Р Е Ш Е Н И Е
№ 29.03.2017 год.
гр.Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Свиленградският
Районен съд в публичното си заседание на двадесети март две хиляди и седемнадесета година,в състав:
Районен съдия:Христо Георчев
Членове :
Съдебни заседатели :
С участието на секретаря Р.И. ,като разгледа докладваното от съдия
Христо Георчев АНД № 989/2016 год.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на жалба от М.М.П.,
ЕГН/ЛНЧ ********** с адрес ***, кат с
ЕГН ********** чрез упълномощен защитник адвокат Д.К.Н. от ХАК
със съдебен адрес ***, против
Наказателно постановление № 16-5319-000230 от 01.09.2016г.издадено от Иван Георгиев Расоков на длъжност Началник
Сектор към ОДМВР Хасково, с-р Пътна Полиция Хасково, упълномощен с МЗ 8121з-748
/24.06.2015 въз основа на АУАН Г196196/ 09.08.2016 съставен от Д.З.Т. на
длъжност мл. автоконтрольор към ОДМВР Хасково, група “Контрол на пътното
движение по главни пътища и автомагистрали” Хacково , с което за това, че на
09.08.2016 г. около 18:35 часа в община Свиленград на път Автомагистрала №А-4, като
водач на лек автомобил - мерцедес 190 с per № Х4969АК, държава България при
обстоятелства: на АМ "Марица", km. 99+280 в посока към гр. Харманли,
управлява лек автомобил "мерцедес 190" с рег.№ Х4969АК, собственост
на Маргарит П. Господинов, ЕГН ********** ***, като: 1. водача нe носи СУ на
МПС извършена справка в ОДЧ Свиленград. 2. при опит да бъде извършена проверка
с "drager drug check 3000" № ARJA-0071 в 20:004 нa 09.08.2016г за
употреба нa упойващи вещества, водача отказва да му бъде извършена такава с
техническо средство. Издаден талон за медицинско изследване № 0376705 е
извършил:
1) нe носи
свидетелство за управление на мпс от съответната категория.,с което виновно е
нарушил чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП
2) отказва да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество, или нe e изпълнил предписанието за
медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му,
с което виновно е нарушил чл.174 ал. 3 от ЗДвП и му е наложено наказание 1)чл.183
ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП - Глоба в размер на 0лв.
2)чл.174 ал.з от ЗДвП - Глоба в размер на 2000лв.
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца
Жалбоподател М.М.П.,
уведомен от предходно съдебно заседание, чрез адв.Н., не се явява. За него се
явява адв. Д.Н., с пълномощно по делото.
Административно наказващият орган - Сектор
„Пътна полиция” към ОДМВР Хасково, редовно призован, не изпращат представител.
Страна Районна прокуратура – Свиленград,
редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата е подадена в седмодневен ,предвидения от закона изискуем
преклузивен срок , от надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва , пред
компетентен орган , поради което е процесуално допустима и редовна .Като такава
е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.
Съдът
прие, като доказателства по делото материалите и писмените документи съдържащи
се в АНП, които имат характер на доказателства и съдържат фактически данни,
свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и са
установени при условията и реда на
субсидиарно приложимия НПК, а именно Справка за нарушител на М.М.П., Наказателно постановление
№16-5319-000230 от 01.09.2016г. на
Началник сектор към ОДМВР-Хасково, сектор Пътна полиция - Хасково, ведно с разписка за получен препис от
22.11.2016година, Акт за установяване на
административно нарушение с бланков № 196196година, ведно с разписка за получен препис от него от 09.08.2016г., Талон
за медицинско изследване №0376705, Протокол за медицинско изследване за
употреба на алкохол или друго упойващо вещество от 09.08.2016г., Докладна записка от Д.З.Т., писмо с
рег.№1253р-6249 от 15.08.2016г. до
Началника на РУ Свиленград, Писмо до началника на Група контрол на пътното
движение по главните пътища и автомагистрали на СПП към отдел „ОП“ при ОДМВР Хасково,
Заповед № 8121з-748 от 24.06.2015г
Също така допусна до разпит в процесуалното
качество на свидетели, актосъставителя Д.З.Т. и
свидетеля по акта С.Д.К..
Съдът
, след като обстойно прецени събраните по надлежен ред доказателства ,намира за
установено следното :
Свидетелят С.Д.К. и свидетелят Д.З.Т. от сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР – Хасково на 09.08.2016 година, изпълнявали вменените им
задължения дневна смяна от 08.30 часа до 20.30 часа.На АМ „Марица” пътен възел
„Гръцка детелина” в 18.35 часа спрели за
проверка лек автомобил „Мерцедес” управляван от жалбоподателя М.П..Водача нямал
Свидетелство за управление на МПС. Направили справка с ОДЧ, от която се
установило, че той притежава такова свидетелство, но не го носи. Същия изхвърлил
пликче с 10 хапчета метаамфетамини, поради което се наложило да бъде извикана специализирана
група на място от „Пътна полиция”- Свиленград, които да окажат съдействие и
веднага докладвали на дежурния, като запазили мистопроизшествието. Същия бил
задържан на място до идване на групата. През времето докато чакали групата го
изпробвали за алкохол, но пробата се оказала отрицателна. Следвали разпорежданията
на разследващия полицай, който бил там и извършвал огледа. Трябвало да изчакат
да свърши огледа.След установяване на състава на хапчетата, че са
метаамфетамини , тогава му било предложено да бъде изпробван с „Алкотест
Дрегер” за употреба на наркотични вещества, но той отказал.При опит да бъде
изпробван от св. Д.З.Т. с техническо средство
за наркотици и упойващи вещества жалбоподателят отказал.Това е станало в 20.00
часа време през което няма данни да е бил обезпечен и под непрекъснат контрол и
наблюдение действията на жалбоподателя.
Издаден
му бил Талон за медицинско изследване ,в
22 часа , но в ЦСМП също отказал вземане на кръвна проба.Съставен бил АУАН за това , че не носи Свидетелство за
управление на МПС и отказва да му се извърши
проверка за употреба на наркотични и други упойващи вещества.
Горната фактическа обстановка се дказава от
събраните гласни и писмени доказателства .
Съдът дължи
следните правни съждения
Съдът , като взе предвид обхвата и характера на настоящоато производство с оглед ограничените възможности за събиране
и проверка на достатъчна по обем доказателствена съвкупност следваше приоритетно да разчита на разпита на
свидетелите, които проведе по начин такъв , че да възпроизвеждат доказателства.Съдът
кредитира показанията им , но те се отличават с непоследователност и определена противоречивост.В същото време
данните необходими за установяване е ли са налице съставомерните елементи на
вменените нарушения бяха събрани.
Жалбоподателят
е санкциониран по реда на чл.174ал.3 от ЗДвП, Посочената разпоредба въвежда
като санкционно релевантно поведение -Чл. 174. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от
2002 г., бр. 51 от 2007 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г., ал.(3)
Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол или упойващи вещества или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Действително целта на нормата е да се установи
по двата предвидени способа наличието или липсата на алкохол или упойващо друго
вещество в кръвта. Алтернативно установените начини водят до извод, че водачът
има право да откаже проба с техническо устройство, като заяви желание за
медицинско изследване, но няма право да не изпълни предписанието за медицинско
изследване. Предписание се издава при отказ от проба с дрегер, но практически е
възможно водачът на МПС доброволно да изиска издаване на талон. И в двата
случая се постига целта на закона-установяване на обективната истина относно
обстоятелството на управление на МПС след употреба на алкохол над допустимата
норма. Терминът предписание произтича от задължението на контролните органи да
установят безспорно наличието на нарушение. Какво се установява в конкретния
случай .В наказателното постановление т. 2 ,издадено въз основа на съставения
АУАН са описани обстоятелства , които представляват две
отделни административни нарушения. Това
е така тъй като разпоредбата на чл. 174 ал.3 от
ЗДП обявява за административно
наказуеми деянията когато водач на МПС откажи да му
бъде извършена проверка с техническо средство
за установяването на употребата на алкохол или упойващи
вещества или ако не изпълни предписанието на съответния контролен
орган на транспорта за медицинско изследване на концентрацията
на алкохол в кръвта му . Когато водач на МПС откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за
установяването на употребата на алкохол или упойващи
вещества той осъществява първото предложение или
хипотеза на горепосочената правна норма . Когато пък водач на
МПС не изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта
му той осъществява второто
предложение или хипотезата на тази правна
норма. Настоящия състав намира ,че
разпоредбата на чл. 174 ал.3 от ЗДП предвижда два отделни ,
независими един от друг състави на адм. нарушения , които са
посочени от законодателя алтернативно.За посочените две отделни
административни нарушения описани в наказателното постановление ,
адм. наказателния орган е наложил едно административно наказание позовавайки се
на същата санкционна разпоредба. По този начин съдът намира, че само
едно от двете посочени административни нарушения е било
санкционирано тъй като ако бяха санкционирани и двете
отделни адм. нарушения , адм. наказващия орган следваше да наложи санкции
отделно за всяко едно от тях в изпълнение на разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН
която изисква всяко наложено административно наказание да се
изтърпява отделно, понеже се явява недопустимо за повече от едно отделно адм.
нарушение да се налага едно общо наказание. Тука следва да се посочи , че са
посочени две отделни административни
нарушения , но е санкционирано само едно от тях от административно наказващия орган и в случая се явява
неяснота на волята на наказващия орган за кое от извършените
административни нарушения той е наложил
съответно адм. наказание т.е. кое от тях той е санкционирал. В конкретния
случай не става ясно дали жалбоподателят е бил санкциониран затова ,
че е отказал да бъде изпробван с техническо средство за
употреба на алкохол , че е отказал да бъде изпробван с техническо средство за
употреба на упойващо вещество или пък затова , че не е
изпълнил предписанието за медицинско изследване . В ЗАНН е възприет
принципа за наказуемост на дееца за толкова деяния , колкото той е извършил и
за толкова нарушения , колкото са установени съобразно нарушените правни норми.
Това е така тъй като за всяко административно
нарушение се налага отделно административно наказание като наложените наказания се
изтърпяват отделно. От съдържанието на наказателното постановление става ясно ,
че е наложено едно административно
наказание, но не е ясно за кое точно административно нарушение, както и не е наложено и другото
адм. наказание – лишаване от право да управлява МПС.Това обаче е недопустимо и
напълно незаконосъобразно тъй като следва да бъде посочено и описано
извършеното нарушение , законните разпоредби които са нарушени с неговото
виновно извършване и какво и кое точно наказание му се налага , като
същите елементи не могат да бъдат извличани по пътя на
формалната правна логика . Съдът следва да посочи, че това би имало за
последици твърде сериозна неопределеност свързана с прилагането на
закона и с правото на защита на даденото лице в осъществяваната спрямо него
административна наказателна репресия.
Правоприлагането не може да почива на предположения , а на конкретно
посочени и установени факти , тъй като настоящия строго формален процес установен
със ЗАНН при налагането на адм. наказания и реализиране
на съответна адм. наказателна отговорност изисква точно прилагането на всяко
едно от посочените по- горе изисквания на закона.По този начин съдът намира, че
в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила посочени по- горе, както и
нарушения на материалния закон , водещи до
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.Затова
същото се явява напълно незаконосъобразно издадено в нарушение на
разпоредбите на ЗАНН – чл. 57 ал.1 т.5 , 6 и т. 7 и чл. 18 и като такова следва
да бъде отменено в тази му част свързана с нарушението по чл. 174 ал. 3 от ЗДП .Освен
това няма данни към момента на
проверката и искането за проверка за проба за алкохол и по скоро за упойващо вещество , жалбоподателят да е бил
водач на МПС поради което съдът намира, че не са посочени достатъчно
доказателства за неговото извършване от страна на жалбоподателя и
затова обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено и на това
основание. Тоест тука жалбоподателят не е извършител на посоченото деяние и не
е и субект на приписваното му адм. нарушение поради липса на качеството в него-
той да е водач на МПС по смисъла на параграф 6т. 25 от ДР на ЗДвП
към момента на извършената му проверка. Факта , че жалбоподателят не е бил
водач на МПС към момента на искането за извършване на проверката му , не дава
право на контролните органи по КАТ да искат да му
извършат проверка за алкохол или упойващо вещество , поради което и напълно
законосъобразно жалбоподателят е отказал такава проверка , тъй като не
съществува правна норма която да дава право на контролните
органи при всякакви обстоятелства да искат проверка за
алкохол или упойващо вещество.
Отделно
от това в АУАН и в НП описанието на
фактическата обста новка не е идентично , каквото е изискването на закона.Не се касае за липса
на прецизираност и такъв извод не се
налага анализирайки актовете на
компетентните органи внимателно и обстойно.
С
оглед събраните доказателства и установената фактическа обстановка, данните по
делото сочат несъмнено, че жалбоподателят
е отказал да бъде изпробван за наличие
на упойващи вещества с техническо средство, но е изпробван за наличие на
алкохол в кръвта /пробата е отрицателна/.
Издаден
му е талон за медицинско изследване, в който е извършено отбелязване, че водача
следва да се яви ЦСМП Свиленград
В АУАН е посочено че отказва да бъде изпробван за упойващи
вещества , а в процесното НП издадено въз основа на този акт е отразено , че
отказва да му бъде извършена
проверка с тех. средство за употреба на
алкохол или друго упойващо вещество или не е изпълнил предписанието за
медицинско изследване.Констатира се недопустимо противоречие тъй, като вместо
НП да санира някои пороци и непрецизираност на акта то именно в него не се отразява
действителната фактическа обстановка и не се припокрива с тази описана в акта.
Налице е
неяснота и разминаване между описанието на фактическата обстановка в АУАН и НП
и формулираното обвинение в постановлението. От една стана се твърди, че жалбоподателя
е отказал да бъде изпробван с техническо средство за наличие на упойващи
вещества, но е изпробван за наличие на алкохол в кръвта – пробата е
отрицателна, както и че му е издаден ТМИ, но проба не е дадена. От друга страна
е привлечен към отговорност за това, че отказва да бъде изпробван с техническо
средство за наличие на алкохол в кръвта или друго упойващо вещество, както и да
изпълни предписание за медицинско изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му. Следователно се налага извода, че повдигнатото
обвинение не е формулирано с оглед извършената на място проверка и установените
факти. Същото е неясно от гледна точка на твърдяното изпълнително деяние,
доколкото санкционната норма на чл. 174, ал.3
от ЗДвП предвижда няколко хипотези на административно нарушение.
Твърди се в НП, че е налице отказ както за изпробване с техническо средство за
алкохол, така и за упойващо вещество, а в акта е отбелязан отказ само за
изпробване за наличие на упойващо вещество, а е осъществена проба за наличие на
алкохол. Същевременно издадения ТМИ не е ясно за какво изследване е издаден, но
се повдига обвинение за отказ да се изпълни медицинско изследване за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта на водача при ясно установен
факт на дадена проба за наличие на алкохол с техническо средство. С оглед на
това съставения АУАН не може да се ползва с презумптивна доказателствена сила и
обвинението остава недоказано. Порокът в НП е съществен, тъй като лисва ясно и
точно посочване на фактите, които обуславят съставомерността на деянието и
участието на нарушителя в него. Зададеният предмет на доказване с
постановлението не очертава, с оглед дължимото по закон съдържание, рамките на
процеса. Нарушено е правото на защита на санкционирания субект, тъй като за
него остава неясно за какво конкретно административно нарушение е привлечен към
административно наказателна отговорност, доколкото установената фактическа
обстановка не съответства на повдигнатото обвинение. Това обуславя
незаконосъобразност на НП и води до отмяната му. Основателно недоумение буди факта , че действията по извършване на проверките са се развивали в рамките на часове от
18.35 на 09.08.2016 / проба за алкохол /
след това в 20.00 опит за проба за упойващо вещество , ТМИ
връчен на същата дата в 22 часа с
указания да се яви до 00 часа , а налице е заповед за 24 задържане в конкретно
посочено поделение с начало 18.35 на 09.08.2016 г..Възниква пълна неяснота и
наложителен извод за неадекватно упражнени правомощия на проверяващите
органи и АНО. По отношение на вмененото
нарушение по чл 100. (1) (Предишен текст на чл. 100 - ДВ, бр. 6 от 2004 г.)
Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи:
1. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния
талон към него, е наложена Глоба в размер на 0 лв. Такава глоба няма и
макар да е явно , че се касае за грешка то грешките в НП винаги са основания за неговата
законосъобразна отмяна в съответната част. Не са допустими подобни отклонения , които водят до неяснота ,
раздвоение и невъзможност за пълноценна и стойностна защита. Чл. 183. (1) (Изм.
- ДВ, бр. 43 от 2002 г.)гласи Наказва се с глоба 10 лв. водач, който:
1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 103 от
2005 г., изм. и доп., бр. 51 от 2007 г.)
не
носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и
свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средст во;
В
тази връзка съдът намира, че поради горепосочените изтъкнати основания напълно
незаконосъобразно спрямо жалбоподателят е осъществено цялото
административно наказателно производство – напълно незаконосъобразно
административно наказващия орган преценявайки събраните по административно
наказателната преписка доказателства му е наложил и горепосочените
административни наказания .
Въз
основа на обстоен и всестранен анализ на доказателствата преценени в тяхната
цялост взаимна връзка и зависимост ,събрани по делото чрез гласните
доказателствени средства -разпит на свидетели и писмените доказателствени
средства намиращи се в административно наказателната преписка и приобщени по
делото по надлежен ред –, съдът намира ,че издаденото Наказателно
постановление,следва да се отмени
изцяло , като неправилно и незаконосъобразно
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН,съдът:
Р Е Ш И
ОМЕНЯВА
Наказателно постановление № 16-5319-000230 от 01.09.2016г.издадено от Иван Георгиев Расоков на длъжност Началник
Сектор към ОДМВР Хасково, с-р Пътна Полиция Хасково, упълномощен с МЗ 8121з-748
/24.06.2015 въз основа на АУАН Г196196/ 09.08.2016 съставен от Д.З.Т. на
длъжност мл. автоконтрольор към ОДМВР Хасково, група “Контрол на пътното
движение по главни пътища и автомагистрали” Хacково, против М.М.П., ЕГН/ЛНЧ **********
с адрес ***, кат с ЕГН ********** ,като неправилно
и незаконосъобразно
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-гр.Хасково в 14 дневен срок от съобщението до страните,че е обявено.
Районен съдия:……..