№ 274
гр. Стара Загора, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Велина Пенева
при участието на секретаря Евдокия Ив. Досева
като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело №
20215530105028 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. с
чл.439 ГПК и иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.
Ищецът Н. Т. М. твърди в исковата си молба, че бил поръчител по
Договор за банков кредит №*** от *** г., който бил сключен с основен
кредитополучател ЕТ „Диди - Димитър Русев“ и „Прокредит Банк
(България)“ АД, като банка, отпускаща кредита. Изхождайки от предмета и
същността на този договор, можело да се направи извод, че основният
кредитополучател имал качеството на "потребител" по смисъла на пар.13, т.1
от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Това било така, тъй като
съгласно тази разпоредба от ЗЗП "Потребител" било всяко физическо лице,
което придобивало стоки или ползвало услуги, които не били предназначени
за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо
лице, което като страна по договор по този закон действало извън рамките на
своята търговска или професионална дейност". Искът се основавал на
следните обстоятелства: На 10 ноември 2011г. на ищеца Н.М. била връчена
покана за доброволно изпълнение от ЧСИ, рег. №865 - Маргарита Димитрова,
с която бил уведомен за образувано изпълнително дело № 20118650400652
въз основа на изпълнителен лист от 07.09.2011 г., издаден по ч.гр.д.
№4441/2011 г. по описа на PC - Стара Загора. Съгласно връчената му покана
длъжникът Н.М. дължал солидарно с ЕТ „Диди - Димитър Русев“, с ... и с ...
по ИД № 652/2011 г. сума в размер на 12782,75 лв., от които 9687лв.
главница; законна лихва в размер на 219,42 лв. за периода 22.08.2011 г. -
10.11.2011 г.; 882,16 лв. неолихвяеми вземания (мораторни лихви,
обезщетения и др.); 211,40 лв. присъдени разноски и 1782,05 лв. такси по
1
тарифата към ЗЧСИ. С изпратената до длъжника покана му се съобщавало за
наложена възбрана върху негов собствен недвижим имот и за запор върху
вземания от трудовото му възнаграждение и банкови сметки. Към поканата
било приложено копие от издадения изпълнителен лист. От връчени по-късно
книжа по изпълнителното дело (запорно съобщение от 19.06.2017 г.) ищецът
установил, че взискател по това изпълнително дело вече не била „Прокредит
Банк (България)“ АД, а ответното дружество "ЕОС Матрикс" ЕООД. По
молба на ищеца ЧСИ М. Димитрова издала удостоверение (удостоверение с
изх. № 14141/13.09.2021 г. по описа на ЧСИ), от което било видно, че срещу
Н. Т. М. на 20.09.2011г. било образувано ИД № 20118650400652 с
първоначален взискател „Прокредит Банк (България)“ АД въз основа на
изпълнителен лист от 07.09.2011 г., издаден в полза на банката по ч.гр.д. №
4441/2011 г. по описа на PC — Стара Загора. Било видно от приложеното по
делото удостоверение, че задължението на ищеца по изпълнителното дело
към момента на образуването му било в размер на 12782,75 лв. Събраната от
длъжника в хода на делото сума била 957,31 лв. и остатъкът от задължението
към момента на издаване на удостоверението възлизал на 11226,44 лв.
/главница и лихви/.
С постановление от 09.04.2015г. на ЧСИ Димитрова по изпълнителното
дело като взискател било конституирано ответното дружество "ЕОС
Матрикс" ЕООД въз основа на извършена цесия. От този момент нататък
всички изпълнителни действия се извършвали от името на новия кредитор -
"ЕОС Матрикс" ЕООД. Следвало да се отбележи, че длъжникът Н.М. не бил
надлежно уведомен за извършената цесия, поради което същата не била
породила правен ефект спрямо него.
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439 от ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК длъжникът можел да оспори
чрез иск изпълнението, като искът му можел да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
било издадено изпълнителното основание. В конкретния случай длъжникът -
ищец в настоящото производство се позовавал на факта, че изпълнителният
лист, издаден по частното гражданско дело по описа на PC Стара Загора бил
издаден по заявление на кредитора „Прокредит Банк (България)“ АД. Същият
този кредитор бил образувал и изпълнителното дело за събиране на
дължимите суми, но в последствие на негово място се бил появил друг
кредитор - "ЕОС Матрикс" ЕООД. Това било факт, настъпил след
приключване на съдебното дирене в производството по издаване на
изпълнителния лист.
Друг по-късно настъпил факт бил и това, че междувременно
задължението на солидарния длъжник по изпълнителното дело било погасено
по давност. Тези обстоятелства обуславяли правния интерес на ищеца от
водене на иска по чл.124, ал.1 във вр. с чл.439, ал.1 от ГПК, бидейки длъжник
по изпълнителното дело. Също така, за да бъдел допустим искът по чл.439 от
2
ГПК, било необходимо към момента на завеждане на иска страните да се
намирали във висящ изпълнителен процес, каквото условие безспорно било
налице, видно от представеното от ЧСИ Маргарита Димитрова
удостоверение. Правният спор според ищеца по делото се свеждал до въпроса
законосъобразно ли било встъпването в изпълнителния процес на мястото на
носителя на изпълнителния титул „Прокредит Банк (България)“ АД от страна
на цесионера по договора за цесия - "ЕОС Матрикс” ЕООД като нов
взискател на мястото на предишния съобразно правилото на чл.429. ал.1 от
ГПК. Отговор на този конкретен въпрос, както и на въпроса за защитата на
длъжника при извършена цесия в хода на изпълнителния процес бил даден в
Решение №71/24.07.2019 г., по гр.д. № 2576/2018 г. по описа на ВКС, IIIг.о.,
постановено в производство по чл.290 от ГПК. В цитираното решение било
посочено, че правилото в изпълнителния процес по ГПК било, че взискател
може да бъде само лицето, което изпълнителният лист сочи като кредитор по
вземането, а длъжник може да е само лицето, което изпълнителният лист сочи
като длъжник. Действително чл.429 ГПК въвеждал изключения от това
правило, но разширителното им тълкуване било недопустимо. Съгласно
чл.429, ал.1 ГПК, "наследниците и частните правоприемници на взискателя,
както и поръчителят и солидарният длъжник, които са платили дълга, могат
да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя
изпълнителен лист". Тази разпоредба обаче разграничавала поръчителя и
солидарния длъжник, платили дълга от всички останали частни
правоприемници. Поръчителят и солидарният длъжник имали правен интерес
да платят дълга, а когато притежават регресно право срещу длъжника, да се
суброгират в правата на удовлетворения кредитор (чл.74, вр. чл.146 и чл.127,
ал.2 ЗЗД). Именно поради това не всички случаи на частно правоприемство
давали право на суброгация, т.е. встъпване във вече висящ изпълнителен
процес. За да събере дължимата сума, всяко друго трето лице, различно от
поръчителя и солидарния длъжник, платили дълга, което твърди, че се било
суброгирало в правата на кредитора по изпълнителния лист, следвало да
инициира съответното съдебно производство по снабдяване с изпълнително
основание - да предяви осъдителен иск, или да подаде заявление за издаване
на заповед за изпълнение. В производството по снабдяване с изпълнително
основание третото лице (различно от поръчителя и солидарния длъжник,
платили дълга) следвало да заяви своето регресно право срещу длъжника по
изпълнителния лист, както и всички останали предпоставки на законната
суброгация, на които се позовавало. Това било необходимо, тъй като в
изпълнителното производство законът овластил съдебният изпълнител, чрез
правилата на държавната принуда, да реализира едно неудовлетворено
гражданско притезание, но изключвал неговата компетентност да проверява
материалноправните предпоставки за допустимостта на изпълнителния
процес. Така например съдебният изпълнител не можел да извърши проверка
за съществуването на дълга или най-общо на изпълняемото право. Тази роля
законът възлагал само и единствено на съда, а той я осъществявал в
3
производството по снабдяване с изпълнително основание. Съдебният
изпълнител по правило бил ограничен до правомощието само да установи
извършеното плащане. Именно поради това, ако допусне суброгация на
първоначалния кредитор с цесионера и нямайки право да извърши проверка
на материалноправните предпоставки за това съдебният изпълнител ще
постави длъжника в неблагоприятната позиция да не можел да се защити или
да противопостави на новия кредитор възражения, които били настъпили след
издаване на изпълнителния лист. Именно това била логиката на законодателя
да не дава законова възможност за по-широкото прилагане на суброгацията.
Ищецът твърди още, че ако третото лице (различно от поръчителя и
солидарния длъжник, платили дълга) желаело да замести първоначалния
кредитор, то трябвало да инициира свое производство по снабдяване с
изпълнителен титул спрямо длъжника. В това производство разбира се съдът
бил длъжен да зачете задължителното действие на влязлото в сила осъдително
решение, или на влязлата в сила заповед за изпълнение в полза на първия
кредитор относно съществуването на дълга към онзи по-ранен момент, което
означавало, че този нов кредитор все пак разполагал с един по-облекчен
режим за снабдяване със свое изпълнително основание. Това било така,
защото върху кредитора - цесионер били преминали всички прехвърлими
права на кредитора - цедент, които можели да му послужат за събиране на
вземането към момента на плащането (изпълнението), но с правото на
принудително изпълнение на удовлетворения кредитор по вече издадения
изпълнителен лист цесионерът не разполагал, тъй като с него разполагали
само поръчителят и солидарният длъжник, платили дълга. С оглед
изложеното тълкуване и съобразно дадения отговор на основния спорен
въпрос по делото, се налагал изводът според ищеца, че ответникът "ЕОС
Матрикс" ЕООД не можел да встъпи в изпълнителния процес на мястото на
„Прокредит Банк (България)“ АД и да реализира принудително изпълнение
спрямо ищеца Н.М.. В своята практика ВКС приемал, че отрицателният
установителен иск, заведен срещу конституирания от съдебния изпълнител
нов кредитор, бил винаги основателен, когато съдът констатирал, че
съдебният изпълнител бил образувал изпълнително дело или е заместил
първоначалния взискател по искане на лице, което не фигурирало в
изпълнителния лист и нямало качеството на поръчител или солидарен
длъжник, платили дълга. Следователно сумата, посочена от ЧСИ М.
Димитрова като остатъчен размер на задължението на ищеца към ответника,
възлизаща общо на 11226,44 лв. (главница и лихви) се явявала недължима по
отношение на "ЕОС Матрикс" ЕООД. Недължима била и сумата от 300 лв.,
която била събрана в хода на изпълнителното производство и била
разпределена в полза на "ЕОС Матрикс" ЕООД, който нямал качеството на
кредитор по отношение на ищеца или иначе казано този ответник нямал
изпълнително основание по отношение на ищеца, по силата на което да търси
изпълнение на сумите от него в рамките на изпълнителния процес, по който
било образувано ИД № 20118650400652 по описа на ЧСИ М. Димитрова.
4
Искането до съда е установяване на недължимостта на общата сума от
11526,44 лв., представляваща сбора на сумата от 11226,44 лв. и 300 лв.
На отделно основание сумата не се дължала, тъй като била погасена по
давност, поради изтекла погасителна давност на главното задължение, което
произтичало от сключен Договор за банков кредит № *** от *** г.
Ищецът нямал претенции към събраната по изпълнителното дело сума,
която била разпределена към първоначалния кредитор „Прокредит Банк
(България)“ АД, тъй като този кредитор притежавал правото на принудително
изпълнение.
По иска с правно основание чл.55. ал.1, предл.1 от ЗЗД: При
кумулативно наличие на елементите: извършена от ищеца в полза на
ответника престация на определено благо при несъществуване между
страните на валидно правоотношение, което да съдържало задължение за
извършването й, и да оправдавало имущественото разместване, обуславяло
основателността за иск по чл.55 ЗЗД. В настоящия случай ищецът, чрез
действия по принудително събиране на частен съдебен изпълнител бил
заплатил в полза на ответника сума от 300 лв., без последният да имал правно
основание да получи сумата, което довело до намаляването на имуществото
на едно лице и увеличаването на това на друг правен субект, т.е. налице било
обедняване на ищеца и обогатяване на ответника.
Искането до съда е да признае за установено, че Н. Т. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Стара Загора, ул. „Загорка“ №17, ет.5,
ап.15 не дължал сумата от 11526,44 лв. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша,
ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ №4-6,
представлявано от един от двамата управители Райна Иванова Миткова -
Тодорова и/или Тихомир Иванов Вълчев, представляваща сбор от оставащото
задължение и на събраната сума в полза на ответника по ИД №
20118650400652 по описа на ЧСИ М. Димитрова, с рег. № 865 по описа на
КЧСИ, поради липса на качеството на кредитор на ответника спрямо ищеца и
липса на изпълнително основание за събиране на сумата по това
изпълнително дело. Алтернативно, се твърди, че настъпило погасяване на
вземането на ответника поради изтекла погасителна давност в полза на
ищеца. Да бъде осъден ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова
долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ №4-6, представлявано от един от
двамата управители Райна Иванова Миткова - Тодорова и/или Тихомир
Иванов Вълчев да заплати на ищеца Н. Т. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Стара Загора, ул. „Загорка“ №17, ет.5, ап.15 неоснователно събрана
сума в размер на 300 лв., на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, получена
без основание, ведно със законната лихва от датата на образуване на
настоящото дело до окончателното изплащане на главницата.
Претендират се и разноски.
5
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът „ЕОС Матрикс“
ЕООД, е депозирал отговор на исковата молба, в който твърди, че
предявеният иск бил неоснователен.
Сочи, се че на 05.01.2015г. бил сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания между „Прокредит банк (България)” АД и „ЕОС
Матрикс” ЕООД, по силата на който „Прокредит банк (България)” АД, в
качеството си на цедент, прехвърлила на „ЕОС Матрикс” ЕООД, в качеството
му на цесионер, вземания, изрично посочени и индивидуализирани в
Приложение към договора за цесия, съдържащо списък с
индивидуализираните вземания към договора.
Ищецът насочвайки иска си срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД декларирал
знание за прехвърляне на дълга. Същото следвало да бъде съобразно като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на
основание чл.235, ал.3 от ГПК. Въпреки това, ответника прилагал известие за
доставка, което доказвало надлежното уведомяване през 2015г. на М. по
чл.99, ал.3 пр.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането пораждало
действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Ответникът счита искът
за неоснователен. Придобиване на вземането от цесионера настъпвало със
самото сключване на договора за цесия. Изключение било само при
отлагателно условие. Въз основа на издадения изпълнителен лист била
подадена молба за образуване на изпълнително дело, образувано под
№652/2011г. по описа на ЧСИ Маргарита Димитрова. Още след образуване на
изп. дело били искани и били извършени изпълнителни действия, прекъсващи
срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, както и погасителната давност за вземането.
Давността при изпълнителния процес се прекъсвала многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД счита, че на първо място с
подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане
за прилагане на определен изпълнителен способ, или наличие на възлагане по
чл.18 ЗЧСИ, т.е. с подаването на редовна молба, давността се считала за
прекъсната. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ,
както и в хипотезата на възлагане по чл.18 ЗЧСИ, прекъсвала давността,
защото съдебният изпълнител бил длъжен да го приложи, както и че по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсвала многократно в
изпълнителния процес.
Редовната молба на взискателя за образуване на изпълнително дело
безспорно прекъсвала давността. Искането на взискателя да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсвало давността, защото съдебният
изпълнител бил длъжен да го приложи. Искането за прилагане на определен
изпълнителен способ само по себе си било достатъчно за прекъсване на
давността, независимо дали действия по реализирането му били предприети
от ЧСИ, или дали предприетото действие било дало като резултат
6
удовлетворяване на взискателя /в този смисъл: Решение № 32 от 09.01.2017 г.
по гр. д. № 24/2017 г. на VI състав на Окръжен съд - Пловдив, Решение № 423
от 27.03.2018 г. по в. гр. д. № 647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд -
Пловдив/. Предвид горното, изпълняемото право (ликвидно и изискуемо
притезание) и правото на принудително изпълнение (правомощието да се
изисква от органа на принудителното изпълнение да предприеме действията,
включени в съответния изпълнителен способ) не били погасени.
В условията на евентуалност, следвало да се държи сметка и за това, че
съобразно господстващото становище в правната теория и задължителната
съдебна практика, погасителната давност не водела до погасяване на самото
вземане, а на възможността да бъдела принудително изпълнено. Вземането
продължавало да съществува като естествено и длъжникът продължавал да
дължи, но възможността да бъдело изпълнено била ограничена само до
доброволното му изпълнение. Аргумент в тази връзка можел да се изведе и от
разпоредбата на чл.118 ЗЗД, според която ако длъжникът изпълнел
задължението си след изтичането на давността, той нямал право да иска
обратно платеното, макар и в момента на плащането да не знаел, че давността
била изтекла. Следователно плащането на погасено по давност вземане било
дължимо плащане, представлявало погасяване на съществуващо задължение,
и то на същото задължение, което било съществувало и преди изтичане на
давностния срок.
Следователно иск за признаване за установено, че ищецът не дължал на
ответника сума означавало иск за признаване за установено, че не
съществувало вземане за сумата, при твърдения за погасяването по давност
на вземането, бил неоснователен - вземането продължавало да съществува, но
било придобило ново качество - станало било естествено вземане. В исковата
молба не се оспорвало неизпълнението по сключен договор за кредит, нито
дължимостта на сумата, а единствено липсата на притезателно право на
принудително изпълнение.
Искането до съда е да отхвърли предявените искове като
неоснователни, тъй като изложените твърдения били неправилни,
необосновани и недоказани, а в частта относно претендирани лихви и
разноски по изпълнителен лист да прекрати процеса като недопустим.
В условията на евентуалност, ответната страна в случай, че съдът уважи
предявения иск и предвид обстоятелството, че ищецът претендирал да му
бъдат заплатени разноските за адвокатско възнаграждение, които били
направени, прави възражение за прекомерност на същите с оглед на правната
и фактическа сложност на делото. Моли се на основание разпоредбата на
чл.78, ал.5 ГПК съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени
за адвокатски хонорар, при условие, че ищецът докаже заплащането им,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В това
отношение, на основание чл.236, ал.1, т.7 ГПК, която разпоредба имала
императивен характер в съдебното решение трябвало да бъде посочена и
7
банковата сметка, по която да се преведат присъдените в полза на ищеца
разноски.
На следващо място, в случай, че съдът уважи частично иска, на
основание чл.103 от ЗЗД, ответната страна прави изявление за прихващане на
присъдените разноски в полза на ответника.
В първото по делото съдебно заседание се явява процесуалния
представител на ищеца адв. К. и адв. К. процесуален представител на
ответното дружество.
От фактическа страна:
Приложено по делото е Удостоверение от ЧСИ М. Димитрова видно от
което е, че е образувано изпълнително дело №20118650400652 въз основа на
изпълнителен лист издаден на 07.09.2011г. по ч. гр. д. №4441/2011г. по описа
на РС Ст. Загора по който длъжника Н. Т. М. бил осъден да заплати парични
суми в полза на „Прокредит Банк България“ АД. С Постановление от
09.04.2015г. по делото като взискател бил конституиран „Еос Матрикс“
ЕООД въз основа на настъпило частно правоприемство-цесия.
Приложено по делото е заверено копие от изпълнителен лист от
07.09.2011г. по ч. гр. д. 4441/2011г. по описа на РС Ст. Загора.
Налице по делото е покана за доброволно изпълнение изх. №
15867/10.11.2011г. до ищеца по настоящото дело, с която е уведомен за
задължението си по изпълнителното дело, и му е съобщено, че са му
наложени запори върху следните негови вземания: банкови сметки и трудово
възнаграждение и възбрана върху недвижим имот.
Приложено по делото е известие за доставка от 11.02.2015г. на което
като получател се сочи името на ищеца, а в полето „попълва се от
получателя“ са ръкописно записани имената му и е положен подпис.
Приложено по делото е копие на договор за прехвърляне на парични
вземания /17.12.2014г. между „Прокредит Банк България“ ЕАД и „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, също и Приложение №1 към договора. Налице по делото е
потвърждение за извършената цесия на парични вземания на осн. чл.99 от
ЗЗД от „Прокредит Банк България“ ЕАД в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Представено по делото е Удостоверение изх. № 3972/10.03.2022г. по ИД
№20118650400652 издадено от ЧСИ М. Димитрова рег. № 865 с район на
действие ОС Ст. Загора. Със същото се удостоверява, че изпълнителното
дело е образувано на 20.09.2011г., въз основа на изпълнителен лист издаден
8
на 07.09.2011г. по ч. гр. д. №4441/2011г. по описа на РС Ст. Загора по който
длъжника Н. Т. М. бил осъден солидарно с други лица да заплати парични
суми в полза на „Прокредит Банк България“ АД. Молбата за образуване на
изпълнително дело съдържала искане за извършване на изпълнителни
действия по отношение на всички длъжници.
На 10.11.2011г. били наложени запори на банковите сметки на ищеца в
ОББ АД, в Уникредит Булбанк АД и в Първа Инвестиционна банка АД.
На 10.11.2011г. била наложена възбрана на недвижим имот на
длъжника-ищец по настоящото дело.
На 06.12.2011г. бил наложен запор върху МПС собственост на ищеца.
На 01.10.2012г. бил наложен запор върху банковите сметки на ищеца.
На 15.08.2014г. бил наложен запор на банковите сметки на ищеца.
На 16.04.2015г. постъпила молба за конституиране като взискател на
„Еос Матрикс“ ЕООД въз основа на настъпило частно правоприемство-цесия
на мястото на досегашния такъв. С постановление от 09.04.2015г. „Еос
Матрикс“ ЕООД бил конституиран като такъв.
На 12.05.2015г. постъпила молба с искане за извършване на
изпълнителни действия от страна на „Еос Матрикс“ ЕООД по отношение на
ищеца.
На 04.10.2016г. бил наложен запор на банковите сметки на ищеца в
„Уникредит Булбанк“ АД.
На 06.06.2017г. постъпила молба с искане за извършване на
изпълнителни действия от ответното дружество спрямо ищеца.
На 07.06.2017г. бил наложен запор върху банкови сметки на ищеца в
Райфайзен банк“ АД.
На 19.06.2017г. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на
ищеца по настоящото производство.
На 07.05.2019г. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на
ищеца получавано от „Марио Комерс“ ЕООД.
На 29.10.2020г. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на
ищеца получавано от „Аякс Секюрити Груп“ ЕООД.
На 16.04.2021г. постъпила молба с искане за извършване на
9
изпълнителни действия от ответното дружество спрямо ищеца, след което на
същата дата бил наложен запор на банковите му сметки в Банка ДСК АД.
От правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124
вр. с чл.439 ГПК и иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.
Предназначението на изпълнителния процес като форма за
принудително изпълнение на граждански права е да даде защита по повод
липсата на доброволно изпълнение, като достави дължимото на правоимащия
чрез принуда упражнена спрямо длъжника по предписания от закона ред.
Макар и да се различава от доброволното изпълнение принудителното има
цели и поражда същия материално правен ефект-удовлетворява правото и
погасява задължението. Ако в исковия процес правата следва да бъдат
установявани с предвидени в закона доказателствени средства, то в
изпълнителния процес този спор вече е приключил и изпълнението реализира
неговите последици, поради което и правилата, по които се развива
изпълнителното производство са различни –към момента на неговото
започване е налице изпълнително основание обективиращо изпълняемо
право. Изпълнителното производство се реализира от специфичен орган-
съдебен изпълнител, който не разрешава правен спор, а цели удовлетворяване
на изпълняемо право, за което и предприемат определени изпълнителни
действия, върху които се упражнява съдебен контрол.Действията на съдебния
изпълнител са насочени към удовлетворяването на правото, а не към
установяване на неговото съществуване. В тази насока предприетите
действия на съдебния изпълнител- във връзка с конституиране на друг
взискател, като изключение от правилото, че страните в изпълнителния
процес са очертани от титула на изпълнението -са именно такива действия,
които са неотносими към материалните предпоставки за наличието на
правото, както и за дължимоста на вземането и длъжника не може да
реализира защита чрез оспорване на това право с оглед предприетите
действия на съдебния изпълнител по изпълнението му. В тази връзка
извършената цесия не рефлектира върху дължимоста на вземането, промяната
в страните в изпълнителното производство не заличава изпълняемото право,
то продължава да съществува и да е обект на принудително изпълнение .
Без значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу
10
конституирания в изпълнителното производство нов кредитор (цесионер) е
установяване на надлежното уведомяване на длъжникът по смисъла на чл. 99,
ал. 4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху
дължимостта на вземането – то съществува и следва да бъде удовлетворено
принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от
отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който
провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия,
които освен това подлежат и на съдебен контрол, така че ако изпълни чрез
него в изпълнителното производство, длъжникът се освобождава от дълга.
Цесионерът придобива вземането от цедента в момента на сключване на
договора, а уведомлението до длъжника не е елемент от фактическия му
състав, съдебният изпълнител е длъжен да конституира цесионера като
взискател във висящото изпълнително производство, като замени с него
взискателя – цедент, само на основание предоставената цесия.
Относно недължимоста на сумата по изпълнителния лист поради
погасяване по давност:
Погасителната давност е сложен юридически факт състоящ се от два
елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичане на определен
период от време. Началото на давностния срок е деня от който вземането
станало изискуемо-чл.114 ал.1 ЗЗД. В този случай това е датата на издаване на
изпълнителния лист.
Съгласно чл.116 б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение, а от прекъсването на давността съгл.
чл.117 ал.1 ЗЗД започва да тече нова давност. Изпълнителния процес не
съществува сам за себе си, а съществува само доколкото чрез него се
осъществяват един или повече изпълнителни способи.
Доколкото изпълнителното производство е образувано при действието
на ППВС № 3/18.11.1980г., именно чл. 116 от ЗЗД е бил приложим в
отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му
отмяна с тълкувателното решение №2 от 26.06.2015г. С оглед даденото
разрешение в цитираното постановление погасителната давност се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае
изпълнителното производство същата се спира. От горното следва, че с
подаването на молбата от 20.09.2011 г. с посочване на изпълнителни способи,
11
които да бъдат приложени за принудителното събиране на вземането,
взискателят е прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян до
постановяването на ТР № 2/26.06.2015г.
Прието е, че прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и /или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.
н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Според това тълкувателно решение не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. На 07.09.2011г.
е издаден изпълнителния лист, на 20.09.2011г. е образувано изпълнителното
дело и давността е спряла до приемането на ТР №2/26.06.2016г., същата не е
изтекла и до 04.10.2016г. когато бил наложен запор на банковите сметки на
ищеца в „Уникредит Булбанк“ АД. От дата 04.10.2016г. давността е
прекъсната и новия петгодишния давностен срок изтича на 04.10.2021г. но
отделно през този период са предприемани както по-горе е описано
изпълнителни действия годни отново да прекъснат погасителната давност-
така например на 07.06.2017г. било наложен запор върху банкови сметки на
ищеца в Райфайзен банк“ АД. На 19.06.2017г. бил наложен запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца по настоящото производство, на
07.05.2019г. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца
получавано от „Марио Комерс“ ЕООД, на 29.10.2020г. бил наложен запор
върху трудовото възнаграждение на ищеца получавано от „Аякс Секюрити
Груп“ ЕООД На 16.04.2021г. постъпила молба с искане за извършване на
изпълнителни действия от ответното дружество спрямо ищеца, след което на
същата дата бил наложен запор на банковите му сметки в Банка ДСК АД.
12
Тоест и към настоящия момент петгодишният давностен срок за погасяване
на процесното вземане неколкократно прекъсван не е изтекъл.
Предвид горното съдът счита, че предявения иск с прано основание
по чл.124 вр. с чл.439 ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложените правни изводи на съда и иска предявен по чл. 55
ал.1 пр.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Разноски са претендирани от ответната страна и на осн. чл.78 ал.3
следва да се присъдят, в размер на 5,00лв за съдебно удостоверение.
Действително представено по делото е Пълномощно, но липсва договор за
правна защита и съдействие, от което да са видни действително направените
разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Т. М. ЕГН: ********** с адрес гр. ... иск
да бъде признато за установено по отношение на ответника „Еос Матрикс“
ЕООД с ЕИК: ********* с адрес гр. София ул. „Рачо Петков Казанджията“№6
ет.6 представлявано от Райна Иванова Миткова-Тодорова и/или Тихомир
Иванов Вълчев в качеството им на управители, че не дължи на ответника
сумата от 11526,44 лв., представляваща сбор от не дължи сумата от
11 526,44лв представляваща сбор от оставащото задължение и на събраната
сума в полза на ответника по ИД № 20118650400652 по описа на ЧСИ М.
Димитрова, с рег. № 865 по описа на КЧСИ, поради липса на качеството на
кредитор на ответника спрямо ищеца и липса на изпълнително основание за
събиране на сумата по това изпълнително дело, алтернативно поради
погасяване на вземането на ответника поради изтекла погасителна давност в
полза на ищеца, като неоснователен
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Т. М. ЕГН: ********** с адрес гр. ... иск
да му бъде заплатена от ответника „Еос Матрикс“ ЕООД с ЕИК: ********* с
адрес гр. София ул. „Рачо Петков Казанджията“№6 ет.6 представлявано от
Райна Иванова Миткова-Тодорова и/или Тихомир Иванов Вълчев в
качеството им на управители, неоснователно събрана сума в размер на 300
лв., на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, получена без основание, ведно
със законната лихва от датата на образуване на настоящото дело до
окончателното изплащане на главницата, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. Т. М. ЕГН: ********** с
адрес гр. ... да заплати на „Еос Матрикс“ ЕООД с ЕИК: ********* с адрес гр.
13
София ул. „Рачо Петков Казанджията“№6 ет.6 представлявано от Райна
Иванова Миткова-Тодорова и/или Тихомир Иванов Вълчев в качеството им
на управители, направените деловодни разноски в общ размер на 5лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
14