№ 1820
гр. Бургас, 11.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20242120100523 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов“ №3, сграда
„Метални панели и конструкции“, ет.4, представлявано от Цветан Василев
Мирчев, пълномощник Десислава Бонева Златева - юрисконсулт, против Р. Г.
Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ****
В исковата молба се твърди, че ответницата е клиент на ищцовото
дружество и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с
предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на имот с
административен адрес гр. Бургас, ***, със заведена партида в базата данни с
аб. № 732138.
В съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи, ответницата притежавала качеството „потребител“
във възникналото облигационно отношение, като собственици на
водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Предоставянето на
услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране, които са публично известни и публикуни на интернетстраницата
на водния оператор.
Отчитането на водомера на абоната за процесния период се
1
осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно
устройство. При осъществяване на електронно отчитане инкасаторът
сканирал баркод, поставен в близост до самия водомер. Съществувала
възможност за „самоотчет“, когато клиента сам предоставял на ВиК оператора
данните по водомерните си устройства.
Съгласно чл.25 от Общите условия, на потребителите се фактурирало и
вода от разпределение, когато към едно водопроводно отклонение били
присъединени повече от един потребител. В този случай, количеството
питейна вода се разпределяло въз основа на отмета на централния водомер,
поставен на водопроводното отклонение и отчетите по индивидуалните
водомери. В това разпределение се включвало цялото количество доставена
вода до централния водомер.
Ищецът претендира, че след всяко отчитане били издавани данъчни
фактури, съдържащи съответните реквизити. Твърди се, че били издадени
фактури за периода от 25.01.2021 г. до 25.03.2021 г. , с отчетен период по тях
от 15.09.2020 г. до 10.03.2021 г., на обща стойност в размер на 189, 54 лв.,
които не са били заплатени в срок 30 дни от издаването на всяка една от тях.
Върху тези суми ответницата дължала и обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от
момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция в общ
размер на 59, 61 лв., считано от 24.02.2021 г. до 13.09.2023 г., както и
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
Моли да бъде прието за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата в размер на 189, 54 лева /сто осемдесет и девет лева и петдесет и
четири стотинки/ главница, дължима за доставена, отведена и пречистена вода
по издадени фактури за периода от 25.01.2021г. до 25.03.2021г., с отчетен
период по фактури от 15.09.2020г. до 10.03.2021г., сумата от 59, 61 лева
/петдесет и девет лева и шестдесет и една стотинки/ мораторна лихва за
периода от 24.02.2021г. до 13.09.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от подаване на заявлението – 20.09.2023г. до изплащане
на вземането, както и сторените в заповедното и исковото производство
разноски, за които вземания е издадена Заповед №2786 от 21.09.2023 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. №5651/2023 г. Претендират се разноските. Представя писмени
доказателства.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
особения представител на ответницата, с който искът се оспорва като
неоснователен.
Сочи, че ищецът не представил годни доказателства за обосноваване на
извода, че процесното количество вода било реално доставено и потребено от
ответницата, поради което смята, че същата не дължи процесните суми.
Установяване на доставянето и потреблението било безспорно необходимо
обстоятелство, тъй като продажбата на вода се подчинява на общите правила
2
на договора за продажба, в частност на договора за търговска продажба,
доколкото ищецът бил търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. Счита, че писмените
доказателства, на които се позовава ищецът за удостоверяване на
осъществяването на сделката между него и ответницата, съдържали изгодни за
издателя факти и същите нямали обвързваща доказателствена сила. Не били
представени други доказателства за удостоверяване на твърденията в исковата
молба, за да се приемело, че било налице валидно сключен договор между
ответницата и дружеството ищец.
Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и
недоказани. Претендират се разноските.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представена справка – извлечение за отчетени с мобилно
устройство с адрес на водомера гр. Бургас, ***, с титуляр на партида Р. Г. Г.,
клиентски номер 732138 за водомер 1443/55 за периода 15.09.2020 г. –
07.03.2022 г.
По делото са представени фактура с №********** от 25.03.2021 г. за
сумата от 41, 42 лв., фактура с №********** от 25.02.2021 г. за сумата от 41,
84 лв., както и фактура с №********** от 25.01.2021 г. за сумата от 106, 28
лв.
За процесните периоди за представени към исковата молба копия от
Решение на КЕВР № Ц-37/23.12.2019г., Решение на КЕВР № Ц46/30.12.2020г.
за одобряване на цените за предоставяне на водоснабдителни и
канализационни услуги.
По делото е представена справка по електронна партида за периода от
01.01.1997 г. до 13.09.2023 г. за самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.651.180.1.39, видно от която собственик на имота към настоящия
момент, а и към момента на потребление на претендираните с исковата молба
суми е била ответницата Р. Г. Г.. В тази насока по делото е представен и
нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №198, том IV, рег.
№10382, дело №569 от 2016 г. на нотариус Цвета Атанасова, видно от който
ответницата е придобила правото на собственост през посочената година
върху процесния недвижим имот.
По делото е представен протокол, съставен от служител на ищцовото
дружество, на основание чл.35, ал.5 от Наредба №4/04.09.2024 г. на МРРБ
поради отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице до
водомера, от 10.02.2021 г. Съставен е и такъв протокол от 10.03.2021 г. И двата
протокола са подписани от служител на ищцовото дружество с отразяване на
качеството му и имена, както и от един свидетел с посочване на имената му.
По делото е прието неоспорено от страните по делото заключение по
допусната съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира като
компетентно, пълно и обосновано. Вещото лице по експертизата подробно
изяснява механизма на работа с отчитащото мобилно устройство. Посочено е,
3
че при осигурен достъп, отчетник измервателни уреди сканира баркода, при
което на екрана на мобилното устройство се появява индивидуална
електронна страница на абоната. Инкасаторът непосредствено отчита и
записва новите показания на водомера. Не се изисква подпис на абоната. При
неосигурен достъп, когато отчетникът не успее да влезе във водоснабдявания
обект, същият набира на самото мобилно устройство режим „служебно
отчитане“. Вещото лице дава подробно описание на водоснабдения имот,
съобразно направена от него справка.
Вещото лице сочи, че за процесния период отчитането на
измервателното устройство е било извършено по електронен път, посредством
използването на мобилно устройство и електронен карнет, като общото
изразходвано количество вода, преминало през измервателното устройство от
15.09.2020 г. до 10.03.2021 г. е 64, 94 куб.м., от които 64, 00 куб.м. отчетени по
водомер и 0, 94 куб.м. начислени от „разпределение“. Вещото лице сочи, че
има начислени количества вода „от разпределение“, като е спазен редът на
разпределение, съгласно чл.39, ал.2 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи. Отчетеното количество вода
било фактурирано за ВиК услуги по цени, одобрени с решения на КЕВР за
съответните периоди.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна,
основанието и размера на вземането си. В конкретния случай той трябва да
установи, че за процесния период до процесния адрес, на който се намира
собствен на ответника имот, е извършено водоподаване във фактурираните
количества, както и че е спазена процедурата, регламентирана в чл.39, ал.1 от
Наредба №4/2009 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /по отношение
на количествата начислена вода „от разпределение“/. Ищецът следва да
докаже изискуемостта и размера на претенцията си. При установяване на
горните обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже погасяване на
дълга, както и другите си правоизключващи и правопрекратяващи
възражения.
По делото е безспорно, че ищцовото дружество е „ВиК оператор“ по
смисъла на чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи, потребители на ВиК услуги са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдявани имоти. Така и според § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ на
4
ищцовото дружество, потребители на ВиК услуги са юридически или
физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. С така посочените разпоредби са нормативно
определени лицата, с които се счита сключен неформалният договор за
доставка на ВиК услуги, който има съдържанието, определено в чл. 8 от
цитираната Наредба и установено в утвърдените от ДКЕВР общи условия на
доставчика на ВиК услуги. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С
общите условия за получаване на услугата В и К, наричани за краткост „общи
условия“, се определят правата и задълженията на оператора и на
потребителите. В случая общите условия на ВиК оператора са били надлежно
разгласени – в два вестника, съобразно предвиденото в нормативната уредба и
следователно имат действие за всички абонати на дружеството.
Цитираните по - горе разпоредби разкриват кои лица могат да имат
качеството на „потребител“ на водоснабдителни услуги. В Решение № 152 от
6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4379/2018 г., III г. о., ГК също е посочено, че
потребители на услугите на ВиК са лицата, посочени в пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „а“
от Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл.
3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи/ наредбата/, а именно: 1. собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение. В този смисъл е и трайната практика на
съдилищата, включително на Окръжен съд – Бургас.
Видно е, че нормативната уредба, както и съдебната практика,
еднозначно приемат, че за да може едно лице да има качеството на
„потребител“, последното следва да бъде собственик на водоснабдения имот,
или да има учредено вещно право – на ползване или на строеж. Именно
предвид изложеното, се налага изводът, че за да възникне специфичното
облигационно отношение по повод на предоствяне на водоснабдителни услуги
между „Водоснабдяване и канализация” ЕАД и Р. Г., последната следва да е
собственик или да има съответно вещно право на ползване върху водоснабден
имот с идентификатор 07079.651.180.1.39.
В настоящия случай по делото е установено съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните с предмет доставка на ВиК
5
услуги за процесния период. Качеството на ответницата Р. Г. Г. на потребител
на ВиК услуги по смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР на ЗРВИКУ и чл. 3, ал. 1 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, за процесния обект на потребление, находящ се в гр. Бургас и за
процесния отчетен период, се установява от приетите като писмени
доказателства по делото справка по електронна партида за периода от
01.01.1997 г. до 13.09.2023 г. за самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.651.180.1.39, видно от която собственик на имота към настоящия
момент, а и към момента на потребление на претендираните с исковата молба
суми е била ответницата Р. Г. Г.. В тази насока по делото е представен и
нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №198, том IV, рег.
№10382, дело №569 от 2016 г. на нотариус Цвета Атанасова.
По отношение на изпълнението на задължението за доставяне на вода до
процесния обект, собственост на ответницата, по делото е ангажирана
експертиза, която установява, реално консумираното количество вода,
преминало и отчетено от ищцовото дружество. Не се навеждат каквито и да е
доводи или възражения досежно това обстоятелство, като липсват каквито и
да е доказателства, от които да се установи противното. По отношение на
начисляваното количество вода следва да се посочи, че очевидно за процесния
апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от
съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо
съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3
се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на
общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или
негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
Отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира от съда. Поради
тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени. Следва да
се отбележи, че това се отнася единствено до част от количеството начислена
вода, а не и за останалите от разпределение. Налице е и начислено „служебно“
количество вода, но от представените по делото писмени доказателства се
установява спазване на процедурата, регламентирана в чл.35, ал.5 от Наредба
№4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационни системи.
По отношение на това дали начисляването по партидата на ответницата
вода от разпределение е правилно извършено и в съответствие с изискванията
на регулиращия отношенията между страните подзаконов нормативен акт –
чл. 30 и следващите от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, съдът намира следното.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., за сгради етажна
собственост, какъвто е настоящият случай, изразходваното количество вода се
6
заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на
водопроводното отклонение за определен период от време. Отчитането на
водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след
това се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се
извършва в присъствието на представител на потребителите. Датата и часът
на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери се обявяват с
писмено съобщение, поставено на подходящо място в сградата, в срок не по-
кратък от три работни дни преди деня на отчитането. Ал. 3 на същия член
предвижда, че отчетеното по ал. 2 количество вода се разпределя между
отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на
всички индивидуални водомери след общия водомер при условията и по реда
на Наредбата.
Съгласно чл. 32, ал. 5 от Наредбата, при разлика в отчетеното
количество вода по ал. 2 и в сбора на отчетите по индивидуалните водомери по
ал. 3, по-голяма от 20 на сто, в 7-дневен срок операторът уведомява
упълномощения представител на етажната собственост, като при подаване на
молба от упълномощения представител на етажната собственост в 10-дневен
срок от уведомяването за установяване на причините операторът определя
комисия, в която се включват молителят и представители на оператора. В ал. 6
е предвидено, че в 14-дневен срок комисията съставя протокол, в който
отразява установените причини и предложенията за тяхното отстраняване.
Когато установените причини се дължат на неизправност в сградната
инсталация, те се отстраняват от потребителите в етажната собственост, които
заплащат разходите за извършената проверка.
Съгласно чл. 39, ал. 2 от Наредбата, при водопроводни инсталации,
присъединени към водопроводно отклонение с общ водомер, и при наличието
на индивидуални водомери, като при създадена възможност от оператора се
приемат и самоотчети, разпределението на количеството вода се извършва и
заплаща, както следва: в срок 24 часа се отчитат количествата вода, преминали
през общия водомер и през индивидуалните водомери; за потребителите,
чиито индивидуални водомери не са отчетени в срока по т. 1 или не са
подадени самоотчети, се определят служебно данни, равни на средния
месечен разход от последните два редовни отчета; разликата между данните,
отчетени по общия водомер, и сумата от отчетените количества по
индивидуалните водомери и данните по т. 2 се разпределя пропорционално на
отчетените по индивидуалните водомери количества и начислените служебно
данни по т. 2; определените разлики по т. 3 и тяхната цена се записват на
отделен ред и се начисляват в общата сума за всеки потребител при условията
на чл. 32, ал. 5.
Липсва каквото и да е оспорване от страна на ответницата на посочения
механизъм за разпределение и начина на отчитане, съобразно нормативните
изисквания за това. Следва да се отбележи, че дори и при установената
разлика между отчетеното количество вода от общия водомер и сбора на
отчетите по индивидуалните водомери, вкл. и по-голяма от 20 на сто по
7
смисъла на чл. 32, ал. 5 от Наредбата, както и липсата на доказателства за
спазване на процедурата по чл. 32, ал. 5 и 6 от Наредбата, не рефлектира върху
дължимостта на сумите от разпределение. Изрично в чл. чл. 32, ал. 7 от
Наредбата е посочено, че установяването на разлики по-големи от 20 на сто,
не е основание за неплащане на изразходваното количество вода.
Предвид изложеното, съдът намира, че в тежест на ответницата като
потребител е възникнало задължението за заплащане на стойността на
начисленото от разпределение количество вода.
По тези съображения, се налага изводът, че предявения иск с правно
основание чл.422, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде
уважен спрямо ответницата до пълния предявен размер.
По предявения иск с правно основание чл. 422, вр. чл.86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането
на ответницата в забава за посочения период – 24.02.2021 г. – 13.09.2023г. С
оглед изводите на съда във връзка с иска за главница, то наличието на главен
дълг е доказано по делото. Наред с това първата от издадените фактури е с
падежна дата съответно 24.02.2021 г., поради което ответницата действително
е изпаднала в забава към посочената дата. Поради изложеното и този иск
следва бъде уважен изцяло.
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да му
се присъдят разноски – сумата от 100 лв. – платена държавна такса, от които
75 лв. в исковото и 25 лв. в заповедното, както и сумата от 400 лв. – платено
възнаграждение за особен представител на ответницата. Следва да се
присъдят и разноските за експертиза в размер на 400 лв. Наред с това, съдът
намира, че при определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да
бъде съобразена нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът
на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз
основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Т.е. съдът следва да
определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед
липсата на фактическа и правна сложност по настоящото производство и като
се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът достигна до
извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в
полза на заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78,
ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв. за исковото и 50 лв. за заповедното
производство, т.е. общият размер на осъществените от ищеца разноски в
исковото производство е 1050 лв.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че Р. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. Бургас, **** дължи на „Водоснабдяване и
Канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, кв. „Победа”, ул. „Генерал Владимир Вазов” № 3, сумата от 189, 54
лева /сто осемдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки/ главница,
дължима за доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури за
периода от 25.01.2021г. до 25.03.2021г., с отчетен период по фактури от
15.09.2020г. до 10.03.2021г., сумата от 59, 61 лева /петдесет и девет лева и
шестдесет и една стотинки/ мораторна лихва за периода от 24.02.2021г. до
13.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване
на заявлението – 20.09.2023г. до изплащане на вземането, за които вземания е
издадена Заповед №2786 от 21.09.2023 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №5651/2023 г.
ОСЪЖДА Р. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, **** да заплати
на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Генерал Владимир Вазов”
№ 3, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1050 лева /хиляда и петдесет
лева/, представляваща разноски в исковото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9