Р Е Ш Е Н И Е
№5833/18.12.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и девети ноември, през две хиляди
и деветнадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието
секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия
Михайлов гр. дело №180
по описа на Варненски районен съд за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по повод на предявен от ищеца Д.Ц.М., ЕГН **********, срещу
ответника С.П.И., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 2500 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди - болка и страдание, в следствие на нанесени травматични
уреждания, изразяващи се в „охлузване на десния лакът, мекотьканна травма на
главата, гръдния кош и гърба, в резултат на нанесения му побой от ответника на
06.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
увреждането - 06.08.2018 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се посочва, че Д.Ц.М. имал
уговорка с И.М.И.и съпруга й С.П.И., за изработка на кухня, на адрес: гр. Варна, ул. „ Балик" № 5, ет. 1, ап. 2. През месеца юли 2018г. работата
по изработката приключила, но след двадесет дни се появил дефект и ищецът
бил повикан да го отстрани. На
06.08.2018 г., около 18:00 часа, заедно със своята
приятелка Румяна Серкеджиева, ищецът посетил адреса, като били посрещнати от
Илияна И.. В апартамента пристигнал и съпруга й С.П.И., който веднага започнал
със словесни нападки срещу ищеца, във връзка с появилите се дефекти, и се
скарали. С.И. започнал да нанася удари по главата на ищеца,
по тялото и гърдите му, като
същевременно му крещял, обиждал и заплашвал „да си оправяш лайната, иначе ще
видиш какво ще ти се случи". С
нанасяне на ударите М. бил съборен от И., и паднал
по гръб върху ниска маса в апартамента, от което допълнително получил
травматични увреждания по гърба. В апартамента влязъл Петър
Петков за да провери какво се случва, тъй като чул виковете и скандала. Поради нанесения му побой М. се опитал да си тръгне, заедно със
Серкеджиева, но И. и Петков му препречили пътя. Въпреки
това, след няколко минути, М. и Серкеджиева напуснали апартамента, и поради
болките и травмите от нанесения му побой, веднага посетили Спешния център в ****
„СА" АД - гр. Варна, където след по-малко от час М.
бил прегледан. На 14.08.2018 г. ищецът посетил отделението по съдебна
медицина при „****Ш" АД, където му било издадено съдебномедицинско
удостоверение № 216/2018 г., в което били записани
травматичните увреждания, получени в следствие на нанесения му побой, а именно:
„охлузване на десния лакът, мекотъканна травма на главата, гръдния кош и
гърба". На 13.09.2018 г., била подадена и жалба в
Районна прокуратура - Варна. Било издадено постановление от ВРП с №
12165/25.10.2018 г., от което се установявало, че са налице данни за извършено
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК спрямо М., което се преследвало по частен ред. След
нанесения побой Д.М. изпитвал болки в гърдите и гърба в продължение на около
месец, като същите се засилвали при движение. Това му
причинило дискомфорт и нарушило нормалното му ежедневие, чувствал болки и
стягане в гърдите, като при по-интензивни движения болките в гърдите се
засилвали. Това от своя страна довело до промяна в
нормалния му начин на живот, стремял се да не се натоварва физически и да
избягва интензивни движения.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор и насрещен
иск срещу Д.Ц.М., с искане да се заплати сумата от 2500 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат
на причинена лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане по
лицето в областта на дясното око, ведно със законната лихва от датата на
увреждането - 06.08.2018 г. до окончателното й изплащане. Посочва, че между
страните имало устна уговорка за изработка и монтаж на кухня и гардероб за
жилището на адрес: гр. Варна, ул. „
Балик" № 5, ет. 1, ап. 2, за сумата от
4000 лева, като половината от уговорената сума била заплатена на 18.06.2018 г.,
а срокът за изпълнение на поръчката бил един месец. Преди
изтичане на уговорения срок Д.М. монтирал кухнята и гардероба, при което
ответникът доплатил на ищеца остатъка от договорената сума, в размер на 2000
лева. Ищецът не изпълнил задачата, съгласно
първоначално уговореното задание, като една част от направената уговорка
останала неизпълнена. На 06.08.2018 г. ищецът
пристигнал с една жена на посочения адрес. При пристигането
им ответникът не си бил в къщи, а те били посрещнати от майката на съпругата му
Румяна Петкова, която също живеела на този адрес. След
влизане в кухнята ищецът започнал да надига мивката и да запълва фугата със
силикон, без да подмени подутата част от плота. Съпругата
му Илияна И. и майка й казали на ответника да подмени подутата част от плота и
тогава да силиконира. В този момент ответникът се
прибрал в къщи и видял, че ищецът запълва фугата със силикон, при което му
казал да отстрани дефекта, като подмени подутата част от плота. Д.М. категорично отказал да поправи плота, тъй като за да подменени
надутата част от плота било необходимо да му се заплати допълнително.
След отказа да му се платят още пари Д.М., видимо ядосан, започнал да се
заканва и да заплашва ответника и близките му „ти знаеш ли кой съм аз" и тогава
М. му нанесъл удар с юмрук в лицето, в областта на дясното око, при което той
инстинктивно се свил, за да се предпази от ударите му, а М. направил крачка
назад и паднал върху кухненската маса. След като се изправил
ищецът взел един кухненски стол и се насочил към ответника и близките му, като
започнал да замахва със стола, за да му нанесе удар с него. В този момент пристигнал вуйчото на съпругата му и помолил ищеца да
се успокои, след което същият, заедно с придружаващата го жена, си тръгнали,
необезпокоявани от никого. В условията на евентуалност
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, тъй като последният с отстъпването си назад паднал върху
кухненската маса и така допринесъл за настъпването на сочените в исковата молба
травматични увреждания.
В срока за отговор по насрещния иск Д.Ц.М.
посочва, че посетил адреса за установяване на
ремонт на дефекта, с цел отстраняването му, но бил възпрепятстван от С.И.. Когато И. се прибрал бил видимо ядосан и започнал да
обижда М., като му казал и „да си оправя
лайната". Твърди, че не е отправял реплики „ти знаеш ли, кой съм аз"
и не е нанасял удар на И., нито в лицето, нито където
и да е било по тялото му. Заради обидите на И. се разразил словесен скандал
между двамата, по време на който И. започнал да нанася удари на М., а последния се предпазвал с ръце. Твърди, че не е падал
сам върху масата, а бил съборен от И.. Не отговаряло
на истината и твърдението, че когато М. се изправил е взел стол и замахвал с него
към присъстващите. Описаното в насрещния иск било и нелогично, защото ако бил
удрян в окото и се е присвил, нямало никаква логика М. да прави крачка назад и
да пада сам на масата, тъй като това изобщо изключвало при подобен нападателен
удар, М. да отстъпва и пада назад, ако е искал да бие И.. М. получил
и травми по гърдите вследствие на ударите на И., за което имало приложени
медицински документи.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е лист
№5412/06.08.2019г. за преглед на пациент от Спешно отделение при **** „СА -
Варна“ АД, в който се посочва, че пациента е изложил оплаквания в резултат от
травма на главата, гръдния кош и гърба. Назначена е ренгенография на череп и
гръден кош.
Представено по делото е
искане за рентгеново изследване и разчитане на резултата от 06.08.2019г., от
което се установява нормално разположени при ищеца диафрагмени куполи.
Белодробен паренхим – без оформени инфилтартивни засенчвания от алвеоларен тип
и огнищни промени във видимите полета. Сърдечна система – в норма.
Представено по делото е
медицинско удостоверение № 216/14.08.2018г. от отделение „Съдебна медицина“ при
**** „Шумен“ АД, от което се установява, че обективното състояние на ищеца се
характеризира с наличие на охлузване на десен лакът и наличие на мекотъканна
травма на главата, гръден кош и гърба.
По делото е прието
заключение по назначената съдебно – медицинска експертиза на в.л. д-р. В. Д., в
което се посочва, че травматичните увреждания при ищеца се характеризират с
наличието на охлузване с размери 1,5/1 см. в областта на лакътя на дясната
ръка. Така установеното охлузване е в резултата на тангенционално действие на
твърд тъп предмет и е възможно да се получи при падане, съобразно данните по
делото. Увреждането е обусловило болка, като за пълното изчезване на
нараняването е необходим период от около две седмици. Посочва се, че по делото
липсва медицинска документация относно причинените на ответника удар в областта
на лявото око, с оглед на което не може да бъде извършена експертиза за
определяне на вида и характера на евентуално получените увреждания.
По делото е приета съдебно
–медицинска експертиза на в.л. д-р. В. С., в което се посочва, че на
06.08.2018г. ищецът е посетил Спешно отделение при **** „СА - Варна“ АД, а на
14.08.2018г. е изготвено медицинско удостоверение от **** „Шумен“ АД, където е
установено ожулване в стадий на епителиризация в областта на десния лакът с
размери около 1,5/1 см. Поставената диагноза
„мекотъканна травма (контузия) на
главата, гръдния кош и гърба“ не се подкрепя от обективната клинична находка,
както и от осъществените образни изследвания при преглед в Спешно отделение на ****
„СА - Варна“, като при това изготвяне на медицинското удостоверение – осем дни
след инцидента не са открити видими травматични увреждания в областта на
главата, гръдния кош и гърба. Изрично се посочва в експертизата, че липсата на
увреждания не изключва получените удари в областите при осъществения на
06.08.2019г. инцидент. Експерта посочва, че от показанията на свидетелите може
да бъде прието, че при падане върху маса, ищецът е получил контузия в областта
задната повърхност на гръдния кош и главата. В съдебно заседание експерта
посочва, че на база гласни показания на свидетели разпитани в хода на съдебното
производство не може да бъде даден точен отговор на причинени на ответника
травматични увреждания, с оглед изложените възражения за нанесен от ищеца към
ответника удар в областта на главата.
По искане на ищеца е разпитана
свидетеля Светлана Василева Русева – майка на ищеца. Свидетеля посочва, че
лично е възприела състоянието на ищеца след инцидента на процесната дата, след
завръщане на същия от спешния център. Посочва, че устната му била сцепена, имал
охлузвания по едната ръка и трудно я движел, имал също така зачервявания в
областта на гръдния кош и гърба. Ищецът се оплакал, че трудно диша, като
болките продължили за период от около две –три седмици.
По искане на ищеца е
разпитана свидетеля Румяна Емилова С.– годеница на ищеца. Свидетеля посочва, че
на 06.08.2018г. е придружила ищеца, като са посетили жилището на ответника с
оглед необходимост от осъществяване на дейност по поправка на кухненски плот,
при което в жилището заварили съпругата на ответника и неговата тъща, а малко
по–късно в жилището влязъл и ответникът. Посочва, че последният с агресивен тон
започнал да отправя към ищеца призиви да отстрани дефекта на изработеното от
него, след което нанесъл и удар в областта на гърдите, при което ищецът паднал
върху намираща се в помещението масичка, след което ответникът продължил да
нанася удари на ищеца в областта на гръдните и лицето. Към този момент в
помещението влязъл близък на ответника, а малко след това свидетелят и ищеца
напуснали същото и се отправили към спешния център. Посочва, че в следствие на
инцидента на ищеца били причинени наранявания, които се характеризирали с
наличие на сцепена устна, нараняване по лакътя, причинени болки в гърба и
гърдите, които са продължили две – три седмици, при което изпитвал затруднено
дишане. Посочва, че ищецът не е правил опит да удря ответника, а единствено са
е отбранявал.
По искане на ответника е
разпитана свидетеля И.М.И.– съпруга на ответника. Свидетеля посочва, че по
повод необходимост от отстраняване на дефект в кухненско обзавеждане ищецът е
посетил със свидетеля С.домът им. Ответникът се прибрал по-късно, като заявил
на ищеца, че следвало да подмени част от изработеното от него по кухненските
мебели и санитария в домът на страната. Посочва, че ищецът отказал, повишил тон
и замахнал с цел да отправи удар към ответника, при което го ударил в областта
на дясното око. След удара ищецът отскочил и паднал върху кухненска маса, която
се намирала в помещението, а след изправянето си взел кухненски стол и започнал
да замахва с него в посока на ответника.
Разпитана е свидетеля
Румяна Стоянова Петкова - тъща на ответника. Свидетеля посочва, че ищецът е
посетил на процесната дата жилището им, като ответникът се е прибрал по-късно и
е отправил към ищеца искане да отстрани настъпилите дефекти по изработеното от
него. Ищецът отказал и ударил ответникът в главата, в областта на окото, при
което залитнал и паднал върху намираща се в помещението маса. Посочва, че
ответникът не е потърсил медицинска помощ, а със самолечение се е справил с
нанесената му контузия.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. В този смисъл. елементите на
фактическия състав на деликтната отговорност са: противоправно поведение, настъпването на вреди, причинна връзка между тях и вина у причинителя. И
докато наличието на последния от четирите елемента се предполага по силата на оборимата презумпция на ал.
2 от цитираната разпоредба, то останалите три подлежат на
доказване чрез предвидените в ГПК способи. Доказателствената
тежест за тяхното установяване, съобразно общото правило на ГПК, се носи от
ищеца-при условията на пълно и главно доказване.
Първия елемент от фактическия състав касае осъществяване на деяние, което
да е в резултат от едно противоправно поведение на деликвента – ответник в
исковото производство. Поведението е противоправно като е противоречащо на заложеното в чл. 45 ЗЗД общо правило да не се вреди другиму.
Не се спори между страните, че същите са били обвързани по силата на
облигационно правоотношение по договор за изработка на кухненско обзавеждане.
Установява се от съвкупния анализ на доказателствата по делото, че на 06.08.2018г.
ищецът е посетил домът на ответника с оглед необходимост от отстраняване на
дефекти на изработеното от него. Ищецът бил придружаван от своята годеница –
свидетеля Серкенджиевеа, а в домът на И. заварили съпругата и тъщата на
последния – свидетелите И. и Петкова. По отношение на тези факти свидетелските
показания са идентични без наличието на съществени фактически разминавания.
Свидетеля С.посочва, че причина за инцидента е агресивното поведение на
ответника, който е влязъл в помещението, в което са се намирали всички по-горе
изброени, като с агресивен тон е отправил обиди в посока на ищеца. Свидетеля
посочва, че ответникът е ударил с юмрук ищеца, при което последния залитнал и
паднал върху намираща се кухнята масичка. Посочва, че след това ответникът
продължил да нанася удари върху ищеца. Посочва, че след инцидента на ответника
са нанесени наранявания, като последния е бил със спукана устна, наранявания по
лакътя, гърба и гърдите. От показанията на свидетеля Русева също се установява,
че след инцидента ищеца е бил със
спукана устна, ожулен лакът, зачервяване в областта на гърдите и гърба. В
подкрепа на гласните доказателства събрани по почин на ищцовата страна се
представя по делото и медицинска документация, в случая първична такава
съставена при осъществяване на преглед непосредствено в деня на инцидента от
медицинско лице в Спешно отделение на **** „СА - Варна“ АД, както и последващо
издадено медицинско удостоверение от **** „Шумен“ АД. В последното се посочва, че обективното
състояние на ищеца се характеризира с наличие на охлузване на десен лакът и
наличие на мекотъканна травма на главата, гръден кош и гърба. В заключението си
по втората назначена от съда съдебно – медицинска експертиза, в.л. д-р. С.
посочва, че поставената диагноза в
медицинско удостоверение от **** „Шумен“ АД, а именно мекотъканна (контузия)
травма на главата, гръдния кош и гърдите не се подкрепя от обективната клинична
находка, съответно и от проведените образни изследвания при първоначалния
медицински преглед в Спешно отделение на **** „СА - Варна“. Изрично вещото лице
подчертава, че липсата на видими увреждания при съставеното осем дни след
инцидента медицинско удостоверение не изключва получените удари в посочените
области.
Гласните показания на
разпитаните по почин на ищеца свидетели следва да бъдат тълкуван ограничително
предвид разпоредбата на чл.172 ГПК, с оглед възможната им заинтересованост.
Тази категория показания обаче се подкрепя от писмени доказателства по делото,
като в случая това е съдебно – медицинска документация вследствие осъществен
непосредствено след инцидента преглед на ищеца, изготвено по-късно медицинско
удостоверение и приетите в хода на съдебното производство заключения по
назначените съдебно – медицински експертизи. При снемане на анамнеза на ищеца
при осъществения преглед в Спешно отделение в **** „СА – Варна“ АД е посочено,
че ищецът е бил бит с юмруци по главата, като е посочено, че същия излага
оплаквания на наличие на болка в областта на главата и гръдния кош и гърба.
Назначена е ренгенография вследствие този първичен преглед по отношение на
областите, за които ищецът е изложил оплаквания – главата и гръдния кош. Въз
основа на документацията от първичния преглед на 18.08.2018г. е изготвено
съдебно – медицинско удостоверение №216/14.08.2018г. от отделение по съдебна
медицина при **** „Шумен“ АД, където на ищеца е поставена диагноза –
мекотъканна травма на главата, гръдния кош и гърба. При прегледа на
14.08.2018г. е констатирано наличието на охлузване по задната страна на десния
лакът с размери от около 1/5 на 1 см. Механизма на получените увреждания
вследствие нанесения удар и падане върху маса от страна на ищеца се потвърждава
както от съдебно – медицинското удостоверение, така и от заключението на съдебно
– медицинската експертиза на в.л. д-р. С..Обстоятелството, че към момента на
изготвяне на съдебно – медицинското удостоверение от 14.08.2018г. не са
констатирани видими наранявания по тялото на ищеца, отделно от охлузването по
лакътя, съдът отдава на осъществения към този момент оздравителен процес, като
не се поставя съмнение за наличието на травматични наранявания в областта на
главата, гръдния кош и гърба. В насока причиняване на телесни увреждания в
цитираните области са показанията на свидетеля Серкенджиева, която е пряк очевидец на
инцидента,която посочва, че ответникът е нанесъл удари в областта на главата,
гърдите, а в последствие ищецът е паднал върху намираща с помещението маса.
Тези показания се подкрепят и от показанията на другия разпитан по делото
свидетел Русева, която е констатирала наличието на травматични увреждания в
областта на гърба и гърдите, като отделно от това се посочва наличието на
спукана устна и ожулен лакът. В подкрепа на тези показания са и
рентгенологичното изследване, което е назначено от медицинското лице при
преглед в Спешно отделение на **** „СА - Варна“ АД в деня на инцидента, което
както вече съдът посочи обхваща областите глава и гръден кош.
Показанията на тази група свидетели са ясни, конкретни, като съдът намира,
че същите са и обективно дадени. Подкрепят се от наличната по делото съдебно –
медицинска документация и приетите по делото заключения по съдебно – медицински
експертизи. Съдът дава вяра на показанията, при което достига до извода, че
вследствие инцидента на ищеца е нанесен удар от страна на ответника, вследствие
на което същия е паднал върху намираща се в помещението масичка, което е
обусловило допълнително причинени увреждания, а от там и допълнително причинени
болки и страдания за последния. При така изложеното съдът намира, че ответникът
с противоправното си поведение е допринесъл за настъпване на вред за ищеца,
като е налице пряка причинна връзка между деянието на ответника и причинените
вреди на ищеца.
По отношение на предявения насрещен иск от страна на ответника – ищец по
насрещния иск срещу ищеца – ответника по насрещния иск:
Излагат се твърдения, че ответникът – ищец по насрещният иск е претърпял
болки и страдания вследствие на нанесени му вреди вследствие от оток и
кръвонасядане в областта на лицето, които са причинени от удар от нанесен му от
ищеца – ответника по насрещния иск.
За установяване на тези твърдения, ответникът – ищец по насрещният иск
ангажира гласни показания, като по негово искане бяха разпитани свидетелите И.
и Петкова, съответно съпруга и тъща на страната. Съдът приема, че И. и Петкова
са присъствали по време на инцидента в процесното помещение в жилището им, за
който факт страните не спорят. Тази група свидетели излага, че причина за
инцидента е поведение на ищеца – ответник по насрещния иск, като и нанасяне от
негова страна в посока на ответника – ищец по насрещния иск удар в главата, в
частност в областта на окото. Тази показания съдът също разглежда с оглед
ограничителната разпоредба на чл. 172 ГПК, като взима в предвид възможната им
заинтересованост от изхода на спора, която е обусловена от семейното и
родственото им положение със страната. Тази показания съдът намира за изолирани
с останалия събран по делото доказателствен материал. Липсва по делото съдебно
– медицинска документация, която да бъде в подкрепа на същите. Не може де бъде
установено и от заключението по втората съдебно – медицинска експертиза на в.л.
д-р. С. видът и характерът на нанесените увреждания вследствие на един
евентуален отправен удар. Изрично в съдебно заседание при приемане на
заключението д-р. С. посочи, че палитрата от възможни увреждания вследствие
нанасяне на удар в областта на главата е огромна, като липсата на конкретна
медицинска документация, която да е съставена непосредствено след нанасяне на
увреждането би допринесла единствено до изготвяне на заключение, което съдържа
предположение за вид и характер на уврежданията. Категорично свидетеля Петкова
посочи, че след инцидента ответникът – ищец по насрещния иск не е получил
медицинска помощ, а е предприел самолечение, от което следва извода, че само на
база на тези явяващи се изолирани от останалите доказателства по делото
показания съдът не може да приеме, че ищецът – ответник по насрещният иск е
осъществил противоправно поведение, което е допринесло до настъпване на вреди у
ответника – ищец по насрещния иск.
При тези съображения и предвид недоказване на първата предпоставка на
предявения насрещен иск, същият следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По отношение на направеното в условията на евентуалност възражение за
съпричиняване:
В чл. 51, ал.2 ЗЗД е прието, че при съпричиняване и настъпилия вредоносен резултат с участието
на самия увреден, виновно действалото лице следва да отговаря само за онези
вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците
от поведението на увредения, т.е. следва да е налице поведение от пострадалия,
което да допринася за настъпването на вредата.
Ответникът излага възражение в условията на евентуалност,
че след нанесеният му удар ответникът отстъпил назад и сам паднал върху масичка
в помещението, при което с това си поведение е допринесъл за увеличаване на
причинените му вреди.
От съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства съдът,
намира че в случая не е налице хипотезата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Съдът прие, че ответникът е
нанесъл удар на ищеца, при което от показанията на свидетеля С.приема, че след нанасяне на удар в областта
на гърдите, ищецът е паднал върху намиращата се в кухнята маса.Тези показания
съдът приема, а не изложеното от свидетеля И., която посочва, че след удар,
който нанесъл ищеца към ответника, първият отскочил и паднал върху масата.
Свидетеля Петкова посочва, че ищецът залитнал или се хвърлил върху масата, след
което при падането си я счупил. Показанията на разпитаните по почин на
ответника свидетели са вътрешно противоречиви, като не отговорят на приетия от
съда механизъм на причинените на ищеца увреждания. Не се посочва възможен
механизъм, който да породи залитане, отскачане, респ. хвърляне върху намиращата
се в кухнята маса от страна на ищеца, което да обуслови съпричиняване на
вредите. Съдът не кредитира показанията на втората група свидетели, разпитани
по повод на ответника, при което не може
да бъде споделено изложеното, че сам ищецът е паднал върху тази мебел и сам си
е причинил допълнителни увреждания. Падането на ищеца е вследствие на
нанесеният му удар, като е налице пряка причинно следствена връзка между
деянието на ответника и настъпилия вредоносен резултат.
По отношение на размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди:
На ищеца вследствие инцидента са причинени охлузване на десния лакът,
мекотакънна травма на главата, гръдния кош и гърба. По отношение на контузиите
на главата, гръдния кош и гърба, в заключението по назначената съдебно –
медицинска експертиза на в.л. д-р С. се посочи, че при изготвяне на съдебно –
медицинското удостоверение от **** „Шумен“ АД не са били данни за наличието им,
предвид осъществения преглед осем дни след инцидента, без същевременно тези
телесни увреждания да се отричат като възможно следствие от нанесените удар и
падане върху кухненска маса. За наличието на увреждания в областта на главата,
гръдния кош и гърба се събраха гласни доказателства и писмени доказателства,
които съдът обсъди по-горе в мотивите на съдебното си решение. Установи се също
така, че вследствие на инцидента ищеца е изпитвал затруднено дишане и общ
дискомфорт в ежедневната му дейност. Така съдът доколкото счете, че на ищеца са
причинени телесни увреждания под формата на контузии в областта на главата,
гръдния кош и гърба, то намира, че възстановителния процес по отношение на
изброените е протекъл благоприятно, като до момента на изготвяне на медицинското
удостоверение от **** „Шумен“ АД (осем дни след инцидента), ищецът се е
възстановил изцяло от травматичните увреждания в тези области. Не така стои
въпроса по отношение на охлузването по десния лакът на страната, което е било
констатирано като налично и към момента на изготвяне на съдебномедицинско
удостоверение №216/14.08.2018г. от **** „Шумен“ АД. По отношение на тази травма
съдът намира, че възстановителния процес би отнел период от около 2 седмици,
който извод прави, като кредитира заключението по първоначално приетата по
делото съдебно – медицинска експертиза на в.л. д-р. Д..
На ищеца са причинени телесни увреждания имащи характер на леки телесни
повреди, по три от които съдът приема, че страната се е възстановила за около
една седмица, а по отношение на ожулването на областта на лакътя,
възстановяването би отнело от около две седмици. Събраха се данни, че ищецът е
изпитвал затруднения в дишането вследствие на нанесените му увреждания,
затруднения при служене с увредената ръка, при което и по справедливост съдът
намира, че следва да определи обезщетение в общ размер от 2000 лева за
причинените му болки и страдания, от по 500 лева за всяка една отделна лека
телесна увреда. Върху уважената главница следва да бъде присъдена и законна лихва
от датата на увреждането – 06.08.2018г. до окончателно изплащане на
задължението. За разликата над уважения размер от 2000 лева до пълно предявения
размер от 2500 лева съдът намира, че следва да отхвърли предявения иск.
По отношение на разноските:
В полза на ищеца се дължат съдебно – деловодни разноски съразмерно
уважената част на предявения иск или сумата от 680 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
В полза на ответника се дължат деловодни разноски съразмерно отхвърлената
част на предявения иск или сумата от 160 лева, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
Осъжда С.П.И., ЕГН ********** *** да
заплати на Д.Ц.М., ЕГН ********** *** сумата от 2000 (две хиляди)
лева представляващи обезщетение за
причинени неимуществени вреди - болка и страдание, в следствие на нанесени травматични уреждания,
изразяващи се в охлузване на десния лакът, мекотьканна травма на главата,
гръдния кош и гърба, в резултат на нанесения му побой от ответника на
06.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
увреждането - 06.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля
предявения иск за разликата над уважения размер от 2000 лева до пълно
предявения размер от 2500 лева, на осн.
чл. 45 ЗЗД.
Отхвърля
предявения насрещен иск от С.П.И., ЕГН ********** *** срещу Д.Ц.М., ЕГН **********
*** за осъждане на ответника по
насрещният иск да заплати сумата от 2500 лева - обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат
на причинена лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане по
лицето в областта на дясното окото, на осн. чл. 45 ЗЗД.
Осъжда С.П.И., ЕГН ********** *** да
заплати на Д.Ц.М., ЕГН ********** *** сумата от 680 (шестстотин и осемдесет) лева съдебно – деловодни
разноски съразмерно уважената част на предявения иск, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Осъжда
Д.Ц.М., ЕГН **********
*** да
заплати на С.П.И., ЕГН ********** *** сумата от 160 (сто и шейсет) лева съдебно – деловодни разноски
съразмерно отхвърлената част на предявения иск, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Банкова сметка, ***жението си: *************.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :