РЕШЕНИЕ
№ 11710
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20231110146579
по описа за 2023 година
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.79, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД – за установяване съществуването на
задълженията на ответника за потребена топлоенергия (ТЕ) по издадена заповед за
изпълнение в заповедно производство за главница и лихви, както и присъждане на разноски
по настоящото дело.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот
топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер, като излага
твърдения, че сградата, в която се намира процесният имот не се отоплява и не дължи
заплащане на сградна инсталация. Допълва, че в процесния имот не се използва битово
подгряване на водата, както и топлинна енергия, като крановете били пломбирани. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
За основателност на иска за главница за топлинна енергия в тежест на ищеца при
условията на пълно и главно доказване е да докаже: съществуване на облигационно
отношение между страните за процесния период по договор за предоставяне на топлинна
енергия, по силата на което ответникът дължи заплащането на цената на предоставената
топлинна енергия в имот, намиращ се в *************, аб. № 329984, че за периода,
предмет на делото, е доставил реално на ответника топлинна енергия с цена, възлизаща на
претендираната в исковата молба стойност.
Не се спори по делото, че ответникът е собственик на процесния имот.
1
На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, поради което следва да се
приеме, че ответникът като собственик на топлоснабдения имот, предмет на делото, се явява
потребител на топлинни услуги. Следва да се установи дали ищецът е изпълнил
задължението си да достави реално на ответника топлинна енергия за процесния период с
цена, възлизаща на претендираната стойност.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза,
неоспорено от страните, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно
дадено, се установява, че бл. 527 в ****** не се отоплява, тъй като отоплението е изключено
в абонатната станция, като в блока се ползва единствено топлинна енергия за БГВ. В
процесния имот има два водомера за топла вода, като спирателните кранове преди
водомерите са в затворено положение и пломбирани. Процесният имот не се захранва с
БГВ, тъй като спирателните кранове пред двата водомера да топла вода са затворени и
запечатани.
Следователно, установява се по делото, че ответникът не е потребил топлинна
енергия за БГВ, заплащането на която е предмет на претенцията за главница за топлинна
енергия. Не е налице основание за извършване на дялово разпределение в имота, тъй като
блокът, в който се намира имотът, не се отоплява, а в имота освен това не се ползва и
топлинна услуга за БГВ.
Следователно и предвид липсата на доказателства за реално предоставена топлинна
услуга в имота искът за главница и обусловеният от него иск за мораторна лихва се явяват
неоснователни.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищцовото
дружество следва да бъдат възложените сторените от ответника разноски. Видно от
представения по делото договор за правна защита и съдействие от 17.11.2023 г. на ответника
е предоставена безплатна правно помощ, поради което и на основание чл. 38, ал. ЗА ищецът
следва да бъде осъден да заплати на адв. С. И. Х. сумата в размер на 522,70 лева –
адвокатско възнаграждение, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от *************, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ********* срещу А. Г. М., ЕГН **********, с адрес: ***********, искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че дължи сумата от 1 120,14 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода м.05.2019г. - м.04.2021г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: **************, инсталация № **********, аб. №
329984, сумата 209,75 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до
22.12.2022 г., сумата от 21,28 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 13.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 4,57 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 31.01.2020 г. до 22.12.2022 г., за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.03.2023 г. по ч.гр.д. №
2086/2023 г. по описа на СРС, 124 състав.
ОСЪЖДА ********** да заплати на адв. С. И. Х., ЕГН **********, САК с личен №
2
***********, с адрес на упражняване на дейността: *********, на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. сумата о т 522,70 лева, представляваща възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство по делото на А. Г. М..
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
- ************.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3