Решение по дело №965/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 580
Дата: 11 януари 2019 г. (в сила от 29 януари 2019 г.)
Съдия: Пламен Станчев
Дело: 20184120200965
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 15

 

град Горна Оряховица, 11.01.2019 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично заседание на единадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: …...…………………..

…..………….………..

 

при секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора ….......................….., като разгледа докладваното от съдията Станчев АНД № 965 по описа за 2018 година, въз основа на доказателствата по делото и закона

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ Р.Д.Р., роден на *** *** ***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, неосъждан, ЕГН **********, ЗА ТОВА, че на 20.03.2018 година в град Горна Оряховица потвърдил неистина относно собствеността и начина на придобиване на движима вещ – телевизор ***, в частен документ – декларация към заложен билет № 4926/20.03.2018 г., издаден от „Е.“ ЕООД, в който документ по изричната разпоредба на чл.14, ал.3 от Наредбата за дейността на заложните къщи, приета с ПМС № 40/18.02.2009 г., е специално задължен да удостовери истината, и употребил този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства – престъпление по чл.313, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, и на основание чл.78а, ал.1 от НК му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1000,00 лв. (ХИЛЯДА ЛЕВА).

ОСЪЖДА Р.Д.Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ-ВЕЛИКО ТЪРНОВО сумата 74,32 лв. (седемдесет и четири лева и тридесет и две стотинки), представляващи направените на досъдебното производство разноски.

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд-Велико Търново в петнадесетдневен срок, считано от днес.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..………………

Съдържание на мотивите

 

Мотиви към решение № 15/11.01.2019 г.

по АНД № 965/2018 г.

по описа на Районен съд-Горна Оряховица

 

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ГОРНА ОРЯХОВИЦА предлага на съда да освободи обвиняемия Р.Д.Р. от наказателна отговорност за извършено от него престъпление по чл.313, ал.3 във вр. с ал.1 от НК и да му наложи административно наказание на основание чл.78а, ал.1 от НК.

Обвиняемият Р.Д.Р., редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по предложението на прокурора. На разпита от досъдебното производство (л.23 от ДП) Р. посочва, че се признава за виновен по обвинението за престъпление по чл.313, ал.3 във вр. с чл.1 от НК, за което е привлечен в качеството на обвиняем, но не дава обяснения.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият Р.Д.Р. е роден на *** *** ***. Завършил е основно образование. Понастоящем живее с родителите си в село М., община Е.. Няма постоянна работа и постоянни доходи от труд. Реабилитиран е по право за осъждането си по НОХД № 1309/2014 г. по описа на РС-Сливен. Не е осъждан за други престъпления и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

На 20.03.2018 г. свидетелят Г.Д. проникнал в дома на баба си Д.С. в село М., откъдето откраднал телевизор N.. По-късно през деня Д. се срещнал с обвиняемия Р. и с друг негов приятел. Казал им казал, че иска да отидат до град Горна Оряховица, където да заложат телевизора, без да споменава, че телевизорът е откраднат. Същия ден тримата отишли в офиса на „Е.“ ЕООД с управител свидетеля А.И.. Тъй като Д. нямал лична карта, обвиняемият Р. представил на свидетеля И. своята лична карта, като заявил, че телевизорът е негов и че иска да го заложи, защото му трябват пари. Постигнали съгласие И. да отпусне на Р. заем от 200 лв., като задължението за връщане на заема да бъде обезпечено със залог върху телевизора. За сключения договор за заем И. издал заложен билет № ***/20.03.2018 г. Р. попълнил декларацията по чл.14, ал.3 от Наредбата за дейността на заложните къщи, приета с ПМС № 40/18.02.2009 г. В тази декларация обвиняемият посочил, че той е собственик на телевизора, който залага, и че е придобил телевизора чрез покупка, като знаел че и двете декларирани обстоятелства не са верни. Р. подписал така попълнената декларация и я предал на И., срещу което получил заемната сума от 200 лв.

Няколко дни по-късно свидетелката С. установила, че от дома ѝ е откраднат телевизорът. В хода на проверката свидетелят Д. признал за кражбата и посочил къде е откраднатият телевизор. Свидетелят И. предал доброволно телевизора, който бил върнат на собственичката. Впоследствие И. подал жалба за подадената от Р. невярна декларация.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните в хода на досъдебното производство доказателства (на основание чл.378, ал.2 от НПК) и служебно изисканата справка за съдимост.

Преценката на събраните доказателства мотивира съда да приеме за установено по несъмнен начин, че на 20.03.2018 г. в град Горна Оряховица обвиняемият е осъществил състава на престъплението по чл.313, ал.3 от НК.

Фактът на извършване на престъплението и авторството на деянието се установяват от показанията на свидетелите, от заключението на графическата експертиза и от събраните на досъдебното производство писмени доказателства (всички ценени на основание чл.378, ал.2 от НПК).

От обективна страна обвиняемият е потвърдил неистина относно собствеността и начина на придобиване на движима вещ – телевизор ***, в частен документ – декларация към заложен билет № ***/20.03.2018 г., издаден от „Е.“ ЕООД, в който документ по изричната разпоредба на чл.14, ал.3 от Наредбата за дейността на заложните къщи, приета с ПМС № 40/18.02.2009 г., е специално задължен да удостовери истината, и употребил този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства пред свидетеля А.И. в качеството му на управител на „Е.“ ЕООД.

От субективна страна обвиняемият е действал виновно при форма на вината пряк умисъл. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си. Съзнавал е, че потвърждава неистина в подадената декларация и че използва тази декларация като доказателство за невярно удостоверените в нея обстоятелства, и е искал осъществяването на това деяние.

Причините за извършване на престъплението се коренят в ниската правна култура на обвиняемия.

Съдът прецени, че са налице предпоставките по чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Обвиняемият е извършил умишлено престъпление, за което НК предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба от 100 до 300 лв., реабилитиран е по право за осъждането си по НОХД № 1309/2014 г. на РС-Сливен, не е осъждан за други престъпления и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК. С престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди.

За да индивидуализира административното наказание, съдът съобрази следното:

Обществената опасност на деянието е ниска.

Ниска е и обществената опасност на обвиняемия.

Като смекчаващи отговорността обстоятелство съдът съобрази съдействието на обвиняемия за разкриване на обективната истина, изразяващо се в направено признание на досъдебното производство и в даване на образци от почерка за сравнително изследване от графическата експертиза.

Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не отчете.

Преценката на изложените по-горе обстоятелства мотивира съда да определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Съдът съобрази и обстоятелството, че обвиняемият няма постоянна работа и постоянни доходи от труд и не притежава недвижими имоти и движими вещи на значителна стойност.

Предвид изложеното съдът прецени, че за постигане на целите на административното наказание е достатъчно на обвиняемия да бъде наложена глоба в минималния предвиден в закона размер от 1000 лв.

При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди обвиняемия да заплати по сметка на ОДМВР-Велико Търново направените на досъдебното производство разноски в размер на 74,32 лв.

По изложените по-горе мотиви съдът постанови решението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ….......…...……