М О Т И В И
към присъда № 50 от 14.05.2020 година
по н. о. х. дела
№ 2670 на Старозагорския районен съд
по описа за 2019 година
Обвиненията против подсъдимия А.Д.П.,
ЕГН **********, са за това, че:
в периода от 02.04.2019 год. до
08.04.2019 год. в гр.Раднево в условията на продължавано престъпление и в
условията на домашно насилие причинил на И.М.П. леки телесни повреди,
изразяващи се в отоци и кръвонасядания по окосмената част на главата,
кръвонасядане по дясната ушна мида, масивен оток и кръвонасядане по лявана
лицева половина, кръвонасядане и ракъсно-контузна рана по лигавицата на лявата
буза и кръвонасядане по дясното бедро, представляващи
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление
по чл.131, ал.1, т.5а във връзка с чл.130, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК;
на 07/08.04.2019 год. в
гр.Раднево се заканил с убийство на И.М.П. с думите „Ще ти отрежа главата и ще
я занеса в полицията, набучена на кол“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му
– престъпление по чл.144, ал.3 във връзка с ал.1 във връзка от НК.
Представителят
на Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвиненията и
пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по тях.
Предира за престъплението по чл.131, ал.1, т.5а от НК на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, а за престъплението по чл.144, ал.3
от НК – наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, като му бъде
определено едно общо наказание в размер на най-тежкото от тях, изпълнението на
което да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Защитникът адв. С.Ч. оспорва обвиненията и пледира подзащитния
му да бъде оправдан по тях.
Подсъдимият А.Д.П. не се признава за виновен по повдигнатите му обвинения, поддържа
пледоарията на защитника си и моли да оправдан.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите и становищата на страните, намери за
установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият А.Д.П. е реабилитиран за многократните си предходни осъждания и следва да се
счита за неосъждан.
Подсъдимият и пострадалата И.М.П. били съпрузи и живеят заедно в къща на адрес гр. Раднево,
ул. „Странджа“ № 18. В друга на същия адрес (двете къщи били в един двор)
живеели родителите на пострадалата – св. Д.К.М. и съпруга й, които не
одобрявали съжителството на дъщеря им с подсъдимия и в частност брака й с него,
тъй като пиел и я тормозил – св. М. чувала кавгите им и макар да не била
виждала подсъдимият да бие дъщеря й, последната й се оплаквала, че като се
напие, той я бие.
На три пъти през периода 02-08.04.2019
год. в гр. Раднево – в къщата, в която живеели, подсъдимият
нанесъл побои на пострадалата П., последният от които
бил на 7-ми и срещу 8-ми април 2019 год., като я удрял с ръце, включително с юмруци,
и ритници по главата и тялото, а при последния нанесен й побой я ударил и с
фенер по главата.
На 08.04.2019 год., т.е. след последния нанесен й побой, пострадалата П. отишла
в къщата родителите си, разказала й какво се е случило и двете отишли в РУ-Раднево
към ОД на МВР гр. Стара Загора, където пострадалата П. подала сигнал и дала
показания за случилото се, а после – в гр. Стара Загора, където пострадалата П.
била освидетелствана от съдебен лекар, за което й било издадено
съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 8-I от 08.04.2019 год.
За осъщственото от подсъдимия спрямо пострадалата П. домашно насилие през
периода 02-08.04.2019
год. на основание чл. 15, ал. 1 от Закона за защита от домашното
насилие на 23.05.2019 год. било постановено решение по гр. дело
№ 253/2019 год. на Районен съд Раднево, влязло в сила на
08.06.2019 год., с което подсъдимият бил задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо съпругата си, бил отстранен от
съвместно обитаваното с нея жилище за срок от 6 месеца, било му забранено да
приближава последното, местоработата й и местата за социалните й контакти и
отдих на по-малко от 50 метра за срок от 6 месеца и му била наложена глоба.
В резултат на нанесените й от подсъдимия побои през периода 02-08.04.2019
год. пострадалата П. получила отоци и
кръвонасядания по окосмената част на главата, кръвонасядане по дясната ушна
мида, масивен оток и кръвонасядане по лявана лицева половина, кръвонасядане и
ракъсно-контузна рана по лигавицата на лявата буза и кръвонасядане по дясното бедро,
причинили й разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, както следва:
обясненията на
подсъдимия А.Д.П. и показанията на св. Д.К.М., дадени в хода на съдебното
следствие;
заключението на
съдебномедицинската експертиза по писмени данни № 193/2019 год., назначена и
изготвена в хода на разследването, и на допълнителната такава – № 20/2020 год.,
назначена и изготвена в хода на съдебното производство, изслушани и приети в
хода на съдебното следствие, както и от обясненията на изготвилия ги експерт д-р
Т.П. при изслушването му в съдебно заседание;
приетите като писмени
доказателства в хода на съдебното следствие справки за съдимост на подсъдимия,
преписи от бюлетините му за съдимост, справка за търпените от него наказания и решение по гр. дело №
253/2019 год. на Районен съд Раднево;
протоколите
и другите документи, приложени към досъдебното производство и имащи значение за
изясняване на обстоятелствата по делото, приобщени към доказателствения
материал по делото в хода на съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК, а
именно –
протокол за оглед на местопроизшествие от 08.04.2019 год. с фотоалбум към него от
18.04.2019 год., декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на подсъдимия от 18.06.2019 год., съдебномедицинско удостоверение на
живо лице № 8-I/2019 год., справка рег.№ 327р-2880 от 17.04.2019 год. на Служба
„КОС“ към РУ-Раднево при ОД на МВР гр. Стара Загора.
В случая описаният от
св. М. механизъм на причиняване на телесните увреждания на дъщеря й и
авторството на деянието, за които тя е узнала от последната непосредствено след
последния нанесен й от подсъдимия побой, възприемайки при това пряко и непосредствено
състоянието й, в което тя се е намирала – с цицини по главата и синини по
лицето и ръцете, съответстват, както на заявените от пострадалата при
освидетелстването й от съдебен лекар, видно от дадените от нея при прегледа й
предварителни сведения, отразени в издаденото й съдебномедицинско удостоверение
на живо лице, така и на заключенията на съдебномедицинските експертизи (относно
механизма на причиняване на телесните увреждания), в частност – на заключението
на допълнителната експертиза (според същото всички установени травматични
увреждания са нанесени с юмруци или ритници или с други предмети, като е
възможно и някое от нараняванията в областта на главата да е бил причинен от
удар с фенер, и не е възможно да са получени единствено от самонараняване при
падане от собствен ръст, а от друга страна давността на телесните увреждания е
различна – за нараняванията с оттоци в окосмената част на главата и по лявата
лицева половина не повече от 24 часа от часа на прегледа от съдебен лекар, а за
останалите наранявания – три-четири дни преди датата на прегледа, т.е. всички
са били получени през инкриминирания период в резултат на повече от едно
деяние), и на влязлото в сила решение на РС-Раднево по заведено от пострадалата
дело по Закона за защита от домашното насилие (относно авторството на
деянието), постановено именно за упражнено на три пъти през инкриминирания
период от подсъдимия спрямо пострадалата подбоно насилие, изразяващо се във
физическото й малтретиране. Нещо повече: заявеният от св. М. факт, че дъщеря й
е била ударена с фенер по главата, който тя е узнала от последната,
съответстват не само на заключението на допълнителната съдебномедицинска
експертиза – т.5 от същото, но и на фактът, че такъв фенер действително се е
намирал в обитаваното от подсъдимия и съпругата му жилище, където пострадалата
е била бита, видно от изготвения фотоалбум при извършения оглед в жилището им –
снимки 27 и 28. При тези данни съдът намира, че всички събрани по делото
доказателства, с изключение на обясненията на подсъдимия в тази им част,
кореспондират помежду си и взаимно се допълват относно авторството и механизма
на причиняване на телесните увреждания на пострадалата, вида и характера на последните,
без да са налице съществени противоречия между тях, и установяват по несъмнен и
категоричен начин възприетата от съда и изложена по-горе фактическа обстановка
в тази насока, респективно – обясненията на подсъдимия в тази им част (същият
отрича да е упражнявал физическа сила спрямо съпругата си и твърди, че тя се е
самонаранявала, сочейки различни за това начини) са изолирани от останалия
доказателствен материал по делото и не намират подкрепа в него, поради което и
съдът ги възприе единствено и само като защитна негова позиция.
Понятието „домашно
насилие“ е дефинирано в чл.2, ал.1 от ЗЗДН – Закон за защита от домашното
насилие: „Домашно
насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство“. Тази дефиниция
следва да бъде използвана и в случая, поради липсата на дефиниция в НК на това
понятие, различна от дадената му в ЗЗДН. Изхождайки от цитираната нормативна
уредба, семейната връзка между подсъдимия и пострадалата (двамата са съпрузи) и
мястото на причиняване на телесните увреждания на пострадалата – семейното
жилище, т.е. обитаваното съвместно от нея и от подсъдимия през конкретния
период от време, съдът намира за безспорно, че инкриминираните телесни
увреждания на пострадалата са й били причинени именно в условията на домашно
насилие.
Имайки предвид, че инкриминираните
телесни увреждания на пострадалата са й били причинени с повече от едно деяние
(на три пъти), извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината (пряк умисъл: вж. изложеното в тази
насока по-долу), осъществявайки поотделно един и същи състав на едно и също
престъпление (чл.131, ал.1, т.5а във връзка с чл.130, ал.1 от НК), при което
всяко последващо деяние се явява от обективна и субективна страна продължение
на предшестващите го, съдът намира, че в извършените от подсъдимия деяния,
изразяващи се в причиняване на леки телесни повреди на пострадалата в условията
на домашно насилие, съставляват едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26,
ал.1 от НК.
Що се отнася до
обвинението против подсъдимия за закана за убийство към пострадалата следва да
се отбележи, че данни за подобна заплаха се съдържат единствено в показанията
на св. М., която обаче не е възприела лично отправянето й, а е узнала за нея от
дъщеря си, и при това не сочи конкретни изрази или действия, в които се е изразила
тази заплаха – „казал, че ще я убие, не ми е казала за това как ще я убие“. В
тази им част показанията на св. М., поради отказа на дъщеря й да свидетелства, не
намират подкрепа в останалия доказателствен материал по делото и следователно,
още повече, че св. М. е майка на пострадалата и се намира в лоши отношения с
подсъдимия, не са достатъчни, за да обосноват категоричен извод за извършено от
подсъдимия престъпление по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК, поради
което съдът намира, че това обвинение не беше доказано по несъмнен и безспорен
начин в хода на съдебното следствие.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
При така установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по
безспорен и несъмнен начин, че в периода от 02.04.2019 год. до 08.04.2019
год. в гр.Раднево в условията на продължавано престъпление и в условията на
домашно насилие подсъдимият А.Д.П. е причинил
на И.М.П. леки телесни повреди, изразяващи се в отоци и кръвонасядания по
окосмената част на главата, кръвонасядане по дясната ушна мида, масивен оток и
кръвонасядане по лявана лицева половина, кръвонасядане и ракъсно-контузна рана
по лигавицата на лявата буза и кръвонасядане по дясното бедро, представляващи
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, с което е осъществил от обективна страна престъпния състав на
чл.131, ал.1, т.5а във връзка с чл.130, ал.1 във връзка с
чл.26, ал.1 от НК.
За да признае подсъдимия за виновен в извършването на описаното
престъпление, съдът прие, че той е извършил деянията си от състава му под
формата на пряк умисъл, понеже е съзнавал общественоопасния им характер,
предвиждал е настъпването на общественоопасните им последици и е искал
настъпването им. На този извод недвусмислено навеждат механизмът и начинът на
извършване на деянията от състава на престъплението, както и обстоятелствата,
при които те са били извършени, тъй като използването на физическа сила (нанасяне
на удари) спрямо друго лице несъмнено включва в субективната представа на дееца
съзнанието за причиняване на телесно увреждане на лицето, спрямо което се
упражнява тази сила.
Тъй като, видно от изложената фактическа обстановка, в хода на съдебното
следствие не се доказа обвинението по чл.144, ал.3
във връзка с ал.1 във връзка от НК, съдът призна подсъдимия за невинен в това, че на 07/08.04.2019 год. в
гр.Раднево се е заканил с убийство на И.М.П. с думите „Ще ти отрежа главата и
ще я занеса в полицията, набучена на кол“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му, и респективно го оправда по това обвинение.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне на вида и размера на наказанието
съдът взе предвид:
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието,
залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и специалната
превенция, визирани в чл.36 от НК;
предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление – лишаване от
свобода до три години;
тежкото материално положение и имотно състояние на подсъдимия според
декларацията му в тази насока, приложена на л.37 от досъдебното производство, и
фактът, че подсъдимият е реабилитиран за предходните си осъждания, съответно
следва да се счита за неосъждан, които съдът отчете като смекчаващи
отговорността му обстоятелства;
фактът, че се касае за продължавано престъпление, включващо три престъпни
деяния, всяко от които само по себе си е съставомерно и наказуемо с наказание,
идентично с предвиденото за престъплението, който съдът отчете като отегчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство;
разпоредбата на чл.78а от НК, визираща задължителното й приложение при
наличието на предвидените в ал. 1 предпоставки за това, които в случая са
налице, и при отсъствието на взираните в ал. 7 хипотези, които в случая не са
налице;
вида и размера на предвиденото в чл.78а от НК административно наказание –
глоба от 1000 до 5000 лева.
При тези данни на основание чл.78а, ал.1 от НК съдът освободи подсъдимия А.Д.П. от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.131,
ал.1, т.5а във връзка с чл.130, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като му наложи административно наказание при превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства, а именно „глоба“ в размер на 1500 лева.
Съдът осъди подсъдимия да заплати на Държавата направените по делото
бюджетни разноски, както следва:
в полза на
МВР по бюджетната сметка на ОД на МВР гр.Стара Загора – сумата
от 191,10 лева, представляваща направени разноски в хода на досъдебното
производство;
в
полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Районен съд Стара Загора – сумата от 270 лева,
представляваща направени съдебни и деловодни разноски в хода на
съдебното производство.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: