№ 1473
гр. Сливен, 09.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анна К. Д.а
при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Анна К. Д.а Наказателно дело частен
характер № 20232230200123 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Тъжител с пор. № 1, редовно призован, се явява лично и с адв. Д. Н. от САК,
надлежно упълномощена.
Подсъдима с пор. № 2, редовно призована, се явява лично и с адв. Д. Н. Д. от АК –
Сливен, надлежно упълномощен.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че в днешното с.з. не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Делото е във фаза на съдебно следствие.
Адв. Н.: Нямаме искания за други доказателства.
Адв. Д.: Нямаме искания за други доказателства. Моята подзащитна ще даде
обяснения.
ПОДСЪДИМАТА Н. Н. П., РАЗПИТАНА КАЗА: Ще дам обяснения. На тази дата
бившия ми дойде да вземе М. - голямата ни дъщеря, а малката не поиска да отиде с баща си.
Бившия ми С. дойде и взе М., като не знам къде са ходили. Стана 17:00 часа, но все още ги
нямаше, стана пет и нещо, аз се притесних за нея и звъннах на баща й, но никой не ми
вдигна. М. нямаше телефон, затова звъннах на баща й. Притесних се страшно много и към
18 без нещо те дойдоха и аз като нейна майка и негова бивша, поисках обяснение защо са
закъснели. Започнахме да се караме и да спорим ние двамата, при което се намеси неговата
съпруга в нашия спор, при което като приключихме целия спор, аз реших да си вляза в къщи
1
в двора. Той беше купил някакви неща на децата, но аз отказах да ги взема. Влизайки в
двора се опитах да затворя вратата, но г-жа П. след мен блъска вратата да я отвори, а аз
искам да я затворя и тъй като аз съм физически по-слаба, тя изблъска вратата, остави
торбите и ме удари по лицето, при което аз се опитах да я изблъскам, като си сложих ръцете
на гърдите й. Исках тя да излезе и аз да затворя вратата и да се прибера. Децата бяха
свидетели и бяха страшно уплашени, разтроени, ревящи и аз исках да се прибера, за да ги
успокоя. Малко по-късно бях посетена от полицай, тъй като те бяха подали жалба срещу
мен. Аз не съм ходила да си вадя медицинско и да подавам жалба, тъй като прецених, че
няма смисъл от моя страна да подавам жалба. Скандала с бившия ми стана пред нас на
улицата, не сме влизали вътре в двора. М. беше в колата, а Рая през цялото време питаше
къде е кака й. Рая се беше скрила зад едни тухли в двора и не видях точно кога е излязла
извън двора, но децата като влязоха вътре бяха разстроени. Докато ние се карахме с бившия
ми, майка ми през това време се опитваше да успокои децата, но неуспешно. Сегашният ми
съпруг излезе малко след като аз излязох, не беше свидетел на удара, тъй като малкия ми син
беше тръгнал след нас и се разплака и сегашния ми съпруг взе малкия и се прибра на вътре,
за да не става свидетел на тази грозна сцена. Аз бях в двора, М. изтича и каза „мамо аз съм,
тук ще излезеш ли“ и аз излязох и тогава се скарахме с бившия ми, защото е закъснял без да
ме предупреди. М. влезе, извика ме, аз излязох, после тя пак влезе след мен и пак излезе и
излезе отново след мен, за да ме помоли да вляза, за да не се караме. М. тогава беше на 10 г.
Аз се опитах да избутам тъжителката извън двора, но не успях. При бутането тя направи
няколко крачки назад. Не видях да пада и да се удря, но ми заши шамар, след който бузата
ми беше дълго време червена, но прецених, че не е необходимо да подавам жалба.
Тъжителката е подала жалба срещу мен и това беше повода да дойде полицията. Полицията
дойде доста късно, бяха минали 3-4 часа след като върнаха М.. Физически аз няма какво да й
направя на госпожата. Не съм я удряла по лицето, не съм я драла по ръката, даже и нямам
нокти. Работата ми не позволява да имам какъвто и да било маникюр. Имаме сключено
споразумение за взимането на децата от 09:00 до 17:00 часа. Аз не бях информирана, че те
ще закъснеят. Аз се пробвах да звънна, но телефона на абоната беше или изключен или
извън обхват. Рая и М. бяха уплашени. Аз се намирах в двора при пристигането на
тъжителката и бившия ми съпруг. Къщата е по-навътре от улицата, а непосредствено след
пътната врата има двор. Синът ми тогава беше на една година и половина. Преди да влезеш
в самата къща има двор, после още една врата и тогава влизаш в самия двор. Тя ми удари
шамар до вратата, която е до улицата. М. дойде при мен в двора и ми каза „ние се
прибрахме“. Това взимане беше по график и той ме предупреди, че ще дойде да ги вземе. Не
ме предупреди, че няма да е сам, не ми каза, че ще дойде със съпругата си и с нейните деца,
това ми стана ясно когато дойде да вземе М.. Преди това не ги беше взимал може би 2 - 3
седмици. Аз знаех, че съпругът ми има ново семейство, но децата не знаеха. Те се запознаха
с новата му съпруга септември 2019 г. когато дойдоха в Шивачево за първи път да видят
децата и тогава мисля, че се видяхме в парка в Шивачево, аз бях с трите деца. Нейните деца
веднъж преди този случай бяха идвали с нея. Съпругът ми не взема много редовно децата.
Има седмици, в които му се полага да ги вземе, но той не ги е вземал. След този конфликт е
2
вземал децата веднъж или два пъти, от 2020 г.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
На осн. 283 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА всички писмени материали приложени по делото, както и
при предходните разглеждания на делото.
Адв. Н.: Нямам възражения по писмените материали приложени по делото.
Адв. Д.: Нямам възражения по писмените материали приложени по делото.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на устните
С Ъ Д Е Б Н И П Р Е Н И Я:
Адв. Н.: Уважаема г-жо Председател, предали сме на съд подсъдимата Н. Н. П. за
това, че на 17.10.2020 г., около 17:20 часа, в гр. Шивачево, на ул. „Л.“ № 46, пред дома си е
нападнала Е. П., като я ударила с ръка в областта на лявата половина на лицето и я
одраскала по дясната ръка, т.е. престъпление обявено от НК за лека телесна повреда,
изразяваща се във Временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В хода на
съдебното следствие бяха разпитани свидетелите С. П., М. П., М. Ц. и Д. П., видно от
Протокол № 1698/15.11.2023 г. Свид. П. сочи, че заедно са взели дъщеря му М. от дома й в
гр. Шивачево в 10 часа. Той твърди, че са уведомили подсъдимата, че ще закъснеят поради
забавяне в един от магазините, където е трябвало да закупят поискани от М. калъф и
протектор за телефон, който те са й подарили същия ден. В 17:20 часа, при връщането на
детето пред дома му в гр. Шивачево, са го чакали Н. и М., като Н. е започналата да го
обижда, цитирам „се заяжда, че са закъснели“, както и отказвала да вземе закупените
подаръци за децата. Въпреки тяхното извинение обаче, Н. нападнала Е.. М. от своя страна е
започнал, цитирам „да бута и заплашва свид. П.“. По думите му, при оставянето на тротоара
на подаръците от Е. П., подсъдимата я нападнала в гръб в момента на оставянето им, като й
нанесла удар в лявата буза и едновременно я одрала по дясната ръка. За инцидента е
сигнализирано на тел. 112, след което частната тъжителка са посетили ЦСМП в Твърдица,
тъй като не се е почувствала добре. Тези негови думи са потвърдени от съответно фиш от
ЦСМП, писмо от ОДЧ, че е сигнализирано в 17:20 часа за инцидента. В показанията си свид.
П. сочи, че при слизането от автомобила, цитирам „М. веднага след слизането от колата е
влязла навътре в двора“. Самата свидетелка М. П. при разпита си твърди, че при слизането
от автомобила, тя веднага е влязла в двора. Чак след известно време тя е излязла, за да
прибере, подчертавам, за да прибере майка си. Когато сравним показанията дадени от
въпросната свидетелка в НЧХД № 388/2021 г., се виждат огромни разминавания между
показанията на М. дадени тогава и на по-късен етап, като в протокола е отбелязано, че
3
самият съд е установил разминаването на тези показания. В първите си показания тя
разказва за закупения телефон, за калъфа, за това, че е станала свидетел на разговор между
майка й и баща й, в който разговор майката е била уведомена, че ще закъснеят и съвсем
несъвпадащи факти и обстоятелства, за които в хода на това съдебно производство детето на
места отговаря, че не помни, изведнъж си спомня нещо, след това пак казва, че не го помни.
Ето защо моля съда да не кредитира в останалата част разминаващите показания, които даде
в хода на съдебното следствие на настоящия процес М. и в предходния процес в съдебно
следствие по визираното НЧХД № 388/2021 г. Факта, че М. също не е останала на улицата, а
е влязла в двора, е потвърдено от показанията на следващия свидетел на подсъдимата М. Ц..
Неговите показания напълно не кореспондират с показанията дадени в предходното съдебно
следствие. Както и в случая, което те обясняват, включително и в настоящия момент
подсъдимата е, че техният син тогава е ходел сам по двора и се е разхождал, като той
твърди, че тогава детето е било на три години, сега чуваме, че е било на година и половина,
което отново не отговаря на истината. Също така абсолютно не кореспондират показанията
и моля уважаемия съд да не ги кредитира в тази част, в която не съвпадат с предходното
съдебно следствие. Възможно е, аз съм далече от мисълта да определям тези показания
какви са, но е изтекъл все пак четири годишен срок от тогава. Също така в хода на
настоящия съдебен процес беше приет и предявен граждански иск, който моля съда да
определи по справедливост. По отношение на него свидетелски показания предостави и Д.
П., която разказва, че при прибирането си у дома тя е забелязала червенина на бузата на
частната тъжителка и е видяла одрасканата й дясна ръка, но също така отчита
безпокойството, притеснението и страха не само на частната тъжителка, но и на двете деца,
които същият ден по време на инцидента са били с майката. От събраните и в настоящото
съдебно следствие съдебно-медицинска експертиза се установява по безспорен начин, че в
следствие на действията на подсъдимата, частната тъжителка е претърпяла лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК, изразяваща се в нараняване на лявата половина на
лицето и одрасквания по дясната ръка, причинено е временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, като телесното увреждане е установено със съдебно-медицинско
удостоверение № 456/2020 г. и отново извършената съдебно-медицинска експертиза под №
265/2022 г. От установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и от
обективираните действия на извършителката се налага извода, че от субективна страна
престъплението е извършено виновно и при пряк умисъл на вината. Това е така, защото тя е
съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала го е и е искала
настъпването на тези общественоопасни последици. То се изразява именно в телесно
увреждане, последователно нанасяне съответно на различни анатомични области.
Изпълнителното деяние спрямо тъжителката е извършено от подсъдимата чрез действия,
които са в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат. Деянието е извършено
при пряк умисъл съдейки от фактическите действия, който са осъществени. В настоящия
случай подсъдимата е нанесла по гореописания начин телесните удари и е съзнавала, че
извършва акт на физическа интервенция, телесна неприкосновеност на тъжителката и че
употребява сила, но независимо от това, че ги е съзнавала, тя ги е извършила. Уважаема г-жо
4
Председател, моля да постановите присъда, с която да признаете подсъдимата Н. П. за
виновна в това, че на 17.10.2020 г., около 17:20 часа в гр. Шивачево, пред дома им находящ
се в гр. Шивачево, на ул. „Л.“ 46, е нападнала и ударила по лявата буза Е. П. и я одрала по
дясната ръка, което съставлява лека телесна повреда, като й наложите предвиденото в закона
наказание. Моля да уважите по справедливост и предявения граждански иск. Видно от
експертизите освен телесните увреждания, частната тъжителка е била в остра стресова
реакция. Видно от съдебно-медицинската експертиза в рамките от 1 до 3 дни са отзвучали
уврежданията по лицето, а тези на ръката в порядъка на 7 – 10 дни. Що се отнася до
обясненията на подсъдимата бих сметнала, че за фактите, които тя изнесе в настоящото,
защото не кореспондират с предходното съдебно следствие дадените от нея обяснения,
целта е да се приложи реторсия, но съдебната практика и в тази насока твърди, както и
закона, че трябва да има налице еднакви по степен увреждания от двете страни, като в
настоящото производство подсъдимата не е предоставила съответно медицински документи,
като в хода на двата процеса тя не е взела никакво отношение за доказването, още повече че
самата реторсия се иска при даване ход на делото. Също така моля да бъдат одобрени
направените разноски по чл. 80 и чл. 78 от ГПК за двете производства в общ размер на
3248,18 лева. Прилагам съответно и транспортните разноски.
ТЪЖИТЕЛКАТА: Поддържам казаното от адвоката ми. Съгласна съм с изложеното и
искам справедливо наказание. По отношение на гражданския иск искам справедливо
обезщетение.
Адв. Д.: Г-жо съдия, аз моля да постановите съдебен акт, с който да признаете
подсъдимата Н. П. за невиновна по отношение на повдигнатото й обвинение за нанасяне на
леки телесни повреди по отношение на тъжителката, да отхвърлите гражданския иск като
неоснователен и да ни присъдите направените разноски за всички инстанции. Функцията на
защитата на подсъдимия има две насоки - на първо място да опровергае обстоятелствата,
фактите и доказателствата, които подкрепят обвинението и на второ място, ако не съумее да
стори това, да внесе съмнение във вероятността да са недостоверни обстоятелствата
установими от обвинението. Тъй като обвинението независимо от това какво е
престъплението или съответно кой текст от НК го обявява за наказуемо, обвинението трябва
да бъде категорично, еднозначно, безпротиворечиво и пълно. Всички елементи на
фактическия състав на престъплението следва да бъдат установени от обвинението по един
категоричен и безпротиворечив начин. Това в случая не е сторено. Един общо взето бих
казал приятен семеен повод, се е превърнал в сериозен конфликт, на който му е придадено
дори и съдебно значение и затова сме пред Вашия съд. Този конфликт по мое лично
становище е заложен от свид. С. П., той е бил предопределен. Един родител, който общо
взето е небрежен към децата си, както в личен, така и във финансов план, взема ги
спорадично, не участва кой знае колко активно в тяхното възпитание и обучение, да не
говорим, че нито веднъж не е ходил да ги потърси извън режима на свиждане, дори и да е
имало такива, те са деца, все някое ще се разболее, все някое ще има нужда от другия
родител, но това не е сторено изобщо. Създал е ново семейство, това семейство е било
5
известно, в смисъл, че информация за него децата му са имали, но те не са били нито
приобщени към това семейство, нито наясно с децата с тъжителката, нито с новата среда и
новата обстановката, в която живее баща им и съответно и те могат да се озоват в нея. Без да
прецени последиците от действията си, С. П. е пожелал да вземе децата заедно с децата на
новата си съпруга и с нея. Не ясно защо, действия напълно непремерени, били където били
цял ден, добре, закъснели са, нормално е в тази ситуация майката да е и притеснена и
поставена под напрежение. Тъжителката била в силна стресова ситуация, което е основание
за гражданския иск. Нека да се поставим на положението и на другата страна, на другата
майка, на която децата й ги няма, не ги знае нито къде са, нито има връзка с бащата, но знае,
че са с тъжителката и с нейните деца и нейната стресова ситуация е доста по-сериозна,
защото ако няма стресова ситуация, не е добър родител и не е добра майка. Нормално е при
самото пристигане на широкото семейство - С. П., Е. П., нейните деца, неговите деца,
нормално е да възникне конфликт. Че е имало спречкване, имало е, в какво се изразява общо
взето един господ знае. Нито едно доказателство по делото няма, което категорично да сочи
на определени извършени действия и това доказателство да не противоречи на другите
доказателства. Тръгвам от показанията на свид. П.. Той твърди, че неговата бивша
партньорка Н. е ударила неговата настояща партньорка и съпруга Е., нападайки я отзад по
лявата буза. Ами това е невъзможен механизъм. Първо физическото несъответствие в ръста
на подсъдимата и на тъжителката е пречка да я достигне до лицето, още повече наведена, а
дори и да е изправена. Второ, нанасяне на удар отзад с дясната ръка, ще попадне в дясната
страна на лицето, а не в лявата, т.е. нещо не се връзва, нещо не съответства на това, което
действително е станало. Пак се връщам на мисълта, с която започнах, че функцията на
защитата е дори да създаде съмнение за достоверността на събраните доказателства.
Съдебно-медицинската експертиза не е категорична, тя е констатирала някакви увреждания,
но изрично вещото лице Й. С. заяви, че е възможно твърдените от тъжителката увреждания
да са получени и по друг механизъм. Дали има такъв механизъм, да, има. След като е
възникнал конфликта и след като бивша и настояща съпруга на П. са се скарали, напълно е
възможно след като е прекратена кавгата, между съпрузите в колата да е възникнал
конфликт, да е възникнало напрежение, което да е същинската причина за нанесените
травми на тъжителката. Нашето становище е, че единствено показанията на М. П. са
безпротиворечиви, равно дистанцирани от двамата родители и могат да бъдат кредитирани.
Нито едни от другите показания, включително и съдебно-медицинската експертиза, не дават
категоричен отговор за извършено виновно противоправно деяние от страна на Н. П.. От
тази гледна точка намираме, че следва тя да бъде призната за невиновна по повдигнатото
обвинение. Няма да се спирам на отделните елементи на състава на престъплението, тъй
като ние отричаме изцяло осъществяването му. Намирам, че гражданския иск е силно
завишен, така че ако все пак Вашият съдебен акт признае Н. П. за виновна, намираме, че
гражданския иск следва да бъде редуциран до размерите, които съдебната практика признава
за такава ситуация. По отношение института на реторсията, ние ще го поискаме, длъжни сме
да го поискаме и предоставям на съда възможността да се произнесе по неговото прилагане.
По отношение на разноските, имаме възражения за тяхната прекомерност, тъй като далеч
6
надхвърлят минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да бъдат
намалени, делото не представлява нито фактическа, нито правна сложност, следва да бъдат
намалени на минималните адвокатски възнаграждения, до минималния размер. По
отношение на доказателствата събрани в предходното съдебно производство, това е
последното, което ще засегна, намираме, че те са неприложими в настоящия процес и
търсенето на противоречия между тях и сега събраните доказателства, не може да породи
правни последици. В тази посока молим да произнесете съдебния си акт и да ни присъдите
направените разноски.
Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимата.
ПОДСЪДИМАТА: Нямам какво да добавя. Съгласна съм с изложеното от адвоката
ми.
Съдът дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимата.
ПОДСЪДИМАТА: Искам да бъда оправдана, тъй като аз не съм го направила.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна.
Съдът се ОТТЕГЛИ на тайно съвещание за постановяване на присъдата.
След проведеното тайно съвещание съдът обяви диспозитива на присъдата си, като
съобщи на страните, че мотивите ще бъдат изготвени в срока по чл. 308, ал. 2 от НПК и им
разясни правото на жалба или протест.
В случай на жалба или протест насрочва делото пред СлОС.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 13,27 ч.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
7