№ 169
гр. Балчик, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ИВ. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело
№ 20253210100199 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявена искова молба от П. С. Г. с
ЕГН********** от ****, чрез адв. Д. Г., против **** и ****, със седалище и
адрес на управление ****, с пр. осн. чл. 26 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 29.05.2024 г. в качеството му на „Потребител“ от
една страна и ответника ****, в качеството му на „Кредитор" от друга страна,
е сключен Договор за потребителски кредит **** г.
По силата на сключения Договор за заем, Кредиторът е предоставил на
Заемополучателя сума в размер 2706,53 лева, при условия:
лихвен процент -28%,
годишен процент на разходите (ГПР)- 31,89%
срок на погасяване - 15 месеца,
обща сума за връщане -3249,12 лева.
Съгласно Договора ищецът е следвало в срок до 10 дни от сключване на
настоящия договор да осигури банкова гаранция и да скл. договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо юридическо лице в
срок до 48 часа от подаване на заявлението.
Било е предвидено, че ако не бъде предоставено обезпечението в срок
ще се счита, че заявлението не е одобрено и договора между страните не би
породил правно действие.
Предвидено било, че ако кредитополучателя е заявил кредит без
обезпечение, то срокът за одобряване на заявлението е 14 дневен от
подаването му.
В договора било предвидено, че при скл. на договор за поръчителство с
предоставен поръчител от кредитора а именно **** кредитополучателя
допълнително дължи възнаграждение в размер на 2642,95 лева, като за скл.
1
заем в размер на 2705,53 лева потребителят е следвало да върне сума,
значително по-висока от договорената, а именно 5892,07 лева.
Навежда твърдения, че предоставянето на кредит при изисквания за
предоставяне на обезпечение -банкова гаранция или скл. на договор за
предоставяне на поръчителство с дружество, избрано от кредитора създава
неравнопоставеност в правата и задълженията на страните, т.к. потребителя
няма правото да избира поръчителя, а в случая в който избере без
предоставянето на такъв срок за разглеждане на заявлението, значително
надхвърлящ законноустановеният.
С това счита, че вкл. уговорка досежно поръчител, без да бъде отчетено
това дали потребителя би бил добросъвестен и изпълняващ задължението се
представлява уговорка, която нарушава добрите нрави.
На следващо място се посочва, че в скл. договор за потребителски
кредит за предоставяне на обезпечение-банкова гаранция, предвижда
възнаграждението по договора да постъпва пряко в патримониума на
заемодателя. Вкл. на възнаграждение представлявало пряк разход, свързан с
кредита, доколкото се дължи независимо от отговорността на гаранта е
ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не.
Твърди се че с вкл. на гаранция, значително надхвърля размера на
възнаграждението по договора, а там и размера на разходите за потребителя -
ГПР, определен съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и изразяващ общите разходи по
кредита.
Тези клаузи били във вреда на потребителя, не отговаряли на
изискването за добросъвестност и водели до значително неравновесие между
правата и задълженията на кредитора и потребителя, поради което
съставлявали неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона за
защита на потребителите.
Направено е твърдение, че договорът за поръчителство е нищожен т.к. е
предвидено възнаграждението да се дължи не на поръчителя а на ответното
дружество ****, което води до увеличаване на дължимата сума по заема.
Твърди че между двете дружества има взаимна свързаност ,което от своя
страна съставлява неравноправно третиране на потребителя.
Това е породило правния интерес от завеждане на иска.
Отправил е петитум, съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, че Договор за потребителски кредит ****г. е недействителен
поради неточно посочен в него ГПР.
Моли съдът да постанови решение по силата на което да признае за
установено, че договорът за предоставяне на поръчителство скл. между
ищцата и втория ответник е нищожен ,поради противоречие с добрите нрави.
Претендират се и съдебни и деловодни разноски, включително
адвокатско възнаграждение при условията на чл.38,ал.1,т.3,предл.2 от ЗАдв.
В законоустановения срок по чл.131от ГПК е последвал писмен отговор
от ответните страни.
Ответника ****, счита, иска за допустим, но неоснователен.
Направил е възражения, че доколкото на осн. чл. 26, ал. 4 от ЗЗД
2
нищожността на отделна договорна клауза не влече до недействителност на
целия договор, доколкото същият би могъл да се прилага и без нея.
Моли съдът да отхвърли исковата претенция, като неоснователна.
В подкрепа на твърденията си ответника е представил писмени
доказателства.
Претендират се разноски по делото.
Ответника **** счита иска за допустим но неоснователен.
Направено е твърдение, че договора за поръчителство е скл. след скл. на
договора за кредит, в момент в който страните са договорили основните
параметри по кредита.
Съдът е определил правната квалификация на иска чл.26, ал.1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 19 и чл. 22 и чл. 11от ЗПК и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК е разпределил доказателствената
тежест в процеса, като е указал, че в тежест на ищеца е да докаже
съществуването на облигационно отношение между страните -наличие на скл.
договор и неговото съдържание от което прави извод за недействителност, че
са налице твърдените основания за нищожност на договора, както и че
ответника е получил без основание парична сума, и че тази сума не е върната
на ищеца, а ответника, че договора е скл. в съответствие с нормативните
изисквания както, и че ищеца е получил и приел договорните условия.
В с.з. ищцата не се явява, не се представлява.
От адв. М. е депозирано становище по хода на делото, като моли съдът
да уважи предявеният иск, както и да присъди в полза на ищцата направените
разноски по делото, както и адв. възнаграждение.
В молбата е посочил, че дружеството в полза на което е скл. договор за
поръчителство се явява свързано с второто дружеството ответник лице,
поради което и клаузата по чл.5 от договора за поръчителство се явява
неравноправна.
В с.з. ответниците не се явяват, също са депозирали молба по хода на
делото и молят съдът да отхвърли предявеният иск, като недоказан и
неоснователен.
Също е направено искане за присъждане на разноски.
Направено и възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства прие за
установено следното:
На **** между ищцата, в качеството й на потребител от една страна и
**** в качеството му на кредитор е сключен договор за потребителски кредит
№****.
По силата на скл. договор за заем, Кредиторът е предоставил на
Заемополучателя сума в размер 2706,53 лева, при условия:
лихвен процент -28%,
годишен процент на разходите (ГПР)- 31,89%
срок на погасяване - 15 месеца,
обща сума за връщане -3249,12 лева.
3
Съгласно Договора ищецът е следвало в срок до 10 дни от сключване на
настоящия договор да осигури банкова гаранция и да скл. договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо юридическо лице в
срок до 48 часа от подаване на заявлението.
Било е предвидено, че ако не бъде предоставено обезпечението в срок
ще се счита че заявлението не е одобрено и договора между страните не би
породил правно действие.
В договора, в чл. 4, ал. 3 било посочено, че ако кредитополучателя е
заявил, че иска отпускането на кредит без обезпечение, то срокът за одобрение
на заявлението и 14 дни от подаването му.
За предоставянето на обезпечение ищецът е сключил договор за
поръчителство ,но с посочено от кредитодателя дружество ,а именно
дружеството ****, за което съгласно договора последният дължи
допълнително възнаграждение в размер на 2642,95 лева.
Според съдът така сключеният договор за кредит е недействителен на
осн.чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД.
Клаузата за предоставяне на банкова гаранция или скл. на договор за
предоставяне на поръчителство с избран от кредитора дружество поръчител
съдържа неравноправна клауза доколкото препятства възможността на
кредитополучателя да избере този поръчител, чрез който да може успешно да
обезпечи задължението си към кредитора, вкл. и безплатно такова, доколкото
при конкретния договор за предоставяне на поръчителство ,дружеството ****
е финансова институция. Отделно скл. на договор с поръчител
,предварително одобрено от кредитора се явява свързано лице и води до
извод, че се касае за скрито възнаграждение за кредитора, уговорено в
противоречие с принципите за справедливост ,с което се цели заобикаляне на
чл.14,ал.3 от ЗПК, което от своя страна води до оскъпяване на кредита за
потребителя отвъд законоустановеният максимум.
На следващо място, не представянето на обезпечение води след себе си
последствие от невъзможност потребителят да получи престацията по
договор в рамките на 24 часа, т.е. да получи заем в кратък срок.
Възникването на задължение за заплащане на възнаграждение на
дружеството-гарант ,което задължение възниква непосредствено след
възникване на задължението за връщане на паричната сума и което
задължение има определен размер, без да се отчита дали страната
кредитополучател би изпълнявала добросъвестно или би допуснала
неизпълнение на своите договорни задължения, по договора е в нарушение на
разпоредбите на чл.143 от ЗПК, нарушава добрите нрави, нарушава
разпоредбите на закона и се явява неравноправна клауза доколкото
потребителят не би могъл да влияе върху съдържанието, води до
неравнопоставеност между търговеца и потребителя.
На следващо място,съгл.чл.4 от договора за заем, заемателят се
задължава в кратък срок да предостави обезпечение при крайно завишени
условия, на които е придаден вид да са че потребителят има възможност да
направи избора на следващо място в договора е придаден вид, че скл. договор
за поръчителство ,последният поема задължението на заемателя пред
4
заемодателя, който предоставя реална услуга ,срещу която следва да му бъде
платено възнаграждение, а в действителност се цели заемателят да заплати
възнаградителна лихва, на заемодателя, на която е придаден вид, че
представлява възнаграждение на гаранция. От своя страна пък дружеството
поръчител **** е дружество ,чийто капитал е собственост на кредитодателя.
В случая заплащането на това възнаграждение по договора за
поръчителство е пряко свързано с договора за паричен заем и следва да се
приеме че представлява разход по него, който се понася от
кредитополучателя. Възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция е установено като услуга в полза на заемодателя ,която е
задължително условия за отпускане на кредита, от своя страна вкл. на това
допълнително възнаграждение увеличава стойността на кредита и е в
противоречие с разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК. Тази сума е в размер на
2642,95 лева, разсрочена на 15 вноски се дължи заедно с погасителния план за
главница и лихва по основния договор. С вкл. на сумите по договора за
поръчителство ,разходите по кредита ,нарастват значително от размер на
първоначално договореното, доколкото, в ГПР не са включени разходите,
водещи до оскъпяването на кредита за възнаграждение на поръчителя.
Невключването на действителния размер на разходите води до
недействителност на договора за заем.
Вкл. на действителния ГПР е необходимост съгласно която потребителят
следва да прецени обхвата на поетите от него задължения, неяснотите от което
законът урежда като порок на договора ,която води до изключването й от
последния,съгл.чл.22 от ЗПК.
В случая кредитора, неоповестявайки действителния ГПР е нарушил
разпоредбите на закона и не следва да се ползва от уговорената сделка, което
е и основание за обявяване недействителността на договора за кредит на това
основание.
Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен т.к.
противоречи на добрите нрави ,съгл.чл.26,ал.1,предл.1от ЗЗД, т.к.с него се
нарушава принципът за добросъвестност ,справедливост и еквивалентност на
престациите.
Сумата в размер на 2642,95 лева се дължи без насрещна престация,
предполагаща тяхната еквивалентност и явното несъответствие в
престациите води до извода, че добрите нрави са нарушени. Доколкото
възнаграждението вкл. в договора за поръчителство се дължи не на
поръчителя ,а директно в патримониума на кредитора.
От това следва извода, че дължимата по договора за заем сума се
увеличава.
На следващо място между двата договора има взаимна свързаност т.к.
дружеството заемател е собственик на капитала на дружеството-гарант и
двата договора са скл. в един и същи ден, при еднакъв период на дължимост
на сумата и по двата договора-начало и край и възнаграждението за
кредитора и поръчителя са посочени в едно общо Приложение №1 към
договора за поръчителство.
Включването по този начин на задължение за заплащане на
5
възнаграждение на дружеството гарант, без да е отчетено дали
кредитополучателя е изправна страна или не ,представлява уговорка, която
нарушава добрите нрави, която води до увеличение на общия размер на
задължението и е в ущърб на по -слабата икономически страна, а именно
тази на потребителя..
В процесния случай увеличението е в размер на 5428,48 лева,при
главница на договора за заем в размер на 5400,00лева,отделно е уговорена и се
дължи и договорна лихва по заема.
Поради изложеното съдът приема,че исковата молба е основателна и
като такава следва да бъде уважена.
С нея се претендират разноски ,вкл.и такива за адвокатско
възнаграждение, определено при условията на чл.38,ал.1,т.3,предл.2 от ЗАдв.
Доколкото в разпоредбата са предявени два иск по отношение – този за
прогласяване на нищожност на договора за заем №****, с оглед на което при
отчитане на нормата на чл.38,ал.1,т.3,предл.2 от ЗАдв.и във вр.с чл. 7, ал. 2, т.
1 и ал. 6 на Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
във връзка с § 1а на ДР на Наредбата, в полза на адв.Г. следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.с
вкл.ДДС за всеки един от исковете.
Предвид горното съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено,че договор за потребителски кредит №****
от **** ,скл.между П. С. Г. с ЕГН********** и **** с **** е
недействителен,поради неточно посочен в него ГПР.
ПРИЗНАВА за установено, че договор за предоставяне на
поръчителство ,скл.между П. С. Г. с ЕГН********** и **** на ****е
нищожен,поради противоречието му с добрите нрави.
ОСЪЖДА **** с **** и ****,да заплатят в условията на солидарност,
на П. С. Г. с ЕГН**********,направените от последната деловодни разноски в
размер на 235,68лева,за образуване на делото.
ОСЪЖДА **** с ****,ДА ЗАПЛАТИ НА адв.Д. Г.,вписан в ****
,разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 400,00 лева с вкл.ДДС.
ОСЪЖДА ****,ДА ЗАПЛАТИ НА адв.Д. Г.,вписан в **** ,разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева с вкл.ДДС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му до страните,пред Окръжен съд-Добрич.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
6