Р Е Ш Е Н И Е
№
..............
гр. Велико Търново, 21.06.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Великотърновски районен съд, четиринадесети състав, в
публично заседание на 22.05.2019 год. в състав:
Председател:
Емил Бобев
при участието на секретаря М. Ранкова, като разгледа
докладваното от съдия Бобев НАХД № 629
по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от А.И.И. с ЕГН **********,***, подадена чрез адв. Р.И. от ВТАК, против наказателно
постановление № 19-0319-000089 от 12.03.2019 год., издадено от Началника на РУ
- Полски Тръмбеш при ОД на МВР – В. Търново, с което за извършени от И. административни
нарушения по чл. 174 ал. 3 и по чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН са му наложени две административни наказания - на основание чл. 174 ал. 3
пр. 1 от ЗДвП – "Глоба" в размер на 2 000 (две хиляди) лева и
"Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 (двадесет и четири)
месеца и на основание чл. 185 от ЗДвП - "Глоба" в размер на 20
(двадесет) лева. В жалбата се твърди, че процесното НП е незаконосъобразно, тъй
като била нарушена процедурата по установяване на административното нарушение и
налагане на административното наказание, както и че изложеното в
обстоятелствената част на НП не отговаряло на фактическото положение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не
се явява, представлява се от адв. Р.И. от ВТАК - редовно упълномощен. Адв. И. в
предишно съдебно заседание прави искания за събиране на допълнителни писмени
доказателства, които съдът уважи и изиска от РУ - Полски Тръмбеш посочените
писмени доказателства. По същество адв. И. счита, че процесното НП следва да
бъде отменено като незаконосъобразно, като излага подробни доводи в тази насока.
Въззиваемата страна РУ - Полски
Тръмбеш, редовно призована, не се представлява.
Съдът установи следната фактическа обстановка:
На 17.02.2019 год. около
4:10 ч. дежурният при РУ - П. Тръмбеш във връзка със сигнал за
самокатастрофирал автомобил, е изпратил екип от служители на РУ - свидетелите Ц.И.Г.
(мл. автоконтрольор) и А.М.А. (мл. автоконтрольор). Същите след пристигане на
място са установили свидетеля Д.А.И., който е подал сигнала. На мястото бил и
жалбоподателят А.И.И. с ЕГН **********,***, който стоял зад волана на катастрофирал
автомобил „Н.” с рег. № *****. Контролните органи първоначално провели беседа с
лицата, за да установят какво се е случило. Д.И. посочил, че прибирайки се в
дома си в централната градска част, без малко да бъде блъснат от посочения
автомобил, който бил управляван от лицето, което се намира в него. А.И. бил в
автомобила с видими следи по него от наранявания и във видимо нетрезво
състояние и с мирис на алкохол. Контролните органи поканили А.И. да му извършат
проверка за употреба на алкохол с техническо средство. Той заявил, че е пил
алкохол, но не е управлявал той автомобила, като в автомобила нямало друг
човек. Освен това св. Д.И. твърдял категорично, че водач на автомобила било
именно лицето, което е заварено в него, като дори след като катастрофирал
понечил да избяга, но Д.И. го задържал и го върнал в автомобила. Водачът попитал
какво ще стане, ако се установи употреба на алкохол, като св. Г. му разяснил
какви са последиците при различните показания. Първоначално А.И. отказал да
даде алкохолна проба, впоследствие се съгласил да даде такава, но пробата била
негодна, като техническото средство не могло да отчете годна проба, а само
отчело алкохол в устата на водача. Контролните органи го поканили повторно да
даде проба, като А.И. няколко пъти "надувал" дрегера, но техническото
средство не могло да отчете годна проба поради недостатъчно издишан въздух.
След няколкократни опити и негодни проби, А.И. заявил, че отказва да бъде
изпробван с техническото средство. Тогава св. Г. му издал талон за медицинско
изследване, който А.И. отказал да получи и отказа му е бил удостоверен с
подписа на един свидетел. Същият впоследствие не е давал кръвна проба. Св. Г.
му разяснил, че ако не даде годна проба с техническото средство или не даде
кръвна проба, ще му бъде съставен акт и съответно ще бъде санкциониран
От свидетеля Д.И. били снети
обяснения, в които той обяснил подробно как е настъпило ПТП и кой е бил водача
на автомобила, като е потвърдил, че водача е бил сам и не е имало други хора в
автомобила.
След като А.И. отказал да
бъде повече изпробван с техническото средство и отказал да получи талона за
медицинско изследване, св. Ц.Г. в присъствието на свидетелите А.А. и Д.И., както
и в присъствието на А.И.И., съставил на последния АУАН № 75 (бланков № 842488)
от 17.03.2019 год., затова, че на
17.02.2019 год. около 04:15 часа в гр. Полски Тръмбеш на ул.
"Търговска" до дом № 101 в посока към северен ЖП прелез, управлява
лек автомобил "Н." с рег. № ***** собственост на А.М.М. от гр. Горна
Оряховица, като извършва следните нарушения: 1. При управление губи контрол над
управляваното МПС, навлиза в насрещното движение и се удря в крайпътно дърво
като реализира ПТП с материални щети; 2. Управлява под въздействие на алкохол.
Водачът мирише на алкохол, говори несвързано, залита и не може да координира
движенията си. Не дава обяснение колко алкохол е консумирал. Отказва да му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство "Алкотест
дрегер 7510" с фабр. номер 0172 ARBA.
На лицето е издаден талон за медицинско
изследване С № 0021713.
АУАН е бил ръчен по съответния ред на А.И.,
който е отказал да го подпише. Отказа му бил удостоверен с подписа на един
свидетел - Д.А.И.. В графата за възражения А.И. не е отразил такива.
В законоустановения тридневен срок, пред наказващия
орган не са били депозирани допълнителни писмени възражения от страна на А.И..
Въз основа на описания АУАН, на 12.03.2019 год.
Началника на РУ - Полски Тръмбеш при ОД на МВР – В. Търново, е издал атакуваното
НП № 19-0319-000089, с което на А.И.И. с ЕГН **********,***, за извършено от него административни нарушения по чл. 174 ал. 3 и
чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН са му наложени две
административни наказания - на основание чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП –
"Глоба" в размер на 2 000 (две хиляди) лева и "Лишаване от право
да управлява МПС" за срок от 24 (двадесет и четири) месеца и на основание
чл. 185 от ЗДвП - "Глоба" в размер на 20 (двадесет) лева. НП е било връчено
лично на И. на 22.03.2019 год., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в
законоустановения срок.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели
са разпитани актосъставителят Ц.И.Г. и свидетелите при установяване на
нарушението, съставяне и връчване на АУАН – А.М.А. и Д.А.И.. Същите поддържат напълно
описаната в АУАН фактическа обстановка, като св. Г. и А. категорично твърдят, че
при извършена проверка с техническо средство на жалбоподателя, уреда е отчитал
първоначално негодни проби, а след това И. е отказал да даде такива. Св. Д.И.
твърди, че жалбоподателят "се е правел, че надува", поради което
пробите са били негодни.
Съдът изиска от РУ - Полски Тръмбеш
заверено копие от дневника за регистрирани нарушения на 17.02.2019 год., като
от РУ е изпратено заверено копие от отразяване на резултатите от използване на
техническо средство "Алкотест Дрегер 7510" с номер ARBA 0172. От същото е видно, че на дата 17.02.2019 год.
около посочения час на извършените нарушения в НП, няма регистриран резултат от
извършена годна проба с посоченото техническо средство.
След анализ на материалите по делото и събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при издаването и връчването на АУАН, които да го правят
негодна основа за издаване на НП. Съдът не констатира такива и при издаване на
атакуваното НП.
Съдът счита за неоснователни изложените от адв. И.
доводи относно незаконосъобразността на атакуваното НП, а именно, че е нарушена
процедурата по установяване на административното нарушение и налагане на
наказанието. Административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП визира в
себе си водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употреба на алкохол или да даде кръвна проба за
медицинско изследване за концентрация на алкохол в кръвта. Отказът на водача да
му бъде извършена проверка с техническо средство и да даде кръвна проба за
установяване на употребата на алкохол са два различни способа, чрез които се
установява наличието на концентрация на алкохол в кръвта. В случая на
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП те са употребени именно като две
различни алтернативни възможности, които контролиращият орган следва да
предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява
ПС с или без концентрация на алкохол в кръвта. Ако водачът откаже само
медицинското изследване, но се беше съгласил да му бъде извършена проверка с
техническо средство, тогава той не би осъществил състава на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, защото след проверката ще се установи дали има концентрация на алкохол в
кръвта над 0.5 на хиляда до 1.2 на хиляда, включително и ако се установи
наличие на алкохол в тези параметри, то нарушението следва да се квалифицира по
чл. 174, ал. 1 от ЗДвП. А ако не се установи наличие на алкохол или е налице
такъв до 0.5 на хиляда, деянието не би било съставомерно, независимо от факта,
че лицето отказва и да даде кръвна проба за медицинско изследване. Същите
изводи следват и при обратната хипотеза, когато проверяваният водач откаже да
му бъде извършена проверка с техническо средство, но се съгласи да даде кръвна
проба за медицинско изследване. По тази причина изброяването на методите, с
които се установява от контролните органи наличието на алкохол или упойващи
вещества в кръвта не представлява две различни хипотези на административни
нарушения, а се касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че
водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол в
кръвта, независимо по кой метод. Изпълнителното деяние на нарушението следва да
бъде установено по безспорен начин и в двете му проявни форми.
В случая, както се установи по делото жалбоподателят,
притежаващ качеството водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и годен
субект на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е отказал да даде проба
проверка за наличие на алкохол в издишвания въздух с техническо средство и е
отказал да даде кръвна проба за медицинско изследване. Обстоятелството, че А.И.
първоначално се е съгласил и няколко пъти е вдишвал въздух в техническото
средство не може да се счита, че не е отказал такава проверка, тъй като пробите
са били негодни. За да бъде извършена проверка за наличие на алкохол в
издишания въздух, следва да бъде извършена годна проба и проверката ще се счита
за извършена едва тогава. В конкретния случай И. не е давал годни проби и в
един момент е отказал повече на бъде проверяван. Това му поведение следва да се
квалифицира като отказ да бъде изпробван. Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, при
извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно
да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по
пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на
очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или
застрашават неговите или на други лица живот или здраве. Съгласно ал. 2 на
същия член, неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства
извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена
такава.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 1
от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, в акта за
установяване на административно нарушение и в протокола за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози по чл. 5, ал. 2 контролният
орган вписва часа и начина на извършване на проверката, вида, модела, фабричния
номер и показанията на техническото средство или резултата от теста и номера на
талона за изследване. Посоченото е изпълнено в конкретния случай. Тъй като в
старата Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, имаше изисквания в АУАН
да се вписват и обясненията на водача за вида и количеството на употребения
алкохол или друго упойващо вещество и времето на употребата им, когато той е предоставил тези данни,
както и неговото състояние, то вероятно св. Г. при изготвянето на процесния
АУАН е вписал тези обстоятелства, а именно, че управлява под въздействие на
алкохол, мирише на алкохол, говори несвързано, залита, не може да координира
движенията си, не дава обяснения колко алкохол е консумирал. Това описание
обаче не води по никакъв начин до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя и неразбиране за какво деяние е санкциониран, както твърди процесуалния
представител на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 3а. от цитираната Наредба № 1 от 19.07.2017 год., установяването
на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор,
показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища
(доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно
изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже
извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема
показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на
лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Т.е.
съобразно тази разпоредба водачът на МПС, отказвайки да бъде изпробван с
техническо средство за установяване на алкохол не би извършил нарушение, ако
даде кръвна проба за медицинско изследване. Лабораторното изследване се
извършва въз основа на издаден Талон за медицинско изследване, който се съставя
в 3 екземпляра заедно с АУАН.
По делото безспорно от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, които се кредитират от съда се установява, че на
процесните дата и място визирани в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление, жалбоподателят е управлявал МПС -
лек автомобил "Н." с рег. № *****, както и че след надлежна покана от
страна на съответните контролни органи, достигнала до знанието му, същият е
отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство.
Обстоятелството дали техническото средство конкретизирано в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление е
одобрено по реда на Закона за измерванията е изцяло ирелевантно, доколкото
нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран е за отказ за извършване на
проба за употреба на алкохол, а не за установено наличие на такъв.
Неоснователни са възраженията за неспазване изискванията на Наредба № 1 от
19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, според която
неизпълнението на предписанието за медицинско изследване може да се прояви в
три форми: отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при
неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с
доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В случая сме
изправени пред първата хипотеза, тъй като водачът е отказал да подпише и получи
талона за медицинско изследване, което е удостоверено с подписа на един
свидетел, като освен това е установено, че И. не се е явил в здравно заведение
и не е дал кръвна проба.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
и/или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване
на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за установяване на употребата на
наркотични вещества, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба
2000 лева. Алинея 4 на същия текст указва, че редът, по който се установява
употребата на алкохол или друго упойващо вещество се определя с наредба,
каквато в случая е действащата към момента Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
(в сила от 29.09.2017 г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата, възпрепятстването
на извършването на проверката от страна на проверяваното лице се приема за
отказ на лицето да му бъде извършена такава, а съгласно чл. 3, ал.2, т.1 от
Наредбата, когато водачът откаже извършване на проверка за употребата на
наркотични вещества или техни аналози с тест, то употребата на наркотични
вещества или техни аналози се установява с химико-токсикологично лабораторно
изследване.
Анализът на така цитираните разпоредби недвусмислено сочи, че субект на
нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП може да бъде само водач на МПС, който е
отказал да бъде изпробван за алкохол и/или наркотични вещества или техните
аналози по двата посочени в наредбата начина, т.е. е отказал да бъде изпробван
с техническо средство и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване.
Поради тази причина и предвидената за това нарушение санкция е значително
по-висока, в сравнение с другите предвидени в ЗДвП, доколкото отказът за
изпробване е обвързан с предположението за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества, което няма как да бъде установено по предвидения в наредбата ред, тъй
като и в двата случая се изисква съдействието на жалбоподателя. Не на последно
място, по този начин се цели да бъдат санкционирани и водачи, които отказвайки
и двата начина за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества,
търсят да осуетят спрямо тях на административно-наказателна или наказателна
отговорност, предвидени за управление на автомобил след употребата на алкохол
или друго упойващо вещество. В конкретния случай, водачът е отказал проверката
и по двата начина, иначе не би се стигнало до ангажиране на административно-наказателната
му отговорност.
Предвид горното настоящия съдебен състав намира, че правилно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 174 ал.
3 от ЗДвП.
По отношение на другото нарушение - това по чл. 20 ал. 1 от ЗДвП,
същото не се оспорва от жалбоподателя и не се представят доказателства, които
да го опровергават. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че
действително А.И. е извършил това нарушение, като правилно е ангажирана
административно-наказателната му отговорност и за това нарушение.
Съдът намира, че административно-наказващия орган
подробно е описал административното нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП
съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради което са и
неоснователни са възраженията и доводите на процесуалния представител на жалбоподателя,
че административно-наказващия орган не е описал точно нарушението и
санкционната правна норма. Напротив видно от АУАН и издаденото въз основа на
него НП, административно-наказващия орган подробно е описал фактическата
обстановка като е посочил и конкретизирал точно и ясно извършените от
жалбоподателя административни нарушения. Административно-наказващия орган е
посочил и конкретните санкционни норми, а именно: чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП
и чл. 185 от ЗДвП като е наложил съответните административни наказания на А.И..
По отношение на възражението на адв. И., че в т. 1 от НП е посочена
санкционната норма на чл. 174, ал. 3 ЗДвП като не е конкретизирано, кое точно
предложение на същата норма е нарушил жалбоподателя, то съдът намира следното:
Действително в т. 1 от НП, АНО е преписана буквално
цялата санкционна разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, но както в описателната
част на НП при описание на фактическата обстановка, така и при определяне на
административното наказание е конкретизирано точно и ясно от административно-наказващия
орган, че И. е нарушил предложение първо на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а именно е
отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол, поради което и не е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, каквото е твърдението на адв. И., защото същият е наясно за
какво административно нарушение е санкциониран.
От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз
основа на него Наказателно постановление са законосъобразни - съставени в
законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити - чл. 42 и чл. 57
от
С оглед на гореизложените съображения съдът счете, че
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде изцяло
потвърдено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 19-0319-000089 от
12.03.2019 год., издадено от Началника на РУ - Полски Тръмбеш при ОД на МВР –
В. Търново, с което на А.И.И. с ЕГН **********,***,
за извършени от него административни нарушения по чл. 174 ал. 3 и по чл. 20 ал.
1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН са му наложени съответно две
административни наказания - на основание чл. 174 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП –
"Глоба" в размер на 2 000 (две хиляди) лева и "Лишаване от право
да управлява МПС" за срок от 24 (двадесет и четири) месеца и на основание
чл. 185 от ЗДвП - "Глоба" в размер на 20 (двадесет) лева – като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския административен съд в 14
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ Емил
Бобев /