РЕШЕНИЕ
№ 1626
гр. Пловдив, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20215330104139 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД.
Ищецът „Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощник адв. В.Г., е
предявил против Б. П. В., ЕГН: **********, от ************************, иск за
признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 17286/
2020 г. на ПРС, VII гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 5593/ 29.12.2020 г., суми, както следва: сумата от 173, 44 лева, представляваща
дължими и незаплатени задължения за месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги за периода 15.12.2018 г.- 14.04.2019 г., по договор за мобилни услуги за
мобилен номер ********** от 27.12.2018 г., за която сума са издадени фактури №
**********/ 15.01.2019 г., № **********/ 15.02.2019 г., № **********/ 15.03.2019 г. и №
**********/ 15.04.2019 г., както и сумата от 157, 80 лева- неплатени лизингови вноски по
договор за лизинг от 27.12.2018 г. за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J6 Plus Dual
Black за периода м. май 2019 г.- м. ноември 2020 г., ведно със законната лихва върху
вземанията от датата на постъпване на заявлението в съда- 22.12.2020 г. до изплащане на
вземането, както и разноските по делото в общ размер на 205 лева.
В исковата молба за твърди, че по частно гр. дело № 17286/ 2020 г. на ПРС, VII гр. с-в, в
полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 173, 44
лева, представляваща дължими и незаплатени задължения за месечни абонаментни такси за
1
потребление на мобилни услуги за периода 15.12.2018 г.- 14.04.2019 г., по договор за
мобилни услуги за мобилен номер ********** от 27.12.2018 г., за която сума са издадени
фактури № **********/ 15.01.2019 г., № **********/ 15.02.2019 г., № **********/
15.03.2019 г. и № **********/ 15.04.2019 г., както и сумата от 157, 80 лева- неплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 27.12.2018 г. за мобилно устройство SAMSUNG
Galaxy J6 Plus Dual Black за периода м. май 2019 г.- м. ноември 2020 г., ведно със законната
лихва върху вземанията от датата на постъпване на заявлението в съда- 22.12.2020 г. до
изплащане на вземането, както и разноските по делото в общ размер на 205 лева. Заповедта
била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и в тази връзка се
предявявал настоящият установителен иск. Твърди се, че между страните бил сключен
договор за мобилни услуги от 27.12.2018 г., като наред с това на същата дата бил сключен и
лизингов договор за мобилно устройство на изплащане- SAMSUNG Galaxy J6 Plus Dual
Black. За потребените от абоната услуги били издадени фактури с № **********/ 15.01.2019
г. на стойност 115, 24 лева, № **********/ 15.02.2019 г. на стойност 28, 88 лева, №
**********/ 15.03.2019 г. на стойност 28, 88 лева и № **********/ 15.04.2019 г. на стойност
528, 62 лева. Поради неизпълнение на задълженията на абоната мобилният оператор
едностранно прекратил договора с ответника, като издал крайна фактура № **********/
15.04.2019 г. на стойност 528, 62 лева, в която сума се включвали неустойки за
прекратяване, дължими лизингови вноски от 157, 80 лева, както и потребените мобилни
услуги за предходни периоди в размер на 173, 33 лева. По делото обаче не се претендирала
неустойката. Поради прекратяване на договора за мобилни услуги, месечните лизингови
вноски били обявени за предсрочно изискуеми, като във връзка с полученото мобилно
устройство ответникът дължал сумата от 157, 80 лева- 18 броя лизингови вноски за периода
м. май 2019 г.- м. ноември 2020 г. Абонатът бил приел ОУ към договора, като независимо
дали бил получил фактура или не за начислени му суми, той дължал плащането им, но в
случая не бил изпълнил договорните си задължения. В този смисъл спрямо него се
предявявал настоящият установителен иск. Претендират се и разноски. В съдебно заседание
страната не се явява и не се представлява, но взема писмено становище по спора.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на
ответника, в който се излагат съображения за неоснователност на претенцията. Ищецът
трябвало да докаже наличието на договор между страните, коректно начислени суми за
предоставени и ползвани услуги, което обаче не се установявало от представените писмени
доказателства. Фактурите не доказвали реално предоставяне на услугите, а и не било ясно
дали документите са осчетоводени. ОУ не били подписани от потребителя и не му били
предоставени при подписване на договора. За ответника като потребител важали нормите на
ЗПК, касаещи подписване на ОУ, а не просто деклариране, че клиентът е запознат с тях.
Моли за отхвърляне на иска. В съдебно заседание назначеният особен представител на
ответника моли за отхвърляне на иска. Представя допълнително и писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № 5593/ 29.12.2020 г. по чл. 410 от
2
ГПК, издадена по частно гр. дело № 17286/ 2020 г. на ПРС, VII гр. с-в, е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца сумата от 173, 44 лева, представляваща дължими и
незаплатени задължения за месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги
за периода 15.12.2018 г.- 14.04.2019 г., по договор за мобилни услуги за мобилен номер
********** от 27.12.2018 г., за която сума са издадени фактури № **********/ 15.01.2019 г.,
№ **********/ 15.02.2019 г., № **********/ 15.03.2019 г. и № **********/ 15.04.2019 г.,
както и сумата от 157, 80 лева- неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
27.12.2018 г. за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J6 Plus Dual Black за периода м. май
2019 г.- м. ноември 2020 г., ведно със законната лихва върху вземанията от датата на
постъпване на заявлението в съда- 22.12.2020 г. до изплащане на вземането, а също и
разноските по делото в общ размер на 205 лева.
Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от
ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в
месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен
срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Като писмени доказателства по делото са приети процесния договор за мобилни услуги,
ведно с приложенията към него, договора за лизинг, както и общите условия на оператора и
процесните фактури- 5 броя, ведно със справки за месечното потребление на абоната.
Прието е заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице е
установило размера на задълженията по процесните фактури за абонаментни вноски,
разговори и лизингови вноски- 173, 44 лева, както и за лизинговите вноски за цената на
устройствата- 189, 36 лева.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Видно от представения договор за мобилни услуги, между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение, по силата на което операторът е предоставил на абоната
телефонен номер и мобилно устройство, при съответни месечни такси и срокове на
действие на договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата-
абонаментни такси и вноски. В договора се съдържа описание на тарифните планове и
ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Договорът откъм съдържание
отговаря на законовите изисквания за договори, сключен е при общи условия, като те
включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна
част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който по този начин е декларирал,
че е запознат с тях и е получил екземпляр от същите. Оттук следва, че не са налице
основанията за наличие на предпоставките за нищожност на договорите за мобилни услуги
поради противоречието им с нормата на чл. 228 от ЗЕС, като същите са редовни от външна
страна и обвързват страните с договорените им задължения.
Ответникът има задължението да заплаща цената за предоставените му услуги, като в
негова тежест е да установи, че го е изпълнил, но по делото въобще не се ангажират
писмени доказателства за погасяване на сумите по фактурите. Дали дадена фактура е
3
достигнала или не до знанието на потребителя е обстоятелство, което няма никакво
отношение към задължението му за заплащане на предоставяните услуги. Във всяка фактура
и приложенията й е направена подробна разпечатка за вида, продължителността и
стойността на ползваните услуги по договора. Действително задълженията като конкретни
суми са посочени в процесните фактури, но основанието за плащане представляват не
фактурите, а ползваните услуги, които абонатът е потребил и оттук няма значение дали
фактурата е получена или подписана от клиента. Отделно от това, следва да се посочи, че
според публично известните ОУ операторът предоставя 18- дневен срок от издаване на
фактурата за доброволното й плащане (чл. 27 от ОУ), а след това и още 6- месечен срок за
оспорване на дължимите суми (чл. 31 от ОУ), ако те са били формирали неправилно, като
няма данни абонатът да е упражнил това свое право. При това положение, всички
оспорвания в отговора за дължимостта на конкретната стойност на фактурите за
начислените мобилни услуги не следва да бъдат обсъждани. След като клиентът има
сключен договор, по който получава изпълнение, той следва да дължи и насрещно такова,
като липсата на доказано изпълнение от негова страна е предпоставка за осъждането му да
заплати ползваните услуги. По делото е представена декларация- съгласие на клиента, че е
запознат и приема общите условия, според които се дължи цена за ползваните услуги,
заплащана месечно. Задължението за заплащане на услугите произтича от самото сключване
на договорите, като в тях са посочени избраните абонаментни планове и размерите на
месечните такси. Плащането се дължи независимо от това дали съответните мобилни услуги
(разговори, смс, интернет) са ползвани или не, тъй като при всички положения абонаментна
такса при действащ договор винаги ще се дължи, като вече ползването на отделните услуги,
в случай че има начислено такова, подлежи на доказване и остойностяване. Простото
оспорване в отговора обаче не води до отхвърляне на претенцията в тази й част, защото
основанието (сключен договор) и размерът (посочен конкретно в издадените фактури) са
доказани. Потребителят по време на действие на договора, когато принципно за него би
могла да се породи възможността, не е оспорил (няма такива данни по делото)
обстоятелството, че мобилният оператор не е изпълнил своите задължения, нито пък е
възразил срещу фактурите или цената на услугите, вписана в тях, поради което следва да се
приеме, че той е приел изпълнението на ищеца, за което пък ще дължи съответното му
възнаграждение.
По отношение на фактурите, включващи задължение за заплащане на лизингови вноски,
следва да се има предвид, че между страните е сключен договор за лизинг, в който с
положения в тях подпис, абонатът е декларирал, че му е предадена годна за употреба вещ
(мобилно устройство), която отговаря на съответните технически характеристики. С
договора апаратът е предоставен за ползване срещу месечно възнаграждение в размер на
определени вноски към абонаментния план, които е следвало да се заплащат. За тези вноски,
за които изпълнение липсва и са издадени фактури за начислените суми по договора,
формиращи цената на устройството, исковата претенция следва да се уважи.
Договорът за лизинг е валиден и поражда своите правни последици, като операторът е
предоставил на абоната мобилно устройство за временно и възмездно ползване. При
4
прекратяване на абонамента за мобилната услуга или при предсрочно прекратяване на този
договор, за клиента възниква задължението да плати преди падежа всички непогасени
лизингови вноски, чиято изискуемост иначе настъпва с отчетния период на съответната
месечна фактура. Абонатът не е върнал предоставеното му мобилно устройство, не е
придобил собствеността върху него, защото в този случай е следвало да заплати
допълнителна такса, не е платил месечните вноски по двете фактури, нито пък предсрочно
изискуемите лизингови вноски, поради което е налице неизпълнение на задълженията по
договора от негова страна.
Конкретните размери на дължимите суми се установяват както от писмените
доказателства, така и от заключението на вещото лице, прието без оспорване от страните.
По отношение на претенциите за месечни абонаментни такси и ползвани услуги, както и
лизинговите вноски за мобилното устройство, са издадени 4 броя фактури- с № **********/
15.01.2019 г., № **********/ 15.02.2019 г., № **********/ 15.03.2019 г. и № **********/
15.04.2019 г., а отделно за лизинговите вноски- и още една фактура № **********/
15.05.2019 г. Общата стойност на неплатени месечни абонаментни такси за потребление,
включително и лизингови вноски, възлиза на сумата от 173, 44 лева, а само на дължимите
лизингови вноски- 189, 36 лева, което е дори повече от търсеното по искова молба- 157, 80
лева, в който размер тези претенции следва да се присъдят.
За пълнота на изложението е необходимо да се отбележи, че макар да се изисква пълна
идентичност между претендираните вземания по исковото производство и заповедта за
изпълнение, в която е посочено конкретно коя сума по всяка фактура за какво е присъдена, а
в исковото производство в петитума липсва такава разбивка по пера и се търси сумата в общ
размер по заповедта, няма пречка в настоящото решение тази сума по фактурите да бъде
разбита на пера, като се признае съществуване на вземането по заповедта. Така не се
получава нарушение на изискването за индентичност на вземането, защото в заявлението си
заявителят подробно е описал във всяка една фактура какви суми се съдържат и как е
формирана нейната стойност, като заповедта е издадена по този начин, а в последствие в
обстоятелствената част на исковата молба разбивка по пера има, макар и такава да липсва в
петитума, но при всички положения не се касае за нови или за пръв път въведени в исковия
процес обстоятелства по конкретизация на основанието на иска, а за различен начин на
тяхна разбивка в диспозитива на решението, с оглед изхода от спора.
В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично
вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение. Вземането за
разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на точка 12 от ТР № 4/
2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с
изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.
Предвид изхода на делото- уважаване на исковите претенции изцяло, на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК, ищецът има право на пълните разноски, които претендира и за които е
представил списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за действителното им заплащане:
държавна такса в размер на 25 лева, депозит за особен представител на ответника в размер
на 300 лева, депозит за вещо лице по ССчЕ в размер на 150 лева и адвокатско
5
възнаграждение в размер на 180 лева. Ответникът не претендира разноски, доколкото е
представляван от назначен му особен представител в процеса, на когото по правило се
дължи възнаграждение, внесено от ищеца, което ще бъде изплатено на адвоката при
поискване с РКО.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 5593/
29.12.2020 г., издадена по частно гр. дело № 17286/ 2020 г. на ПРС, VII гр. с-в, Б. П. В., ЕГН:
**********, от ************************, ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк
София, сграда 6, представлявано от ********* ******** Д.К.К., заедно с М.С.- член на СД,
следните суми: сумата от 173, 44 (сто седемдесет и три лева и четиридесет и четири
стотинки) лева, представляваща дължими и незаплатени задължения за месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода 15.12.2018 г.- 14.04.2019
г., по договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** от 27.12.2018 г., за която
сума са издадени фактури № **********/ 15.01.2019 г., № **********/ 15.02.2019 г., №
**********/ 15.03.2019 г. и № **********/ 15.04.2019 г., както и сумата от 157, 80 (сто
петдесет и седем лева и осемдесет стотинки) лева- неплатени лизингови вноски по договор
за лизинг от 27.12.2018 г. за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J6 Plus Dual Black за
периода м. май 2019 г.- м. ноември 2020 г. по фактура № **********/ 15.05.2019 г., ведно
със законната лихва върху вземанията от датата на постъпване на заявлението в съда-
22.12.2020 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Б. П. В., ЕГН: **********, от ************************, да заплати на
„Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от ********* ********
Д.К.К., заедно с М.С.- член на СД, разноските в заповедното производство, както следва:
сумата от 25 (двадесет и пет) лева- държавна такса и сумата от 180 (сто и осемдесет) лева-
адвокатско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело: сумата от 25 (двадесет
и пет) лева- държавна такса, сумата от 300 (триста) лева- депозит за особен представител,
сумата от 150 (сто и петдесет) лева- депозит за вещо лице и сумата от 180 (сто и осемдесет)
лева- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
6