№ 1495
гр. Шумен, 20.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на двадесети октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Гражданско дело №
20243600100150 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба вх.№5410/04.09.2025г. от ответника "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, за
изменение на постановеното по настоящото дело решение в частта за разноските, като
разноските останат в тежест на ищцовата страна, в условията на евентуалност да бъде
намалено присъденото адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК насрещната страна е подала отговор на молбата, в
който моли искането да бъде оставено без уважение по изложени съображения.
Молбата за изменение на решението относно разноските е подадена в срока по
чл.248, ал.1 от ГПК от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.
С постановеното по делото решение, съдът е уважил предявения иск с правно
основание 439 ГПК, от Н. М. Г. и П. Д. Г. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД за недължимост на
сумата от 37981,79 швейцарски франка - главница и 1110,26 швейцарски франка договорна
лихва, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 29.03.2013 г., въз основа на заповед
за изпълнение №77/29.03.2013г. по ЧГД № 104/ 2013г. по описа на Районен съд – Велики
Преслав, поради погасяване на правото на принудително изпълнение на вземането по
давност. На основание чл.38, ал.2 ЗАдв ответникът е бил осъден да заплати на процесуалния
представител на ищците адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лева.
Сочените от молителя основания за изменение на решението в частта за разноските, в
настоящата молба по чл.248 ГПК, са били изтъквани от ответната страна и преди
постановяване на окончателния съдебен акт, и съдът ги е взел предвид при постановяване на
решението си. Както е посочено и в решението - ответникът по предявен установителен иск
не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у
ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът
обаче може да удовлетвори правния интерес на ищеца, като направи признанието. При това
свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул,
възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на
1
иска. В практиката се извежда и разрешението, че хипотезата, в която ответникът признава
иск за установяване несъществуването като погасено по давност вземане, за което не е
снабден с изпълнителен титул, е различна от тази, при която такъв титул е налице и въз
основа на него е образувано изпълнително производство, макар да е настъпила перемпция. В
настоящия случай по делото е безспорно установено, че ответникът разполага с
изпълнителен титул и е конституиран като взискател в изпълнително производство срещу
длъжника (макар по него да е настъпила перемпция), което води до неприложимост на
съдебната практика, съгласно която ответникът се освобождава от отговорност за разноски,
като постановена при различна фактическа обстановка. Тази практика касае хипотеза на
предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане като погасено по
давност, за което ответникът не е бил снабден с изпълнителен лист, която хипотеза е
различна от процесния случай. В настоящото производство, от една страна следва да се
съобрази първоначалното оспорване на допустимостта на предявената претенция, а и освен
извънсъдебното поведение на кредитора и последващото признание от негова страна на
иска, следва да се съобрази и наличието на изпълнителен титул, въз основа на който срещу
ищеца е образувано изпълнително производство /независимо от настъпилата перемпция/.
На следващо място е необходимо да се посочи, че при определянето на размера на
адвокатското възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв, съдът следва да съобрази
естеството, характеристиката и обема на дадената защита на ищцата по критерии, които
проявяват фактическата и правна сложност на конкретното дело. Съдът следва да
остойности труда на адвоката и съобразно пазара, на който адвокатите с подобна
квалификация уговарят възнагражденията си за процесуална защита по подобни дела.
Решението по дело С-438/22 на СЕС /чл. 633 ГПК/ и ретроактивният му ефект задължават
всеки национален съд при определяне на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал.
2 от ЗАдв. да не прилага НМРАВ, към която препраща чл. 38, ал. 1 изр. 2 от ЗАдв. Но също
така трябва да се вземе предвид, че адвокатското възнаграждение не може да бъде в обидно
нисък размер, неотчитащ квалификацията на адвоката и вложените от него усилия по
проучване на казуса, изготвяне на исковата молба, активното му участие в процеса и
надлежно ангажираните доказателства. При определянето на конкретния размер на
адвокатското възнаграждение, съдът е съобразил защитимия материален интерес,
фактическата и правна сложност на спора, наличието на непротиворечива съдебна практика
по идентични казуси, действително извършената от адвоката работа – последният е
депозирал искова молба с доказателства, уточняващи молби, писмени защити, и се е явил на
насрочените открити съдебни заседания, и е присъдил справедливо възнаграждение,
съответно на осъществения обем от работа, което не би могло да се определи като
прекомерно.
Ето защо, съдът намира молбата за неоснователна, поради което и следва да се остави
без уважение.
Водим от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№5410/04.09.2025г. от "ЕОС МАТРИКС"
ЕООД с ЕИК *********, за изменение на решение №207 от 13.08.2025 г. по гр.д.№150/2024г.
по описа на ШОС, в частта му за разноските по реда на чл.248 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
3