Р Е Ш Е Н И Е № 120
12. ІV. 2012 година, Велинград.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на тринадесети март, две
хиляди и дванадесета година, в закрито
съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВАНЯ
ТОТОЛАКОВА
СЕКРЕТАР:А.К.
като разгледа докладваното от районния съдия ВАНЯ
ТОТОЛАКОВА гр. дело №565 по описа за 2007 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Установителен
иск за собственост по чл. 97 от отменения Граждански процесуален кодекс,
разгледан по реда на част
ІІ от същия кодекс, озаглавена “Исково производство”. Искът е разгледан по реда на отменения Граждански
процесуален кодекс на основание §2 от Преходните и заключителни разпоредби на
действащия.
С исковата си молба
ищците Т.Б.П. ЕГН**********,***І, и Г.Л.Т. и К.М., и двамата с адрес за
призоваване в гр. София, район Лозенец, на ул. “Кръстьо Сарафов” №40, партер,
чрез адвокат М.П.Д., твърдят против ответниците С.Д.Р. ЕГН**********,
Д.Р.Р. ЕГН**********, Н.Р.Р. ЕГН**********,***ІІІ, Н.П.Н. ЕГН**********,***ІІ, К.В.Д.
ЕГН***********,*** и И.В.Д. ЕГН**********,***, че са
собственици на дворно място (застроено и незастроено), цялото с площ от 400 м2,
съставляващо парцел №ХІІ, отреден за имот с планоснимачен №2306 в квартал 210
по плана на Велинград при граници и съседи: от запад – улица, от изток – парцел
№VІ-2306, от юг – имот с планоснимачен номер 2307, собственост на Ц.Т.Ш. и от
север имот с планоснимачен №2385, собственост на наследниците на Т.Д.П., ведно
с построената в имота триетажна масивна вила на застроена площ от 82 м2,
всеки от чиито етажи се състои от антре, веранда, три стаи и санитарен възел, с
мансарден трети етаж, ведно с построената в имота постройка на застроена площ
от 12 м2 и дворно място, незастроено, цялото с площ от 450 м2,
съставляващо парцел VІ, отреден за имот с планоснимачен №2306 в квартал 210 по
регулационния план на Велинград при граници и съседи на парцела: от изток –
улица, от север – имот с планоснимачен №2385, собственост на К.Д.П., от юг –
имот с планоснимачен №2307, собственост на Ц.Т.Ш. и от запад – парцел №ХІІ-2306.
Твърдят, че са го придобили чрез давностно владение, продължило повече от десет
години.
По
делото е предявен и инцидентен установителен иск, с който същите ищци искат по
отношение на същите ответници да бъде установена на нищожността на допусната с
решение №87 на Велинградския районен съд от 23. VІ. 2005 година делба.
Ищците претендират и за разноските по водене на
делото.
По делото са конституирани като трети-лица помагачи
М.Н.Х., родена
на -- живееща в ***, В.Б.П. ЕГН**********,***,
Л.П.Ч. ЕГН**********,***, Б.В.П.,*** и И.В.П.,***ІІ, Л.П.С. ЕГН**********,***, Е.Д.Н. ЕГН**********,***І,
Р.П.А. ЕГН**********,*** З. и Р. и В.Р.А., и двамата живеещи в ***, с единни граждански номера съответно **********
и **********. На мястото на Р.П.А. и В.Р.А. на основание удостоверение за
наследници на Р.П.А. ЕГН**********, издадено от Старозагорската община на 27.
І. 2010 година под №240, са конституирани В.И.А. ЕГН**********, И.В.Д. ЕГН**********
и И.В.А. ЕГН**********.
Ответниците
по делото оспорват иска като твърдят, че ищците не биха могли да придобият
имота нито по давност, нито по друг начин. Пълномощникът им сочи, че
инцидентният установителен иск е недопустим, тъй като спорът между
същите страни за същия имот вече е бил решен с влязло в сила съдебно решение по
допускане на делба.
След
преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 18. ХІІ. -- година в село Лъджене е сключен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който А.Н.В., в
качеството му на настойник на малолетния Г.Д.Г. и И.Д. ***, се задължават да прехвърлят
на С.Р.Н. от гр. София, собствеността
на ⅔ идеални части от наследствената си нива, цялата с
площ от 1 400 м2, находяща се в землището на село Каменица, в
местността Гръчка бара, при съседи: С.И.Г., Г.Ц. и Д.С. срещу цената от 13 280 лева,
която С.Р.Н. се задължава да им
заплати. За посочения договор Лъдженският околийски съдия С.Н.П. съставя
нотариален акт --, --, регистър --, нотариално дело -- от -- година, приложен
по делото.
На 25.
ХІ. -- година Г.П.Ш., нотариус при Велинградския районен съд, издава приложен
по делото констативен нотариален акт --, --Х, дело №-- от -- година, с
който на основание чл. 3, ал. 1 от Закона за възстановяване на собствеността
върху одържавени недвижими имоти признава правото на собственост на третите
лица – помагачи по настоящото дело Л.П.С. и
Е.Д.Н. и на Р.П.А. ЕГН**********,*** , върху недвижим имот, находящ се в квартал 210 по плана
на Велинград, в квартал Каменица на бул. “Съединение” №147, урегулиран недвижим
имот (вилен), планоснимачен №2386 с площ от 950 м2, състоящ се от
два парцела – първият с №VІ-2306 с площ от 500 м2, незастроен при
граници: от изток – улица, от север – имот с планоснимачен №2335, собственост
на К.Д.П., от юг – имот с планоснимачен №2307, собственост на Ц.Т.Ш. и от запад
– вторият парцел с №ХІІ-2386, с площ от 450 м2, при граници: от
запад – улица, от изток – парцел №VІ-2306, от север – парцел №2385 на
наследниците на Т.Д.П. и от юг – парцел №2307 на наследниците на Ц.Т.Ш., заедно
с построената в имота масивна триетажна вила със застроена площ от 82 м2,
всеки от чиито етажи се състои от антре, веранда, три стаи и клозет, ведно с
построените в парцела масивни перална и клозет с площ от 12 м2.
На -- година във Велинград е
сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който третите
лица-помагачи Л.П.С., Е.Д.Н., Р.П.А. и Р. и
В.Р.А. се задължават
да прехвърлят на първата ищца собствеността на дворно
място (застроено и незастроено), цялото с площ от 400 м2,
съставляващо парцел №ХІІ, отреден за имот с планоснимачен №2306 от квартал 210
по регулационния план на Велинград при граници и съседи на парцела: от запад –
улица, от изток – парцел №VІ-2306, от юг - имот с планоснимачен номер 2307,
собственост на Ц.Т.Ш. и от север имот с планоснимачен №2385, собственост на
наследниците на Т.Д.П., ведно с построената в имота триетажна масивна вила на
застроена площ от 82 м2, всеки от чиито етажи се състои от антре,
веранда, три стаи и санитарен възел, с мансарден трети етаж, ведно с
построената в имота постройка на застроена площ от 12 м2 и дворно
място, незастроено, цялото с площ от 450 м2, съставляващо парцел VІ,
отреден за имот с планоснимачен №2306 в квартал 210 по регулационния план на
Велинград при граници и съседи на парцела: от изток – улица, от север – имот с
планоснимачен №2385, собственост на К.Д.П., от юг – имот с планоснимачен №2307,
собственост на Ц.Т.Ш. и от запад – парцел №ХІІ-2306 срещу цената от 20 060 лева,
която ищцата се задължава да заплати в тридневен срок. За посочения договор е
съставен нотариален акт №--, --І, регистрационен №--, нотариално дело №-- от --
година, приложен по делото.
На 23. VІ.
2005 година Велинградският районен съд е постановил приложено по настоящото дело
решение №87, с което се е произнесъл по гражданско дело №251 по описа си за
2005 година. С посоченото решение съдът е допуснал до делба между
ответниците, третите лица – помагачи М.Н.Х., В.Б.П. ЕГН**********,
Л.П.Ч., Б.В.П. и И.В.П. и първата ищца на процесния имот при квоти::
за С.Д.Р., Д.Р.Р. и Н.Р.Р. – по 2/54 идеални части;
за П.Н.П., Н.П.Н., К.В.Д. и И.В.Д. по 3/54 идеални
части; за Б.В.П.,
И.В.П., В.Б.П. и Л.П.Ч. по 6/54 идеални части; за М.Н.Х. – 2/27 идеални части и за Т.Б.П. – 4/27 идеални
части. Искът за делба е отхвърлен по отношение на покойния А.П.Л.Т. ЕГН**********,
съпруг на ищцата в настоящото производство Т.Б.П..
Решението на Велинградския районен съд е
потвърдено от Пазарджишкия окръжен съд с решение №29, постановено през 2006
година по гражданско дело №977 по описа на последния съд за 2005 година.
Решението на Пазарджишкия окръжен съд е било обжалвано от ответниците по
настоящото дело пред Върховния касационен съд на Република България, който се е
произнесъл на 27. ІV. 2007 година с решение №21 по гражданско №525 по описа на
І Гражданско отделение за 2006 година. С решението си Върховният касационен съд
е оставил в сила решението на Пазарджишкия окръжен съд. Решенията на Пазарджишкия
окръжен съд и на І Гражданско отделение на Върховния касационен съд на Република
България са приложени по настоящото дело.
С молба 25. VІІ. 2007 година покойният съпруг на
първата ищца и баща на другите двама ищци е поискал Върховният касационен съд
на Република България да се произнесе с решение, с което да отмени изцяло
влязлото в сила решение на Велинградския районен съд. Като основание за
отмяната жалбоподателят сочи нередовното си призоваване.
По делото са разпитани като свидетели Н.Н.П. ЕГН**********
и К.Д.П. ЕГН**********, и двамата живеещи в *** и Р.В.В. ЕГН**********,***І.
Първият свидетел притежава имот в съседство с
процесния. Твърди, че къщата, която обитава, е строена през -- година, преди
вилата, построена в процесния имот. Сочи съседите на процесния имот – Ш., бул.
“Съединение”, ул. “Виктор Юго”. Твърди, че преди одържавяването имотът е
принадлежал на “бай Р. А. *** – наследодател на третите лица-помагачи.
Свидетелят твърди, че след реституцията имотът е посещаван единствено от същия
бай Р. и съпругата му. Р. А. се грижел за вилата и поръчвал поправки по нея на
бояджии и други майстори, наемал и пазачи. Свидетелят депозира показания, че от
посочения бай Р. получил сведения, че негов племенник Р. също е наследник на
имота, но от 1989 – 1990 година посоченият Р. не е посещавал имота. Свидетелят
сочи, че в последствие вилата била продадена на ищцата и тя и съпругът й след
продажбата единствено стопанисвали имота и правели подобрения в него, като не
допускали други ползватели.
Втората свидетелка също притежава имот в съседство
с процесния. Описва като съседи на имота същите, посочени от предходния
свидетел. Депозира показания, че след 1992 година в имота се появили двама нови
собственици – Р. И Р.А.. След известно време в имота започнал да идва само Р. А..
Р. А. починал през 1999 година и до смъртта му никой освен него не стопанисвал имота.
След това имотът е бил продаден на ищцата и съпруга й, които извършвали
подобрения в него и се заселили за постоянно.
Свидетелката Р.В.В. е позната на ответниците.
Твърди, че същите са наследници на Р. А. и че той и семейството му преди 2000
година са я канили да пътува в околностите на Велинград. Посетили и процесната
вила, като Р. А. отключил със свой ключ и влязъл безпрепятствено.
С оглед на
горното от правна страна съдът намира следното:
От
събраните по делото доказателства се установи по един несъмнен начин, че ищцата
е придобила процесния
имот по силата на договор за покупко-продажба и в нейна полза е изтекла
придобивна давност (по делото е приложен нотариален акт). За да се приеме, че в полза на
ищцата е изтекъл давностен срок, следва да са налице следните предпоставки: ищцата
да е упражнявала фактическа власт върху процесния недвижим имот с намерение да
го държи като свой постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно през
изискуемия от закона период от време. Съдът стига до този извод, макар че в сега действащия
Закон за собствеността не е възпроизведен текстът на чл. 302 от отменения Закон
за собствеността, имуществата и сервитутите (брой 29 на Държавен вестник от
1904 година), според който владението е законно, когато съдържа шест признака:
постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи
вещта, като своя собствена. Няма съмнение, че тези признаци намират отражение в
сега действащия чл. 68 и следващите от Закона за собствеността. В същия смисъл
е и решение № 304, постановено на 4. V.
1995 г. по гражданско дело № 75 по описа за 1995 г. на I Гражданско отделение на Върховния касационен съд на
Република България, с докладчик съдията Тодор Стоилов.
От
събраните по делото доказателства е видно, че ищцата владее процесния имот – тя
и съпругът й са извършвали фактически действия на използване по предназначение
на вещта: извършили са подобрения в нея и са се заселили постоянно. Съдът стига
до горния извод, основавайки се показанията на свидетелите Н.Н.П. и К.Д.П.. Ищцата се е
представяла и за собственица на процесния имот, като е предоставила на трето
лице ключ, за да го наглежда, от което може да се направи извода, че го държи
за себе си и с цел да го свои. От изложеното следва, че в случая са налице и
обективният, и субективният признак, които сочат ищцата като владелец
на процесния имот. Съдът счита, че тя е добросъвестен владелец. Според
изискването на чл. 70, ал. 1 от Закона за собствеността един владелец е
добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го
направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че
предписаната от закона форма е била опорочена. Както е видно от приложения
нотариален акт, ищцата е придобила процесния имот по силата на договор за
покупко-продажба. Дори продавачите да не са били собственици на целия процесен
имот, по делото не се събраха доказателства, че ищцата е знаела това. От
изложеното дотук следва, че ответницата е добросъвестен владелец на процесния
имот и би могла да придобие право на собственост върху него с изтичането на пет
годишния давностен срок по чл. 79, ал. 2 от Закона за собствеността, т. е. от 21.
VІ. 2005 година.
От показанията на разпитаните
по делото свидетели Н.Н.П. и К.Д.П. се
установи по един безспорен начин, че през този период от време ищцата е владяла
имота трайно, владението й не е било отнемано изобщо, камо ли за период
по-дълъг от шест месеца. Съдът приема също, че владението е й е било спокойно,
тъй като не е било установено по насилствен начин. Единствено свидетелката Р.В.В. твърди в показанията си, че е била
канена в процесния имот от лица, различни от ищцата. Показанията на свидетелката
се отнасят обаче до период, различен от обсъдения от съда – две години преди
ищцата да закупи процесния имот. Свидетелката е посещавала имота само веднъж,
придружена от Р. А. и семейството му. Това обаче е станало преди сключването на
договора за покупко-продажба, поради което съдът не приема, че в течение на
давностния срок ответниците са предявявали претенции и също са ползвали имота.
Съдът намира, че искът на останалите двама ищци следва да бъде отхвърлен. Според чл. 22, ал. 1 от Конституцията на Република България, в редакцията му, действала към 2000 година, когато е сключена сделката за покупко-продажба на имота, чужденците и чуждестранните юридически лица не са могли да придобиват право на собственост върху земя освен при наследяване по закон. Тази разпоредба е променена едва след влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз през 2007 година. Освен това, по делото не са приложени никакви доказателства кога е сключен бракът между ищцата Т.Б.П. и бащата на другите двама ищци, А.Б. Т.. Това обстоятелство е от значение за прилагането на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от действалия към 2000 година отменен Семеен кодекс. Според посочената разпоредба вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. Тъй като по делото не може да се установи дали ищцата Т.Б.П. е придобила вилата, построена в процесния имот, по време на брака си или след това, не може да се направи категоричен извод и дали наследодателят на другите двама ищци, А.Б. Т., е бил добросъвестен или недобросъвестен владелец на построената в процесния имот вила. Искът е предявен през 2007 година, т. е., ако се окаже, че А.Б. Т. е бил недобросъвестен владелец към момента на смъртта му в негова полза все още не е изтекла десетгодишната придобивна давност.
Според чл. 82, ал. 1 от Закона за собствеността владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си. По делото обаче не се събраха никакви доказателства наследниците на А.Б. Т., Г.Л.Т. и К.М., изобщо да са владели имота, преди или след смъртта на баща си. Свидетелите Н.Н.П. и К.Д.П. депозират показания, че имотът е владян от ищцата Т.Б.П. и от съпруга й, но не и че е владян от наследниците на А.Б. Т., Г.Л.Т. и К.М..
Съдът намира, че правото да
иска обявяването на нищожността на делбата по реда на посочения чл. 75, ал. 2
от Закона за наследството принадлежи на неучаствалия наследник, а не на
приобретателя. В настоящото производство неучаствалите в делбеното производство
сънаследници са трети лица – помагачи, а не ищци. Неучаствалият сънаследник
може да реши дали да иска отмяната на решението за допускане на делбата по реда
на чл. 233 от отменения Граждански процесуален кодекс или да предяви иск на
основание чл. 209, ал. 3, предложение ІІ от същия кодекс. При всички случаи,
въпросът за участието на праводателите на ищците в делбеното производство
следва да се реши във връзка с делбено производство и то по тяхна (на
праводателите) инициатива, а не по инициатива на ищците с установителен иск.
Поради горното съдът намира, че ищците в настоящото производство не са активно
легитимирани да предявят такъв иск
Мотивиран
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Д.Р. ЕГН**********, Д.Р.Р. ЕГН**********,
Н.Р.Р. ЕГН**********,***ІІІ, Н.П.Н. ЕГН**********,***ІІ, К.В.Д. ЕГН***********,***
и И.В.Д. ЕГН**********,***, че ищцата Т.Б.П. ЕГН**********,***І,
с трети лица-помагачи М.Н.Х., родена на -- живееща в ***, В.Б.П.
ЕГН**********,***, Л.П.Ч. ЕГН**********,***, Б.В.П.,*** и И.В.П.,***ІІ, Л.П.С. ЕГН**********,***, Е.Д.Н. ЕГН**********,***І,
Р.Р.А. ЕГН**********,***, В.И.А. ЕГН**********, И.В.Д. ЕГН********** и И.В.А.
ЕГН**********, е собственик на дворно място (застроено и незастроено), цялото с
площ от 400 м2, съставляващо парцел №ХІІ, отреден за имот с
планоснимачен №2306 в квартал 210 по плана на Велинград при граници и съседи:
от запад – улица, от изток – парцел №VІ-2306, от юг – имот с планоснимачен
номер 2307, собственост на Ц.Т.Ш. и от север имот с планоснимачен №2385,
собственост на наследниците на Т.Д.П., ведно с построената в имота триетажна
масивна вила на застроена площ от 82 м2, всеки от чиито етажи се
състои от антре, веранда, три стаи и санитарен възел, с мансарден трети етаж,
ведно с построената в имота постройка на застроена площ от 12 м2 и
дворно място, незастроено, цялото с площ от 450 м2, съставляващо
парцел VІ, отреден за имот с планоснимачен №2306 в квартал 210 по регулационния
план на Велинград при граници и съседи на парцела: от изток – улица, от север –
имот с планоснимачен №2385, собственост на К.Д.П., от юг – имот с планоснимачен
№2307, собственост на Ц.Т.Ш. и от запад – парцел №ХІІ-2306, поради изтекла в
нейна полза придобивна давност.
ОТХВЪРЛЯ установителния иск с правно
основание чл. 97 от отменения Граждански процесуален кодекс във връзка с §2 от
Преходните и заключителни разпоредби на действащия, предявен от Г.Л.Т. и К.М.,
и двамата с адрес за призоваване в гр. София, район Лозенец, на ул. “Кръстьо
Сарафов” №40, партер, чрез адвокат М.П.Д., с който се иска постановяване на
съдебно решение, с което да с приеме за установено по отношение на ответниците С.Д.Р.
ЕГН**********, Д.Р.Р. ЕГН**********, Н.Р.Р. ЕГН**********,***ІІІ, Н.П.Н. ЕГН**********,***ІІ,
К.В.Д. ЕГН***********,*** и И.В.Д. ЕГН**********,***, че ищците Г.Л.Т. и К.М., и двамата с адрес за
призоваване в гр. София, район Лозенец, на ул. “Кръстьо Сарафов” №40, партер,
чрез адвокат М.П.Д., са собственици на дворно място (застроено и незастроено),
цялото с площ от 400 м2, съставляващо парцел №ХІІ, отреден за имот с
планоснимачен №2306 в квартал 210 по плана на Велинград при граници и съседи:
от запад – улица, от изток – парцел №VІ-2306, от юг – имот с планоснимачен
номер 2307, собственост на Ц.Т.Ш. и от север имот с планоснимачен №2385,
собственост на наследниците на Т.Д.П., ведно с построената в имота триетажна
масивна вила на застроена площ от 82 м2, всеки от чиито етажи се
състои от антре, веранда, три стаи и санитарен възел, с мансарден трети етаж,
ведно с построената в имота постройка на застроена площ от 12 м2 и
дворно място, незастроено, цялото с площ от 450 м2, съставляващо
парцел VІ, отреден за имот с планоснимачен №2306 в квартал 210 по регулационния
план на Велинград при граници и съседи на парцела: от изток – улица, от север –
имот с планоснимачен №2385, собственост на К.Д.П., от юг – имот с планоснимачен
№2307, собственост на Ц.Т.Ш. и от запад – парцел №ХІІ-2306, поради изтекла в
тяхна полза придобивна давност.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска за обявяването на
нищожността на делбата по реда на посочения чл. 75, ал. 2 от Закона за
наследството, предявен от Т.Б.П.
ЕГН**********,***І, и Г.Л.Т. и К.М., и двамата с адрес за призоваване в гр.
София, район Лозенец, на ул. “Кръстьо Сарафов” №40, партер, чрез адвокат М.П.Д.,
против
ответниците С.Д.Р. ЕГН**********, Д.Р.Р. ЕГН**********, Н.Р.Р. ЕГН**********,***ІІІ,
П.Н.П. ЕГН**********, Н.П.Н. ЕГН**********,***ІІ, К.В.Д. ЕГН***********,*** и И.В.Д.
ЕГН**********,***, като недопустимо.
На основание
чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на обжалване по
реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред
Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по
делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: