Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260045
гр.Силистра, 28 април 2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Силистренският районен съд, гражданска колегия,
в публично заседание на осемнадесети
март през две хиляди двадесет и първа година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ БОРОВА
с участието на секретаря М. Л. като
разгледа докладваното от районния съдия гр.дело № 292 по описа за
2020 година на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Р.Д.С.
– Й. с ЕГН **********,***, моли съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 15 632.50 лева,
представляваща 1 / 2 от сумата, с която се е увеличило наследството, останало
от Н.П. К.
Твърди, че приживе на наследодателката е полагала грижи за нея,
което било свързано с извършването на много разходи, включително и спестяване
на разходи на наследодателката за консумативи, тъй като живяла в имота на
ищцата. Подробно са описани по пера
претенциите за всеки отделен разход, извършен от ищцата. Претенцията е
предявена спрямо само един от останалите наследници.
Ответникът М. С.-С. с ЛНЧ ********** ***, със
съдебен адрес:***, чрез процесуалния си представител адв. Д.Ж. е подал писмен
отговор, с който изцяло оспорва исковите претенции. Твърди, че за периода, през
който ищцата твърди, че е полагала грижи и заплащала разходи за обгрижването на
наследодателката, последната не е имала нужда някой да се грижи за нея от една
страна, а от друга е предоставяла цялата си пенсия и доходите от рента на
ищцата. Счита, че не са налице основания да се приеме, че ищцата е спомогнала
за увеличаване на наследството, като освен това прави възражение за погасяване
на претенциите по давност.
ПРЕДЯВЕН е иск с правно основание чл. 12, ал. 2 от ЗН.
Между
страните няма спор, че са наследници на Н. П. К., б.ж. на гр. С., починала на 23. 06. 2017 г., както и че по
отношение на имуществото, останало след смъртта на общата наследодателка е
налице висящ спор по производство за делба на това имущество по гр.д. № 412
/2017 г. по описа на ТРС, по което е постановено първоинстанционно решение във
втората фаза на делбата.
Макар и в практиката си / Решение № 1804 / 04.12.2000 г. по гр. д. № 813/2000 г., IV г. / ВКС да приема, че искането на съделителя, който приживе на
наследодателя е спомогнал за увеличение на наследството, може да се предяви
най-късно до приключване на първото заседание на втората фаза на делбата и
предявяването на тази претенция в по – късен момент е недопустимо, съществува и
по – нова практика / Определение № 327 от 26.10.2005 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 216/2005 г., I г. о./, съобразно която няма пречка претенцията да бъде
предявена и извън делбеното производство, дори и след приключването му, като в
този случай то може да бъде осъществено само с парично, а не и с натурално
присъждане.
В тази връзка съдът приема, че претенцията на ищцата е за заплащане на
парична сума в размер на 15 632.50 лева.
За
признаването ѝ на принос в увеличаване на наследството, ищцата се
позовава на обстоятелството, че през периода 06. 12. 2006 г. – до края на месец
май 2010 г. е поела грижите за наследодателката, като заплащала всички режийни
разходи, обедно меню и разходи за жена, която да полага грижи за
наследодателката. Освен това оценява полаганият от нея труд в грижи за
наследодателката в размер на минималната работна заплата за страната,
претендира наем за ползването от наследодателката на собственото на ищцата
жилище в размер на 250.00 лева месечно, както и претендира общо сума в размер
на 3000.00 лева, представляваща пътни разходи за неуточнен брой пътувания от
гр.Р. до гр. С., посещения при доктор и грижи при престой в болница – 4 пъти.
Оценява общите си разходи в размер на 31 265.00 лева и претендира
половината от тази сума от ответника, като счита, че със същата е спомогнала да
се увеличи имуществото на наследодателката, респективно – останалото след
смъртта й наследство. В подкрепа на твърденията си ищцата е ангажирала
свидетелски показания, от които се установява неоспореното от ответника
обстоятелство, че за твърденият период от време наследодателката е живяла в гр.
Р., както и че е била в близки отношения с ищцата, на която разчитала.
Недоказани обаче останаха твърденията, че Н. К. е разчитала финансово на ищцата
– свидетелката Н. твърди, че наследодателката
е „имала много пари“ и е дарила имот на БПЦ, чиито служители са се
грижили за нея. Свидетелката Й. също няма впечатления за финансова зависимост
на К. от ищцата – твърди, че не се е оплаквала от липса на
средства и „без никакъв проблем“ ѝ е давала необходимите суми, в
случаите, когато е било необходимо да й се направят покупки. Свидетелката Н.
твърди, че ищцата е заплащала суми за режийни разходи на К. с лични средства,
но тези твърдения се основават на изявления на самата ищца, а свидетелката Т.
предполага, че сумите са заплащани лично от ищцата поради факта, че се е
случвало именно свидетелката да ги заплати със средства от оборота. Свидетелят К.
пък е виждал ищцата и съпругът й да заплащат сметката за храна в заведение и
сметки за режийни разходи, но не само на наследодателката, а и техните
собствени и на майката на ищцата. Преценявайки тези свидетелски показания,
съдът счита, че от същите не може да се установи твърдяното от ищцата спестяване
на разходи от наследодателката й. Свидетелите не установиха нито полагане на ежедневни
грижи от ищцата, нито необходимост от полагането на такива у наследодателката –
напротив става ясно, че последната е била в добро здраве и е разполагала с
достатъчно средства да се издържа сама.
В този
контекст съдът преценява и останалите, събрани по делото доказателства, като от
представените от ответника удостоверения изх. № 3042 – 18 – 8 от 14. 01. 2021
г. и от 15. 01. 2021 г. се установява, че при размер на минималната работна
заплата за страната за 2007 г. в размер на
180.00 лева, наследодателката е получавала пенсия за осигурителен стаж и
възраст в среден размер на 107.52 лева, а от представените нотариални актове и
договор за доброволна делба е видно, че е притежавала 176.900 дка земеделски
земи, както и тристаен апартамент в гр. С. Представени са и договори да наем на
земеделските земи, от които се установява, че за 2007 г. К. е получила доходи
от наем на тези земи в размер на 2 410.00 лева, като макар и сключени за
една година, няма спор между страните, че земеделските имоти са отдавани под
наем ежегодно и от тях са получавани доходи от наеми. Изчисленията на съда
касаят само част от земеделските имоти, за които са представени договори за
наем, но също така няма спор, че всички имоти са обработвани и съответно от тях
са получавани доходи. Изложеното мотивира съда да приеме, че от една страна
наследодателката е разполагала с достатъчно лични средства за да се издържа
сама и не е имала нужда от ежедневна грижа – свидетелите твърдят, че е била
здрава и жизнена, а от друга страна не се представиха доказателства ищцата да е
престирала лични средства и труд за да увеличи имуществото на К. В тази връзка
е редно да се коментират и показанията на свидетеля М., който твърди, че Н. е
била физически жизнена и финансово обезпечена, а като причина за завръщането си
в гр. С., след престоя си в гр. Р. е посочила изявеното желание от страна на
ищцата да получи цялото й имущество.
За
възникването на субективното право по чл. 12, ал. 1 от ЗН е необходимо
наличието на следните кумулативно необходими елементи – приелият наследството
наследник още приживе на наследодателя да е спомогнал за увеличаване на
наследственото имущество, увеличението на наследственото имущество да
съществува реално и да е налице към момента на откриване на наследството и
претендиращия наследник по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗН да не е получил
възнаграждение за приноса си в увеличаването на имуществото на наследодателя. Увеличението
на наследството по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН може да бъде резултат от вложени
от наследника в наследственото имущество труд и средства, като увеличението
следва да има ясен израз под някаква форма – имот, постройки, насаждения и други.
Релевантно за увеличение на наследството е не колко е изразходвал наследникът в
труд и средства, а с колко е увеличено имуществото на наследодателя, като съхраняването
на наследственото имущество не може да се квалифицира като увеличение на
наследството по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН, защото липсва нарастване на
стойността на имуществото на наследодателя вследствие на вложен от сънаследника
принос.
В настоящия
случай не се установи ищцата да е допринесла с труд или средства за увеличаване
на имуществото на наследодателя, поради което исковата й претенция следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК в полза
на ответника следва да се присъдят направените разноски за производството, които, съобразно представените
доказателства пред тази инстанция са в размер на 1015.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, СРС
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан
предявения от Р.Д.С. – Й. с ЕГН **********,*** против М. С.-С. с ЛНЧ ********** ***
иск с правно основание чл. 12, ал. 2 от ЗН за заплащане на сумата от
15 632.50 / петнадесет хиляди шестстотин тридесет и два лв. и 50 ст. / лева,
представляваща 1 / 2 от сумата, с която въз основа на нейния принос се е
увеличило наследството, останало от Н. П. К.
ОСЪЖДА Р.Д.С. – Й. с ЕГН **********,*** да заплати на М. С.-С. с ЛНЧ ********** *** сумата от 1 015.00 / хиляда и
петнадесет / лева, представляваща направени разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: