Решение по дело №550/2019 на Районен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

 

№           224                            01.07.2019 г.                         град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,

на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Пламен Георгиев

 

Секретар: Елена Драганова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев

АНД № 550 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от „Български пощи”  ЕАД, град София, срещу Наказателно постановление № 48 от 05.04.2019 г. на Председателя на Комисия за регулиране на съобщенията, с което на основание чл. 53, ал.1, вр. чл.83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 105в, вр. чл. 106 от Закона за пощенските услуги, вр. чл. 10, ал. 2 от наредба № 6, на жалбоподателя, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се от жалбоподателя „Български пощи” ЕАД, че описаното акта за установяване на административно нарушение деяние не съставлявало нарушение на чл. 10, ал. 2 от Наредбата за изискванията за пощенската сигурност, като се излагат конкретни и подробни съображения в подкрепа наведените съображения, свързани с липса на дадени предписания в съставения при извършване на проверката на място констативен протокол. Сочи се, че правната уредба на охраната и опазването на паричните средства и ценни пратки била в Глава трета от Наредба № 6 от 01.11.2011 г. за изискванията за пощенската сигурност, което съгласно чл. 22 от същата наредба било извън компетентността на Комисията за регулиране на съобщенията. Освен това, системата за физическа защита съставлявала комплекс от елементи, предвид израза „може“, включен в разпоредбата на Пар. 1, т. 10 от ДР на цитираната наредба. Счита, че неправилно било прието, че в пощенската служба липсвала система на физическа защита, като също аргументира този пункт от оплакванията в жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

            В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят „Български пощи” ЕАД, град София, редовно призовани, се представляват от упълномощения по делото представител  юриск. К.М., която заявява, че поддържа подадената жалба.  В хода по същество моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление по аргументите, изложени в нея.

            Административнонаказващият орган – Председателя на Комисия за регулиране на съобщенията, град София, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален представител – ст. юриск. Е.М.оспорва подадената жалба, а в хода по същество счита, че нарушението било доказано по безспорен и категоричен начин.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. По отношение на въпроса за местната подсъдност, изхождайки при решаването му единствено от твърденията на наказващия орган, с приемане на делото за разглеждане от Районен съд – Хасково, не само при липса на възражения срещу това, но и с ясно заявена от страните воля за това, не е допуснато процесуално нарушение, което да  може да се характеризира като съществено, с оглед установеното в съдебната практика виждане по този въпрос.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността на жалбата, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          Във връзка с получено от МВР писмо, на 26.11.2018 г. била извършена проверка от служители на Комисия за регулиране на съобщенията – свид. Д.Т.К., на длъжност „инспектор“ в КРС и свид. Б.Г.М. - главен инспектор в КРС,   в обект – гише, в което се приемали ценни пратки и се извършвали парични дейности, находящо се в помещение на Пощенска станция 6452, с. Тополово, общ. Маджарово, обл. Хасково. Установено било в хода на проверката, че помещението се ползвало от „Български пощи“ ЕАД, град София, като в полза на дружеството имало издадена Индивидуална лицензия № 1-001-03/01.04.2010 г., изм. № 1-001-04/09.06.2011 г., за извършване на универсалната пощенска услуга на цялата територия на Република България, издадена от КРС и то било вписано в публичните регистри на КРС на оператори, лицензирани за извършване на услугите по чл. 39 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/ и на оператори, извършващи неуниверсални услуги по чл. 38. пи 1 - 3 от ЗПУ.

          Възприето било от контролните органи, че съгласно Заповед № РД-08-9/13.01.2012г. на Главния изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД и приложения към нея Списък на пощенските станции  III - та категория парични дейности в ОПС - Хасково, РУ - Пловдив на „Български пощи“ ЕАД, Пощенска станция 6452, с. Тополово, общ. Маджарово, обл. Хасково била определена като пощенска служба, в която било необходимо отделянето и оборудването на специални гишета за приемане на ценни пратки и за извършване на парични дейности.

          С оглед установеното при проверката, че към датата на извършването ѝ – 26.11.2018г. „Български нощи“ ЕАД не извършвали наблюдение със записващо техническо устройство за видеонаблюдение на достъпа до гишето, в което се приемат ценни пратки и се извършват парични дейности, находящо се в помещение на посочената пощенска станция 6452, с. Тополово, общ. Маджарово, обл. Хасково, които констатации били обективирани в съставен, в присъствието на лицето П.Г.П., представител на дружеството, Констативен протокол № П-ДК- 022/26.11.2018 г., ведно с приложенията към него, подписан от лицата, участвали в извършване на проверката, контролните органи от състава на КРС достигнали до извод за извършено нарушение по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 6 от 01.11.2011 г. за изискванията за пощенската сигурност. В резултат, на 25.02.2019 г. бил съставен от свид. Д.Т.К. срещу „Български пощи“ ЕАД, град София Акт за установяване на административно нарушение № П-030/25.02.2019 г. за нарушение с правна квалификация по цитирания по – горе текст. Актът е съставен в присъствие на лицето Д. А.А.изрично овластен с Пълномощно с нотариално заверен подпис на упълномощителя, рег. № 8882 пот 04.09.2018 г. на Нотариус, рег. № 340 на Нотариалната камара с район на действие СРС, чрез което лице актът бил предявен, съответно подписан с отбелязване в съответната графа, че ще бъдат представени възражения в законоустановения срок и съответно връчен чрез това лице на дата 25.02.2019 г.

          Такива са постъпили в установения срок с рег. № 05-02-46-1/28.02.2019 г.  и в тях се съдържат основно доводи, залегнали впоследствие и в подадената срещу санкционния акт жалба до съда.

          Въз основа на съставения АУАН, Председателят на КРС, възприемайки изцяло изложената в него фактическа обстановка на основание чл. 105в, вр. чл. 106 от ЗПУ и  чл. 10, ал. 2 от Наредба № 6 от 01.11.2011 г. за изискванията за пощенската сигурност наложил на „Български пощи” ЕАД – град София „имуществена санкция” в размер на 500 лева с процесното наказателно постановление.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Д.Т.К. и Б.Г.М. относно обстоятелствата, изложени в АУАН относно начина на извършване на процесната проверка и констатациите, до които са достигнали, както и тези, свързани с процедурата по съставяне на акта като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

          Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 6 от 01.11.2011 г. за изискванията за пощенската сигурност, издадена от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, обн., ДВ, бр. 90 от 15.11.2011 г., пощенските оператори съобразно изискванията на компетентните държавни органи определят пощенските служби, в които е необходимо отделянето и оборудването на специални гишета за приемане на ценни пратки и за извършване на парични дейности, а според ал. 2 на цитираната норма достъпът до гишетата по ал. 1 задължително се наблюдава със записващи технически средства за видеонаблюдение, като записите се съхраняват 30 дни. Съгласно разпоредбата на чл. 105в от Закона за пощенските услуги,  за нарушение по този закон или издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго наказание, нарушителите се наказват с глоба от 500 до 5000 лв., а  в разпоредбата на чл. 106 ЗПУ е предвидено, че за нарушенията по чл. 99 - 105в, извършени от юридически лица и еднолични търговци, се налагат имуществени санкции в размерите на предвидените глоби. издадена на основание чл. 14, ал. 2 от ЗПУ съгл. парг. 3 от ПЗР от Наредбата. Несъмнено цитираната по - горе наредба се прилага по отношение на жалбоподателя „Български пощи“ ЕАД, тъй като адресат на разпоредбите ѝ са всички пощенски оператори, извършващи пощенски услуги на територията на Република България, съгласно предвиденото в чл. 1, ал. 2 от Наредба № 6 от 01.11.2011 г., какъвто пощенски оператор е и жалбоподателят съгласно представените по делото индивидуални лицензии за извършване на универсална пощенска услуга на територията на Република България Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на дружеството – жалбоподател е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

          При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му в присъствие на изрично и надлежно овластен от представляващия по закон представител на дружеството – жалбоподател, каквато възможност в съдебната практика вече не съществува колебание, че се прилага по отношение на юридическите лица, в частност търговските дружества. При връчването му, чрез овластеното лцие, е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. На следващо място, АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от оправомощено длъжностно лице, съответно от компетентен орган, както се установява от представените като писмени доказателства Заповед № РД 07-116/19.01.2018 г. на Председателя на Комисия за регулиране на съобщенията, касаеща материалната компетентност на актосъставителя, в кръга на правомощията на наказващия орган, спазена е формата и редът за издаването на НП, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, като доводите на дружеството – жалбоподател в обратна насока следва се приемат за изцяло несъстоятелни. Такива са и оплакванията като цяло за неподведомственост на случая на КРС, основание на тезата, че правната уредба на охраната и опазването на паричните средства и ценни пратки била в Глава трета от Наредба № 6 от 01.11.2011 г., като контролът по спазването ѝ не следвало да се осъществява от КРС, тъй като в случая процесното нарушение на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 6 от 01.11.2011 г. е регламентирано в Глава четвърта, а не Глава трета от същата, т. е. контролът по спазването му следва да се осъществи именно от Комисията за регулиране на съобщенията по реда на ЗПУ. Освен това, цитираният чл. 8, т. 2 от Инструкцията за охрана и опазване на имуществото и реда за организиране охраната при транспортиране на ценни пратки и товари в системата на „Български пощи“ ЕАД не води до друг, различен извод, доколкото системата за физическа защита е нещо различно и незасягащо императивно предвиденото в чл. 10, ал. 2 от от Наредба № 6 от 01.11.2011 г.  и чл. 2, ал. 2 от посочената инструкция задължение за видеонаблюдение на достъпа до гишета на пощенските служби, определени за осъществяване на парични дейности и дейности по приемане на ценни пратки. Това следва и от самото разграничение на двете задължения, направено в ал. 2 и ал. 3 на чл. 2 от Инструкцията и ал. 2 и ал. 3 на чл. 10 от от Наредба № 6 от 01.11.2011 г., където видеонаблюдението и системата за физическа защита са регламентирани като две отделни задължения по отношение на специалните гишета по ал. 1 на чл. 10 от Наредбата и съответно по ал. 1 на чл. 2 от Инструкцията.       

          От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че към посочената в АУАН и НП дата – 26.11.2018 г., на която е извършена процесната проверка, „Български пощи” ЕАД – град София не е изпълнило задължението, визирано в ал. 2 на чл. 10 от Наредба № 6 от 01.11.2011 г., а именно достъпът до определените специални гишета на пощенските служби, приемащи ценни пратки и извършващи парични дейности, да се наблюдава задължително със записващи технически средства за видеонаблюдение, като е регламентирано още и записите да се съхраняват 30 дни. На отговора на въпроса дали процесното гише, находящо се в помещение на Пощенска станция 6452, с. Тополово, община Маджарово, област Хасково е такова, определено от пощенския оператор за извършване на дейности свързани с парични средства и ценни пратки, следва да се отговори положително. Съгласно представения списък на пощенските станции IIІ-та категория парични дейности в ОПС - Хасково, РУ – Пловдив, „Български пощи“ ЕАД, процесната Пощенска станция 6452, с. Тополово, община Маджарово, област Хасково е включена в него като определената ѝ категория е трета. От своя страна обектите трета категория са именно такива, в които се извършват парични дейности, и в които паричните средства в наличност са до 20 000 лв., съгласно Заповед № РД-08-9/13.01.2012 г. на Главен изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД. Извършването на такива парични дейности се осъществяват в процесния обект, което се установява и от показанията на свидетелите Д.Т.К. и Б.Г.М., съответстващи от своя страна на констатациите, обективирани в Констативен протокол №П-ДК-022/26.11.2018 г. Следователно, за жалбоподателя е било налице задължението, регламентирано в чл. 10, ал. 2 от Наредба № 6 от 01.11.2011 г. за изискванията за пощенската сигурност, а именно да се наблюдава достъпа до това гише със записващи технически средства за видеонаблюдение и да се съхраняват записите 30 дни. Изпълнението на това задължение не се доказа по делото от оператора на пощенската станция, комуто е разпределено в тежест да установи този факт, а напротив от събраните по делото доказателства се установи, че всъщност въобще липсва изградена система за видеонаблюдение на достъпа до гишето и записване на видеофайловете. Тези доказателства не бяха опровергани от други данни по делото в обратна насока, поради което и се кредитират от съда с доверие като отразяващи действителното фактическо положение.

          За извършеното от дружеството – жалбоподател административно нарушение е предвидена санкция  - имуществена санкция в размер от 500 лв. до 5000 лв съгласно чл. 106, вр.  чл. 105в от ЗПУ, както правилно е квалифицирал деянието наказващия орган използвайки и необходимата законова привръзка с чл. 10, ал. 2 от Наредба № 6 от 01.11.2011 г. за изискванията за пощенската сигурност на бланкетния текст на наказващата норма. Посочената санкционна норма кореспондира с посочената в АУАН и в НП като нарушена правна норма, т. е. с дадената правна квалификация на извършеното от жалбоподателя деяние. Правилно и законосъобразно е определен и размерът на санкцията в рамките, предвидени от закона, а именно съобразно установения специален минимум, отчитайки степента на обществена опасност на деянието и липсата на доказателства за отегчаващи отговорността обстоятелства, въпреки, че нарушението не е единствено, поради което не е налице пропуск и в този аспект от дейността на наказващия орган.

          По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна и поради това следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление, като правилно и законосъобразно – потвърдено то съда.

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 48 от 05.04.2019 г. на Председателя на Комисия за регулиране на съобщенията.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                              Съдия: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.