Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/ 19.12.2018г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
13479 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.).
Ищцата твърди в ИМ, че на 30.04.2015 г., около
22:00, на АМ Тракия, в района на 261 км., е настъпило ПТП по причина на
противоправното поведение на И.К.П., управлявал л.а. „Волво“ с peг. № ********съгласно
описания механизъм. В резултат настъпилия
удар между Волво-то и л.а. „Фолксваген Шаран“ ,Волвото се завъртяло и
ударило в мантинелата, която се откачила от металните колове и навлязла в
купето през дясната врата, опирайки се отвътре на предната лява врата, огънала
се и след като излязла отново извън превозното средство започнала да се усуква
около автомобила. В резултат на ПТП-то Е. И.Д., която е пътувала на предна
дясна седалка във Волво-то, получила тежки травматични увреждания, несъвместими
с живота и починала. Ищцата твърди, че е нейна майка и наследник. Твърди още,
че с дъщеря си са били в близки и
сърдечни отношения, а смъртта ѝ е довела до силен емоционален и
психически удар. Сочи още, че за л.а. „Волво“ към момента на настъпване на ПТП
е била налице валидна застраховка "Гражданска отговорност" при
ответника,поради което възниква правен интерес да предяви настоящия иск с
искане за присъждане на обезщетение за причинените неимуществени вреди в посочения
размер, ведно със законната лихва от датата на настъпване на смъртта до
окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
Ответникът в депозирания
отговор не оспорва наличието на
валиден застрахователен договор за риска „ГО“ за лек автомобил „Волво“ с ДК peг. № ******АА, както и настъпването на описаното ПТП.
Оспорва вината на застрахования в ответното дружество водач, както и причинно-следствената
връзка между ПТП и настъпилата смърт. Излага, че смъртта е настъпила поради
неправилно изградено пътно съоръжение - еластичната метална ограда в района на
настъпване на ПТП, която се е разкъсала и е навлязла в купето на автомобила,
управляван от И.К.П.. Именно това прекъсвало пряката и непосредствена
причинно-следствена връзка между поведението на застрахования при него водач и
настъпилия вредоносен резултат, поради което не следва да се ангажира неговата
отговорност.
Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Между страните не е спорно
обстоятелството, че ответникът З. „Б.И.“ АД е застраховател по задължителната
застраховка „ГО“ на водача, сочен за виновен за процесното ПТП. То се
потвърждава и от приетата по делото справка от ГФ, видно от която е, че за
автомобила е сключена застраховка ГО с начална дата на покритието 05.12.2014 г.
Ответникът не оспорва и
механизма на ПТП.Установено е по делото, че на 30.04.2015г., около 22:00, И.К.П.
е управлявал л.а. „Волво“ в дясна лента на АМ Тракия и около 261 км. бил изпреварван от друг л.а. - „Фолксваген
Шаран“. Лекият автомобил Фолксваген задминал Волво-то, когато и двата
автомобила доближили задната част на товарен автомобил, който се е движел в
дясната лента на магистралата. И.П.увеличил скоростта на движение на лекия
автомобил „Волво“, изравнил се с лекия автомобил „Фолксваген Шаран“ и го задминал
отдясно. Направил това с цел управляваният от него лек автомобил „Волво“ да
изпревари товарния автомобил преди лекия автомобил „Фолксваген Шаран“. В резултат
на тази маневра настъпил удар между двата автомобила, след който л.а. „Волво“
се завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка, преминал пред лекия
автомобил „Фолксваген Шаран“ и въртейки, се ударил в ограничителната метална
еластична ограда тип мантинела, ограничаваща отляво платното за движение.
Вследствие на удара настъпило деформиране и разкъсване на целостта на
мантинелата. Тя се откачила от металните колове, навлязла в купето през дясната
врата на лекия автомобил „Волво“, опряла се на вътрешната повърхност на
предната лява врата, огънала се и след като излязла отново извън превозното
средство започнала да се усуква около него. През това време лекият автомобил
„Волво“ продължил да се върти и да се движи напред по платното, а разкъсаната
мантинела обгърнала цялата му повърхност.
От заключението на в.л. З.
по назначената КСАТЕ се установява също, че при удара л.а. Фолксваген се е
движел с 123-125 км/ч., а Волво-то с около 139-140 км/ч. След удара скоростта
на автомобила, в който в пътувала пострадалата е намаляла до 129 км/ч и с тази
скорост е реализирала удар с мантинелата под ъгъл от 60°, при който кинетичната
енергия е била около 920 KJ. До удара не би се
стигнало, ако преди това двете МПС не са
осъществили съприкосновение едно с друго.
В изготвената към КСАТЕ пътно-строителна част
от в. л. Г. е видно, че при правилно изпълнено пътно съоръжение от вида
едностранна стоманена предпазна ограда, разположена в оста на пътя, е възможно същото
да се разруши и да пробие купето на автомобил по начина, реализиран в
процесното ПТП, тъй като предназначението на този тип съоръжения е да осигури
определена степен на задържане на отклонило се превозно средство и превишавайки
тази степен е допустимо съоръжението да бъде прекомерно деформирано до степен
на разрушаване. В.л. е проверило, че е издадено разрешение за ползване на
строеж /първа категория/ „Автомагистрала Тракия ЛОТ 3“ от ДНСК/МРРБ с №
СТ-05/812 от 12. 07. 2012 г. Посочено е, че към протокола на Държавната
приемателна комисия за установяване годността за ползване на този строеж са
приложени декларации за съответствие, сертификати, технически характеристики,
спецификации и други, установяващи степен
на задържане N2W7 на изпълнените в пътната част единични стоманени
предпазни огради, съответстваща на проектната документация и на БДС EN1317
„Ограничителни системи за пътища“ и същите потвърждават пригодността им за
строителна употреба на обекта, в съответствие с проектните предвиждания. От
заключението се установява, че Държавната приемателна комисия е приела строежа
в цялост без забележки, в това число относно изградените предпазни съоръжения. Установява
се още, че никъде в строителната документация не са отразени забележки относно
некачествено изпълнени едностранно стоманени предпазни огради – част от пътната
инфраструктура, в това число и по отношение на неправилно изпълнени болтови
връзки на съоръженията. Затова и срокове за отремонтиране на строителни
недоработки не са били определени.
При съпоставка на двете части от
заключенията по КСАТЕ се установява, че степента
на задържане N2W7 е нормална, видно от таблицата към заключението.Видно е
също така, че най-високите класове - “H”, които
са с най-голяма степен на задържане, са проектирани да осигурят безопасност при
удар с кинетична енергия 734,6 KJ. Същевременно кинетичната
енергия на удара в процесния случай е била около 920 KJ.
От заключението на в.л. д-р
Г. по назначената СМЕ се установява, че
причина за смъртта на Е. Д. са несъвместимите с живота груби механични
увреждания – отделяне на главата от тялото на нивото на шията, разчленяване на
тялото с разкъсвания и откъсвания на жизненоважни вътрешни органи – бели
дробове, сърце, гръбначен мозък и други. След сблъсъка на автомобила с
мантинелата, поради продължаващото движение, същата е навлязла в купето през
предната му дясна част и увреждайки я е достигнала и преминала и през тялото на
седящата на предната дясна седалка Д., с огромна травмираща сила на ръбовете на
металната крайпътна мантинела.
Съгласно
заключението на в.л. между настъпилото ПТП и смъртта на Е. Д. е налице
причинно-следствена връзка.
Видно от удостоверението за наследници ищцата е майка на починалата на 30.04.2015 г. Е.
Д..
От показанията на свидетеля Л. - зет на ищцата
се установява, че ищцата и дъщеря ѝ живеели заедно в едно домакинство.Тежко
понася и все още не е понесла загубата на дъщеря си. След случилото се всеки
ден страда, плаче и всяка седмица ходи на гробища. Когато е била жива Е., тя и
майка ѝ се разбирали много добре, грижели се една за друга.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
По
иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.):
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.), увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените вреди
пряко от застрахователя. За да възникне субективното право по чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.) е необходимо да се установи, че в резултат на виновното и противоправно
поведение на лице, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, са настъпили вреди, които са покрит риск по застрахователния
договор.
Съдът
установи, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на лекия автомобил „ВОЛВО“-
И.К.П.. Той е извършил маневра, с която е навлязъл в лявата лента на магистралата
без да пропусне движещото се по нея превозно средство. Затова неговото поведение
противоречи на чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДвП. Установено е също, че в резултат на това,
дъщерята на ищцата, пътуваща в автомобила, е получила травматичните увреждания,
които са несъвместими с живота и е починала.
Безспорно е обстоятелството, че виновният за
ПТП водач е застраховано лице по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответника. Тъй като вредите към трети лица в настоящия
процес са покрит риск по застраховката, застрахователят дължи плащане
обезщетение на осн. чл. 223, ал.1 КЗ(отм) за причинените от застрахования водач
имуществени и неимуществени вреди.
Ищцата е в кръга на лицата
легитимирани да претендират обезщетение съгласно задължителната съдебна
практика (ППВС № 4/1961 г.; ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г.) От събраните доказателства, съдът установи, че ищцата е
претърпяла неимуществени вреди от смъртта на дъщеря си. Също така прие, че са
налице всички предпоставки за уважаване на иска, поради което го намира за
доказан по основание.
При определяне размера на вредите и съгласно разпоредбата на
чл.52 ЗЗД съдът съобрази: възрастта на
починалата - 26 г., възрастта на ищцата към момента на ПТП -48 г.; добрите
отношения между ищцата и пострадалата -живеели са заедно в едно домакинство, разбирали
са се много добре, грижели се една за друга. От друга страна, съдът
прецени нервно-психическия стрес и
негативните изживявания във връзка със загубата на дължимата обич и подкрепа – морална и
финансова, от страна на починалата дъщеря. Отчитайки посочените по-горе
обстоятелства, тяхното значение, времето
на настъпване на деликта, съответните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент,
съдът намира, че обезщетението, което би могло да репарира тези вреди е в
размер на : 150 000 лева. за
претърпените неимуществени вреди (в този смисъл е и практиката на САС по Р № 962/20.04.2018
г. по гр. дело № 1035/2018 г. ).Съдът прие че иска следва да бъде уважен в
пълния му предявен размер.
По
разноските:
При този изход от спора право на разноски има
единствено ищцата. Тя е заплатила 6 000 лева за ДТ и 300 лева за в.л. Съдът уважава исковете изцяло, поради което на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати всички,
направени от ищцата разноски.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на Ж.И.Д. ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, следните суми: на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) - 150 000 лева застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта дъщеря й в резултат на ПТП, реализирано на 30.04.2015г.,
ведно със законната лихва от 30.04.2015
г. до окончателното плащане и на
основания чл.78,ал.1 ГПК - 6 300
лева направени по делото разноски, като УВАЖАВА изцяло
предявения иск.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването на преписа на страните.
СЪДИЯ: