Р Е Ш Е Н И Е
№ 260043 26.11.2020 година гр. Омуртаг
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд
- гр. Омуртаг
на двадесет и
шести август две хиляди и двадесета година
в публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
секретар С. В.
прокурор
като разгледа докладваното от председателя Н. З. административно
наказателно дело номер № 123, по
описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Я.И.Х., с адрес: ***,
действащ чрез защитника си адв. С.А. ***, против Наказателно постановление № 308-4-3/20.01.2020
г. на Началника на РУ – Омуртаг. В жалбата си жалбоподателят посочва, че
наложеното му наказание е незаконосъобразно и неоснователно. Описано е в жалбата,
че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя била ангажирана за
това, че на 13.10.2019 г. пред заведение в с. ***, общ. А. присвоил чужда
движима вещ – мобилен телефон марка „Нокия2 Black“, собственост на Л. С. Л. от с.
*** – деяние, при което съзнавал, че вещта е чужда и не бил изпълнил
задължението си да е предаде на този, който я е загубил или на органите на реда.
Според жалбоподателя визираното НП било издадено в грубо нарушение на ЗАНН.
Поради изложеното в жалбата жалбоподателят моли обжалваното НП да бъде отменено
като незаконосъобразно и необосновано. Претендират се и направените разноски за
адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, същият
се представлява от адв. С.А. ***, който поддържа жалбата.
Ответникът
– РУ – град Омуртаг, редовно призован не изпраща представител по
делото и не изразява становище по същото.
Районна прокуратура – гр. Т., редовно призована не изпраща представител и не изразява становище
по делото.
Съдът като прецени, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима,
и след като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
С приложеното
към административно – наказателната преписка Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 16.01.2020 г. на РП – Т., ТО – Омуртаг, е
отказано образуване на ДП по преписка вх. № 21/19 г. по описа на РП – Т., ТО –
Омуртаг, образувана по постъпила справка п от извършена проверка по преписка № 308ЗМ425/15.11.2019
г. по описа на РУ – Омуртаг във връзка с жалба от Л. С. Л. от с.
***, общ. А.. В цитираното постановление е описано, че на 13.10.2019 г. Л. посетил заведение в с. ***, общ. А., пред което
от джоба му паднал мобилният му телефон „Нокия 2 Black“, закупен през 2018 г. и
че този телефон бил намерен от Я.И.Х., който го взел, извадил СИМ картата и на
следващия ден го продал на брат си, а Л. след като установил липсата на телефона подал
жалба до РУ – Омуртаг. Сочи ес в постановлението, че при извършената проверка, след
получаване на трафични данни, се установило, че телефона се ползва от брата на Х.
и че след като същият дал обяснения относно начина, по който придобил телефона
и го предал той бил върнат на собственика. В постановлението е прието, че извършеното
от жалбоподателя по настоящото дело Я.И.Х. деяние, покрива обективните и
субективни признаци на престъпление по чл. 207, ал. 1 от НК, изразяващо се в
това, че след като е намерил чужда движима вещ – мобилен телефон „Нокия2
Black“, за която съзнавал, че е чужда и не е изпълнил задължението си да я
предаде на този, който я е загубил или на органите на реда. Предвид
обстоятелствата, че стойността на телефона била под две минимални за страната, че
същият е върнат на собственика, а Х. не е осъждан и липсвали данни за прилагане
спрямо него на разпоредбата на чл. 218б от НК в годината преди извършване на
деянието, прокурорът е приел, че са налице предпоставките по чл. 218б от НК и преписката
е изпратена на началника на РУ – Омуртаг за налагане на административно
наказание на Х. по реда на тази разпоредба за извършеното от него деяние по чл.
207, ал. 1 от НК. Въз основа на цитираното прокурорско постановление е издадено
обжалваното Наказателно постановление №
308-4-3/20.01.2020 г. на Началника на РУ – Омуртаг, с което за виновно нарушение на чл. 207,
ал. 1 от НК, изразяващо се в това, че на 13.10.2019 г., пред заведение в с. ***,
общ. А., „присвоил чужда движима вещ мобилен телефон марка „Нокия2 Black“
собственост на Л. С. Л. от с. *** – деяние при което съзнавал, че веща
е чужда, не е изпълнил задължението си да я предаде на този който я е загубил
или на органите на реда“, на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба в размер на 200.00 лева на основание чл. 218Б, ал. 1 от НК. По искане на
жалбоподателя по делото са приложени като писмени доказателства заверени копия
на писмо рег. № 785500-3425/17.06.2020 г. по описа на дирекция „Вътрешна
сигурност“ – МВР, постановление от 24.06.2020 г. на ОП – Т., лична карта № *********/28.04.2014
г.
Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът
намира жалбата за основателна, но не по изложените от страна на
жалбоподателя съображения. При разглеждане на процесното НП
съдът констатира, че всъщото липсва ясно и точно описание на престъплението по чл.
207, ал. 1 от НК, за което е санкциониран жалбоподателя по реда на чл. 218б, ал.
1 от НК, което от своя страна води до противоречие между описанието на деянието
и дадената правна квалификация на същото. Съгласно чл. 207, ал. 1 от НК: „Който
намери чужда движима вещ и в продължение на една седмица не съобщи за нея на
собственика, на властта или на този, който я е загубил, се наказва с глоба от
сто до триста лева. “ Разпоредбата на чл. 207, ал. 2 от НК регламентира, че
същото наказание се налага и на този, който противозаконно присвои чужда вещ, която
е попаднала у него случайно или по погрешка. Следователно в ал. 1 и ал. 2 на чл.
207 от НК са очертани признаци на съставите на две отделни престъпления, осъществявани
чрез различни изпълнителни деяния. В случая в описанието на деянието в
процесното НП е налице смесване на тези два състава на престъпления и липсва
пълно описание на който и да е от тях. В описанието от една страна се твърди, че
жалбоподателят присвоил чужда движима вещ, но не се твърди, че тази вещ е
попаднала у него случайно или по погрешка, а от друга страна се сочи, че
жалбоподателят не изпълнил задължението си да предаде веща на този, който я е
загубил и на органите на реда, но не е посочено, че не е намерил тази вещ. Освен
това съставът на престъплението по чл. 207, ал. 1 от НК би бил осъществен, в
случай, че извършителят след като е намерил чужда движима вещ не съобщи за нея
в продължение на една седмица. Следователно до изтичане на този срок не е
осъществен състав на престъпление по чл. 207, ал. 1 от НК. В конкретния случай
в приложеното постановление за отказ да се образува ДП е прието, че мобилния
телефон е бил загубен от Л. Л. на 13.10.2019
г. и намерен на същата дата от Х., т. е. едноседмичният срок е изтекъл на
20.10.2019 г., но въпреки това в НП е посочено, че деянието е извършено на
13.10.2019 г. Следователно в обжалваното НП не е посочена и точна дата на извършване
на деянието, за което е санкциониран жалбоподателя. Изложеното води до извод, че
процесното НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Издаването
на обжалваното НП в нарушение на посочените разпоредби от ЗАНН води до
ограничаване правото на защита на наказаното лице. Нарушаването на правото на
защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като
представлява съществено процесуално нарушение. Ето защо съдът намира, че в
процесния случай, са налице допуснати съществени процесуални нарушения по
административнонаказателното производство по издаване на Наказателно
постановление № 308-4-3/20.01.2020 г. на Началника на РУ – Омуртаг. Тези
съществени процесуални нарушения не могат да бъдат преодолени в хода на
съдебното производство и представляват предпоставка за отмяна на процесното НП,
като незаконосъобразно, на формално основание, без да се обсъжда спора по
същество.
По направената от страна на жалбоподателя претенцията
за разноски с правно основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, съдът счита следното: По
делото е представен сключен между жалбоподателя и адв. С.А. *** договор за
правна защита и съдействие, от който е видно, че договореното адвокатско
възнаграждение е в размир на 200.00 лева и че същото е заплатено в брой. Съгласно
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността
за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските
се понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е
уважена и обжалваният акт е отменен. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно
при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалваното НП, и при направена
претенция за разноски от жалбоподателя, съответният административно – наказващ
орган, издал отмененото НП, следва да му заплати сторените в съдебното
производство разноски. И тъй като видно от приложения договор за адвокатска защита,
жалбоподателят е заплатил в брой договореното адвокатско възнаграждение от 200.00
лева и ответната страна не е направила възражение за прекомерност, то РУ – Омуртаг
следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя тази сума.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 308-4-3/20.01.2020 г. на Началника на РУ – Омуртаг, с което за извършено деяние по чл. 207,
т. 1 от НК на Я.И.Х., с адрес: ***, с
ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00
лева на основание чл. 218Б ал. 1 от НК, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, РУ – Омуртаг,
при ОДМВР - Т. да заплати на Я.И.Х., с адрес: ***, ЕГН **********, сумата
в размер на 200.00/двеста/лева, представляваща направени разноски в настоящото
производство за платено възнаграждение на един адвокат.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Т. в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени
в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Невяна
Захариева