обезщетенията по чл.200 от КТ, присъждани от съдилищата, включително
от Районен и Окръжен съд Видин и особено от Апелативните съдилища и Върховен
касационен съд.
Решението на съда не било съобразено и с практиката на
софийските съдилища, в това число и на Върховен касационен съд, където се водели
делата по седалището на повечето застрахователи за обезщетения по застраховки
„Злополука" и „Гражданска отговорност" досежно присъжданите размери
на обезщетения при травматични увреждания.
Съдът отказал да съобрази и да приложи дори по
аналогия при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
промените на лимитите на обезщетенията, предвидени в Кодекса на застраховането
- чл.468, ал.З от Кодекса за застраховането, където било предвидени минимален и
максимален размер на застрахователната сума при застраховка „Гражданска
отговорност" и чл.476 от Кодекса за застраховането, където била определена
минимална застрахователна сума в размер
на 50 000 лева за застраховка „Злополука на пътниците в обществения
транспорт" за всяко събитие и всеки пътник.
Иска се да бъде постановено решение , с което се отмени атакуваното решение на Видински районен
съд в обжалваната част като неправилно и
да се уважат изцяло предявените искове
до пълния им размер.
Претендират се и направените по делото разноски пред
въззивната инстанция, както и тези пред районния съд.
Постъпил е отговор от „Е* -Т*"ЕООД ЕИК * със
седалище и адрес на управление:град В* ул"Я*"1 ет.2,представляван от
К* Г* Д*-управител, действащ чрез адвокат В* Б*-АК-В* с адрес за
кореспонденция:град В* ул"К* Александър Б*"№1-партер.В отговора се
оспорва въззивната жалба и се иска да
бъде постановено решение,с което изцяло да се отмени постановеното
първоинстанционно такова като незаконосъобразно и неправилно,постановено в явно
нарушение на материалният закон
,събраните писмени доказателства и направените
две съдебно-медицински експертизи,като се присъдят направените разноски
на първа и втора инстанция.
Твърди се ,че решаващият първоинстанционен съд
бил присъдил като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди
на ищеца колосалната за подобен
тип наранявания сума от 10 000 лева.Ноторно било известно ,че претърпяните
неимуществени вреди се оценяват от
решаващият съд по справедливост,като се вземат предвид всички депозирани
писмени доказателства по делото и основно
направените две съдебно-медицински експертизи.Това било
така,защото още в
медицинската документация при постъпването било видно,че пострадалият
се движи без проблеми,двигателната
активност също била налице,контактен бил ,без никакви сериозни увреждания,с
нормален сърдечен ритъм и кръвно налягане.От направените рентгенови снимки било
видно,че същият няма никакви увреждания,вкл. счупвания на прешлени и увреждане
на череп и вътрешни органи.Работникът се бил възстановил пълноценно ,като същият бил клинично здрав,в доказано добро общо физическо
състояние.
Развиват се подробни доводи относно това,че
работодателят бил изпълнил всичките си задължения,свързани с безопасните
условия на труд-бил извършен първоначален и периодичен инструктаж, както и
устен такъв непосредствено преди случилото се неприятно събитие.Работниците имали на разположение и предпазни каски при
започване на работа.Платформата, с която се било случило извънредно неприятното
събитие,довело до отнемане на човешки живот, била ремонтирана от фирма, с която
собственикът й имал договор за абонаментно обслужване,както и били заплатени
всички необходими материали и извършени дейности от изпълнителя ,за да е
платформата в пълна техническа изправност.Съществувал и договор за технически
надзор на съоръжението.Липсата на протокол за изпитване на повдигателното
съоръжение ,отразен в протокола на компетентните органи ,не можела и не следвало
да се счита за вина на въззивника.Поддържа се ,че основната вина за причиняването на трудовата
злополука, извън съпричиняването от страна на загиналият,който с поведението си
пряко предизвиквал увреждането била и на фирмата,извършила ремонта и отговаряща
за безопастноста на съоръжението-"Д* Б*“ЕООД ЕИК **** със седалище и адрес
на управление: град П** ул"К** П**"№* Б .
В случая,въпреки че бил уведомен надлежно от прекият
си ръководител Т* И* ,че стрелата на вишката не следва да се разпъва повече от
2.5 метра,защото може да доведе до непосредствена опасност за живота
му,пострадалият А.А. пренебрегнал този факт ,като в дадените саморъчни обяснения
от 14.03.2018 година пред контролните органи той собственоръчно написал,че се е
качил по собствено желание в коша на вишката при Пламен, за да му помогне да свършат работата по-бързо.Налице било съпричиняване от
страна на пострадалият в размер на поне 50 процента от претендираната щета, а другите
50 процента от щетата се дължали от фирмата,извършила ремонта и отговаряща за
безопастността на съоръжението-"Д** Б**"ЕООД ЕИК ***със седалище и
адрес на управление: град П* ул"К* П**"№5 Б .Налице било
съпричиняване от страна на пострадалият,защото той бил длъжен да спазва
правилата за безопасност на труд,за които е бил инструктиран и периодично и
непосредствено преди настъпване на злополуката от прекият си ръководител,
защото такава явно е съществувала,след като загиналият Пламен предприел
самоволно разпъване на стрелата повече от 2.5 метра поради факта,че направената
заварка на стрелата при ремонта позволявала на тази дължина като максимум да
бъде опъната стрелата на вишката ,на която е бил прикрепен коша с пострадалият ,без
да има опасност от натоварване.Грубата небрежност в случая се обосновавала с
факта,че падането на коша е пряка последица от неизпълнение на трудовите
задължения на пострадалият и проявената самонадеяност в случая,като въпреки,че
е знаел за неблагоприятните евентуалните последици от действията на Пламен,той
се бил качил доброволно,като е мислел да ги предотврати и проявявил груба
небрежност.
Поддържа се ,че е налице груба небрежност по смисъла на чл.201 КТ,довело до съпричиняване на трудовата злополука от страна на пострадалият,изразяваща
се в неполагане на грижа,която най-небрежният би положил,като се поддържа ,че пострадалият
е знаел ,че с действията си/с разпъване на стрелата повече от посочените 2.5
метра/ Пламен би допринесъл за
вредоносният резултат,но се е надявал да го предотврати,което не се случило.Липсата
на елементарно старание и внимание от страна на пострадалият и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност,въпреки че е бил
неколкократно и надлежно уведомен за тях от прекият си ръководител било довело
до увреждането.
Иска се да бъде постановено решение,с което да се
отмени първоинстанционното решение и да се отхвърли изцяло предявения иск .
Подадена е и въззивна жалба от „Е* т**“ЕООД ,с която
се иска да бъде постановено решение,с което да се отмени първоинстанционното
решение и да се отхвърлят предявените искове.Доводите на въззивника са
идентични с тези ,развити в отговора на въззивната жалба на А.А..
След
като взе предвид събраните по делото доказателства ,Съдът приема за установено следното :
Пред районния съд са предявени кумулативно
обективно съединени искове по чл. 200, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД от страна на ищеца А.Е.А. с ЕГН *******,
против "Е**-Т**" ЕООД с ЕИК **, със седалище и
адрес на управление гр. В**, ул. "П** Я**" № 1, ет.2,
представлявано от К** Г** Д** -управител.
Ищецът твърди, че е
работил по трудов договор при ответното дружество до 31.05.2018г., когато със
Заповед № 23/31.05.2018г. трудовото му правоотношение било прекратено.
Сочи ,че на 09.03.2018г. ищецът претърпял трудова
злополука, приета за такава с разпореждане № 6/20.04.2018г. на ТП на НОИ-гр.В**.
На посочената дата
при изпълнение на трудовите си задължения, а именно рязане и изхвърляне на
клони от товарна платформа на вишка на работодателя, стрелата на вишката се
счупила и ищецът с негов колега заедно с коша на вишката паднали от високо на
тротоара на ул."Ю** В**" в гр. В*н. От удара и
силните болки ищецът изпаднал в безсъзнание. Събудил се до бордюра на пътя с
частична амнезия за станалото. Колегата му П* М* бил до него в тежко състояние и в последствие
починал.
Докато чакал да
дойде "Спешна помощ", състоянието на ищеца се влошавало. Усещал силни
болки в гръбначната област, гърдите и главата. Имал прояви на световъртеж и
гадене.
Вследствие на
злополуката ищецът получил увреждания,посочени изчерпателно в исковата молба,както и тежко мозъчно сътресение и множество контузии
рани. Чувствал особено силни болки в областта на фрактурите и най-вече в
областта на кръста, както и в областта на травмата на главата, където имал
охлузвания на кожата и силно изразени хематоми на мястото на удара. Дълго време
след злополуката чувствал световъртеж и гадене, съпроводено с повръщане.
На ищеца била
оказана първа помощ в ЦСМП – В*, след което на 09.03.2018г.
бил настанен за болнично лечение в Хирургичното отделение на МБАЛ ,,Св.П*" АД гр. В*. На 14.03.2018г.
бил изписан за домашно лечение, което продължило до 23.05.2018г. За времето на
лечението му били издадени три броя болнични листа за временна
неработоспособност: № Е20180597809/15.03.2018г. за периода от 09.03.2018г. до
13.04.2018г., №Е20181240321/16.04.2018г. за периода от 14.04.2018г. до
13.05.2018г.и № Е20181240444/14.05.2018г. за периода от 14.05.2018г. до
23.05.2018г.
Ищецът твърди, че е
прекарал целия период на болничното и домашно лечение неподвижен на легло, като освен болките и страданията,
които търпял, бил принуден да се храни с помощта на близките си и чрез тях да
задоволява естествените си потребности. Освен чисто физическите страдания, по
време на лечението изпаднал в потиснато състояние, тъй като вместо като глава
на семейство да се грижи за близките си, те се грижили за него.
Ищецът твърди, че
непосредствено след злополуката, по време на лечението и до момента страда от
силно главоболие, изтръпване, болки и напрежение в гръбначния стълб и най-вече
в кръста. Не се чувства пълноценен, като дори при най-малкото физическо усилие
усещал дискомфорт, като
натоварването и движенията в областта на кръста били силно затруднени и особено болезнени.
Иска се от съда да
постанови решение, с което на основание чл. 200 от КТ да осъди ответното
дружество да заплати на ищеца
обезщетения във връзка с претърпяната на 09.03.2018г. трудова злополука в общ размер на 105 00 лв. или за всяко едно от седемте
травматични увреждания по 15 000 лв.ведно със законната лихва
върху всички обезщетения, считано от 09.03.2018г. до окончателното изплащане.
Претендират се
направените по делото разноски.
Ответникът е подал
отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, в който оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан.
Твърди, че е
извършил всички предвидени от закона действия за предотвратяване на
злополуката. Представители на работодателя извършвали първоначален и периодичен
инструктаж на работниците, които при започване на работа имали на разположение
предпазни каски. Платформата, с която се случил инцидента, била ремонтирана от
фирма, с която собственикът имал договор за абонаментно обслужване.
Ответникът прави
възражение за съпричиняване в размер на 50 процента от страна на ищеца, който
бил допринесъл за увреждането си, като допуснал груба небрежност. Ищецът се бил
качил по собствено желание в коша на вишката при служителя Пламен Маринов, за
да му помогне да свършат работа по-бързо, въпреки, че Маринов бил разпънал
стрелата на вишката повече от допустимите 2,5 метра, с което пренебрегнал
правилата за безопасност на труда, за които бил инструктиран.
Посочва се, че
съгласно протокол от 02.04.2018г. на Инспекция
за държавен технически надзор,
П** З** М** и А.Е.А. са
допуснали нарушения на изискванията на нормативните актове.
Ответникът
поддържа, че „Д** Б**" ЕООД гр. П**, извършило ремонта
и отговарящо за безопасността на съоръжението, въпреки вмененото му задължение
с договор от 15.02.2011г. да извършва статични и динамични изпитвания на вещта
след ремонт или замяна на елементи от носещите конструкции, не било изпълнило
това основно задължение съгласно изискванията.
Исжа се от съда да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Претендират се
направените по делото разноски.
С определение от
25.01.2019г. съдът е конституирал като трето лице - помагач на ответника „Д** Б**" ЕООД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление гр. П**, ул. „К** П**" № 5Б.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства, назначени и изслушани са комплексна съдебно - медицинска
експертиза и съдебна автотехническа експертиза.
След като взе предвид събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът работил при ответното дружество на длъжност
„работник озеленяване" съгласно трудов договор № 58/13.02.2018г. до
31.05.2018г., когато трудовото
правоотношение било прекратено със заповед № 23/31.05.2018г. на работодателя на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ - по взаимно съгласие на страните.
На 09.03.2018 г., изхвърляйки отрязани клони на дърво от коша на
товарна платформа на вишка, стрелата на вишката се счупила, кошът паднал на
земята и ищецът, удряйки се в земната повърхност получил травматични
увреждания. Злополуката настъпила по време и във връзка с извършваната работа и
била приета за трудова с разпореждане № 6/20.04.2018г. на ТП на ПОИ – В** /л. 16/.
Видно от
представените 3 бр. болнични листове /л. 22-24/, ищецът се е намирал в
непрекъснат отпуск поради временна неработоспособност за времето от
09.03.2018г. до 23.05.2018г.
От приетата по
делото комплексна съдебно - медицинска експертиза се установява, че при
приемането на ищеца в спешното отделение същият е бил в увредено общо
състояние, но контактен и отговарящ адекватно на зададените му въпроси.
Постъпил е с оплаквания от главоболие, гадене и болка в областта на травмите.
Съобщил е за загуба на съзнание и липса на спомен за случилото се. От направените
изследвания не са установени травматични мекотъканни увреди на тяло, глава и
крайници, травматични промени на костите и на вътрешните коремни органи. В
резултат на претърпяната трудова злополука ищецът е претърпял следните
травматични увреждания: фрактури на 9 гръден, 1 и 4 лумбален прешлени,
изразяващи се в изменения в предната част на 9 гръден и 1 лумбален с
компресионен характер; счупвания на страничните израстъци на 9 гръден, 1-2 и 4
лумбални прешлени без засягане на костно мозъчния канал и минаващия през него
костен мозък. Не се е налагала хирургична интервенция върху фрактурите.
Проведено е консервативно лечение. Преживени са болки и страдания особено в
първите 30 дни, затруднения в битовото обслужване поради необходимостта от
покой на легло. Причинено е трайно ограничение на движенията в гръдно поясния
сегмент. Срокът на временна нетрудоспособност съответствал на тежестта на
получените увреждания. Към момента на изготвяне на експертизата състоянието на
ищеца било стабилизирано.
От приетата по делото
съдебна автотехническа експертиза се установява, че поради дългогодишна
експлоатация, вследствие цикличните натоварвания на носещата греда, съпроводени
с многократни завъртания на „кофата", в която могат да се поберат двама
работници с общо тегло 200 кг., съпроводено с чести внезапни спирания и
установяване в определено положение за работа, правоъгълният профил на
изходната греда се усуква в мястото на заварката и настъпва „умора на
материала" с откъсване, както се е получило при процесната злополука. Поради тази причина, според
вещото лице, се препоръчва при ремонтите на такива съоръжения да се подмени
цялата греда и водачите. От т. 2 на изготвеното заключение се установява, че не
съществува възможност за управление на коша от кабината на шофьора. При
конструктивната разработка на съоръжението такава възможност е предвидена само
за хората във вишката. Според заключението разпъването на стрелата повече от
2.5 метра е възможно да е довело до падането на коша. При изслушването на вешото лице в проведеното на 14.05.2019г. открито
съдебно заседание същото е заявило, че е направило оглед на машината и е
установило, че е била направена заварка на мястото, на което е станало
счупването. В мястото на заварката е имало корозионни петна.
По делото са
разпитани свидетели за установяване твърденията на страните,като районният съд в мотивите си /л.275-276 от
делото/ е предал в синтезиран вид същественото им съдържание.
При
така установената фактическа обстановка съдът прие за установено от правна
страна следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му
част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният
съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение,
извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага
материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените
искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените
в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата
фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и
установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012
г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. №
307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК,
дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на
ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно
валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при
проверката относно правилността на същото -само за приложението на императивни
материал но правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие
деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като
по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната
жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от
въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е
валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.
Депозираните срещу него въззивни жалби са подадени в преклузивния срок, от
надлежни страни и при наличие на правен интерес, поради което са процесуално
допустими.
Разгледана по същество, въззивната жалба на „Е*т*“ЕООД
се явява неоснователна поради следните
съображения:
Предявеният пред първата инстанция иск е с правно
основание чл. 200 от КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
трудова злополука.Безспорно по делото се установява, че към момента на
увреждането на неговото здраве при претърпяната злополука ищецът се е намирал в
трудовоправни отношения с ответното дружество. Въз основа на приетите по делото
доказателства районният съд е достигнал до правилен извод,че е осъществен фактическия състав на чл. 200 от КТ, поради което следва да се ангажира имуществената отговорност на ответното
дружество да възмезди понесени от негов бивш работник неимуществени вреди. От
същите доказателства по безспорен начин се установява, че увреждането на
здравето на работника е настъпило при злополука, която е призната за
"трудова " съгласно чл.55 ал.1 КСО с влязло в сила Разпореждане №
6/20.04.2018г. на ТП на НОИ –Видин /л.16 от гр.д.2248/2018 г.на Видинския
районен съд /.
Отговорността по чл. 200 от КТ се основава на трудово
правоотношение с работника, а в случая се касае за злополука, която има трудов
характер, тъй като инцидентът с работника на ответното дружество е станал по
време на полагания от него труд по трудовото му правоотношение . Съдът счита,
че в настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на тази
материално-правна норма.Исковата претенция за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди на основание чл. 200 от КТ е доказана по основание, тъй
като безспорно се установява, че са налице неблагоприятни последици за
физическото и психическо здраве на ищеца, които са в причинно - следствена
връзка с претърпяната от него трудова злополука.Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД,
при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана. Задължението за компенсаторни лихви възниква от момента на увреждащото
действие - арг. от чл. 69, ал. 1 от ЗЗД. При това положение, акцесорният иск по
чл. 86 ЗЗД за заплащане на лихва за забава ще следва да бъде уважен за
предявения период - от датата на увреждането 09.03.2018г. до окончателното
изплащане.
Относно развитите във въззивната жалба доводи относно
наличието на съпричиняване от страна на работника въззивният съд намира
последните за неоснователни .Съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност,но по делото категорично не са
събрани доказателства в тази насока.Груба небрежност би била налице в случай
,че работникът не е положил грижата ,която би положил и най-небрежният човек,
зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има
съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и
внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност,но
това съпричиняване не може да доведе до
намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. От събраните доказателства се установява по
безспорен начин, че злополуката е настъпила след счупване на стрелата на
вишката на място, на което същата е била заварена. От изготвената съдебна
автотехническа експертиза /л.101-103 от делото/и от показанията на свидетеля И*
Г* К* /л.148 от делото/се установява, че съоръжението е ремонтирано по
неподходящ начин чрез заваряване поради отказ на ответното дружество да бъде
поставена нова стрела.Свидетелят И* Г* К* е категоричен ,че стрелата не е следвало да се заварява,тъй като
,дори добре направена ,заварката не осигурява необходимата сигурност поради
стареенето на материала и появата на корозия.Свидетелят установява също така
,че заварката е направена с алуминий ,който не е подходящ като материал поради
това ,че стрелата е гъвкава и се получават
вибрации.
Неоснователни са развитите от въззивника „Е* т* „ЕООД
доводи относно това ,че ищецът А.А. е нарушил технологичните изисквания като се
качил във вишката ,тъй като ,видно от показанията на свидетеля И* Г* К* ,вишката
е предназначена за едновременна работа на двама работници с 40
кг.оборудване.Свидетелят К* е категоричен и в това ,че вишката има автоматична
защита срещу прекомерно разпъване ,която в случая очевидно не е сработила.
Независимо на
какво разстояние е била разпъната стрелата и дали то е в причинна връзка със
счупването, отговорността на ищеца не може да бъде ангажирана, тъй като от
показанията на свидетелите Р* Т* Панчев и Ев*Л* Л* /л.184-186 от делото/се установява, че той
не е управлявал вишката.
От горното може да се направи категоричен извод,че
вината за трудовата злополука е изцяло на работодателя ,който освен това е
разпоредил ищецът А.Е.А. да упражнява тази дейност без да има правоспособност
за упражняване на дейности по управление на подвижни работни площадки по ред
,определен от Наредба №1/04.03.2002 г. за условията и реда за придобиване и
признаване на правоспособност за упражняване на професиите по управление на
товароподемни кранове и подвижни работни площадки. Чл. 3. (Доп. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от
12.05.2006 г.)Наредбата предвижда ,че подвижните работни площадки могат да се
управляват само от лица, които са придобили или на които е призната правоспособност
за упражняване на професията машинист на подвижни работни площадки по реда на
тази наредба. Главна дирекция "Инспекция за държавен технически
надзор" (ГД "ИДТН") на Държавната агенция за метрология и
технически надзор (ДАМТН) издава свидетелства за придобита правоспособност за
машинисти на кранове и машинисти на подвижни работни площадки на лица:
1. навършили 18 години;
2. физически и психически здрави, което се
удостоверява с медицинско свидетелство,съдържащо заключение, че лицата са
здрави и годни за упражняване на професията;
3. завършили последния клас на професионални училища,
професионални гимназии или професионални колежи (нататък в текста
"професионални учебни заведения") с теоретическо и практическо
изучаване на подемно-транспортни машини или преминали обучение в курс за придобиване
на правоспособност за управление на товароподемни кранове или подвижни работни
площадки;
4. които притежават правоспособност за управление на
моторно превозно средство или багер - съответно за упражняване на професиите по
чл. 2, т. 4 или т. 5;
5. положили успешно изпитите по чл. 12 от наредбата.
Обучението в курсовете за правоспособност се провежда
по следните учебни дисциплини:
1. теория на професията, включваща знания за
устройството, безопасната експлоатация,ремонта, управлението и обслужването на
товароподемните кранове или подвижните работни площадки, организация на
техническия надзор и изисквания за безопасни и здравословни условия на труд;
2. практика по професията, включваща:
а) учебна практика;
б) практика по управление на крана.
От гореизложеното е видно ,че работодателят умишлено е
допуснал до работа със съоръжения ,представляващи източник на повишена опасност
лица,които не притежават каквито и да било професионални качества и
непритежаващи свидетелства за придобита правоспособност за машинисти на подвижни работни площадки ,от
което следва категоричният извод,че работниците ,дори при наличието на
най-голямо усърдие не биха могли да направят адекватна оценка на опасностите и
рисковете ,свързани с работата на подвижните работни площадки.
От събраните по делото доказателства не се установява
и съпричиняване на вредоносния резултат от действия на „Д* Б*" ЕООД.
Във въззивната жалба на „Е* т*“ЕООД са развити доводи
относно това ,че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно
завишен .Във въззивната жалба на А.Е.А. се развиват доводи в обратна насока относно
това ,че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди е прекомерно занижен .Окръжен съд-В* намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. От показанията на разпитаните по
делото свидетели, както и от заключението на съдебно - медицинската експертиза безспорно се установява характера на търпените
от ищеца болки, изразяващи се не само във физическо страдание с висока
интензивност, но и с неблагоприятни психически преживявания.Ищецът е претърпял болки и страдания при самото
увреждане ,както и в последвалия период
на възстановяване,съпътстван от ежедневни житейски неудобства и ограничения .
Свидетелите Хр*
Е* А*а и И* Л* Садкова установяват, че
след злополуката пострадалият е постъпил в болница в гр. В*,като непосредствено
след инцидента не си спомнял нищо,не могъл да разпознае жената ,с която живеел
на семейни начала.Уринирал кръв.Състоянието на ищеца било толкова тежко ,че
лекарите не давали надежда да оживее.В продължение на 3-4 месеца след инцидента
ищецът не можел да се движи, използвал
инвалидна количка, приемал болкоуспокоителни,уринирал с помощта на катетър, не можел да се храни и да се къпе сам.В
къщи постоянно плачел.Много пищял и имал световъртежи и главоболие. Свидетелката
Х* А* излизала от стаята ,за да не чува стененето на брат си.Свидетелката
Илияна Садкова установява ,че когато го къпе,често на ищеца му прилошава от
температурата на топлата вода.В резултат на тежките травматични увреждания
ищецът не може да работи вече тежка физическа работа ,която за него е била
единственият източник на доходи .
С оглед на горното съдат намира ,че определеното от
районни съд обезщетение в размер на 10
000 лв. е прекомерно занижено . С оглед
на многобройните тежки физически страдания ,претърпени от ищеца А. както при
самото увреждане ,както и в последвалия период на възстановяване
въззивната инстанция намира за справедлив размер на обезщетението 50 000
лв.Следва да бъдат отчетени и тежките последици за психиката на ищеца ,поставен
в невъзможност да издържа семейството си ,както и факта ,че в резултат на
тежките травматични увреждания ищецът не може да работи вече тежка физическа
работа ,която за него е била единственият източник на доходи.Следва да се
отчете и фактът ,че характерът на уврежданията не позволява пълно
възстановяване и се отразява негативно върху походката и стойката на
пострадалия.Този размер е съобразен и с практиката на ВКС по сходни дела
,напр.решение по т.д.№466/2019 г на ВКС ,първо ТО .
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода
на делото „Е*-т*“ЕООД следва да бъде осъден да заплати на А.Е.А. направените
пред въззивната инстанция разноски за адв.възнаграждение в размер на 2000 лв.
С оглед изхода на делото и изрично направеното от
въззивника А.А. искане решението на районния съд в частта за разноските следва
да бъде изменено .
По делото е представен Договор за правна защита и
съдействие № ********** от 29.08.2018г., от който се установява, че
договореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение е в размер на 3630
лв. Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1728,61
лв. лева, съобразно уважената част от иска /47,62% %/. Решение № 549 /
31.12.2019 г.по гр.д. № 2248 /2018г. по описа на В** районен съд следва да бъде отменено в
частта ,в която е отхвърлен иска на А.Е.А. с ЕГН ***** срещу "Е*-Т*" ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. В*. ул. "П* Я*" № 1, ет. 2 за
заплащане на направени пред Районен съд-В* разноски за адвокатско
възнаграждение за размера над 345,58 лв.,вместо което следва да бъде осъден "Е*-Т*" ЕООД с ЕИК **, със седалище
и адрес на управление гр. В**, ул. "П** Я**" № 1, ет. 2, да заплати
на А.Е.А. с ЕГН ***** още сумата в
размер на 1383,03 лв.разноски за адвокатско възнаграждение пред ВРС ,като иска
до първия му размер от 3630 лв.следва да бъде отхвърлен.Следва да се вземе
предвид,че искът е уважен частично за 47,62% и че разноските за
адв.възнаграждение следва да бъдат съобразени с този размер.
Следва
да бъде отменено Решение № 549 /
31.12.2019 г.по гр.д. № 2248 /2018г. по описа на ВРС в частта ,в която е осъден ответникът
"Е*-Т*" ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. В**,
ул. "П** Я**" № 1, ет. 2, да заплати по сметка на ВРС сумата в размер
на 400,00 /четиристотин/ лева - държавна такса по производството,като вместо това
"Е*-Т*" ЕООД с ЕИК 1**, със
седалище и адрес на управление гр. В**, ул. "П** Я**" № 1, ет. 2
следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Районен съд -Видин сумата в размер на 2 000 лева - държавна такса по производството.Размерът
на дължимата държавна такса следва да бъде съобразен с уважения от въззивната
инстанция размер на иска .
Решение № 549 / 31.12.2019 г.по гр.д. № 2248 /2018г.
по описа на Видинския районен съд следва
да бъде отменено в частта ,в която е осъден
А.Е.А. с ЕГН **** да заплати на "Е**-Т**" ЕООД с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление гр. В**, ул. "П** Я*" № 1, ет. 2,
сумата в размер на 3 619,20 /три хиляди шестстотин и деветнадесет лева и
двадесет ст./ лева - разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред ВРС ,вместо което следва А.Е.А. с ЕГН ********** *** да бъде осъден да
заплати на "Е*-Т*" ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление
гр. В*, ул. "П* Я*" № 1, ет. 2, сумата в размер на 2095,20 лв.
разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
Районен съд-В** съобразно отхвърлената част от иска /52,38%/.
Водим от горното и на основание Чл.271 ГПК Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Решение № 549 / 31.12.2019 г.по гр.д. № 2248 /2018г. по описа на ВРС в частта ,в която е отхвърлен иска на
А.Е.А. с ЕГН ******* срещу "Е**-Т**" ЕООД с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление гр. В**. ул. "П* Яв*" № 1, ет. 2 за
заплащане на основание чл. 200 от КТ за сумата над 10 000.00 /десет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие на претърпяна
трудовата злополука, установена с разпореждане № 6/20.04.2018г., издадено от ТП
на НОИ – В*,вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА "Е*-Т*" ЕООД с ЕИК **,
със седалище и адрес на управление гр. В**. ул. "П* Я**" № 1, ет. 2 да заплати на А.Е.А. с ЕГН ********** ***
още сумата от 40 000 лв. ведно със
законната лихва върху главницата от датата на увреждането - 09.03.2018г. до
окончателното изплащане на основание чл. 200 от КТ , представляваща обезщетение
за причинените му неимуществени вреди, вследствие на претърпяна трудовата
злополука, установена с разпореждане № 6/20.04.2018г., издадено от ТП на НОИ –
В*,като иска до пълния му размер от 105 000 лв.ОТХВЪРЛЯ.
ОТМЕНЯ Решение № 549 / 31.12.2019 г.по
гр.д. № 2248 /2018г. по описа на В**я
районен съд в частта ,в която е отхвърлен иска на А.Е.А. с ЕГН ********** ***
срещу "Е*-Т*" ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. В*. ул. "П* Я*" № 1, ет. 2 за
заплащане на направени пред Районен съд-В* разноски за адвокатско
възнаграждение за размера над 345,58 лв.,вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА "Е*-Т*" ЕООД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. В*, ул. "П* Я*" № 1, ет. 2, да заплати на А.Е.А.
с ЕГН ********** още сумата в размер на 1383,03
лв.разноски за адвокатско възнаграждение пред ВРС ,като иска до първия му
размер от 3630 лв.ОТХВЪРЛЯ.
ОТМЕНЯ Решение № 549 / 31.12.2019 г.по
гр.д. № 2248 /2018г. по описа на ВРС в
частта ,в която е осъден ответникът "Е*-Т*" ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. В*, ул. "П* Я*" № 1, ет. 2, да
заплати по сметка на ВРС сумата в размер на 400,00 /четиристотин/ лева - държавна
такса по производствотовместо което ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА "Е*-Т*" ЕООД с ЕИК **, със седалище
и адрес на управление гр. В**, ул. "П* Я*" № 1, ет. 2, да заплати по
сметка на ВРС сумата в размер на 2 000 лева - държавна такса по производството.
ОТМЕНЯ Решение № 549 / 31.12.2019 г.по
гр.д. № 2248 /2018г. по описа на ВРС в
частта ,в която е осъден А.Е.А. с ЕГН **********
*** да заплати на "Е*-Т*" ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр. В**, ул. "П** Я**" № 1, ет. 2, сумата в размер на 3
619,20 /три хиляди шестстотин и деветнадесет лева и двадесет ст./ лева -
разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
Районен съд-Видин ,вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА А.Е.А. с ЕГН ********** *** да заплати на
"Е*-Т*" ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. В*, ул.
"П* Я**" № 1, ет. 2, сумата в размер на 2095,20 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВРС съобразно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Е* -Т*"ЕООД
ЕИК * със седалище и адрес на управление:град В* ул"Яворов"1 ет.2 да
заплати на А.Е.А. *** направените пред въззивната инстанция разноски за адв.възнаграждение
в размер на 2000 лв.
Решението подлежи
на касационно обжалване в едномесечен срок от връчване на препис .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1/
2/