Р Е
Ш Е Н
И Е №7
В ИМЕТО НА НАРОДА
Гр.В** 13.03.2020 г.
ВОС
гражданско отделение в открито заседание на десети март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Г** Й**
при секретаря В** К* и с участието на прокурора В* Н**
изслуша докладваното от съдията Й** гр.
дело №484 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на Глава 28 ГПК „Поставяне
под запрещение”.
Делото е образувано по исковата молба на М.К.Н. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. И** Д**,
АК –В**, служебен адрес гр. В**, ул. „К** Д**" № 19 с правно основание Чл.5
от ЗЛС във вр. е чл.336. ал.1 от ГПК.
В исковата молба се поддържа ,че дъщерята на ищцата -П.Н.Т.
страда от шизофрения. Заболяването й датирало от 1986 - 1987 г. С експертно
решение № 1029/172 от 06.12.1995 г. на ПД – В** й била поставена диагноза
шизофренни психози (шизофрения параноидна форма, параноидно - халюцинаторен
синдром, трайно изразена промяна на личността), като според решението на ТЕЛК й
била определена I гр. с чужда помощ.Поддържа се ,че през последните няколко години заболяването й се
задъбочило ,от 2016 г. е на легло, като не излиза от стаята си. Тя не
разпознавала никого, не можела да говори, рядко използвала нечленоразделна реч.
За нея се грижела изцяло майка й - М.К.Н.. П.Т. можела да става и да сяда в
леглото, единствено се хранела сама, но не разбирала и не осъзнавала това,
което се случва около нея. Не можела да се грижи за себе си в никаква степен.
Състоянието й изисквало непрекъснато присъствие около нея и задоволяване на
ежедневните й нужди от друг човек (приготвяне на храна, обличане, тоалет,
хигиена), тъй като не можела да изрази или посочи дори и най - елементарните си
битови необходимости.
С направление за включване в механизма лична помощ №
ЗХУ от 03.07.2019 г. от ДСП – В** й били
определени брой часове лична помощ, поради степен на зависимост: „четвърта -
тоталана зависимост/затруднения".
Твърди се ,че поради заболяването си ответницата не
разбирала и не осъзнавала свойството и значението на това, което върши, не била
в състояние да преценява постъпките и действията си, както и евентуални
последници. По никакъв начин не възприемала външния свят, у нея липсвало
каквато й да е адекватна реакция, съответна на необходимостите й. Състоянието й
водело до пълна невъзможност да защитава своите лични и имуществени интереси и
да се грижи за своите работи. През годините бил налице пълен регрес в
поведението на П.Т..
Иска се да бъде постановено съдебно решение ,с което П.Т.
да бъде поставена под пълно запрещение.
Ответникът,редовно призован ,не е взел становище по
делото.
Становището на представителя на Видинската окръжна
прокуратура е за уважаване на иска и поставяне на ответника под пълно
запрещение.
След като взе предвид събраните по делото доказателства
,Съдът приема за установено от фактическа страна следното :
Ответницата П.Т. е родена от първа патологично
протекла бременност в селско
семейство.Липсват анамнестични данни за фамилна обремененост с психични
заболявания.Проходила и проговорила сравнително навреме.Отглеждана от
родителите си.Завършила професинален техникум –ТОХ "В* П*“-гр.В* с добър успех,специалност готвач.Работела
няколко години като готвач в училищни столове .Омъжила се и от брака има две две деца -син и дъщеря.
Началото на психичното разстройство е от 1985 г.,като започнало след второто раждане с поведенчески
проблеми и страхово-параноидни изживявания,което наложило диспансеризация към Психиатрично отделение на МБАЛ гр.В* с ЛАК
№5090 /87г./. Състоянието и било с възбудно-агресивни прояви ,слухови
халюцинации и налудности за отношение и въздействие.Не съдействала при
амбулаторното лечени,сама спирала лекарствата. Лекувана била двукратно през 1990 и 1991 г. в ЦПЗ „ Божжурица“ и в Окръжен
Психиатричен Диспансер гр.В*. През м. декември 1995 г. била пенсионирана
пожизнено с първа група инвалидност с чужда помощ с Експертно решение №1028/172
от 06.12.95г. на Психиатрична ТЕЛК ОПД
гр.В*.След пенсионирането и мъжът и я напуснал.От 22 години живее на село и се
обгрижва от майка си и не приема никакво подържащо лечение. В последните години
е влошено семейното функициониране,засилена е негативната шизофренна
симптоматика/самоизолация,ограничаване на социлните контакти,отказ от
медикаментозно лечение,залежаване,когнитивен дефицит/.Не излиза с години от дома си.Понякога споделяла
с близките бледи страхово-паронидни изживявания.Не проявява никакъв интерес към
децата си. Лежи в кревата и си говори сама-неразбираемо.Не подържа лична
хигиена,проявява негативизъм,отказва да подписва документи за лична карта и
договори.Трудно ходи поради гонартроза.
Поради задълбочаващата и се социална дисфункция,влошено
качество на живот и загуба на автономност от ДСП- В* и е предоставена лична
помощ-154 часа.Майка и е назначена за личен асистент,поради определената
четвърта степен на зависимост.
По време на изготвяне на съдебно-психическата
експертиза П.Т. е психомоторно леко напрегната,гледа недоверчиво,установява затруднен
словесен контакт,грубо е ориентирана за собствена личност и време,емоционално
нивелирана,хипобулична,без съзнание за
болест.Мисловният процес е спънат,разкъсан,слабо
информативен с бледи себеотностни параноидни идеи.Налични са слухови и зрителни
халюцинации :"влизат при мене, чувам ги, не ме е страх..."Паметта и интелекта са затормозени и снижени.В последните години П.Т.
е със снижен енергетичен потенциал и емоционално-волева промяна на личността, с
тежка социална дезадаптация и инвалидизация и загуба на автономност.
Шизофренната психоза в последните години е приела непрекъснат ход на протичане
и поради неефективната подкрепяща среда и отказ и несъдействие при провеждане
на подържащо противорецидивно лечение се
е оформила тежка личностова промяна с инвалидизация и тежка социална
дезадаптация с невъзможност за справяне с елементарни ежедневни дейности,поради
което и е назначен личен асистент.
Назначеното по делото вещо лице-психиатър д-р Б.К.
дава заключение ,че при описаните по -горе болестни отклонения :параноидна
шизофрения с хронично протичане,тежка личностова промяна с инвалидизация и
социална дезадаптация-характеризиращи се с „негативен шизофренен синдром"
,нарастващо емоционално обедняване, трайни разстройства в мисленето-когнитивни
нарушения и извратяване на волята е налице недееспособност-П.Т. е неспособна да се грижи за себе си и
собствените си работи в смисъла на чл.5,ал.1 ог ЗЛС и е уместно е бъде поставена под пълно запрещение.
Горната фактическа обстановка се
доказва по несъмнен начин от показанията на свидетеля Н* Т* П*, от
представените с исковата молба документи и от заключението на вещото лице д-р Б.К.
.
При личното си възприятие на ответника Съдът констатира,че
отразеното в посочените по-горе медицински документи отразява обективната
истина- при посещението в дома и П.Т. бе психомоторно напрегната,гледаше недоверчиво,с
нея не можа да се установи никакъв словесен контакт,същата гледаше през цялото
време в една точка и произносяше нечленоразделни звуци.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от
лице ,което има правен интерес с оглед
разпоредбата на чл. 336, ал. 1 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен:
Съгласно чл. 5 от ЗЛС, непълнолетните и пълнолетните,
които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите
работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е
така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под
ограничено запрещение.
За да се постави
едно лице под запрещение - пълно или частично, е необходимо едновременно да са
налице две условия. Първото е очертано от т.нар. медицински критерий - то да е
болно от слабоумие или душевна болест. Слабоумието е умствена недоразвитост от
раждането, като идиотия, инбецилност, дебилност, олигофрения, а душевната
болест (психопатия) е страдание на умствено развито лице, което обаче има за
последица такова разстройство на съзнанието, което сочи на промяна на личността
и обуславя неадекватно поведение.Второто кумулативно необходимо условие, за да
се постави едно лице под запрещение е наличието на правния критерий - то да не
може да се грижи за своите работи. Преценката за това се прави от съда. За да
може да се грижи за своите работи, лицето следва да разбира предписанията на правните
норми и да съобразява поведението си с тях, да се ориентира в социалната среда
и да може да ръководи постъпките си, като преценява последиците от тях. Грижата
за своите работи включва и отношението към обществото и съобразяване с
установения в него ред, т.е. лицето следва да се държи нормално. Поставянето в
зависимост на кумулативност на двата законови критерия по чл. 5 от ЗЛС
означава, че не е достатъчно лицето да страда от слабоумие или (и) душевна
болест, за да бъде поставено под запрещение. Необходимо е с оглед конкретното
му поведение да се преценява дали то може да се грижи за своите работи – в този смисъл Решение № 379 от 7.05.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 1320/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б** Д*.
Болестното състояние от атеросклерозата не е психична,
а неврологична болест. Тя не е еднозначна и със слабоумието, освен ако
вследствие на атеросклерозата е настъпило и дементно състояние, и то такова,
което да води до извод за изразено слабоумие, пречка да се ръководят постъпките
от страна на болното лице /Решение № 1270 от 20.12.2008 г. на ВКС по гр. д. №
3856/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М** Ф***/.
При така изяснената фактическа обстановка, събраните
по делото доказателства – медицинските документи и придобитото лично впечатление на съда за
състоянието на ответника П.Т. , последният се преценява като недееспособен и с
оглед охраняване на интересите му следва
да бъде поставен под пълно запрещение с
произтичащите от това законни последици.Основанията за това са :поради
наличието на душевна болест /шизофрения/ П.Т. не може да се грижи за своите
работи,не може да разбира предписанията
на правните норми и да съобразява поведението си с тях,не може да се ориентира в социалната среда,не да може да ръководи постъпките си и не може да
преценява последиците от тях.П.Т. не е в
състояние да установи нормален вербален контакт,не познава парите и не е в
състояние да преценява еквивалентност на
престациите .
С оглед разпоредбата на чл. 338, ал. 3 от ГПК,
след влизане на решението в сила, препис от същото следва да се изпрати на
органа по настойничеството-Общ. В**.
Водим от горното и на основание Чл. 338 ГПК Съдът
Р Е Ш И
:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ П.Н.Т. с ЕГН ********** ***
.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването на препис.
Препис от решението, след влизането му в законна сила,
да се изпрати на органа по настойничеството към община гр. В**. (кмета на
същата или упълномощено от него длъжностно лице), за учредяване на настойничество.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :