Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ-76 09.01.2019г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд
гражданска колегия, втори въззивен състав
На втори октомври 2018
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Таня Русева-Маркова
Членове: Галя
Белева
мл.с. Марина Мавродиева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 1257 по описа
за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 942/16.05.2018г.,
постановено по гр. дело № 7018/2017г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлена
предявената от С.И.Б. против З.Т.С. молба за изменение на режима на лични
отношения между З.Т.С. и детето Т. З. С., определен с Решение №
735/26.05.2017г., постановено по гр. дело № 2876/2017г. по описа на Районен съд
– Бургас, като бъде определен следния нов режим на лични контакти между тях –
всяка трета седмица от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с
преспиване, като бащата ще взима детето от жилището на майката и ще го връща
там, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск,
всяка нечетна година – за Великденските и Коледните празници, а всяка четна
година – за Новогодишните празници от 10.00 часа на първия почивен ден до 18.00
часа на последния, като във всички случаи бащата ще взима детето само когато е
здраво.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от С.И.Б., която претендира
атакуваното решение да бъде отменено като напълно незаконосъобразно,
необосновано и постановено при нарушение на материалния процесуалния закон и да
бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да бъдат изцяло
уважени претенциите на ищцовата страна като основателни и доказани. В жалбата е
направен обстоен анализ на доказателствата, които са представени в
първоинстанционното производство и се сочи, че съдът е достигнал до неправилен извод
за неоснователност на претенцията. Посочено е, че съдът не е обсъдил
обстоятелството, че когато бащата търси детето в училище, то се разсейва, след
това не е концентрирано и много греши. Отделно от това се посочва, че съдът не
е взел предвид и заключението на вещото лице, в което се сочи, че една промяна
на режима на срещи не би променила емоционалната връзка между детето и бащата.
В жалбата се посочва, че са налице достатъчно доказателства, които сочат за
изменение на обстоятелствата, което налага изменение на определения режим на
лични отношения между бащата с детето, който не е в интерес на детето.
В съдебно заседание
– въззивната страна лично и чрез своя процесуален представител поддържа
въззивната жалба и счита, че следва да бъде уважена. Сочи, че от 15 септември и
понастоящем заедно с детето живее на нов адрес в гр. К., а детето е записано да
учи в училище в гр. П. във втори клас. По делото са представени и доказателства
във връзка с новонастъпилите обстоятелства – включително и гласни.
Ответната
страна по въззивната жалба – З.Т.С. *** депозира по делото писмен отговор на въззивната
жалба, в който посочва, че същата е неоснователна, почиваща на ирелевантни
твърдения. Посочва се, че исканата промяна от ищцата в режима на лични контакти
между него и дъщеря им Т. З. С. е недопустима, неоснователна и незаконосъобразна
с оглед личните интереси на детето. В отговора също е направен обстоен анализ
на доказателствата по делото и се посочва, че съдът е достигнал до правилния
извод, че определения до този момент режим на лични отношения удовлетворява
детето, тя се чувства сигурна, спокойна и подсигурена от всичко, от което има
нужда и липсват каквито и да е предпоставки и нововъзникнали факти, които да
налагат промяна на личните отношения с детето. Претендира се атакуваното
първоинстанционно решение да бъде потвърдено. Пред настоящата инстанция
представя нови доказателства.
В съдебно
заседание лично и чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита,
че следва да бъде оставена без уважение, като бъде потвърдено
първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен
съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск
от С.И.Б. *** против З.Т.С., с който се претендира съдът да допусне промяна в
определения режим на лични отношения на детето – Т. З. С.с нейния баща, който
режим е определен с Решение № 735/26.05.2017г., постановено по гр. дело №
2876/2017г. по описа на Районен съд – Бургас. В исковата молба се твърди, че е
налице изменение в обстоятелствата от момента, в който са определени личните
контакти на детето с неговия баща и се налага исканата промяна.
По делото не се
спори, че по силата на Решение № 735 от 26.05.2017г., постановено по гр. дело №
2876/2017г. по описа на Районен съд – Бургас е прекратен сключения между С.И.
С. и З.Т.С. граждански брак по взаимно съгласие. С цитираното решение е
утвърдено и постигнато между страните споразумение, по силата на което
родителските права по отношение на малолетното дете – Т. З. С. се предоставят
на майката, при която то ще живее, а бащата З.Т.С. ще има режим на лични
отношения с дъщеря си Т. С., както следва – ще има право да я вижда и взема при
себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00 часа в петък до 18.00
часа в неделя, както и всяка втора и четвърта седмица от месеца – от 17.00 часа
в сряда до 17.00 часа в петък, с преспиване, като той ще взема детето от
жилището на майката и след завършване на заниманията в детската градина или
училище, и ще го връща в дома й, един месец през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск, всяка нечетна година – за Великденските и Коледните
празници, а всяка четна година – за Новогодишните празници – от 10.00 часа на
първия почивен ден до 18.00 часа на последния, през първата половина на зимната
и пролетната ваканция.
По делото е безспорно, че
малолетното дете – Т. З. С. е родена на ***г. от майка – С.И. С. и баща – З.Т.С.,
като детето понастоящем е на 8 години и шест месеца.
По делото в качеството й на
свидетел е разпитана И. А. П., от показанията на която се установява, че е
психотерапевт и майката на малолетната Т. я е потърсила, за да работи с детето,
тъй като е съобщила, че детето се чувства тревожно и объркано. Свидетелката в
своите показания сочи, че детето й е разказало, че когато е при татко си ходи
при кака С. и нейните деца и е във фантазия, че ще направят едно семейство, в
което ще присъстват всички хора от живота й – майка й, баща й, кака С. и
нейните деца. Свидетелката посочва, че от детето знае, че се е случвало да закъснява
за училище когато е с баща си, тъй като нея я водят последна на училище, а тя
се притеснява когато закъснява.
По делото в качеството й на
свидетел е разпитана З. Г.Б. – майка на ищцата, от показанията на която се
установява, че се е случвало детето да е болно и с температура, но бащата не е
желаел да я остави в къщи, за да се лекува. Свидетелката посочва, че когато
детето се връща от контактите със своя баща е нервно, не изпълнява това, за
което го помолят, става разсеяна когато се обажда баща й по телефона.
Свидетелката посочва, че класната на детето е съобщавала на майка й, че когато
бащата я води на училище, се е случвало да закъснява, Посочва, че детето участва в хор и пее, но
когато е при своя баща е пропуснала заниманията си и не е могла да участва в
мероприятия по празниците. Свидетелката сочи, че бащата на детето отказва
всякаква комуникация с нейната дъщеря – майката на детето, и с нея, като е
блокирал техните телефони и не отговаря на обажданията им.
По делото в качеството й на
свидетел е разпитана Т. Н. М.– братовчедка на ответника, от показанията на
която се установява, че нейните лични впечатления са, че когато детето се вижда
със своя баща, е спокойна и щастлива. Посочва, че те двамата излизат заедно,
учат заедно, той й обръща доста внимание и когато детето е с него е нахранено,
спретнато и изглежда добре. Свидетелката посочва, че нейните впечатления са, че
Т. се чувства добре и с децата на жената, с която живее баща й, играят си и се
разбират добре. Посочва, че се е случвало детето да присъства на семейни събирания
заедно със своя баща, отношения и тогава тя вижда, че детето се чувства добре.
По делото в качеството му на
свидетел е разпитан Г. Д. Д.– приятел на бащата на Т., от показанията на когото
се установява, че посещава често З. и се е случвало да посещава дома му и
когато Т. е при него. Свидетелят сочи, че е виждал бащата на Т.да я мие, да я
храни, да й купува дрехи и да я води на забавления, интересува се и от учебния
процес на детето. Свидетелят посочва, че детето приема жената, с която З. живее
и играе с нейните деца.
Пред настоящата инстанция е
представен Договор за предоставяне на социални услуги от 15.05.2018г.
Представена е и Служебна бележка
от 07.09.2018г., от която е видно, че детето Т. З. С. през учебната 2018/2019г.
е записана във втори клас на С. у. „Н. Й. В.“ – гр. П..
Пред настоящата инстанция е
допусната до повторен разпит З. Г.Б. – баба на малолетната Т. З. С. и майка на С. Б., която в
показанията си сочи, че понастоящем детето живее в гр. К., заедно със своята
майка, тъй като тя живее на съпружески начала с друг мъж там, а детето ходи на
училище в гр. П.с училищния автобус, а понякога когато майка й пътува с кола до
П., я водят на училище с мъжа, с когото тя живее.
По делото пред
първоинстанционния съд е изготвен Социален доклад, в който обстойно са анализирани
фактите и обстоятелствата, свързани с родителския капацитет на родителите на
малолетната Т.и нейните емоционални взаимовръзки и стабилност, като е посочено,
че детето има изградени стабилни взаимовръзки със своите родители, но
проучването е установило, че всеки от двамата родители с действията и
бездействията си е ограничавал редовните контакти на детето по телефона с
другия родител, както и че между тях двамата липсва диалог по въпросите, които
касаят детето и неговото обгрижване, интересите му и взаимоотношенията им. В
доклада се посочва, че родителите не следва да подлагат детето на разпити,
които да го поставят в конфликт на лоялност спрямо тях.
По делото е изготвена и
съдебно-психологична експертиза от 18.04.2018г., от неоспореното заключение на
която е видно, че се наблюдава ясно изразен конфликт на лоялност у детето,
който се изразява в желанието й да бъде близка и с двамата родители, което е
трудно поради противопоставянето между тях. Изрично вещото лице е посочил, че
детето Т.се опитва да обедини своите родители в едно цяло, тъй като раздялата
им не е напълно възприета от детето, но в стремежа си да ги обедини включва
фигури, които не са от семейния кръг.
На основание чл. 127, ал. 1
от СК когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие
относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по
настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. На основание ал. 2 от
цитираната разпоредба, ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1,
спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се
произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и
144.
С оглед трайната и
непротиворечива съдебна практика, при разрешаване на въпросите относно упражняването
на родителските права, съдът следва да се съобрази с определени критерии,
посочени в Постановление № 1 от 12.11.1974г., постановено по гр. дело № 3/74г.
по описа на Пленума на ВС, за да изгради становище и да прецени родителския
капацитет за отглеждане и възпитание на децата на всеки един от двамата
родители единствено с оглед интересите на детето. Следва да се държи сметка за
всестранната защита на детето. Безспорно е, че интересите на детето са свързани
с необходимостта то да бъде отглеждано, обгрижвано, възпитавано, да получи
своето образование с цел да се развие като хармонична личност, като в това
понятие се включва съвкупността от материалните интереси на детето и грижите за
неговото духовно развитие и при изследване на въпросите относно изменение на
съществуващите обстоятелства, съдът отново следва да се ръководи от интересите
на детето.
В конкретния случай е
безспорно, че предмет на спора са единствено определените с Решение № 735 от
26.05.2017г., постановено по гр. дело № 2876/2017г. по описа на Районен съд –
Бургас лични отношения на бащата с неговото дете – Т.С., които са утвърдени от
съда така, както е постигнато споразумението между двамата родители, но
залегналите в цитираното Постановление на Пленума на ВС критерии следва да се
отнесат при определяне на личните
контакти на детето с неговите родители.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че малолетното дете – Т. З. С. е родена
на ***г. от майка – С.И. С. и баща – З.Т.С.. Установява се и обстоятелството,
че родителите на детето са постигнали споразумение относно личните отношения на
детето с неговия баща, като същия има право са я взима освен всяка първа и
трета седмица от месеца от петък 17.00 часа – до 18.00 часа в неделя и всяка
втора и четвърта седмица от месеца – от 17.00 часа в сряда до 17.00 часа в петък
с преспиване.
От събраните по делото
доказателства се установява, че понастоящем майката на детето е създала връзка
с мъж и се е преместила да живее в гр. К., като е записала детето да учи в гр.
П. Установява се и обстоятелството, че детето пътува с осигурения училищен
автобус до училище.
От събраните по делото
доказателства по безспорен начин се установява, че и двамата родители са
изключително загрижени за своето дете, като се стараят то да усеща тяхната
обич, да бъде обгрижено, добре облечено и двамата родители се грижат за
здравословното й състояние и нейното възпитание. От събраните по делото
доказателства се установява и обстоятелството, че в стремежа си да спечелят
обичта на своето дете – двамата родители го поставят в много сериозен конфликт
на лоялност и то се чувства объркано и по този начин трупа негативни емоции,
които не може да изрази пред когото и да било от тях. От заключението на вещото
лице в психологическата експертиза, както и изготвения социален доклад става
ясно, че детето е с изградени стабилни емоционални взаимовръзки със своите
родители. Безспорно е, че за своето правилно и безпроблемно емоционално
развитие детето се нуждае от контактите и връзките, които поддържа и с двамата
си родители и нито един от тях не следва да го ограничава в общуването му с
другия родители, както и не следва да го поставя дори и в минимален конфликт на
лоялност, тъй като това единствено би могло да рефлектира върху отношенията му
с детето и то да се настрои против него дори и на подсъзнателно ниво. Напротив
– изградените стабилни емоционални взаимовръзки на детето следва да продължат
да се поддържат от двамата родители и те да продължат пряко да участват в
неговото отглеждане и израстване с цел пълноценното й личностно и емоционално
развитие.
От заключението на вещото
лице, както и от изготвения социален доклад се установява, че детето не е
успяло да възприеме раздялата на своите родители като окончателен факт и то
продължава да се опитва да ги обедини в едно цяло, но в този си стремеж включва
и фигури, които не са от семейния кръг. Липсата на контакти и нормални
взаимоотношения между двамата родители обаче препятстват детето да възприеме
настъпилия разрив в отношенията на възрастните и да очертае ясно разделеното
семейство, а вещото лице в депозираното заключение, както и в съдебно заседание
изрично е подчертало, че липсата на диалог между двамата родители му добавя допълнителни
негативи и психо-емоционалното състояние на детето може да се влоши ако тези
отношения не се подобрят. Вещото лице посочва и обстоятелството, че преходът на
детето от детска градина към първи клас е една голяма адаптация за самото дете
и биха могли да се появят проблеми с концентрацията и с устойчивостта на
вниманието му, тъй като това би било свързано с честата смяна на средата на
детето, тъй като адаптационните способности на децата са ограничени.
При това положение и като взе
предвид всички събрани по делото доказателства настоящият състав намира, че
режимът на лични контакти на детето с неговия баща следва да бъде променен
поради факта, че детето е започнало своя учебен процес – завършила е първи клас
и понастоящем се обучава във втори клас. Разширеният режим на лични отношения и
по-специално осъществяването на контакти на детето Т.с нейния баща – З.С. за
времето от сряда до петък с преспиване препятства възможността детето да
постигне максимална концентрация при своето обучение, както и да изгради
ежедневни трайни навици при подготовката на своите уроци, приготвянето за
училище и съответно – прибирането у дома. Безспорно е, че детето трябва да е с
ясни представи къде е неговият дом, къде се намира мястото му за самоподготовка
в дома, ученическите му принадлежности, а при положение, че част от седмицата,
в която детето най-интензивно посещава училище и се подготвя за своите уроци й
се налага да сменя своя дом и да посещава дома на своя баща (а в повечето
случаи - домът на жената, с която баща й има връзка), неминуемо разконцентрира
детето и внася смут и объркване в неговото ежедневие, което следва да бъде
очаквано, предвидимо и спокойно.
От друга страна – на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът е длъжен да вземе предвид и фактите,
които са настъпили в хода на производството – по делото безспорно се
установява, че понастоящем майката и детето са се установили да живеят в гр. П.,
а детето е записано да учи и посещава редовно училището в гр. К. Общоизвестен
факт е, че разстоянието от между гр. Б. и гр. К. е 55 км, а между гр. Б. и гр.
П.е 51 км и не е в интерес на детето да изминава това разстояние всяка втора и
четвърта седмица – от сряда до петък, при положение, че детето следва всяка
сутрин да е на училище, евентуално да посещава занималня и след това отново да
изминава разстоянието до гр. Б., за да се прибере в дома на своя баща. Ноторен
факт е, че учебната година – от месец септември до месец май в по-голямата си
част преминава в зимните месеци, което допълнително би затруднило придвижването
на детето при осъществяване на личните контакти с неговия баща от сряда до
петък до гр. Б. при зимни условия – обстоятелство, което не е в интерес на
детето, а би могло да доведе до генериране на допълнителен стрес и напрежение у
него, а така и между двамата родители.
Мотивиран от изложеното,
съдът намира, че от събраните доказателства достига до извода, че претенцията
следва да бъде уважена и да бъде изменен режима на лични отношения на детето с неговия
баща, като бъде определен следния режим – бащата – З.С. ще има право да да
взима своето дете – Т.С. всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00 часа в
петък до 18.00 часа в неделя, един месец през лятото когато майката не ползва
своя годишен платен отпуск, всяка нечетна година – за Великденските и Коледните
празници, а всяка четна година – за Новогодишните празници – от 10.00 часа на
първия почивен ден до 18.00 часа на последния, както и през първата половина на
зимната и пролетната ваканция. Съдът намира, че предвид обстоятелството, че е
налице изградена стабилна връзка на детето с неговия баща промяната на режима в
личните отношения не би довела до отчуждаване в отношенията им. Нещо повече –
за да расте детето им емоционално стабилно и двамата родители следва да преодолеят
конфликтите помежду си, да възстановят комуникацията помежду си и най-вече – да
стимулират детето да осъществява контактите с другия родител винаги, когато има
необходимост от това, без да го въвличат в конфликт на лоялност.
Мотивиран от изложеното и
като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция фактически и
правни изводи не съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното
първоинстанционно решение с оглед и на събраните пред настоящата инстанция
доказателства, БОС намира, че постановеното решение следва да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да
бъде определен режим на лични отношения на детето с неговия баща, както е
посочено по-горе.
На основание чл. 78 от ГПК и
предвид основателността на въззивната жалба, БОС намира, че следва да бъде
уважено искането на въззивната страна – С.И.Б. и да й бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 570 лева за първоинстанционното
производство и в размер на 12, 50 лева за въззивното производство. По делото
има данни, че възнаграждението за адвокат от страна на С.Б. е заплатено в брой
в размер на 300 лева за първоинстанционното производство (лист 92), но по
делото няма данни за заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 300 лева
за въззивното производство, което налага за въззивното производство да бъде
присъдена единствено заплатената държавна такса в размер на 12, 50 лева.
Мотивиран от горното,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №
942/16.05.2018г., постановено по гр. дело № 7018/2017г. по описа на Районен съд
– Бургас и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата – З.Т.С., ЕГН **********
*** и неговото малолетно дете – Т. З. С., ЕГН **********, както следва:
Бащата – З.Т.С. ще има право
да да взима своето дете – Т. З. С. – всяка първа и трета седмица от месеца от
17.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, един месец през лятото когато
майката не ползва своя годишен платен отпуск, всяка нечетна година – за
Великденските и Коледните празници, а всяка четна година – за Новогодишните
празници – от 10.00 часа на първия почивен ден до 18.00 часа на последния,
както и през първата половина на зимната и пролетната ваканция.
ОСЪЖДА З.Т.С., ЕГН ********** *** да заплати на С.И.Б., ЕГН **********
***, със съдебен адрес *** – адвокат Жени Събчева сума в размер на 570 (петстотин
и седемдесет) лева, представляваща направените по делото разноски пред
първоинстанционното производство и сума в размер от 12, 50 (дванадесет лева и
петдесет стотинки) лева, представляваща направените по делото разноски във
въззивното производство.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния касационен съд на Република България.
Препис от постановеното
решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.