№ 162
гр. Велико Търново, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ М.А
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ М.А Въззивно търговско дело №
20224001000149 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 26/23.03.2022 година по т. д. № 106/2021 година на Окръжен съд
Плевен „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на В. Н. М. сумата 40 000 лева (частичен иск
от претенция в размер на 60 000 лева) – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
пътнотранспортно произшествие, станало на 18.08.2020 година, причинено виновно от С. А.
В. като водач на лек автомобил „Ауди А4“, с ДК № ЕН 67 ****, застрахован по риска
„Гражданска отговорност“ в „ЗД „Бул инс“ АД, ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 11.09.2020 година до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите.
С посоченото решение „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на В. Н. М. сумата
105 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди от пътнотранспортно
произшествие, станало на 18.08.2020 година, причинено виновно от С. А. В. като водач на
лек автомобил „Ауди А4“, с ДК № ЕН 67 ****, застрахован по риска „Гражданска
отговорност“ в „ЗД „Бул инс“ АД, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано
от 11.09.2020 година до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
1
Със същото решение „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати в полза на Окръжен
съд Плевен сумите: 1 604.20 лева – държавна такса върху цената на уважените искове; 1 224
лева – възнаграждения за вещи лица.
С посоченото решение „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на адвокат П. К.
сумата 2 436 лева – адвокатско възнаграждение с включен данък върху добавената стойност,
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Д. Н. – пълномощник на
„ЗД „Бул инс“ АД, против Решение № 26/23.03.2022 година по т. д. № 106/2021 година на
Окръжен съд Плевен в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на В. Н. М.
обезщетение за неимуществени вреди в размер над 20 000 лева до присъдените 40 000 лева.
С въззивната жалба се оспорва размера на присъденото обезщетение, развиват се
съображения за прекомерност на същото предвид продължителността на оздравителния
процес и реално претърпените от ищеца болки и страдания. Посочва се съдебна практика в
подкрепа на изложените доводи.
Направено е искане да се отмени Решение № 26/23.03.2022 година по т. д. №
106/2021 година на Окръжен съд Плевен в обжалваната част и да се постанови друго такова,
с което да се отхвърли иска с правно основание чл. 432 от Кодекса на застраховането за
горницата над 20 000 лева до присъдените с първоинстанционното решение 40 000 лева като
неоснователен и недоказан.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат П. К. – процесуален представител на В. Н. М., в който са развити съображения за
нейната неоснователност.
В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново пълномощникът на В.
Н. М. оспорва въззивната жалба на „ЗД „Бул инс” АД.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по търговско дело № 106/2021 година на Окръжен съд Плевен е
образувано въз основа на предявени от адвокат П. К. – пълномощник на В. Н. М., против
„ЗД „Бул инс” АД искове за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени
вреди. В исковата молба се излага, че на 18.08.2020 година, около 02:40 часа, в с. Мечка,
област Плевен, на път 34, водачът С. А. В. нарушил правилата за движение по пътищата
като управлявал лек автомобил „Ауди А4“, с ДК № ЕН 67 **** с несъобразена скорост и
след употреба на алкохол – над 1.2 промила в кръвта, в резултат на което загубил контрол
над автомобила, преминал вляво по посоката си на движение и се ударил в мантинелата.
Във връзка с инцидента е образувано НОХД № 21/2021 година на Районен съд Плевен,
приключило с влязло в сила споразумение. Вследствие на катастрофата е пострадал В. Н.
2
М., който е бил пътник в лекия автомобил. При процесното пътнотранспортно произшествие
ищецът получил травматични увреждания, изразяващи се в: контузио пулмонис, фрактура
косте II-III декстра, фрактура клавикуле декстра, посттравматично стресово разстройство.
След инцидента В. Н. М. е приет по спешност в клиника по хирургия на УМБАЛ „Д-р
Георги Странски“, град Плевен, където след проведени консултации и направени
изследвания му е назначена медикаментозна терапия. След изписването му от лечебното
заведение на 27.08.2020 година ищецът е прегледан от ортопед-травматолог, който
установил счупване на ключицата. Сложена му е имобилизация ортеза. На 3.09.2020 година
В. Н. М. отново е прегледан от ортопед-травматолог и е продължена имобилизацията. На
9.09.2020 година ищецът е прегледан от психиатър, тъй като в резултат на преживяната
психотравма не се хранел, бил потиснат и не спял. При прегледа е констатирано, че В. Н. М.
страда от посттравматично стресово разстройство, за което му е назначена медикаментозна
терапия. В резултат на уврежданията, получени при пътнотранспортното произшествие,
ищецът търпял силни болки и много страдания, като някои от тях и до днес не са отшумели
(продължава да изпитва болка на травмираните места, има нарушения на съня и чувства
емоционален дискомфорт). Принуден е бил да спазва режим на покой и да не се натоварва
физически. Прекарвал по-голямата част от денонощието на легло. Не е могъл да се грижи
сам за себе си и се нуждаел от чужда помощ за задоволяване на своите елементарни нужди в
ежедневието. Последствията от процесния пътен инцидент и получените травматични
увреждания се отразили негативно и на психическото му състояние – станал
раздразнителен, затворен в себе си, започнал лесно да се уморява и трудно да се
концентрира. Ищецът е претърпял и имуществени вреди в размер на 105 лев – заплащане на
такса за амбулаторен преглед и закупуване на ортеза горен крайник фикс.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „ЗД „Бул инс”
АД да заплати на В. Н. М. сумите: 26 000 лева – частичен иск от претенция в размер на 60
000 лева – обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания вследствие на
получените телесни увреждания при инцидента), 105 лева за претърпените имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху всяка от претендираните суми, считано от 25.08.2020
година, до окончателното им изплащане, направените по делото разноски и адвокатски
хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата с включен данък върху
добавена стойност.
В последното проведено по делото съдебно заседание по искане на ищеца е
допуснато на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК увеличение на предявения осъдителен иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – вместо за сумата 26 000 лева –
частичен иск от 60 000 лева, да се счита предявен за 40 000 лева – частичен иск от 60 000
лева.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „ЗД
„Бул инс“ АД, представлявано от адвокат Д. Н., с който оспорва претенциите по основание и
размер, включително акцесорната такава за лихва; възразява срещу фактическите твърдения
в исковата молба относно механизма на процесния пътен инцидент (навежда доводи за
3
нередовност на исковата молба), реално претърпените от ищеца неудобства и емоционален
дискомфорт, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан, смята размера на
претенцията за неимуществени вреди за прекомерен – със същата се цели обогатяване от
настъпилото произшествие, а не репариране на вредата.
Депозирана е допълнителна искова молба от адвокат П. К. – процесуален
представител на В. Н. М., с която оспорва всички възражения на пълномощника на
ответното застрахователно дружество, наведени в отговора на исковата молба.
С отговора на допълнителната искова молба представителят на „ЗД „Бул инс“ АД
поддържа направените възражения.
В съдебно заседание пред първостепенния съд пълномощникът на „ЗД „Бул инс“
АД оспорва исковете.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 26/23.03.2022 година по т. д. № 106/2021 година на Окръжен съд
Плевен е валидно. Същото е допустимо в обжалваната част.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът смята, че предявеният от В. Н. М. против „ЗД „Бул инс“ АД частичен иск за
присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е с правно основание чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от Кодекса
на застраховането. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси
обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой
избор.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
застрахователят – в случая „ЗД „Бул инс“ АД, се задължава да покрие в границите на
опредЕ.та в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие – чл. 429, ал. 1, точка 1 от Кодекса за
застраховането. В застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429,
ал. 3 от Кодекса за застраховането (чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането).
Пред въззивната инстанция не са наведени оплаквания относно заключението на
първостепенния съд за наличие на предпоставките на чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
4
застраховането за ангажиране на отговорността на „ЗД „Бул инс“ АД за заплащане на
обезщетение на В. Н. М. за неимуществените вреди, претърпени вследствие на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 18.08.2020 година, в с. Мечка, област
Плевен, на път 34, при което водачът С. А. В. управлявайки лек автомобил „Ауди А4“, с ДК
№ ЕН 67 **** с несъобразена скорост и след употреба на алкохол – над 1.2 промила,
нарушил правилата за движение по пътищата, загубил контрол над автомобила, преминал
вляво по посоката си на движение и се ударил в мантинелата, вследствие на което е
пострадал ищецът (ответник по жалбата пред настоящата инстанция) В. Н. М. – пътник в
лекия автомобил. Безспорно е, че за лекия автомобил е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със „ЗД „Бул инс“ АД, валидна към датата на настъпване
на застрахователното събитие. В. Н. М. е отправил писмена застрахователна претенция
спрямо „ЗД „Бул инс“ АД по чл. 380, ал. 1 от Кодекса за застраховането, която не е
удовлетворена в регламентирания от законодателя срок.
С Решение № 26/23.03.2022 година по т. д. № 106/2021 година на Окръжен съд
Плевен съставът на Окръжен съд Плевен е уважил исковата претенция за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за сумата 40 000 лева (частичен иск от 60 000 лева),
ведно със законната лихва, считано от 11.09.2020 година до окончателното изплащане на
обезщетението; присъдил е претендираните от ищеца имуществени вреди в размер на 105
лева (заплащане на такса за амбулаторен преглед, закупуване на ортеза горен крайник фикс).
Решението е влязло в сила като необжалвано в частите за: предявения иск за неимуществени
вреди в размер на 20 000 лева и присъденото такова за имуществени вреди – 105 лева. С
оглед на изложеното основанието на предявения осъдителен иск е установено със сила на
пресъдено нещо. Спорно е дали първостепенният съд законосъобразно е приложил
критериите за определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди на В. Н. М..
От заключението на вещите лица доц. д-р П. И. Л. и магистър инженер А. П. П.,
което съдът приема за законосъобразно и обосновано, се установява механизма на пътния
инцидент, настъпил на 18.08.2020 година, около 02:40 ч. в с. Мечка, област Плевен с лек
автомобил „Ауди А4“, с ДК № ЕН 67 ****, управляван от С. А. В., който се е движил с
превишена скорост – 94.3 км/ч, и след навлизане в дъгата на десен завой загубил напречна
устойчивост, напуснал лентата си на движение, навлязъл в насрещната лента и
прекосявайки я се ударил в мантинелата с дясната си предна част, като след удара се
установил на място. При пътнотранспортното произшествие е пострадал В. Н. М. – пътник в
лекия автомобил.
От показанията на водача на моторното превозно средство – С. А. В., и
обясненията, дадени от В. Н. М. по реда на чл. 176 ГПК е видно, че увреденото лице е
пътувало на предната седалка, отдясно на водача.
С одобрено от съда споразумение по НОХД № 21/2021 година по описа на
Районен съд Плевен подсъдимият С. А. В. е признат за виновен в това, че на 18.08.2020
година в с. Мечка, област Плевен, при управление на моторно превозно средство – лек
5
автомобил „Ауди А4“, с ДК № ЕН 67****, нарушил правата за движение по пътищата, а
именно: чл. 21, ал.1 от Закона за движението по пътищата, и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК на В. Н. М., изразяваща се в трайно
затрудняване движението на дясната ръка (чрез счупване на дясната ключица), трайно
затрудняване движението на снагата (чрез счупване на три поредни ребра – първо, второ и
трето десни) и разстройство на здравето, временно опасно за живота (чрез контузия на
десния бял дроб – върхово), като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация
на алкохол в кръвта 1.28 на хиляда, установено по надлежния ред – престъпление по чл. 343,
ал. 3, б. „а“, във връзка с ал. 1, б. „б“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 21, ал.
1 от Закона за движението по пътищата, за което му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от десет месеца, изтърпяването на което е отложено за срок от три години.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда
на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. В настоящия случай със сила на пресъдено нещо
са установено всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.
45 от Закона за задълженията и договорите.
От заключението на експерта доц. д-р Д. П. Д., което съдът приема за
законосъобразно и обосновано, е видно, че при пътнотранспортното произшествие, станало
на 18.08.2020 година, В. Н. М. е получил: счупване на дясната ключица; счупване на първо,
второ и трето ребро вдясно; контузия (натъртване) на паренхима на десен бял дроб в
неговата върхова част (на мястото на счупените три ребра). Той бил настанен във Втора
хирургична клиника на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Д-р
Георги Странски“, град Плевен, където са му направени множество образни изследвания на
главата, гръдния кош, коремната кухина, тазовите кости и гръбначния стълб. Лекуван е
консервативно с венозни влИ.ия, в това число с обезболяващи средства. След три
денонощия е изписан от клиниката за продължаване на лечението в домашни условия.
Нормалният оздравителен период при такъв вид увреждания продължава около два месеца и
половина до три месеца, като в случая няма данни за усложнения, удължаване на
възстановителния процес или остатъчни явления от травмите. В. Н. М. е търпял силни болки
през първите три седмици след травмата, средни – през следващите три-четири седмици, и
слаби – за срок още около месец. Той е носил ортопедична ортеза в продължение на
тридесет дни, като след свалянето не е провеждал рехабилитация и физиотерапия. При
извършения от вещото лице преглед на В. Н. М. на 14.10.2021 година е констатирано добро
общо състояние, движенията на дясната ръка в областта на дясната раменна става са в пълен
обем и със запазена мускулна сила. В. Н. М. е заявил, че няма оплаквания, освен „слаби
болки от време на време при вдигане на тежко“.
По делото е представен препис от амбулаторен лист, издаден от психиатър, с
посочена диагноза „посттравматично стресово разстройство“. Според доц. д-р Д. П. Д. тази
диагноза също е в причинна връзка с процесния пътен инцидент, макар тя да не е съвсем
6
пряка (директна), каквато е за получените травматични увреждания.
Отрицателните емоционални преживявания, изпитваните от В. Н. М. неудобства
вследствие получените травматични увреждания се установяват от показанията на
свидетелите Н. Е. М. – майка на ищеца (ответник по жалбата пред настоящата инстанция), и
Е. Б. Ц..
Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост”
като морално-етично такова включва „съотношението между деянието и възмездието,
достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”. При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди релевантни са начина на
извършване на деликта, характера на увреждането, произтичащите от него физически и
психологически последици за увредения, техният интензитет и продължителност, възраст и
социално положение на съответното лице, които следва да се преценят в тяхната съвкупност
и с оглед общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на
обществото. На обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства,
причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и
самото понасяне на увреденото състояние. Следва да се отчитат и действителните
икономически условия, а като ориентир за размера на обезщетението трябва да се вземат
предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент. Към 18.08.2020 година, когато е настъпило пътнотранспортното
произшествие, минималната застрахователна сума по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди
вследствие увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица, е 10 420 000 лева (чл. 492, точка 1 от Кодекса за застраховането), а минималната
работна заплата за страната е 610 лева.
От писмените доказателства, заключенията на изслушаните по делото експерти,
показанията на свидетелите Н. Е. М. и Е. Б. Ц. се установяват изживените от В. Н. М. болки
и страдания; състоянието, в което се е намирал след инцидента; неудобствата, претърпени в
резултат на получените увреждания, проведеното лечение и неговата продължителност,
психоемоционалното му състояние, степента на възстановяване и последиците от травмите.
С оглед на обективно констатираните увреждания, интензитета на болките и
страданията, продължителността на възстановителния процес, възрастта на пострадалия
(към датата на инцидента не е имал навършени осемнадесет години), отключените
посттравматично стресово разстройство и емоционален дискомфорт вследствие процесното
пътнотранспортното произшествие (В. Н. М. все още изпитва страх да пътува в кола на
предната дясна седалка), отчитайки обществено-икономическите условия в страната към
момента на настъпване на застрахователното събитие – месец август 2020 година,
наложилите се морални норми в обществото, съдът смята, че заместващото обезщетение на
В. Н. М. за преживените от него болки и страдания в резултат на инцидента е в размер на
40 000 лева. При определяне на обезщетението са съобразени обстоятелството, че при
7
настъпване на пътнотранспортното произшествие пострадалият неминуемо е изживял силен
стрес, причинените телесни повреди, хоспитализирането му в болнично заведение,
имобилизацията на горен крайник, работоспособната възраст на увреденото лице и
понесените неудобства. Не са налице предпоставки за определяне на обезщетение за
неимуществени вреди в по-нисък размер от посочения. Съобразно реално претърпените от
В. Н. М. неимуществени вреди, конкретните икономически условия в страната, съответните
нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент, съдът намира, че доводите на процесуалния представител на дружеството-
застраховател за завишаване на обезщетението са неоснователни. Обезщетението по чл. 52
от Закона за задълженията и договорите се присъжда според спецификата на всеки
конкретен случай. При отсъждане на размера на обезщетението първостепенният съд е
обсъдил в съвкупност всички релевантни факти и обстоятелства.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният от В. Н. М. против
„ЗД „Бул инс“ АД частичен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с
правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането е основателен и доказан в
размер на 40 000 лева.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 26/23.03.2022 година по т. д. № 106/2021 година на Окръжен съд Плевен в
обжалваната част е правилно – във въззивната жалба не са наведени доводи, обуславящи
неговата неправилност, не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми
от първостепенния съд, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се
потвърди. Съставът на Окръжен съд Плевен е обсъдил поотделно и в съвкупност
релевантните факти и е формирал обосновани правни изводи.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция „ЗД „Бул инс“ АД следва да
бъде осъдено да заплати в полза на адвокат П. К. сумата 1 130 лева – адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Въз основа на изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен съд
Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 26/23.03.2022 година по т. д. № 106/2021 година
на Окръжен съд Плевен в обжалваната част.
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ 87, да заплати на адвокат П. К., с адрес: гр.
Казанлък, *******, сумата 1 130 (хиляда сто и тридесет) лева – адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
8
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9