№ 37
гр. Пловдив, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20215001000607 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ЗАД „ ДБЖЗ“АД ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори на застрахователното
дружество чрез пълномощника си юрисконсулт И.В. против Решение №
260122 от 29.03.2021 г., постановено от Старозагорският окръжен съд по
търг.дело № 225/2019 г.
Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че решението е
постановено в нарушение на чл.52 от ЗЗД, тъй като присъдените
обезщетения за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева и размер на
5 000 лева, присъдено в полза Н.М., в качеството му на баща и законен
представител на малолетното дете С. Н. М. са завишени и не съответстват
на реално претърпените болки и страдания.
Претендира се за постановяване на въззивно решение по съществото на
спора, по силата на което да се отхвърлят изцяло обективно съединените
искове. При условията на евентуалност дружеството –жалбоподател
претендира да се намалят размерите на присъдените обезщетения за
1
претърпени неимуществени вреди като прекомерно завишени.
Въззиваемите Н. СП. М. с ЕГН:**********, действащ лично и в
качеството си на баща и законен представител на малолетния си син СП. Н.
М., представлявани от пълномощника си адвокат П.К. от САК, поддържат
мотивиран писмен отговор, съгласно който въззивната жалба на ответника е
неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във
въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Предявени са обективно съединени искове, от които главният иск е по
чл.432,ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД е за сумата от 80 000 лева,
претендирана като застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди , претърпени от ищеца Н. СП. М. в резултат на ПТП.
По силата на обжалваното решение искът е уважен до размер на 30 000
лева, като е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен
такъв от 80 000 лева.
По отношение на малолетното дете СП. Н. М., представляван от
законния си представител и негов баща Н.М. съдът е присъдил сумата от
5 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените
увреждания на психиката на детето, а именно: остра стресова реакция и
разстройство в адаптацията.
Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че претенциите са
уважени в занижени размери, които не съответстват на реално претърпените
от ищците болки, страдания, неудобства и ограничения.
По отношение на ищеца Н. СП. М. дължимото обезщетение, което е в
състояние да репарира причинените неимуществени вреди е в размер на
45 000 лева.
Решението се обжалва за разликата над 30 000 лева до 45 000 лева, като
се претендира за постановяване на въззивно решение по същество, по силата
на което предявеният от този ищец иск да се уважи в размер на 45 000
лева,ведно със законната лихва, считано от 08.02.2018г., на която дата е
предявена застрахователната претенция.
По отношение на втория иск решението се обжалва за разликата над
2
уважения размер от 5000 лева до 15 000 лева, като се претендира да се отмени
решението в тази обжалвана част и вместо това да се постанови въззивно
решение по съществото на спора, с което искът за присъждане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от
малолетното дете СП. Н. М. да се уважи в размер на 15 000 лева.
Пловдивският апелативен съд след проверка на изложените във
въззивните жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:
По въззивната жалба на ищците Н. СП. М. – лично и в качеството си на
баща и законен представител на малолетния СП. Н. М..
С оглед възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалите, което се поддържа във въззивната жалба на
ответника следва да се изясни въпроса за механизма, по който е настъпило
процесното ПТП.
По делото е установено,че на 18. декември 2017 г. около 17.20 часа в
град К. по бул. „К. А. Б.“ се е движил лек автомобил „ *******, управляван
от водача И. А. А.. Автомобилът се е движел със скорост от около 29 км/ ч.
и с тази скорост е приближавал пешеходна пътека тип „Зебра“, която се е
намирала преди кръстовището с бул.“Н. П.“. Пешеходната пътека е била
обозначена с маркировка. Пострадалите Н. М. и малолетното му дете С.М.
вече са били навлезли / стъпили / на пешеходната пътека, към която се е
приближавал лекия автомобил марка „ М.“.Последвал е удар между
пострадалия Н.М. и лекия автомобил, като скоростта на движение към
момента на удара е била същата преди настъпването на удара,а именно:
около 29 км/ ч. Мястото на удара е локализирано и се намира изцяло в
средната част на пешеходната пътека. Основната причина за настъпването
на удара е твърде закъснялата реакция на водача на лекия автомобил. От
заключението на САТЕ се установява, че ударът не е бил неизбежен –вещото
лице е категорично,че ако водачът бе предприел своевремно аварийно
спиране към момента когато пострадалите вече са били стъпили на
пешеходната пътека, то лекият автомобил е щял да се установи преди
мястото на удара, т.е. преди пешеходната пътека, а не по средата на същата.
Констатацията, съдържаща се в заключението на автоексперта, че
ищците са имали техническа възможност да пропуснат лекия автомобил да
премине през пешеходната пътека и по този начин да избегнат настъпването
3
на удара – не може да обоснове извода ,че пострадалите са допринесли за
настъпването на вредоносния резултат. Пешеходците са „уязвимите
участници в движението“,както ги определя разпоредбата на чл.5,ал.2, т.1от
ЗДв.П и не те имат задължение да пропуснат пътното превозно средство.
Точно обратното: съгласно чл.119,ал.1 от ЗДв.П при приближаване
към пешеходна пътека водачът на нерелсовото пътно превозно средство е
длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци / както е в случая/,като намали скоростта или спре. Вече
стана ясно, че водачът на лекият автомобил „М.“ И. А. изобщо не е намалил
скоростта и тя е останала същата като преди удара, т.е. около 29 км/ч. Не е
направил дори и опит да спре, тъй като ясни следи от спирачен път няма.
Всъщност коментара за това, че именно водачът на лекия автомобил е
нарушил правилата за движение по пътищата е излишен – по делото е
приложено наказателното дело,което е приключило с влязла в сила присъда
№ 45 от 22.08.2018 г., постановена от Районен съд – град К. по НОХД №
801/2018 г. Наказателният съд е признал водача на лекия автомобил И. А. А.
за виновен след като е приел, че същият е нарушил следните правила за
движение, а именно:
по чл.5,ал.1 т.1 от ЗДв.П, чл.5,ал.2 т.1 от ЗДв.П, чл.20,ал.2 от ЗДв.П и
цитираната вече разпоредба на чл.119,ал.1 от ЗДв.П.
Не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалите и това следва от установения механизъм по който е настъпило
процесното ПТП, както и от разпоредбата на чл.119,ал.5 от ЗДв.П Съгласно
същата при ПТП с пешеходец на обозначена пътна пътна маркировка „
пешеходна пътека“, когато водачът е превишил разрешената максимална
скорост за движение или е нарушил друго правило от ЗДв.П, имащо
отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител
за настъпване на съответното произшествие.
В конкретния случай водачът на лекия автомобил е нарушил не едно, а
точно четири основни правила за движение ,имащи пряко отношение към
настъпилото ПТП. А безсъмнено те имат пряко отношение, тъй като ако
водачът бе изпълнил задълженията си и особено тези по чл.119 ,ал.1 от ЗДв.П,
която го задължава при приближаване на пешеходна пътека да намали
скоростта или да спре – то ударът нямаше да настъпи.
4
По тези съображения въззивният съд напълно споделя становището на
първата инстанция, че пострадалите с нито едно свое действие или
бездействие са допринесли за настъпването на вредоносния резултат. Не е
налице съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД и това следва от
разпоредбата на чл.119,ал.5 от ЗДв.П.
В резултат на удара на пострадалия ищец Н. С. М. е причинено
травматично увреждане, а именно: счупване на лъчевата кост на типично
място на левия горен крайник, причинило трайно затрудняване на движенията
за срок по-дълъг от 30 дни. Това увреждане представлява средна телесна
повреда по смисъла на чл.129 от НК. Касае е се до сериозна травма, като
при този вид травматични увреждания според експерта-медик
възстановителния период продължава около два до три месеца. Но преди да
започне възстановяването е било необходимо да се обездвижи счупената
лява ръка, което е станало чрез наместване и гипсова имобилизация в
продължение на 40 дни. Наред с това увреждане пострадалият Н.М. е
претърпял и счупване на носните кости и предните едмоидални клетки с
кръвоизлив в едмоидалния синус. Това счупване е наложило оперативна
интервенция чрез наместване и тампонада, като оздравителния процес в този
случай приключва за по-малко от 30 дни. Пострадалият М. е претърпял и
мозъчно сътресение, без загуба на съзнанието, но след това епизодично е
имал главоболие, световъртеж, намалена умствена работоспособност и тези
болестни симптоми ищеца е продължил да изпитва. Според вещото лице-
медик те могат да отшумят за един период от около 6-шест месеца след
травмата, но не по –рано, както се установява и в процесния случай.
Още по –ясна става картината за състоянието на пострадалия ищец Н.
след злополуката след показанията на майка му св. В. М.а.
Последната е установила, че когато е пристигнал в къщи след болничния
престой сина й е бил с подуто лице, счупена ръка, която е била гипсирана,
като е провлачвал и крака си. Бил е така обезобразен и блед или както
казва свидетелката „ все едно че е нямал капка кръв“. Обезобразен е бил до
неузнаваемост и дори дъщеря му не е могла в първия момент да познае
баща си , изпитала е силен шок и се е скрила от собствения си баща.
Пострадалият не е могъл да се обслужва сам поради счупената си ръка,
поради което е бил принуден да разчита на помощта на близките си . Това
5
състояние е продължило около 40 дни колкото е траяла гипсовата
имобилизация и след свалянето на гипса е започнал сам да се обслужва.
Според майката на ищеца пострадалия още не е възстановен физически, тъй
като счупената ръка отича и досега и той не може да си служи с нея, както
преди инцидента. Много усложнения е изпитал и във връзка с операцията на
счупения нос, като по рано е има леки асматични пристъпи. Но след
процесното ПТП и претърпяната операция на носа асмата му се е обострила
и продължава да получава пристъпи. В този смисъл са и показанията на
св.М. М.а, която като съпруга на пострадалия има непосредствено
впечатление за състоянието на съпруга си след операциите и за това как
точно е протичал възстановителния процес. Последният се е проточил, тъй
като след свалянето на гипса се е установила, че ръката не се калцира,
поради което е взимал лекарства за да се ускори този процес. След това се е
наложило да претърпи отново операция на сухожилието на увредената лява
ръка, но и понастоящем не може да вдига тежки предмети, които по –рано е
вдигал с лекота. В психологически план е станал сприхав, напрегнат, тъй като
не е преодолял все още този инцидент , който за дълго е травмирал
психиката му.
Въз основа на показанията на свидетелите В. и М. М.и – майка и
съпруга и въз основа на заключението на СМЕ съдът приема, че
присъденото от съда обезщетение в размер на 30 000 лева е занижено и в
този смисъл не отговаря на критериите за справедливо обезщетение.
Въззивният съд намира ,че следва да се завиши размера на обезщетението за
причинените на Н.М. неимуществени вреди от 30 000 лева на 40 000 лева.
Този размер на обезщетението според вижданията на въззивната инстанция
е в състояние да репарира реално претърпените от ищеца физически и
психически болки и страдания.
Следва да се отмени решението в частта му, с която предявеният от
ищеца Н. М. иск е отхвърлен за разликата над 30 000 лева до 40 000 лева,
като съдът постанови въззивно решение, с което съдът да присъди
допълнително още 10 000 лева. Или общият размер на присъденото
обезщетение ще се присъди в размер на 40 000 лева ,като се потвърди
решението в останалата отхвърлителна част за разликата над 40 000 лева до
предявения размер от 80 000лева.
6
По отношение на малолетното дете СП. Н. М. е установено от
заключението на съдебно психиатрична експертиза, че малолетното дете
в резултат на процесното ПТП е получило остра стресова реакция, която
впоследствие е преминала в разстройство на адаптацията . Следва да се
отчете, че към момента на злополуката детето С. е бил на 12 години с
типичната за тази възраст емоционална нестабилност. С. е изживял много
силен стрес , тъй като пред неговите очи се е разиграла много тежка сцена,
при която под влияние на удара баща му е бил преметнат на капака на лекия
автомобил, и след това е паднал на уличното платно . Наистина е било много
тежко изпитание за едно 12 годишно момче да види безжизненото тяло на
баща си, тъй като за известно време пострадалият е загубил съзнание. В това
състояние на внезапен и силен шок детето дори си е помислило, че с
бащата му се е случило най-лошото. Картината е била покъртителна за
момчето и изпитания от него силен стрес е довел до невротични,
емоционални и страхови изживявания, което според вещото лице-психиатър
д-р Д. са клиничните симптоми на „ разстройство в адаптацията“.
Това заболяване затруднява пълноценното личностно и социално
функциониране . През този период от време С. е изпитвал едно постоянно
напрежение и безпокойство,чувство за несигурност, честа промяна в
настроенията или най-общо субективен дистрес,т.е. отрицателен стрес.
Заключението на вещото лице д-р Д. със специалност психиатрия се
потвърждава и от показанията на св.В. М.а, която е баба на момчето и живее
заедно със семейството на сина си в едно домакинство. Непосредствено след
инцидента майката на момчето е била в болницата при баща му, а той е
пожелал да се върне и да спи в стаята на баба си. Не е искал да остане сам,
спал е много неспокойно ,страх го е било от тъмнината и не е искал да се
гаси осветлението. Това състояние е продължило по-дълго, поради което
св.В.М.а го лекувала по бабешки – „ с леене на куршум“, но след като и това
не е помогнало майка му го е водила на психиатър в град С. З.. Това
състояние на обърканост и страх от леки коли и изобщо от улицата е
продължило около месец, през което време психиката на 12 годишното момче
е била силно травмирана. Поради това и определеното обезщетение в размер
на 5 000 лева в случая се явява занижено и в този смисъл несправедливо.
Това налага обезщетението за претърпените от малолетното дете болки и
психически травми да бъде завишено до размер на 10 000 лева . Тази сума,
7
според този състав на въззивната инстанция е достатъчна за да репарира
реалните болки и страдания, изпитани от малолетното дете на една твърде
крехка възраст.
Следва да се отмени решението в отхвърлителната му част, като вместо
това се постанови въззивно решение по същество, по силата на което съдът
уважи иска до размер на 10 000 лева.
В останалата обжалвана част за разликата над 10 000 лева до 15 000 лева
следва да се потвърди решението.
По въззивната жалба на ЗАД „Д. Ж. З.“ АД
В нея се съдържат две основни оплаквания, първото от което е за
неправилно приложение на чл.51,ал.2 от ЗЗД.
В предходното си изложение ПАС вече изложи мотивите си, поради
което счита, че в случая няма съпричиняване от страна на пострадалия ищец
Н.М.. Все пак следва да се допълни, че първият съд е следвало само да се
позове на разпоредбата на чл.119,ал.5 от ЗДв.П, тъй
като в тази хипотеза законодателят изрично изключва възможността
пешеходците, пресичащи обозначена пешеходна пътека да се считат за
съпричинители.
Второто оплакване е за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, като и
в този случай съдът вече изложи съображенията си поради които счита, че
присъдения размер на обезщетенията не само че не е завишен, а точно
обратното: присъдени са занижени по размер обезщетения, които няма как
да компенсират пострадалите за травматичните увреждания/ по отношение
на бащата / и за психическата травма, която са изживели, пресичайки
уличното платно на обозначената пешеходна пътека.
По отношение претенцията за имуществени вреди, която е предмет на
въззивната жалба следва да се отбележи , че направените от ищеца разходи
за лечение са документално установени. Пред първата инстанция са били
представени пълен набор от медицински документи- издаден болничен лист
от ЛКК, други два болнични листа. Представени са и приети като
доказателства 34 броя фактури за закупени медикаменти, разходи за
проведени процедури по рехабилитация и други. Всички тези счетоводни
документи са подробно описани в обжалваното решение, но по-важното е , че
8
не са били оспорени от ответника. Това се прави едва пред въззивната
инстанция, което е недопустимо поради настъпилата преклузия.
Следва да се постанови въззивно решение по силата на което искът на
ищеца Н.М. по чл.432,ал.1 от КЗ следва да се уважи в размер на 40 000 лева,
като се потвърди решението в останалата му отхвърлителна част за разликата
над 40 000 лева до 80 000 лева. Това е част от вземане за застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 90 000 лева,но
предявената част е в размер на 80 000 лв.
По отношение на адвокатското възнаграждение за процесуалния
представител на ищците адвокат П.К. такова е присъдено в общ размер на
1964.50 лева. При този резултат от въззивното решение, при който по първия
иск се присъжда сумата от 40 000 лева, а по втория иск се присъжда сумата от
10 000 лева, то възнаграждението следва да се определи върху общият
размер, т.е. върху 50 000 лева.
На основание чл.7,ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г за
минималните размери на адвокатските възнаграждения се дължи
адв.възнаграждение в размер на 2436 лева, в която се включва ДДС.
За осъщественото процесуално представителство пред първата
инстанция в полза на адвокат П.К. е присъдена сумата в размер от 1964.50
лева, поради което към същата сума следва да се доплати горницата в
размер на 471.50 лева.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да
заплати ДТ върху уважения размер на исковете,т.е. върху 15 000 лева в
размер на 900 лв, която сума да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт.
В този смисъл следва да се постанови въззивното решение.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260122 от 29.03.2021 г., постановено от
Старозагорският окръжен съд по търг. дело № 225/2019 г. в частта му, с
която съдът е отхвърлил предявеният от Н. С. М. ЕГН: ********** против З.
А. Д. „Д. Ж. З.“АД иск по чл.432,ал.1 от КЗ за разликата над 30 000 лева, до
9
който размер е уважен иска и 40 000 лева, която сума се претендира като
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
18.12.2017г., като вместо това в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ З. А. Д. Д. Ж. З.“ АД ЕИК ********* да заплати на Н. СП. М. с
ЕГН:********** към присъдената сума от 30 000 лева допълнително още
сумата от 10 000 или сума в общ размер от 40 000 лева/ четиридесет хиляди
лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от претърпените
травматични увреждания, а именно: счупване на лъчевата кост на левия горен
крайник на типично място, счупване на костите на носа, които увреждания са
причинени при ПТП, настъпило на 18.12.2017 г.,ведно със законната лихва
върху главницата от 40 000 лева, считано от 08.02.2018 г., на която дата е
предявена застрахователната претенция до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата отхвърлителна част за
разликата над 40 000 лева, до който размер иска е уважен до 80 000 лева като
част от вземане за неимуществени вреди в общ размер на 90 000 лева.
ОТМЕНЯ решението в частта му, с която предявеният от Н. СП. М. с
ЕГН: ********** в качеството си на баща и законен представител на
малолетното дете СП. Н. М. ЕГН: ********** против ЗАД „ ДБЖЗ“АД-С. иск
по чл.432,ал.1 от КЗ е отхвърлен за разликата над 5 000 лева до 10 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за причинените на детето С.М.
неимуществени вреди, причинени при ПТП, настъпило на 18.12.2017 г., като
вместо това в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. А. Д.“ДБЖЗ“ АД ЕИК ********* да заплати на Н. С. М.
ЕГН: **********, в качеството му на баща и законен представител на
малолетното дете СП. Н. М. с ЕГН:********** към присъдената сума от
5 000 лева допълнително още 5 000 лева или сума в общ размер на 10 000
лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания, довели
до „Остра стресова реакция“ и „ Разстройство в адаптацията“, които вреди
са причинени при ПТП, настъпило на 18.12.2017 г.в град К., ведно със
законната лихва върху присъдената главница в размер на 10 000 лева, считано
от 08.02.2018 г. , на която дата е предявена застрахователната претенция до
окончателното изплащане.
10
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му отхвърлителна част, с
която искът по чл.432,ал.1 от КЗ е отхвърлен за разликата над 10 000 лева, до
който размер е уважен иска до претендирания размер от 15 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта му ,с която съдът е осъдил
ЗАД „Д. Ж. З.“АД-С. да заплати на Н. СП. М. с ЕГН:********** сумата от
889.81 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените
имуществени вреди, представляваща разходи за закупуване на лекарствени
средства, заплащане на потребителски такси и заплатени процедури за
рехабилитация.
ОСЪЖДА ЗАД „ Д. Ж. З.“АД ЕИК ********* да заплати на адвокат
П. Д. К. от САК, личен номер ********** адвокатско възнаграждение в
размер на 2436 лева,с включено ДДС, дължимо на основание чл.38,ал.1, т.2
от ЗА – за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца
Н. СП. М. пред въззивната инстанция, съобразно уважената част от исковете,
както и да заплати към присъденото адв.възнаграждение пред първата
инстанция от 1964.50 лева допълнително още 471.50 лева, дължимо за
осъществено безплатно процесуално представителство пред първата
инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД „Д. Ж. З.“АД ЕИК ******** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметката на Пловдивския апелативен съд
ЕИК/ БУЛСТАТ/ ******** ДТ в размер на 900 лева, дължима на основание
чл.78,ал.6 от ГПК върху уважения размер на исковете.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11