Р Е Ш Е Н И Е
№….
гр. Пазарджик, 02.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Х състав, в
публичното заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД
№ 2399/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.Й.К., ЕГН **********, с адрес ***, против
Наказателно постановление № 665 от 29.11.2019 г. издадено от заместник-кмета на
Община Пазарджик, с което за нарушение на чл.2 т.1 от Наредбата за обществения
ред в Община Пазарджик приета с Решение № 42/2015 г. на ОбС- Пазарджик на
основание чл.28 от Наредбата за обществения ред в Община Пазарджик е наложена
глоба в размер на 50 (петдесет) лева.
В жалбата се твърди, че отразената в НП фактология не отговаря на действителната
и че НП и АУАН са издадени в нарушение на материалния и процесуалния закон като
се иска НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с процесуален
представител, чрез който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага
обосновано становище в подкрепа на искането за отмяна на НП, поради неговата
незаконосъобразност.
Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който
оспорва жалбата и излага обосновани доводи за законосъобразност на НП, издадено
в пълно съответствие с относимите материално правни и процесуални разпоредби и
моли същото да бъде потвърдено.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по
вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства
при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателката е санкционирана с НП за това, че на 10.07.2019 г., около
14,00 часа, в гр. Пазарджик, на ул. „***“ № 22, е нарушила морала на обществено
място, чрез викове, крясъци и нецензурни думи.
Това представлявало нарушение на чл.2 т.1 от Наредба
за обществения ред в Община Пазарджик, приета с решение № 42/2015 г. на ОбС
Пазарджик.
За така установеното нарушение св. В.К.-*** в присъствието на св. А.Д.,
също служител в посоченото РУ, в качеството му на свидетел очевидец, присъствал
при установяване на нарушението, съставил на жалбоподателката АУАН с бл. №
385132/10.07.22020 г. в нейно присъствие, след което й го предявил и връчил
срещу подпис.
Въз основа на акта на 29.11.2019 г. било издадено и атакуваното НП, връчено
на К. по пощата на 02.12.2019 г., видно от известие за доставяне на л.7 от
делото. Жалбата против НП била депозирана от К. *** на 06.12.2019 г., поради
което е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от
лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол
за законосъобразност на НП и пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото
писмени доказателства и показанията на актосъставителя- св. В.К. и свидетелите А.Д.
и |А.К..
При така установеното съдът намира, че жалбата разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения:
Първо следва да се каже, независимо че в съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя оттегли възраженията си за допуснати процесуални
нарушения в АНП, че съдът при служебната си проверка не констатира такива. АНП
е започнало със съставянето на АУАН, което е станало в присъствието на
нарушителя и свидетел очевидец, като акта е предявен и е връчен екземпляр от
него на К.. АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията
им и в законоустановените срокове. И двата акта отговарят на изискванията на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН, съдържат данни за дата и място на извършване на
нарушението, както и обстоятелствата при които е осъществено.
Съдът обаче намира, че процесното НП е издадено при нарушение на
материалния закон, като в този смисъл са основателни възраженията на
въззивника. Безспорно се установи по делото, че между жалбоподателката и нейния
съпруг- св. А.К. и техните съседи на процесната дата е възникнал поредния
междусъседски конфликт. Поради тази причина и двете страни отишли в сградата на
Участък „И.“ при РУ- Пазарджик за да се жалват. И двете страни, в това число и
жалбоподателката се намирали в сградата на ПУ и изчаквали да бъдат приети от
полицейски служител за изясняване на ситуацията. Установи се също, че
полицейските служители, които се намирали в своите кабинети- актосъставителя К.
и св. Д. чули крясъци и разправия на ромски език. Това накарало полицаите да
излязат и да направят устна забележка на участниците в конфликта да спрат да се
разправят и че ще бъдат приети и изслушани. Тъй като лицата, в това число и
жалбоподателката не спрели с виковете на висок тон и двете страни продължили да
се разправят и обиждат, затова на всички участници в скандала били съставени
актове за това, че нарушават обществения ред. Тези обстоятелства съдът възприе
въз основа на показанията на свидетелите Д. и К., които са еднопосочни и
взаимнодопълващи се.
Съдът не кредитира показанията на св. К. за това, че единствено техните
съседи са тези които са викали и крещели и че само те са ги обиждали, докато са
били в участъка, първо защото показанията му противоречат на тези на
полицейските служители, които пък нямат никакъв личен мотив да уличават
жалбоподателката в нещо, което тя да не е извършила и второ защото няма никаква
логика, ако жалбоподателката не е викала и се разправяла да й бъде съставен акт
за нарушение на обществения ред. Най-сетне св. К. е и заинтересован от изхода
на делото, тъй като той е съпруг на жалбоподателката.
Разпоредбата на чл.2 т.1 от НОР на Община Пазарджик забранява поведение и извършване на действия на обществени
места, нарушаващи морално-етичните норми и добрите нрави. Както се посочи по-горе поведението на
жалбоподателката е било такова, че е нарушавало морално-етичните норми и
добрите нрави, заради това че е викала силно и е употребявала нецензурни думи,
макар и свидетелите К. е Д. да не можаха да посочат конкретно какво точно е
викала и какви крясъци е издавала, нито употребените нецензурни думи, но
категорично заявиха, че такива е имало и че те са били на ромски език.
Посочената разпоредба изисква обаче това поведение да е реализирано от
нарушителя на обществено място. Според §2 т.4 от ДР на НОР на
Община Пазарджик „обществени места“ са общодостъпните за всяко лице места, като
обществен транспорт, заведения за хранене, търговски, спортни или развлекателни
обекти, кина, театри, стадиони, зали и други. Следва да се отбележи, че изброяването е само примерно и че водещ
критерий за това едно място да е обществено е неговата общодостъпност за всяко
лице. Посоченото в АУАН и НП , място на извършване на нарушението е в гр.
Пазарджик на ул. „***“ № 22. От свидетелските показания на полицейските
служители се установи, че на този адрес се намира сградата на полицейския
участък. Пак от същите доказателства става ясно, че поведението на
жалбоподателката и другите участници в скандала е реализирано именно вътре в
сградата на ПУ. Полицейският участък обаче не е общодостъпно за всяко лице
място. То не е административна сграда, която да предлага извършването на
административни услуги и място до което безпрепятствено да има достъп всяко
лице. От гласните доказателства се установи, че спорещите страни, в т.ч. и
жалбоподателката са влезели в сградата на ПУ, след като са били поканени и
допуснати от полицейските служители. Казано с други думи не всяко лице ако
пожелае може да влезе в сградата на полицейския участък, тъй като има установен
пропускателен режим. Съдът не споделя изтъкнатия от процесуалния представител
на АНО довод, че сградата на ПУ е място, на което внезапно и по всяко време
може да се появят лица, което го прави общодостъпно за всяко лице място.
Внезапната поява на някое лице в полицейския участък не го прави общодостъпно
място.
В този смисъл съдът намира, че не е налице един от обективните елементи от
състава на адм. нарушение, поради което и същото не е осъществено от
жалбоподателката. Макар по делото да се събраха данни, че скандално поведение е
имало и пред полицейския участък, както и в квартала, където живее
жалбоподателката и насрещната страна в спора, то съдът не разполага с
възможността да изменя НП, нито да обсъжда това поведение, тъй като за него не е
повдигнато адм. обвинение.
Съдът намира, че с оглед липсата на съставомерност на поведението на
жалбоподателката, АНО неправилно е санкционирал същата, поради което и НП е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Относно искането за присъждане на разноски от страна на пълномощника на
жалбоподателката, съдът намира, че същото е своевременно направено, а именно в
хода на съдебното производство. Пълномощникът има право на такива разноски
предвид изхода на делото, а именно отмяна на НП по изложените по-горе
съображения и съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие (л.47 от делото),
от които се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на
300 лева жалбоподателката К. е заплатила в брой на адвокат А.Т. от ПзАК. При
това положение Община Пазарджик (органът издал НП) следва да бъде осъдена да
заплати от бюджета си в полза на жалбоподателката посочените по-горе съдебни
разноски.
Пак с оглед изхода на делото- отмяна на НП, искането за присъждане на
адвокатски хонорар в полза на въззиваемата страна (АНО) се явява неоснователно
и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН РС- Пазарджик в настоящи състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 665
от 29.11.2019 г. издадено от заместник-кмета на
Община Пазарджик, с което на А.Й.К., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение
на чл.2 т.1 от Наредбата за обществения ред в Община Пазарджик приета с Решение
№ 42/2015 г. на ОбС- Пазарджик на основание чл.28 от Наредбата за обществения
ред в Община Пазарджик е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК, представлявана от кмета Тодор Попов да заплати на А.Й.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, разноски в размер на 300 (триста) лева- за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в полза на АНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пазарджик в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: