5
Производството е по чл. 63 ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 33 и сл. от ЗВАС и е образувано по касационна жалба на Петко Тодоров Кьосев от гр. Кърджали против определение № 242/20.05.2005 година по НАХД № 183/2004 година по описа на Кърджалийския районен съд, с което е прекратено производството по делото. Определението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон. Районният съд приел, че е изтекъл срокът за обжалване на наказателното постановление, което противоречало на фактите по делото. След постановяване на определението, председателят приложил разпоредбата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН. При това положение следвало да се приложи разпоредбата на чл. 160 ал.3 от НК, като съдебните книжа по делото следвало да бъдат връчени на неговия пълномощник. Поради изложеното, моли съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното определение като неправилно и да върне делото за даване на по-нататъшен ход. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбодателя поддържа жалбата. Ответникът по жалбата- Началникът на ТДД Кърджали, редовно призован за съдебно заседание, не се явява. Вместо него се явява процесуален представител, който оспорва жалбата и моли определението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно. Окръжният съд, като извърши проверка на обжалваното определение, във връзка със заявеното в жалбата касационно основание, констатира следното: Производството по НАХД № 183/2004 година по описа на Районен съд Кърджали е образувано по жалба на Петко Тодоров Кьосев от гр. Кърджали против Наказателно постановление № 0061/07.02.2003 година на И.д. директора на ТДД Кърджали, постъпила при административнонаказващия орган на 19.08.2004 година. В съдебно заседание, проведено на 20.04.2005 година, районният съд е счел делото за изяснено от фактическа и правна страна и с протоколно определение е дал ход за изслушване на съдебните прения. В срока за произнасяне, с определение № 242/20.05.2005 година, постановено по НАХД № 183/2004 година, Кърджалийският районен съд е възобновил производството по делото, след което го е прекратил, поради следните съображения: съгласно чл. 59 ал.2 от ЗАНН наказателните постановления подлежали на обжалване в 7-дневен срок от съобщението им. Видно от приложената към наказателното постановление разписка, същото било изпратено на жалбодателя с писма с обратни разписки R 03293 и R 01231 на посочения от жалбодателя като адрес на съдебна регистрация. На 17.02.2003 година „Български пощи” ЕАД било върнало първото писмо с отбелязване „непотърсен”. С такова отбелязване било върнато на 13.05.2003 година и второто писмо. Съгласно правилата за работа на „Български пощи” ЕАД това означавало, че адресът бил посетен най-малко два пъти от служител на пощите и тъй като адресатът не е бил намерен на посочения адрес, му било оставено съобщение да се яви в съответното поделение на дружеството, за получаване на писмото. Въпреки това лицето не се явило на посоченото място, поради което не му било връчено писмото. Съдът е направил извод, че съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения адрес, а новият е неизвестен, наказващият орган отбелязва датата /в случая 16.06.2003 година/, откогато се счита за връчено наказателното постановление, както бил процедирал в случая наказващия орган. Жалбата срещу НП постъпила в ТДД Кърджали на 19.03.2004 година, след изтичане на срока за подаването й- 20.06.2003 година. Предвид изложеното, съдът е счел, че жалбата е недопустима поради просрочването й, възобновил е производството по делото и го е прекратил. След постановяване на определението, районният съд е насрочил и провел заседание по молба на Петко Тодоров Кьосев за възстановяване на срока за обжалване на прекратителното определение и с определение № 528/06.10.2005 година по делото, по реда на чл. 166 от НПК, е уважил молбата. Настоящото производство е образувано по касационна жалба против определението на районния съд, с което е прекратено административно-наказателното производство по жалбата на Кьосев против Наказателно постановление № 061/07.02.2003 година на И.д. директора на ТДД Кърджали, поради недопустимост на жалбата- подаването й след изтичане на 7-дневния срок за обжалването му. Определението на съда е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон. Позоваването на правилата на „Български пощи” ЕАД при връчване на препоръчани писма с обратна разписка като приложимия ред за връчване на наказателни постановления в изпълнение на разпоредбата на чл. 58 от ЗАНН и оттам последиците от ненамирането на адресата на посочения адрес, е неправилно и противоречи с разпоредбите на ЗАНН. На първо място, от представените по делото незаверени ксероксни копия от два броя пощенски известия, съответно два броя обратни разписки, по никакъв начин не може да се направи извод, че препоръчаните писма са съдържали копие от наказателното постановление, предмет на обжалване. Така, и в двете известия е отбелязано, че съдържанието им е писмо № 03293 с подател ДП Кърджали, като по делото не се сочат доказателства, от които да се направи връзка между писмо под този номер и наказателно постановление № 0061/07.02.2003 година на И.д. директора на ТДД Кърджали. Само това е било достатъчно основание да се приеме, че жалбата на Кьосев против наказателното постановление е подадена в срок. Невръчването на наказателното постановление е винаги съществено нарушение на правото на защита на субекта на административнонаказателна отговорност. Подаването на жалба обаче е индиция, че съответният акт е достигнал до знанието на адресата му, като срокът за обжалване в този случай следва да се счита за спазен именно в полза на жалбодателя, който поради невръчване на наказателното постановление е бил лишен от възможността и правото своевременно да подаде жалбата си. На следващо място- връчването на наказателното постановление чрез изпращането му по пощата, е възможно само при едновременното наличие на следните предпоставки: препоръчаното писмо да е с ясно съдържание и да не поражда никакво съмнение какъв документ се връчва; писмото, съдържащо наказателно постановление да е връчено и връчването да е документално оформено. Обратното винаги съществено опорочава административно-производствените правила за връчване на наказателното постановление и нарушава правото на защита на субекта на отговорността. Разпоредбата на чл. 58 ал.1 от ЗАНН изисква връчване на наказателното постановление на нарушителя срещу подпис, като буквалното тълкуване на тази разпоредба има предвид личното й връчване на нарушителя от административнонаказващия орган. Възприетата въз основа на разпоредбите на ДПК практика, наказателните постановления да се връчват по пощата, както бе обсъдено по-горе, следва да се прилага само при пълна гаранция, че действително актът, завършващ административнонаказателното производство, е стигнал до субекта на административнонаказателната отговорност.Така, в наказателното постановление, предмет на обжалване пред районния съд, е отбелязано като връчител на същото лицето Васил Георгиев Герджилов- данъчен инспектор при ТДД Кърджали, който е отбелязал като дата на връчване 16.06.2003 година, поради това, че Кьосев не бил намиран на данъчния адрес; нито било намерено лице, упълномощено да получи данъчни съобщения. Описаното представлява отразяване на неверни обстоятелства, тъй като, ако наказателното постановление е било изпратено по пощата, то и данъчният инспектор Герджилов, по обясними причини, не е правил опит да връчи НП. На следващо място, от доказателствата по делото става ясно, че данъчният орган не е положил никакво усилие да издири жалбодателя и да му връчи НП- от констативния протокол, акта за установяване на нарушението и самото наказателно постановление става ясно, че данъчната проверка е била извършена в склад за търговия на едро, находящ се в гр. Кърджали- район ЖП гара, склад № 29, стопанисван от ЕТ „Петко Кьосев” и последният е подписал лично констативния протокол и актът за установяване на нарушението. Очевидно, че това е мястото, на което жалбодателят е осъществявал търговската си дейност и където не е бил потърсен, за да му бъде връчено наказателното постановление. Изводът на съда, че връщането на пратката с отбелязване „непотърсен” означавало, че длъжностното лице при пощенския клон поне два пъти е посетило адреса, е единствено предположение. Оставането на известие адресатът да се яви в пощенския клон, за да получи писмото, би означавало парадоксът същият сам на себе си да връчи наказателното постановление. На следващо място, съдът е провел шест поредни съдебни заседания по делото, в които не е забелязал, че жалбата на Кьосев срещу наказателното постановление е просрочена. В нарушение разпоредбите на чл. 84 във вр. с чл. 63 от ЗАНН във вр. с раздел VІ на Глава ХІV от НПК е приел делото за решаване, без да произнесе непосредствено след това съдебния си акт. Произнесъл се е в месечен срок, като е направил и констатацията си, че жалбата е просрочена и е прекратил производството по делото. С оглед на изложеното, определението на съда е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Същото следва да бъде отменено и делото,върнато на районния съд за даване по-нататъшен ход. Ето защо, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА Определение № 242/20.05.2005 година по НАХД № 183/2004 година по описа на Кърджалийския районен съд, с което е прекратено производството по делото и ВРЪЩА делото за даване на по-нататшен ход на същото. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|