№ 6842
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.а
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20241100507077 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. О. К. срещу Решение № 1977/05.02.2024 г.,
постановено по гр. дело № 52527/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 80 състав, с
което е изменен, на основание чл. 59, ал. 9 вр. чл. 127, ал. 2 СК, определеният с Решение №
261131/31.03.2021 г., постановено по гр. дело № 12568/2020 г., по описа на РС Варна, 18-ти
състав, влязло в сила на 22.04.2021 г., адрес на местоживеене на детето З. С. К. от: гр. Варна,
ул. „********, на гр. София, ж.к. „********; определен е нов режим на лични отношения
между бащата С. О. К. и детето З. С. К. както следва: общ режим, празничен режим, лични
празници и ваканционен режим/; отхвърлен е предявеният от С. О. К. срещу Б. Б. Д. иск с
правно основание чл. 59, ал. 9, вр. чл. 127, ал. 2 СК - за промяна местоживеенето на детето,
предоставяне на родителските права, относно детето З. С. К. на бащата, и осъждане на
майката да заплаща издръжка в размер на 300 лв., поради промяна на обстоятелствата след
влизане в сила на Решение № 261131/31.03.2021 г., постановено по гр.д. № 12568/2020г., по
описа на РСВарна, 18-ти състав; изменена е, на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК,
присъдената с Решение № 261131/31.03.2021 г., постановено по гр. дело № 12568/2020г., по
описа на РС-Варна, 18-ти състав, месечна издръжка, която С. О. К. е осъден да заплаща на
дъщеря си З. С. К., чрез нейната майка и законен представител Б. Б. Д., като е увеличен
размерът от 200 лв. на 300 лв., която издръжка да бъде заплащана до 10-то число на месеца,
за който се дължи, считано от 29.09.2022 г., до настъпване на нови обстоятелства, които
обуславят промяна на размера или прекратяване на нейното заплащане, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане; допуснато е, на основание
чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за издръжката на
1
детето; осъден е С. О. К. да заплати 432 лв. – разноски в производството по сметка на
Софийския районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, а на З. С. К. чрез нейната майка и
законен представител Б. Б. Д. 300 лв. – разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
Във въззивната жалба се сочи, че атакуваният съдебен акт е неправилен, поради
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила
и поради своята необоснованост, като тези негови пороци водят до превратно установяване
на действителното положение между страните в процеса. Излагат се подробни съображения.
Моли се, да се отмени обжалваният съдебен акт, като неправилен и
незаконосъобразен и вместо него да се постанови решение, с което изцяло да бъде уважен
предявеният от С. О. К. насрещен иск по делото, като основателен и доказан. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна Б. Б. Д. в открито съдебно заседание оспорва въззивната жалба и
моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден
и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото,
приема за установено следното:
Производството е образувано по иск от Б. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„********, против С. О. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна. с.о. „********, за промяна
адреса по местоживеене и изменение режима на лични отношения на бащата с детето З. С.
К., ЕГН **********, определен с Решение № 261131/31.03.2021 г., постановено по гр.д. №
12568/2020г., по описа на РС Варна, 18-ти състав, на основание чл. 59, ал. 9 вр. чл. 127, ал. 2
СК. Предявен е и иск от З. С. К., ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен
представител Б. Б. Д., ЕГН ********** против С. О. К., ЕГН ********** на основание чл.
150 вр. чл. 143, ал. 2 СК за изменение на присъдената с Решение № 261131/31.03.2021 г.,
постановено по гр.д. № 12568/2020г., по описа на РС-Варна, 18-ти състав, издръжка, която
ответникът е осъден да заплаща на дъщеря си, от 200 лв. на 300 лв. Предявен е насрещен иск
от С. О. К. против Б. Б. Д. за промяна на местоживеенето на детето и предоставяне на
родителските права на детето З. С. К. на бащата, и осъждане на майката да заплаща
издръжка в размер на 300 лв. поради промяна на обстоятелствата след влизане в сила на
Решение № 261131/31.03.2021 г., постановено по гр.д. № 12568/2020г., по описа на РС-
Варна, 18-ти състав, на основание чл. 59, ал. 9 вр. чл. 127, ал. 2 СК.
Ответницата по насрещните искове е оспорила същите, като неоснователни и
недоказани.
С Решение № 1977/05.02.2024 г., постановено по гр. дело № 52527/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, 80 състав, е изменен, на основание чл. 59, ал. 9 вр. чл. 127, ал. 2 СК,
определеният с Решение № 261131/31.03.2021 г., постановено по гр. дело № 12568/2020 г., по
описа на РС Варна, 18-ти състав, влязло в сила на 22.04.2021 г., адрес на местоживеене на
детето З. С. К. от: гр. Варна, ул. „********, на гр. София, ж.к. „********; определен е нов
режим на лични отношения между бащата С. О. К. и детето З. С. К. както следва: общ
режим, празничен режим, лични празници и ваканционен режим/; отхвърлен е предявеният
от С. О. К. срещу Б. Б. Д. иск с правно основание чл. 59, ал. 9, вр. чл. 127, ал. 2 СК - за
промяна местоживеенето на детето, предоставяне на родителските права, относно детето З.
С. К. на бащата, и осъждане на майката да заплаща издръжка в размер на 300 лв., поради
промяна на обстоятелствата след влизане в сила на Решение № 261131/31.03.2021 г.,
постановено по гр.д. № 12568/2020г., по описа на РСВарна, 18-ти състав; изменена е, на
основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК, присъдената с Решение № 261131/31.03.2021 г.,
постановено по гр. дело № 12568/2020г., по описа на РС-Варна, 18-ти състав, месечна
2
издръжка, която С. О. К. е осъден да заплаща на дъщеря си З. С. К., чрез нейната майка и
законен представител Б. Б. Д., като е увеличен размерът от 200 лв. на 300 лв., която
издръжка да бъде заплащана до 10-то число на месеца, за който се дължи, считано от
29.09.2022 г., до настъпване на нови обстоятелства, които обуславят промяна на размера или
прекратяване на нейното заплащане, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска
до окончателното й изплащане; допуснато е, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта за издръжката на детето; осъден е С. О. К. да заплати 432
лв. - разноски в производството по сметка на Софийския районен съд на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, а на З. С. К. чрез нейната майка и законен представител Б. Б. Д. 300 лв. - разноски
в производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Първоинстанционният съд е постановил решението си, след като страните са били
изслушани по реда на чл. 59, ал. 6 СК. Събрани са гласни доказателства (св. М.Г. - партньор
на майката и Д. К., майка на С. О. К.), приети са социални доклади.
Видно от показанията на св. Г., събрани пред първата инстанция, от началото на
август 2019 г. същият е заживял с ищцата на съпружески начала в София, където тя се е
преместила заедно с детето. Обитавали са жилище, собственост на неговите родители, като
са разполагали със самостоятелен дом с две спални, хол и кухня, а детето е имало своя
отделна стая. В началото, преди постановяването на съдебното решение относно режима на
лични отношения, двамата са пътували с детето до Варна, за да може то да се вижда с баща
си, след което са го връщали обратно в София. След постановяване на решението, според
което детето е следвало да пребивава при бащата по една седмица месечно, те са
продължили да осигуряват превоза до Варна, тъй като свидетелят е работел и обичайно са
прибирали детето в края на седмицата.
Свидетелят е посочил, че след като детето е пораснало, е било записано в детска
градина в София, като е била извършена и промяна на неговата адресна регистрация.
Бащата е бил уведомен, че съгласно съдебното решение следва да взима и връща детето в
мястото, където живее майката, но това не се е изпълнявало. По думите му, бащата е взимал
детето от София, но никога не го е връщал там, поради което ищцата и свидетелят са били
принудени отново да пътуват до Варна, за да го приберат. Това е довеждало до конфликти,
като понякога се е налагала намесата на полиция З.ди спорове относно тълкуването на
съдебното решение. Бащата е поддържал, че тъй като решението е постановено от
Варненски съд, детето следва да се предава във Варна. Свидетелят е допълнил, че бащата е
взимал детето само когато е бил в България, като понякога не се е появявал в продължение
на три месеца, без да предупреждава, и е съобщавал за идването си непосредствено преди
това, със съобщение от типа „Слизай, взимам детето“.
Относно детето свидетелят е заявил, че то не е ходело с желание при бащата и е
споделяло, че хората там са „лоши“, като са отправяли обиди към майката и свидетеля,
включително етнически и морални квалификации. По думите му, в последно време детето е
плачело, когато е трябвало да тръгва, и е заявявало, че не иска да ходи никъде другаде,
защото „това е неговата къща“ в София. Свидетелят е изчислил, че за пет години бащата е
идвал не повече от около двадесет пъти в София, за да вземе детето.
Той е пояснил, че само веднъж детето не е било предадено на бащата поради висока
температура, а във всички останали случаи майката го е давала. Свидетелят е посочил, че
лично е чел съдебното решение, в което е било записано, че детето следва да се взема и
връща от дома на майката.
Свидетелят е уточнил, че детето е посещавало детска градина в София от около
година и половина, както и занимания по модерни и народни танци и английски език, които
са стрували 70 лева месечно. Детето е боледувало в рамките на нормалното, в момента на
разпита е било на антибиотик и не е имало специални здравословни нужди, като всички
разходи за издръжката и лечението му са се поемали от свидетеля и майката. Той е
3
допълнил, че поради трудност при намиране на личен лекар в София детето е било записано
в частна клиника с денонощен достъп, като месечната такса е възлизала на 54 лева.
От показанията на св. Д. К., събрани пред първата инстанция се установява, че е
синът й е работел като международен шофьор, като обичайно е бил два месеца на работа и
два месеца в почивка, и винаги когато е бил в страната, е отивал да вземе детето в
определените от съда срокове. По думите й майката не винаги е предавала детето, като
според свидетелката това се е случвало многократно - три, четири, пет и повече пъти, когато
тя е отказвала, без да има конкретна причина, а просто защото „така е решила“.
Свидетелката е посочила, че майката е казвала на бащата „да не обикаля около блока“ и че
тя решавала кой да бъде баща на детето. Имало е случаи, в които детето е било предавано,
но и случаи, в които не е било.
Свидетелката е заявила, че детето се е чувствало много добре при тях във Варна,
имало е приятели, с които се е виждало, и последния път, когато бащата е тръгнал да го
връща, детето е попитало защо трябва да бъде върнато. По думите й между бащата и детето
е съществувала силна връзка, тъй като той се е занимавал активно с него, водел го е на
площадки, срещал го е с други деца и то се е чувствало щастливо. Детето е имало
самостоятелна стая, както и отделно помещение за игра, които то е възприемало като свои и
е подреждало по свое желание.
Свидетелката е описала жилището, в което живеели - триетажна къща, като на втория
етаж живеел другият й син, а на третия - бащата на детето. Детето е разполагало с две стаи и
голям двор, а свидетелката е заявила, че бащата винаги е можел да разчита на нея, на
съпруга й и на брат си, които са му оказвали подкрепа. Според нея майката е блокирала
телефона си, за да не може ответникът да се свързва с нея, включително и за видеовръзка с
детето.
Свидетелката е заявила, че режимът на лични отношения е такъв, какъвто е
определен от Варненския съд - през първия понеделник на месеца за една седмица, като
според нея бащата не е могъл винаги да го изпълнява поради естеството на работата си.
Бащата е идвал да вземе детето от София и го е връщал във Варна, тъй като първоначално е
било регистрирано на техния адрес. Тя е посочила, че синът й е дал съгласие за промяна на
адресната регистрация в София поради необходимост от записване в детска градина, каквито
били мотивите на майката.
Свидетелката е разказала, че бащата е водел детето на различни места - в парка, на
плаж през лятото, на детски площадки, в детски кътове в търговски центрове, както и сред
негови приятели. Тя е заявила, че доколкото й е известно, внучката посещавала детска
градина, но не знае дали е била записана в допълнителни занимания. Когато детето е било
при тях, са й купували дрехи и други необходими вещи, като не е имало специални нужди.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че след влизане в
сила на решението на Районен съд - Варна са настъпили нови обстоятелства – майката и
детето от 13.09.2023 г. са сменили адресната си регистрация от гр. Варна в гр. София, детето
е било записано и е започнало да посещава детска градина там, а между родителите са
възникнали спорове по изпълнението режима на лични отношения. Поради това съдът е
счел, че е налице промяна на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 вр. чл. 127, ал. 2
СК, която е налагала изменение на мерките в интерес на детето.
На това основание първоинстанционният съд е изменил постановените мерки, като е
определил местоживеенето на детето при майката в гр. София и е постановил нов,
изчерпателен режим на лични отношения с бащата, съобразен с различните населени места,
разстоянието между тях, транспортните връзки и възрастовото развитие на детето.
Насрещният иск на бащата за предоставяне на упражняването на родителските права
и определяне на местоживеенето на детето при него е бил отхвърлен като неоснователен,
4
тъй като съдът не е установил промяна на обстоятелствата в този смисъл. Прието е, че
майката полага добри грижи за детето, то се намира в стабилна семейна среда, а трудовата
заетост на бащата като международен шофьор, свързана с продължителни отсъствия от
страната, не му позволява да осигурява постоянна ежедневна грижа без участието на трети
лица.
По предявения иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК съдът е приел, че нуждите на
детето са нараснали с оглед изминалия период, започването на детска градина и
инфлационните процеси, поради което е увеличил размера на издръжката от 200 лв. на 300
лв. месечно, платими до 10-то число на месеца, считано от 29.09.2022 г., със законната лихва
за забава, и е допуснал предварително изпълнение в тази част. Съдът е присъдил на детето
300 лв. разноски, съразмерно уважената претенция за издръжка, както и е възложил на
бащата държавна такса в размер на 432 лв. Относно исковете за родителски права и режима
на лични отношения разноските са били оставени за страните така, както са направени, с
оглед характера на производството по спорна съдебна администрация и принципа за защита
на най-добрия интерес на детето.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания, че решението на Софийския районен
съд е неправилно, тъй като съдът е извършил неправилен анализ на доказателствата,
нарушил е материалния закон и съдопроизводствените правила и е достигнал до
необосновани изводи. Според въззивника съдът е приел погрешно, че е налице промяна в
обстоятелствата, като е основал изводите си единствено на това, че детето живее вече в
София и посещава детска градина там, без да анализира важни доказателства по делото. В
жалбата се поддържа, че майката възпрепятства контактите между бащата и детето,
предприема действия по отчуждение, създава пречки за режима на лични отношения и не
осигурява подкрепяща среда, докато бащата има добър родителски капацитет, подходящи
условия и близка семейна среда, която може да помага в отглеждането на детето. Оспорва се
и увеличението на издръжката, като се изтъква, че доходите на бащата не позволяват
плащане на по-висока сума и съдът не е обосновал изводите си за възможност за по-голям
размер. Въззивникът счита, че реално изменените обстоятелства налагат предоставяне на
родителските права на бащата, а не обратното, и моли решението да бъде отменено и
насрещният иск да бъде уважен.
Пред въззивната инстанция са изслушани родителите, прието е заключението на вещо
лице по изготвена съдебно-психологична експертиза, приобщени са социални доклади по
местоживеенето на родителите и децата.
При изслушването му пред настоящата инстанция, на основание чл. 59, ал. 6 СК,
въззивникът - баща, заявява, че има висше образование и към момента работи като
инструктор по практика за шофьори, като започнал тази работа през август 2025 г. Посочва,
че преди това е работил като международен шофьор. Работното му време е гъвкаво - започва
в 8 или 9 ч. според графика на курсистите и приключва около 17 ч., като не работи през
събота и неделя. Живее и работи в гр. Варна.
Бащата поддържа, че желае да упражнява родителските права, тъй като благодарение
на разширения режим, определен от Районен съд - Варна, е изградил силна емоционална
връзка с детето, както и детето с него, с неговите родители и брат. Твърди, че разполага с
добри битови условия и финансова възможност, а при упражняване на правата от негова
страна детето няма да се налага да пътува всяка седмица до София.
Посочва, че при предоставяне на родителските права на него, счита за подходящо
детето да пребивава половината от времето при него във Варна и половината при майката.
Детето З. е родено през 2019 г. и към момента стои по една седмица при него според
действащия режим. Твърди още, че детето може да се обучава и като частен ученик, тъй като
така или иначе графикът му понастоящем се съобразява с техните решения. Отбелязва, че
майката има имот във Варна и би могла да отсяда там при необходимост.
5
Заявява, че няма друг партньор и няма други деца. Родителите му живеят в същата
фамилна къща и могат да оказват ежедневна помощ при отглеждането на детето. Посочва, че
страните са участвали в медиация, но не са успели да постигнат споразумение.
Изслушана, на основание чл. 59, ал. 6 СК, въззиваемата страна (майката) заявява, че
живее с детето в гр. София, където работи на непълно работно време от дома си и разполага
с гъвкаво работно време, което позволява сама да се грижи за детето. От 2019 г. живее с
настоящия си партньор, когото детето възприема като баща и нарича „тати“, като той
участва активно в грижите за него, а допълнителна подкрепа майката получава и от
родителите на партньора. Тя посочва, че биологичният баща работи в чужбина, не спазва
редовно режима на лични отношения и често променя плановете си в последния момент,
което води до стрес и неудобства за детето, включително преживян от него продължителен
престой на летище при пътуване за среща с бащата. Твърди, че не възпрепятства контактите
между бащата и детето, като предлага по-гъвкаво разпределение на дните, за да се намали
честото пътуване, и е склонна към спогодба. Ако родителските права бъдат предоставени на
бащата, майката желае стандартен режим през уикендите, а ако останат при нея, счита
същия режим за подходящ, за да може детето да посещава редовно детска градина и бъдещо
училище.
Съгласно заключението на съдебно-психологическа експертиза, изготвена от вещото
лице З. В. М. пред настоящата инстанция, детето е с нормално физическо, когнитивно и
интелектуално развитие за възрастта си, но емоционално и социално изостава, проявява
повишена тревожност и несигурност, свързани с конфликта между родителите и
преживявана криза на лоялност. Детето има по-силна привързаност към майката като
основен грижещ се родител, но съществува и положителна емоционална връзка с бащата,
както и добра връзка с партньора на майката, който го приема и подкрепя. Не се установяват
белези на родителско отчуждение, но напрежението между родителите влияе негативно
върху психичното състояние на детето и води до защитно поведение, включително избягване
на теми, свързани с отношенията между тях. И двамата родители имат добър родителски
капацитет и могат самостоятелно да се грижат за детето, но поради високата тревожност и
емоционалната незрялост на детето вещото лице счита, че промяна на средата и преместване
при другия родител към настоящия момент би му се отразила неблагоприятно. Предлага се
режим на лични отношения, който включва по-чести контакти с бащата, съобразени с
възрастта на детето, с различна динамика преди и след започване на училище,
разпределение на празници и ваканции и участие на неотглеждащия родител в решенията,
свързани със здравето и образованието на детето.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно, обективно и
обосновано. Изводите на експерта са последователни, вътрешно непротиворечиви и се
намират в съответствие с останалите доказателства по делото.
Поради това съдът възприема направените от вещото лице констатации относно
емоционалното състояние на детето, степента на неговата привързаност към всеки от
родителите, както и оценката на родителския капацитет на страните като достоверна и
релевантна основа за преценка при упражняването на родителските права.
От актуален социален доклад на ДСП - „Сердика“, изготвен на 20.10.2025 г., се
установява, че към момента основните грижи за детето се полагат от майката, с която то
живее в гр. София заедно с нейния партньор. Жилищните условия са оценени като много
добри - осигурена е стабилна и безопасна домашна среда, детето разполага със собствено
пространство, налице са добри хигиенно-битови условия и достъп до образование и
занимания по интереси. Детето посещава детска градина, намира се в подготвителна група и
предстои да бъде първокласник през учебната 2026/2027 г., като посещава и допълнителни
дейности - модерни танци, английски език и приложни изкуства. Майката работи на трудов
договор с гъвкаво работно време от дома си, а партньорът също е трудово ангажиран.
6
В доклада е отразено, че майката счита досегашния режим на лични отношения за
трудно приложим, тъй като честите пътувания до гр. Варна нарушават ритъма на детето и
водят до отсъствия от детската градина. Тя твърди, че при престой при бащата детето
понякога се връща с оплаквания, включително свързани с хигиена и здравословно състояние,
а грижите по него се поемат основно от бабата и дядото по бащина линия. Майката
поддържа искане детето да остане да живее при нея в София, а режимът на лични отношения
да бъде съобразен с редовното посещаване на детската градина.
От актуален социален доклад на ДСП - Варна, изготвен на 20.10.2025 г., се
установява, че бащата живее в гр. Варна, в къща на три етажа заедно със своите родители и
брат си, като обитава третия етаж. Жилищните условия са оценени като много добри -
детето разполага с обособено и обезопасено пространство, подходящи битови условия и
среда, в която може да играе и общува с членовете на семейството. Бащата работи като
инструктор по практическо обучение на шофьори, с деклариран месечен доход около 2000
лв.
В доклада е отразено, че бащата поддържа, че е поддържал контакти с детето дори в
периодите, когато е работил в чужбина, а впоследствие връзката е била ограничавана от
майката. Той е заявил, че изпълнява определения от съда режим, като пътува до София, но
извън тези дни възможността му за контакт е затруднена. По негови твърдения детето се
чувства спокойно в дома му, има изградена връзка както с него, така и с разширеното му
семейство, което участва в грижите. Бащата настоява родителските права да му бъдат
предоставени, тъй като счита, че разполага с подходящи условия, подкрепа от близките и
стабилни финансови възможности.
От доказателствената съвкупност в двете съдебни инстанции, преценени прецизно и
в цялост, се установи, че страните са родители на детето З. С. К., родено на 10.05.2019 г.
Безспорно е, че родителите живеят разделено и че детето живее при майката в гр. София, а с
бащата, който живее в гр. Варна, детето осъществява режим на лични отношения.
Съгласно ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г., което не е загубило своята актуалност и
днес, определянето на родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в
бъдеще, се извършва, като се държи сметка за интересите на децата. В понятието „интереси
на децата“ по смисъла на посоченото постановление се включват необходимостта от
възпитателски качества на родителите, като се вземат предвид образованието, културата,
мирогледът и другите личностни качества на всеки родител. Същественото е не тяхното
наличие, а конкретното им проявление, от което се определя авторитетът на родителя в
обществото и пред децата. От значение е умението на родителя добре да направлява децата в
живота, да им дава положителен пример, да им внушава правилни постъпки и ценности.
Следва да се държи сметка за грижите и отношението на родителите към децата. Под
грижи се разбират личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им, надзора и
възпитателните похвати по изграждане личността на всяко от децата, като не е полагане на
грижи угаждането и разглезването, нито създаването у тях на отрицателни възгледи към
труда в семейството и обществото.
Следва да се отчита и желанието на родителите да отглеждат децата, както и
привързаността между тях. Привързаността е налице, когато чувствата на детето се развиват
поради сериозността и авторитета на родителя, а не вследствие на угаждане и разглезване.
Следва да се има предвид и възрастта на децата, като е прието, че майката е по-пригодна от
бащата да отглежда и възпитава децата в по-ниска възраст.
В настоящия случай и двамата родители са изразили желание да упражняват
родителските права по отношение на детето З..
Видно от заключението на вещото лице, детето има по-силна привързаност към
майката като основен грижещ се родител, но съществува и положителна емоционална
7
връзка с бащата, както и добра връзка с партньора на майката, който го приема и подкрепя.
Не се установяват белези на родителско отчуждение, но напрежението между родителите
влияе негативно върху психичното състояние на детето и води до защитно поведение,
включително избягване на теми, свързани с отношенията между тях. И двамата родители
имат добър родителски капацитет и могат самостоятелно да се грижат за детето, но поради
високата тревожност и емоционалната незрялост на детето вещото лице счита, че промяна
на средата и преместване при другия родител към настоящия момент би му се отразила
неблагоприятно. Предлага се режим на лични отношения, който включва по-чести контакти
с бащата, съобразени с възрастта на детето, с различна динамика преди и след започване на
училище, разпределение на празници и ваканции и участие на неотглеждащия родител в
решенията, свързани със здравето и образованието на детето.
Относно искането на въззивника детето да пребивава половината от времето при него
във Варна и половината при майката, заявено при изслушването му по реда на чл. 59, ал. 6
СК, съдът намира следното: в случая споразумение за равновременно отглеждане на децата
от двамата родители не е постигнато. Съобразно т. 2 от ТР № 1/2016 г. от 03.07.2017 г. по
тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС, разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва
възможността родителските права да бъдат предоставени за съвместно упражняване, ако не
е постигнато споразумение по този въпрос. Това налага извода, че родителските права
следва да бъдат предоставени само на единия от родителите.
Съдът намира, че правилно първоинстанционният съд е уважил иска, предявен от
майката, тъй като тя успешно е доказала, че след влизане в сила на Решение №
261131/31.03.2021 г., постановено по гр. д. № 12568/2020 г. по описа на РС - Варна, 18
състав, на 22.04.2021 г., са настъпили обстоятелства, налагащи промяна в адреса на
местоживеене на детето, както и в режима на лични отношения между детето и бащата. От
13.09.2023 г. майката Б. Б. Д. и детето З. Светославова К. са сменили постоянния си адрес от
гр. Варна в гр. София, ж.к. „******** където майката е заживяла съпружески с партньора си
- свид. М.Г.. Отвеникът е бил писмено уведомен за промяната на адреса. Детето е записано
90-та детска градина „Веса Паспалеева“ в гр. София, която посещава редовно.
Същевременно правилно съдът не е уважил насрещния иск относно искането на бащата той
да упражнява родителските права, като е съобразено, че бащата не е доказал изменение на
обстоятелствата, след влизане в сила на Решение № 261131/31.03.2021 г., постановено по
гр.д. № 12568/2020г., по описа на РС-Варна, 18-ти състав, на 22.04.2021 г., които да налагат в
интерес на детето предоставяне на родителските права на бащата, определяне на
местоживеенето на детето при него, определяне на режим на лични отношения с майката и
осъждане на майката да заплаща издръжка. В случая майката полага добри грижи за детето.
Липсват доказателства или дори данни или индиции за недобра родителска грижа. Детето е
обгрижено, добре облечено, има нормално развитие за възрастта си, посещава детска
градина, има сигурна и стабилна семейна среда, в която не се наблюдават рискове. Майката
има подкрепа в отглеждането от фактическия съжител свид. Г., с когото детето има добри
отношения. Винаги е живяло със своята майка и няма причина, респективно не е в негов
интерес, рязко и безпричинно да бъде сменена обичайната му среда. Майката познава в
дълбочина нуждите на детето и се отнася внимателно и грижовно към него. То понастоящем
живее в гр. София и не се налага промяна на установеното положение по отношение на
неговото местоживеене.
По делото се доказа, че и двамата родители имат материалната и финансовата
възможност да се грижат за детето си в почти еднаква степен и че са създали нормални
битови условия за тях. Настоящият съд обаче намира, че битовите условия и материалните
възможности не са приоритетният критерий при определяне на родителската годност.
Съдебната практика последователно приема, че при деца в по-ниска възраст се дава
приоритет на майката като по-пригоден родител да ги отглежда и възпитава, като следва да
се държи и сметка за обстоятелството, че детето е от женски пол.
8
Въззивният съд приема, че за всяко дете е от особено значение да расте в позната
среда, изпълнена с позитивизъм, толерантност и приемане, каквито са изградени както при
майката, така и при бащата. Интересът на детето следва да се преценява и с оглед на
неговото желание, като това изследване се прави внимателно, за да се гарантира най-
добрият интерес на детето, особено като се има предвид, че то е поставено в емоционална
дилема при избора между родителите.
Съобразно изложеното, при съвкупното разглеждане на всички обстоятелства,
установени в двете съдебни инстанции и служещи като критерии за определяне на интереса
на малолетното дете, въззивният съд намира, че майката - ответница по насрещната искова
молба, е по-пригодният родител да упражнява родителските права по отглеждането и
възпитанието на детето З., като при нея следва да бъде и местоживеенето на детето, както
правилно е приел и първоинстанционният съд. Ето защо решението в посочените части
следва да се потвърди.
Относно издръжката на детето - решението в тази част също следва да се потвърди,
тъй като правилно съдът е събрал в достатъчен обем писмени доказателства, при анализа на
които е установено по безспорен и несъмнен начин, че след определяне на издръжката от
200 лева са настъпили трайни съществени промени в нуждите на ищеца. След
постановяване на Решение № 261131/31.03.2021 г., постановено по гр.д. № 12568/2020г., по
описа на РС - Варна, 18-ти състав, влязло в сила на 22.04.2021 г., е изминал немалък период
от време с оглед степента на развитие на малолетната ищца. За този период детето З. е
пораснало, започнало е детска градина, в която посещава допълнителни занимания.
Съгласно чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя с оглед както на нуждите на
детето, така и на възможностите на родителя, който я дължи. Законът изисква постигане на
разумен баланс между тези два елемента, като при преценката се отчитат всички конкретни
обстоятелства по делото, съгласно указанията в т. 4 и 5 на ППВС № 5/1970 г. Нуждите на
детето произтичат от самия факт на неговото съществуване и не се нуждаят от специално
доказване, а издръжката се дължи от двамата родители, независимо при кого то живее.
Родителят, при когото детето пребивава, поема по-голямата част от издръжката в натура
чрез ежедневни грижи и разходи по домакинството, поради което неговият дял в паричната
издръжка е по-малък.
В конкретния случай събраните по делото доказателства относно доходите на бащата
установяват, че същият разполага с реална финансова възможност да заплаща месечна
издръжка в размер на 300 лв., платима до 10-то число на месеца. Този размер е съразмерен
както с установените нужди на детето, така и с възможностите на задължения родител, като
се доближава до минималната издръжка по чл. 142, ал. 2 СК, която към настоящия момент
възлиза на 269,25 лв.
От социалния доклад на ДСП - Варна, представен пред настоящата инстанция, се
установява, че бащата упражнява трудова дейност като инструктор по придобиване на
умения на МПС, при което реализира месечно възнаграждение в приблизителен размер на
2000 лв. С оглед на това въззивният съд приема, че определеният от първата инстанция
размер на издръжката от 300 лв. месечно е адекватен, не надвишава обективните материални
възможности на бащата и е в съответствие с изискването за съразмерност по чл. 142, ал. 1
СК.
Относно режима на лични отношения между бащата и детето:
С оглед интереса на детето от пълноценен контакт и с другия родител, който
притежава положителен родителски капацитет и разполага с подходящи условия за неговото
отглеждане, въззивният съд намира, че режимът на лични отношения между бащата и
детето, определен като „общ режим“, „празничен режим“, „лични празници“ и
„ваканционен режим“, както и предвидената възможност за видеоконферентна връзка чрез
мобилни приложения (Viber, WhatsApp или друго по взаимно съгласие), е правилен,
9
балансиран и напълно съобразен с интересите на детето.
Режимът отчита обстоятелството, че родителите живеят в различни населени места -
съответно в гр. София и гр. Варна - и поради това не е възможно прилагане на чести и
кратки срещи, изискващи регулярни пътувания на детето на значителни разстояния. Ето
защо съдът правилно е предвидил осъществяване на лични отношения през уикендите, по
време на официални празници и в по-продължителни ваканционни периоди, когато
пътуването не нарушава учебната, социалната и адаптационната среда на детето.
Настоящата инстанция съобразява и обстоятелството, че детето е родено на
10.05.2019 г., понастоящем посещава задължителна предучилищна подготовка (съгласно
социалния доклад от 20.10.2025 г. на ДСП Сердика малолетната З. К. е записана в
четвърта подготвителна група „Бонбон“ при 90. ДГ „Веса Паспалеева“ - гр. София, която
представлява задължителен предучилищен етап по смисъла на Закона за предучилищното и
училищното образование. Детето посещава и допълнителни занимания в детското
заведение - модерни танци, английски език и приложни изкуства) и от учебната 2026/2027 г.
предстои да постъпи в първи клас. Това налага определяне на режим, който не допуска
отсъствия през учебно време. Поради това не е удачно детето да пребивава при бащата за
периоди от по една или две цели седмици в делнични дни, както поддържа въззивникът,
включително и в писмената защита, където е посочено, че би било в интерес на детето да
бъде при неотглеждащия родител през първите две седмици на всеки календарен
месец.Такъв модел би довел до многократно прекъсване на присъствения образователен
процес и би накърнил неговата социализация, установен дневен режим и адаптация в
училищна среда, като съдът приема за изцяло противоречащо на интереса на детето
предложението на бащата то да бъде „частен ученик“, както и искането му детето да
пребивава при него за периоди от по две последователни седмици през учебно време.
Подобен режим би довел до системно прекъсване на присъствения учебен процес и до
разкъсване на социалната, образователната и ежедневната рутина на детето.
Формата на обучение „частен ученик“ представлява изключение, прилагано
единствено при наличие на строго определени и доказани основания съгласно Закона за
предучилищното и училищното образование, каквито в случая безспорно липсват, а съдът
не допуска образованието на детето да бъде използвано като инструмент за обслужване на
родителски претенции. Поради това искането на бащата се преценява като несъобразено с
водещия интерес на детето.
Определеният от първата инстанция режим осигурява пълноценен и реален контакт
на детето с бащата, включително чрез лични срещи, празници, удължени ваканционни
периоди и поддържане на дистанционна комуникация, без да нарушава интереса му от
стабилна среда и образователна последователност. Същият изпълнява законовото изискване
по чл. 59, ал. 4 СК за съобразяване с най-добрия интерес на детето.
Предвид изложеното, въззивният съд намира, че не са налице основания по чл. 271
ГПК за отмяна изцяло или отчасти на първоинстанционното решение, поради което същото
следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
При съобразяване с постановките в Тълкувателно решение № 3/2023 г. от 27.06.2024
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС (при цялостно
отхвърляне на въззивна жалба отговорността за разноските се носи от подателя й), както
и с оглед изхода на делото, въззивникът няма право на разноски, но се осъжда да заплати на
въззиваемата страна такива в общ размер от 1400 лв., от които 400 лв. -депозит за вещо лице
и 1000 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Така мотивиран, Софийският градски съд:
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1977/05.02.2024 г., постановено по гр. дело №
-ти
52527/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 80 състав.
ОСЪЖДА С. О. К., ЕГН **********, да заплати на Б. Б. Д., ЕГН **********, сума в
общ размер на 1400 лв., от които 400 лв. - депозит за вещо лице и 1000 лв. - заплатено
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. О. К., ЕГН **********, за присъждане
на разноски.
Да се връчи незаверен препис от решението на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните, само в частите, касаещи упражняването на
родителските права, местоживеенето на детето и режима на лични отношения между бащата
и детето.
В останалата му част, относно размера на определената издръжка, решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11