РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 21.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
касационен състав в публично заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
Членове: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретар Десислава Минчева
и с участието на прокурор Кирил Петров
сложи за разглеждане
докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 14 по описа за 2020 година, и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 изр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
от ТД на НАП – гр.Велико Търново, офис гр. Ловеч, чрез юрисконсулт Д. И.,
против решение № 346 от 19.11.2019 година, постановено по наказателно административен
характер дело № 1013 по описа за 2019 година на Ловешкият районен съд, с което
осми състав е изменил Наказателно постановление № 412560-F469640 от 01.02.2019
година, издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ гр.Велико Търново
в Централно управление на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ -ОПР -17 от
17.05.2018 г., в частта, в която е наложена на „****” ЕООД, гр.Ловеч, БУЛСТАТ ******,
представлявано от М.Б.П., ЕГН **********, на основание чл.53 във вр. с чл.27
/чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.185, ал.1 от ЗДДС административно наказание -
имуществена санкция в размер на 1000,00 лева за нарушение на чл.25, ал.1, т.1
от Наредба Н-8/13.12.2006 на МФ, като намалил размера на имуществената санкция
на 600,00 лева.
В касационната жалбата /КЖ/ се съдържат
оплаквания, че решението е неправилно, противоречащо на материалния закон и
необосновано в частта, с която е изменен размера на наложената санкция. Излага
се, че предвид минималния и максималния размер на санкцията, предвидена в
чл.185, ал.2 от ЗДДС. изр. 2-ро. във връзка с чл.185, ал.1, предл.2-ро от ЗДДС,
а именно от 500 до 2000 лв., административно-наказващият орган е определил
размера й съобразно преценката си и за значимостта на нарушението. Твърди, че по
отношение на процесното нарушение законосъобразно е определена и наложена
санкция по чл.185, ал.2, изр. 2-ро. при връзката му с чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Сочи, че спазването на стриктна финансова и бюджетна дисциплина представлява
важно условие за защитата на обществения интерес и правилното функциониране на
държавата.
Касаторът иска да бъде отменено изцяло
решението на РС Ловеч и да се постанови ново решение, с което да се потвърди
издаденото наказателно постановление в неговата цялост.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не изпраща представител.
Ответникът „****” ЕООД, гр.Ловеч,
представлявано от М.Б.П., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. В
писмено становище, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана. Излага, че по делото не са ангажирани
доказателства, от които да се установява, че нарушението се явява такова с
по-висока степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от
съответния вид. Претендира присъждане на
направените разноски по делото от 300 лева по приложения Списък и Договор за
правна защита и съдействие.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Ловеч в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и пледира да остане в сила постановения съдебен акт като правилен. Счита,
че твърдението за повторност и за извършено друго подобно нарушение не са
доказани, за да могат да обосноват по-висока санкция,при което съдът правилно е
изменил размера на наложеното наказание.
Административен съд Ловеч, в настоящият
касационен състав, обсъди събраните по делото доказателства, наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и като извърши служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от активно легитимирана страна,
срещу решение на Районен съд - Ловеч, което подлежи на касационен контрол,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата против
решението е неоснователна, тъй като не са налице посочените от касатора
основания за отмяна.
В съответствие с разпоредбата на чл. 220
от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз
основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното
решение.
Въз основа на редовно събраните по делото
писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че
на 09.02.2019г. от служители на ТД на НАП Велико Търново бил съставен АУАН №
F472795 срещу „****” ЕООД, гр.Ловеч, представлявано от М.Б.П., затова, че при
проверка в търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС - ресторант
„Централ“, находящ се в гр.Ловеч, експлоатиран от дружеството, не за всяка консумация,
заплатена в брой се издава фискална касова бележка. При извършено плащане от
проверяващият екип в 13:10 ч. за направена консумация на храна и напитки на
стойност 13.90 лв., заплатени в брой, сервитьора в обекта, който приел
плащането, не издал фискална касова бележка от наличното и работещо фискално устройство
модел „Датекс DP 55 KL“ с ИН на ФУ: DT384198.
Актосъставителят приел, че горното деяние
представлява административно нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/2006
година на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. По
съставения акт жалбоподателят, касатор в настоящото производство подал писмени
възражения в срок. Въз основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление, с което за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба
№Н-18/2006 година на МФ и на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.
При така установеното от фактическа страна,
районният съд приел, че акта за установяване на административното нарушение и
наказателното постановление са издадени от компетентни лица, нарушението и
неговия автор са безспорно установени от доказателствата по делото и правилно
административно-наказващият орган /АНО/ е привлякъл дружеството към
административно-наказателна отговорност за извършеното от нарушение. Доколкото
в наказателното постановление липсват доказателства, че нарушението е повторно,
Съдът е приел размера на наложената имуществена санкция от 1 000 лева за
необоснован. С горните мотиви решаващият състав изменил оспореното пред него
НП, като намалил размера на наложената глоба близо до минимума на 600 лева.
Настоящият състав намира посочените
касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението –
предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с материалния закон.
Според ангажираната от наказващият орган
разпоредба на чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 година на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин независимо от документирането
с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка
от фискалното устройство или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата
в случаите по т.1-по чл.3 ал.1-за всяко плащане с изключение на случаите,
когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл.3 ал.1 и по т.2-по чл.3 ал.2-за всяко плащане,
включително за платените чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски
паричен превод по чл.3 ал.1.
Доколкото административното нарушение „неиздаване на касова бележка” се
извършва чрез бездействие, за доказването му следва безспорно да бъде
установено наличието на задължение на наказаното лице да издаде касова бележка.
Такова задължение възниква при извършване на продажба, при която плащането е
извършено в брой.
По делото е безспорно установено нарушението и неговият извършител. Видно от събраните по делото
доказателства, в ресторанта на ответника в настоящото производство, в
деня на проверката е извършено плащане в брой на храна и напитки, за които не е
издадена фискална касова бележка от наличното и работещо фискално устройство. При
това същият е бил санкциониран по текста на чл.185, ал.1 от ЗДДС, предвиждащ налагането
на имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева за юридическите лица и
едноличните търговци, които не издават документ по чл.118, ал.1, в случая фискална
касова бележка от фискално устройство (фискален бон).
Във
връзка с последното касационният състав намира за законосъобразни изводите в
оспореното съдебно решение, че в случая при
определяне размера на имуществената санкция наказващият орган не се е съобразил
с изискванията на чл.27, ал.1 от ЗАНН за индивидуализацията на
административните наказания и неправилно е наложил на дружеството санкция в размер
на 1 000 лева, над минимума. Посоченото в обстоятелствената част на
наказателното постановление, че наказанието се налага на основание чл.185, ал.1
от ЗДДС, с твърдения, че макар и да не е налице повторност, ответника е бил
наказван за същото по вид нарушение с НП № 212718-F 234772/12.09.2016 г. само
по себе си не обосновава налагане на имуществена санкция над минимума и без приложени
писмени доказателства, е необосновано. Доколкото такива не са представени
правилно съдът е приел, че не са ангажирани такива ответника в настоящото
производство да е бил наказван за нарушение от същия вид и е определил размер малко
над приетият в закона минимум от 600 лева, съобразявайки, че в деня на
проверката е констатирано и още едно нарушение изразяващо се в установена
положителна разлика на касовата наличност в размер на +137.47 лева, което се
потвърждава от събраните по делото доказателства, вкл. разпечатана КЛЕН от ФУ
от 09.02.2019 г. Така наложеното се
явява достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН.
От касационният състав не бяха констатирани
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от
първоинстанционния съд, а и такива не се твърдят в касационната жалба.
При постановяване на решението си
районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие
по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по
закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на
база събраните доказателства, като съдът е изпълнил задължението си,
разглеждайки спорът по същество, да установи дали е извършено нарушение и
обстоятелствата, при които е осъществено.
При реализираната проверка за съответствие
на решението с материалния закон, съобразно въведеното касационно основание,
настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по
делото, първоинстанционният съд е изградил правилни изводи за законосъобразност
на наказателното постановление.
Напълно
се споделят и доводите на съда че с оглед тежестта на извършеното
административно нарушение, същото подлежи на санкциониране с имуществена
санкция към минималния предвиден от законодателя размер.
Правилно решаващият съд е констатирал, че
в случаят не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като
фактическата установеност не сочи на маловажност. За да се достигне до извод за
маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН, следва да се разкриват особени
обстоятелства, които да отличават конкретното деяние от общите случаи на тези
нарушения, а такива данни не са налични.
Обосновано решаващият състав е приел, че административно наказателното
производство е протекло при липса на съществени нарушения на административно
производствените правила. Актът за установяване на административно нарушение е
съставен от компетентен орган, при спазване на изискванията на чл.40 от ЗАНН,
притежава изискуемите от чл.42 от ЗАНН реквизити и е подписан от съставителя,
един свидетел и лицето, представляващо санкционирания търговски субект.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и притежава
изискуемите от чл.57 от ЗАНН реквизити. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН
за съставяне на акта и издаване на НП. Предвид
това правилно
районният съд е приел, че не са допуснати нарушения в
процедурата по издаване на санкционния акт.
С оглед на изложеното, съдът намира
касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч за валидно,
допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото
следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи
касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
При този изход от спора се явява основателна
претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., наоснование чл.63, ал.3 от ЗАНН .
В съответствие с изложеното следва да се присъдят в полза на ответника разноски по делото в
размер на 300 лева - адвокатско
възнаграждение,
договорено и платено по Договор за правна помощ и съдействие /на л.19 от
делото/, определено по правилата на
чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г.
С оглед изложените съображения,
касационната инстанция, след извършена проверка по чл.218 АПК на оспорения
съдебен акт установи, че същият е валиден и допустим, постановен в съответствие
с материалния закон, поради което не са налице основания за отмяна по чл.348
ал.1 т.1 от НПК, във връзка с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и като правилен, следва
да остане в сила.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221
ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 346 от 19.11.2019 година, постановено по
наказателно административен характер дело № 1013 по описа за 2019 година на Районен съд-Ловеч.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с
адрес гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 52, да заплати на „****” ЕООД, гр.Ловеч, БУЛСТАТ ******,
представлявано от М.Б.П., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 300 /триста/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.