№ 2812
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:***
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от *** Гражданско дело № 20231110124410 по
описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД за
осъждане на **** да заплати на „****“ ЕАД сумата от 1029.00 лева, представляваща
регресно суброгационно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
застраховка „***“ за вредите по лек автомобил „****“ с рег. № СВ *** ВК вследствие на
ПТП от 10.06.2022г., настъпило на общински път- на ул. „***, пред блок № ***, в гр. София,
в т. ч. ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 09.05.2023г., до окончателно
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 10.06.2022г. в гр. София, на ул. „***, пред блок № ***
застрахованият при него по силата на договор за имуществено застраховане „***“ на МПС
лек автомобил „****“ с рег. № СВ *** ВК попаднал в необезопасено и несигнализирано
препятствие на пътното платно- дупка, за което счита, че отговорност носи ответникът,
който следвало да стопанисва и поддържа процесния пътен участък като част от общинската
пътна мрежа. В резултат от инцидента на МПС били причинени увреждания по предна дясна
джанта на стойност 1014.00 лева, която сума била изплатена от ищеца в полза на
правоимащото лице с платежно нареждане от 12.09.2022г. Застрахователят отправил
регресна покана до ответника да възстанови стойността на изплатеното застрахователно
обезщетение, което последният отказал да стори с изрично писмено уведомление от
11.11.2022г. При тези съображения в настоящото производство ищецът претендира
процесното регресно вземане, законна лихва върху него, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва исковете, оспорвайки към датата на ПТП между
собственика на увредения лек автомобил и ищеца да е съществувало валидно облигационно
отношение по договор за застраховка „***“, доколкото по делото не били представени
подписани от страните по този договор и приложими към него общи условия на
застрахователя. Счита за недоказано и евентуалното попадане в дупка на пътното платно да
1
представлява покрит съгласно условията на застраховката застрахователен риск. Оспорва
доказаността на точното място на настъпване на ПТП, механизма на същото, вкл. наличието
на дупка на пътното платно, както и на евентуално настъпилите в резултат от ПТП
увреждания по лекия автомобил, като подчертава в тази насока, че за ПТП не бил съставен
констативен протокол. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
водача на МПС, който не съобразил скоростта си на движение с пътната обстановка, в
частност с евентуално наличната дупка на пътя. В условията на евентуалност оспорва иска и
по размер, поддържайки, че необосновано при ремонта на автомобила увредената джанта
била подменена, след като в описа на застрахователя било посочено, че същата е със степен
на увреждане, изискваща единствено боядисването й, както и че при определяне на
обезщетението следвало да бъде съобразено овехтяването на вещта. Като самостоятелно
основание за недължимост на претендираните ликвидационни разноски сочи
обстоятелството, че същите не са пряка и непосредствена последица от ПТП, а косвена
такава, поради което не подлежат на възстановяване, евентуално- че не е доказано
извършването на разходи в претендирания размер от 15.00 лева.
Твърди, независимо от всичко изложено, че изпълнил задължението си да поддържа
пътния участък в изправно състояние, като възложил поддръжката и текущия ремонт на
същия на „***“ АД по силата на сключен помежду им договор от 14.06.2019г. и на
конкретни възлагания въз основа на него от 09.02.2022г. и от 11.05.2022г., касаещи
процесната улица. Поради това поддържа, че в случай че се установи, че сочените от ищеца
увреждания по процесния лек автомобил са резултат от недобрата поддръжка на пътния
участък, последната е резултат от неизпълнение на договорно задължение на „***“ АД,
обосноваващо отговорността му за обезщетяване на **** за вредите, претърпени в резултат
от това неизпълнение. При тези фактически и правни доводи ответникът е предявил срещу
конституираното като трето лице- негов помагач „***“ АД обратен иск, приет за съвместно
разглеждане с постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение, с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. второ ЗЗД във вр. с чл. 258 ЗЗД за обезщетяване на вредите от неизпълнение
на договорно задължение, равняващи се на стойността на ищцовата претенция. Претендира
разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба на **** срещу „****“ АД, с който последното оспорва изцяло предявения
срещу него обратен иск, поддържайки, че възлагателното писмо от 09.02.2022 г. е
неотносимо към процесния случай, доколкото значително предхожда датата на настъпване
на процесния пътен инцидент. По отношение на възлагането с възлагателното писмо от
11.05.2022 г. твърди, че извършил надлежно и качествено възложените му СМР по ул. „***,
както и че спрямо него не са отправяни уведомления за констатирани от **** дефекти или
недостатъци по процесния пътен участък, въпреки че съобразно чл. 13, ал. 2 от сключения
между страните по обратния иск договор за да ангажира гаранционната отговорност на
ответното дружество, възложителят е следвало да уведоми изпълнителя в петдневен срок от
установяване на недостатъците. С оглед на това и доколкото такова уведомление не било
адресирано до ответника по обратния иск, счита, че не са налице предпоставки за
ангажиране на гаранционната му отговорност. Независимо от горното, счита, че не са
налице доказателства за установяване наличието на причинна връзка между евентуално
негово поведение и настъпване на процесния пътен инцидент.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на суброгационния иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във
вр. с чл. 49 ЗЗД, респ. ангажирането на гаранционно- обезпечителната отговорност на
ответника се обуславя от доказване на следните материални предпоставки (юридически
2
факти): 1/ наличие на валидно и действащо към датата на ПТП застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „***“ с предмет увреденото имущество; 2/
настъпване в срока на действие на този договор на застрахователно събитие- ПТП (попадане
в дупка на пътното платно), в причинна връзка с което да са причинени вреди на
застрахования лек автомобил; 3/ виновно противоправно поведение (бездействие) на
работници или служители на ответника или на трети лица, на които последният в качеството
си на стопанин на пътя и задължен да го поддържа е възложил сигнализирането,
обезопасяването и отстраняването на препятствия на пътя (на основание нормата на чл. 45,
ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 4/ пътният участък, на който е настъпил
инцидентът, да е част от общинската пътна мрежа; 5/ изплащане на застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „***“ в полза на правоимащите лица.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК горепосочените предпоставки следва да бъдат
установени от ищеца.
Не са спорни между страните, поради което и на основание разпоредбите на чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото като безспорни и поради това ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: изплащането от ищеца на
застрахователно обезщетение за репариране на вредите от процесния пътен инцидент в
полза на правоимащото лице по застраховка „***“, което се установява и от приобщеното
като писмено доказателство платежно нареждане от 12.09.2022г. за сумата от 1014.00 лева,
както и принадлежността на релевантния за спора пътен участък към общинската пътна
мрежа.
От представената с исковата молба в заверен от страната препис съобразно нормата на
чл. 183, ал. 1 ГПК застрахователна полица № *** се установява, че същата е подписана от
името и на двете страни, поради което следва да се приеме, че е спазена изискуемата от
закона, в частност нормата на чл. 344, ал. 1 КЗ, писмена форма за действителност на
застрахователния договор. С оглед на това, при съобразяване на предвидения в
съдържанието на договора период на застрахователно покритие, както и че предмет на
същия е именно соченото като увредено МПС, следва да се приеме за безспорно установено
съществуването към датата на ПТП на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „***“ на МПС между ищеца и собственика на увредения автомобил. Изводът в
последния смисъл не се разколебава от обстоятелството, че по делото не е представен
подписан от застрахования екземпляр на приложимите към договора общи условия,
доколкото същите регламентират съдържанието на правоотношението, но не учредяват
същото. Наред с това, изрично в застрахователната полица е посочено, че потребителят на
услугата е запознат със съдържанието на и е получил екземпляр от всички документи,
съставляващи неразделна част от договора, вкл. приложимите към него общи условия, както
и че ги приема, под което изявление застраховащият се е подписал, с което е удостоверил
верността на изложеното в последния смисъл. С оглед на това необосновано е съждението
на ответника, че липсата на представени по делото подписани от застрахования общи
условия обуславя извод за недействителност на съглашението. Нещо повече, след като
страните по правоотношението са предприели извънсъдебно поведение, с което
недвусмислено са демонстрирали зачитането на правното действие на договора, позовавайки
се на съдържанието му, регламентирано и от въпросните общи условия- застрахованият,
като е сезирал застрахователя с искане за изплащане на обезщетение, а застрахователят, като
е изплатил същото, никоя от тях не би могла да се позовава на недействителността му, а още
по- малко това би могло да стори трето за договора лице, каквото е ответникът по регресната
претенция- арг. нормата на чл. 293, ал. 3 ТЗ и съдържащите се в т. 2а от Тълкувателно
решение № 1 от 07.03.2019 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2018 г., ОСТК, задължителни за
правоприлагащите органи тълкувателни разяснения.
Обстоятелството, че описаното в исковата молба ПТП съставлява покрит
3
застрахователен риск по сключената от собственика на лекия автомобил застраховка „***“
се установява от представените застрахователна полица, в която изрично е отбелязано, че
покрити рискове са включените в клауза „Пълно ***“ по общите условия на ищеца, както и
от съдържанието на последните, представени в заверен от страната препис в първото по
делото открито съдебно заседание, съгласно които на обезщетяване от застрахователя
подлежат уврежданията по МПС в резултат от ПТП, каквото попадането в дупка на пътното
платно несъмнено е съобразно дефинитивната разпоредба на § 6, т. 30 ДР на ЗДвП.
Фактът на настъпване на процесния пътен инцидент, както и неговият механизъм се
установяват от адресираното от водача на сочения за увреден лек автомобил „****“ с рег. №
СВ *** ВК до ищеца уведомление за настъпило застрахователно събитие, съгласно което
движейки се по ул. „***, пред бл. *** автомобилът преминал през дупка на пътя, която
нанесла увреждания на предната му дясна джанта. Данните в последния смисъл не се
опровергават от приобщената по делото доказателствена съвкупност, а напротив- намират
опора в същата, в частност в заключението на съдебно- автотехническата експертиза, което,
преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за добросъвестно и компетентно изготвено,
даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, и съгласно което така
установеният в писмените доказателства механизъм на ПТП е правдоподобен от техническа
гледна точка и е от естество да причини уврежданията, предмет на процесната
застрахователна претенция. С оглед на това и при липсата на други данни в тази насока
настоящият съдебен състав счита за установено в хода на производството настъпването на
пътния инцидент- така, както същият е описан в исковата молба, а именно, че на
10.06.2022г., в гр. София, на ул. „***, пред бл. ***, управляваният от А. С. Г. лек автомобил
„****“ с рег. № СВ *** ВК е попаднал в дупка на пътното платно.
Настъпилата в резултат на ПТП вреда по предната дясна джанта на автомобила се
установява от отразеното в уведомлението за щета и от опис- заключение по щета, съставен
от застрахователя, а причинната връзка между вредоносния резултат и инцидента се
потвърждава от неоспореното и в тази му част заключение на съдебно- автотехническата
експертиза. Изрично в проведеното по делото първо открито съдебно заседание вещото лице
е изяснило, че от приложения снимков материал, изготвен от застрахователя след инцидента,
се установява, че джантата е била спукана, което увреждане не би могло да бъде отстранено
по никакъв друг начин, освен чрез подмяната на детайла с нов, както е сторено и в случая.
Страните не спорят по обстоятелството с правно значение, че процесният пътен
участък е част от общинската пътна мрежа, респ., че именно ответникът в качеството си на
стопанин на пътя е задължен да поддържа пътната мрежа и да обезпечава отстраняването и
сигнализацията на препятствията по нея.
Общинските пътища са публична общинска собственост - чл. 8, ал. 3 ЗП, и съгласно
чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП тяхното управление се осъществява от кмета на общината, която на
основание чл. 31 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
общинските пътища, същността на които дейности е изяснена и детайлизирана в
дефинитивните разпоредби на т. 13 и т. 14 от §1 ДР на ЗП. А съгласно изричната разпоредба
на чл. 167, ал. 1, изр. първо ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно
състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно
най-кратък срок. Ответникът в качеството си на стопанин на пътя осъществява тези
дейности чрез служителите си и чрез други лица, на които е възложил извършването им,
поради което и на основание нормата на чл. 49 ЗЗД носи обективна гаранционно-
обезпечителна отговорност за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението
на възложената им работа, вследствие на техни виновни действия или бездействия, като на
основание разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ГПК вината се предполага оборимо.
При тези фактически и правни съображения съдът намира, че установеното по делото
наличие на неравност на пътя- дупка, която въпреки вмененото им задължение за това не е
4
била сигнализирана и обезопасена (за установяване на обстоятелството в последния смисъл
по делото не са ангажирани доказателства от ответника, въпреки разпределената му с
доклада по делото доказателствена тежест за това) по начин, осигуряващ безпрепятственото
и безаварийното ползване на пътния участък съобразно предназначението му, се дължи на
противоправното и виновно поведение на служители на ответника, респ. на лица, на които
същият е възложил поддръжката на пътя, поради което последният е легитимиран да
отговаря за обезщетяване на вредите от ПТП съобразно действителната им стойност, която в
случаите на частична увреда, какъвто е настоящият, се съизмерява с възстановителната
стойност на имуществото по смисъла на чл. 400, ал. 2 КЗ- цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Неоснователно е възражението в отговора на исковата молба за съпричиняване на
вредоносния резултат от водача на увредения автомобил, доколкото ответникът не е
ангажирал доказателства за установяване на соченото от него поведение на водача на МПС
по управление на автомобила с несъобразена с пътните условия скорост. Тук следва да се
изясни, че наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътя не съставлява
предвидимо препятствие по смисъла на нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и не следва да се
възприема за естествено състояние на пътната настилка, поради което на водачите на МПС
не би могло да бъде вменено задължение да управляват автомобилите си със съзнанието за
наличие на дупка на пътя.
Съгласно неоспорените и в тази им част доказателствени (фактически) изводи в
заключението на съдебно- техническата и оценителна експертиза стойността, необходима за
ремонта на лек автомобил „****“, респ. за привеждането му във вида и състоянието отпреди
инцидента, определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на сумата от
1369.63 лева.
С оглед на това и доколкото възприетата от вещото лице сума надвишава общия размер
на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и претендираната от него стойност
на обичайните разноски за определянето му, чиято дължимост следва от изричната
разпоредба на закона- чл. 411, изр. първо КЗ, искът с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ
във вр. с чл. 49 ЗЗД следва да бъде изцяло уважен, с което следва да се приеме за
осъществено вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения от ответника в
условията на евентуалност обратен иск срещу „***“ АД.
Както бе изяснено, съобразно фактическите твърдения на ответника- ищец по
обратния иск, предмет на този иск е вземането на последния за обезщетяване на
претърпените от него вреди от некачествено изпълнение на възложен на „***“ АД ремонт на
процесния пътен участък.
Процесуално задължение на ищеца по този иск- ****, е да установи пълно и главно
съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК наличието на договорно правоотношение с „***“
АД, по силата на което последното е било длъжно да извършва, вкл. към датата на
процесния пътен инцидент, ремонт и поддръжка на процесния пътен участък, вкл. на
мястото на настъпване на конкретното ПТП, изразяващо се в попадане в дупка.
Установява се от приетите като писмени доказателства и неоспорени Договор с рег.
индекс СОА19-ДГ55-391/14.06.2019г., сключен между **** и „***“ АД, възлагателни писма
с рег. № СОА22-ТД26-1606/09.02.2022г. и с рег. № СОА22-ВК08-5734/2/11.05.2022г. и
количествено- стойностни сметки към тях, че съобразно уговореното между страните в чл. 1,
ал. 1, т. 2 от договора с възлагателното писмо от 09.02.2022г. **** е възложила на
изпълнителя по договора извършването до 04.03.2022г. на ремонт на пътна настилка с
асфалт на ул. „***, пред бл. ***А, изразяваща се в направа на асфалтова кръпка при ръчно
изрязване и ръчно полагане на студен асфалтобетон с дебелина 6 см- 5.00 кв.м., а с
възлагателно писмо от 11.05.2022г.- извършването до 03.06.2022г. на ремонт на ул. „*** в
5
ж.к. „Младост 1А“, изразяващ се е направа на асфалтова кръпка при машинно изрязване и
машинно полагане на пътен асфалтобетон с дебелина 6 см- до 50 кв.м.- 60 кв. м, обкантване
на кръпката с битумна маса, както и направа на заключваща се решетка на уличен отток
(комплект с рамка).
Макар първото от коментираните конкретни писмени възлагания от общината на
изпълнителя по договора да касае релевантния пътен участък, на който се прие за установено
да е настъпил процесният пътен инцидент- ул. „***, пред бл. ***, в случая не би могло да се
приеме, че наличието на дупка на пътя, в която на 10.06.2022г.- около 3 месеца след
приключване на ремонта съобразно уговореното между страните, се дължи именно на
некачествено изпълнение на възложената на ответника по обратния иск конкретна работа.
Още повече, че по делото липсват данни за заявени след завършването й възражения на
възложителя по качеството на конкретните СМР. Поради това- изминалия некратък период
от време между приключване на ремонтните дейности въз основа на първото по време
възлагане, от една страна, и настъпване на ПТП, от друга, при липсата на данни, а и на
твърдения за конкретно отправени до изпълнителя по договора оплаквания на възложителя
относно точността на изпълнението, не би могло да се приеме за безспорно установено
наличието на причинна връзка между съществуването на дупка на пътното платно на
10.06.2022г. и евентуално неточно в качествено отношение изпълнение на задължение на
„***“ АД да извърши ремонт на ул. „*** в периода от възлагането му през м. 02.2022г. до
04.03.2022г.
От друга страна, във второто конкретно писмено възлагане на ремонт по процесната
улица, чийто краен срок е бил 03.06.2022г.- 7 дни преди ПТП, липсва яснота относно
конкретния участък от ул. „***, подлежащ на ремонт, а същевременно, от начина, по който е
формулирана възложената работа, се установява, че е вменено задължение за извършването
на частични ремонтни дейности на определен участък от улицата, а не на цялата улица,
поради което и при липсата на други данни не би могло да се приеме, че процесната дупка, в
която на 10.06.2022г. е попаднал лек автомобил „****“ се е намирала именно в рамките на
ремонтираните по- рано- в периода от м. май 2022г. до 03.06.2022г., участъци от ул. „***. С
оглед на това не би могла да бъде извършена преценка доколко наличието на процесната
неравност на пътното платно се дължи на некачествено изпълнение на възложените СМР,
респ. да се приеме, че изпълнителят на същите е отговорен за претърпяната от възложителя
вреда, изразяваща се в стойността на уврежданията по попадналия в дупката лек автомобил.
С оглед на така установеното и при липса на данни, а и на твърдения ул. „*** в гр.
София да е била включена в приложение 6 към договора между страните по обратния иск, за
които помежду им е било договорено извършването на постоянна поддръжка за срока на
договора, не е налице основание да се приеме, че в случая „***“ АД е допуснало неточно
неизпълнение по договора със ****, респ. че е налице основание за ангажиране на
отговорността му за обезщетяване на вредите от това неизпълнение.
При тези фактически и правни съображения предявеният срещу „***“ АД иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД във вр. с чл. 258 ЗЗД следва да бъде изцяло
отхвърлен.
При този изход на спора по главния иск разноски се следват единствено на ищеца по
него, комуто на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от 752.90 лева, включваща заплатена държавна такса за разглеждане на иска, депозит
за възнаграждение на вещото лице, както и адвокатски хонорар, за който по делото са
представени доказателства, че е реално заплатен и който не е прекомерен, доколкото
размерът му не надвишава минималния, определен съобразно материалния интерес по
делото и приложимата към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие
редакция на нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а и се явява справедлив и обоснован по смисъла
6
на нормата на чл. 36, ал. 2 ЗА с оглед конкретните фактическа и правна сложност на делото.
Сторените от ответника в това му качество и в качеството му на ищец по обратния иск
разноски следва да останат за негова сметка- така, както са извършени, при съобразяване на
изхода на спора по всяка от претенциите.
В полза на „***“ АД в качеството му на ответник по обратния иск разноски не следва
да бъдат присъждани, макар и по правило да му се следват, доколкото не е заявявана
претенция такива да са реално извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 **** да
заплати на „****“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 1029.00 лева, представляваща регресно
суброгационно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка
„***“ за вредите по лек автомобил „****“ с рег. № СВ *** ВК вследствие на ПТП от
10.06.2022г., настъпило на общински път- на ул. „***, пред блок № ***, в гр. София, в т. ч.
ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 09.05.2023г., до окончателно
изплащане на задължението, а на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 752.90
лева, представляваща разноски за настоящото производство.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД във вр. с чл. 258
ЗЗД за осъждане на „***“ АД, ЕИК ***, да заплати на **** сумата от 1029.00 лева,
представляваща обезщетение за вреди от неточно изпълнение на договорното задължение на
дружеството да извърши ремонт по ул. „*** в гр. София по силата на сключен между
страните Договор с рег. индекс ****, довело до настъпване на 10.06.2022г., пред бл. *** на
ул. „*** на ПТП- попадане на лек автомобил „****“ с рег. № СВ *** ВК в дупка на пътното
платно.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице- помагач на ответника
„***“ АД, ЕИК ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7