№ 1787
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20231100111956 по описа за 2023 година
Предмет на производството е пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ , вр. с чл. 45, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. С. Д., чрез адв. Я.
Д. - САК, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл.
432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ЗАД
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“, да заплати сумата от 40000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от травматични увреди при ПТП
настъпило на 27.06.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
18.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 27.06.2023г., около 07:13 часа, в гр. София, Х. Г.
С. управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „316“, с per. № КН *******
на територията на зеленчуковата борса, находяща се на ул. „Амстердам“ №8. В района
на склад № 22, при потегляне реализира ПТП, като блъска ищеца. Съставен е
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-367, е образувано е ДП №
11196/23г. по описа на СДВР и пр. пр. № 26462/23г. по описа на СРП. Ищецът е
откаран в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ АД - гр. София с оплаквания от силна,
спонтанна болка, невъзможни движения и травматичен оток в областта на лявото
ходило, като е установено счупване на вътрешния медиален (малеолус), закрито.
Предприето е оперативно лечение, поставена е гипсова имобилизация. Получените от
ПТП травматични увреди са причинили на ищеца болки и страдания, които са със
значителен интензитет през първият месец от възстановителния период, като твърди,
1
че все още не е възстановен. Предвид характера на нараняванията и поставената
имобилизация, той следва да спазва щадящ режим на покой без натоварване, като
първите седмици след инцидента бил изцяло на постелен режим. Трудно посреща
собствени битови потребности, като преобличане, тоалет, санитарни нужди, за
задоволяване на които получава помощ от своите близки. Изпитва силни боли в
травмираната област, трудни повлияваща се от приеманите обезболяващи
медикаменти. Освен това, използва помощни средства за придвижване, дори на кратки
разстояния, от които не е имал нужда преди инцидента. Василев е водил активен начин
на живот, предвид своята възраст, а последиците от инцидента са довели до промяна в
нормалното протичане ежедневието на човек, до ограничаване на социалната и
семейната му ангажираност. ПТП се е отразило силно негативно и на емоционалното
му състояние - станал е тревожен, неспокоен, напрегнат. Чувства се в тежест на
близки и роднини. Заявява, че по отношение на увреждащия товарен автомобил към
датата на ПТП същият е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество. С писмена претенция от 18.07.2023г., ищецът
отправил искане за изплащане на обезщетение, но с писмо от 18.10.2023г.
застрахователят отказал изплащане. Съобразно изложеното моли исковата претенция
да бъде уважена.
В указания срок по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от ответното ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, в който е изложено становище за неоснователност на исковата
претенция. Оспорва механизма на ПТП. Навежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца. Навежда възражение за прекомерност на
исковата претенция.
В срока по чл.373 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се
поддържат предявените искове и направените доказателствени искания с исковата
молба. Направено е искане за допускане на един свидетел при режима на довеждане за
установяване механизма на ПТП.
В срока по чл. 374 ГПК е постъпил допълнителен отговор на исковата молба, в
който се поддържат всички направени с отговора твърдения, възражения и оспорвания.
В открито с.з. ищецът, чрез пълномощника си адв. П. поддържа предявения иск.
Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК./ л. 98 от делото/.
В съдебно заседание ответникът чрез адв. Гинчев и адв. Т. оспорват предявените
искове. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК./л.100/.
Софийски градски съд, ГО, І-7 състав, на основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК,
като прецени доводите и възраженията на страните, както и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
2
От приетия неоспорен Констативен протокол за ПТП № К-367 се установява, че
на 27.06.2023г., около 7:15 часа, Х. Г. С. управлява товарен автомобил „Мерцедес 316“,
с рег. № КН ******* на територията на зеленчуковата борса, находяща се на ул.
Амстердам № 8 и при склад № 22 при потегляне, участва в ПТП с пешеходеца Д. С.
Д.. В протокола е посочено, че е пострадал пешеходецът Д. /л.7/.
Видно от приетата Епикриза по ИЗ № 25607 на УМБАЛСМП „Н.И.ПИРОГОВ“
ЕАД, се установява, че на 27.06.2023г. Д. С. Д. на 51г. е приет за лечение в лечебното
заведение с диагноза: счупване на вътрешния /медиален/ малеолус, закрито. На ищеца
е извършено закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, тибия и фибула,
както и имобилизация с гипсова шина. На 01.07.2023г. ищецът е изписан от лечебното
заведение с подобрение. Дадени са препоръки да не натоварва увредения крайник./л.9
от делото/
Представена е писмена кореспонденция между страните, съгласно която на
18.07.2023г. ищецът е сезирал ответното застрахователно дружество за изплащане на
обезщетение, като с писмено изявление от 18.10.2023г. последното отказало
изплащане. /л. 11-14/
Относно механизма на ПТП в хода на съдебното дирене е допуснат до разпит
свидетелят П. Д. Д. – очевидец на процесното ПТП и син на ищеца. Свидетелят П. Д.
сочи, че ПТП станало на борсата в кв. Дружба, която се намира на ул. Амстердам № 1.
Продавали зеленчуци на тяхното паркомясто - № 122, сектор Б. Баща му се бил навел
да вземе амбалаж, празни кашони и в момента, в който се обърнал с лице към
камиона, който идвал, камионът минал през него с предна лява гума. Товарният
автомобил карал плътно в ляво, където не трябва да се кара и говорел от камиона с
колеги от другата страна, като изобщо не погледнал към пострадалия. Свидетелят
описва, че има очертания къде трябва да се движат превозните средства. Свид.Д.
посочва, че в борсата задължително от дясната страна се спира и вдясно се кара, а не в
ляво, има указателни табели. Минал през крака на баща му, той изпитал силна болка,
кракът му се подул. Свидетелят сочи, че заедно с баща му били един до друг до сергия
№122, а камионът между №116 и №117, която е близо до тях, на десетина, петнадесет
метра в посока на движение от тяхната страна. Камионът преминал с гумата върху
крака на баща му. Той идвал от сектор А, завивал към сектор Б и продължил направо
по пътя. В посоката на движение на камиона сергиите са от лявата страна, а
павилионите са от дясната страна. Камионът се движел бавно, но не е обърнал
внимание на пешеходеца. Вниманието му било настрани към колегите в дясно, към
складовете. Имало достатъчно място да се кара вдясно, от ляво са сергиите. След
блъскането, баща му паднал, усетил остра болка, а кракът се подул. Синът му заедно с
още един човек му помогнали и го закарали в болница „Пирогов“. Там направили
снимка, от която е установено, че кракът е счупен, гипсирали го и след четири дни го
изписали. Свидетелят сочи, че вкъщи баща му продължил да се лекува. Имал нужда
3
от чужда помощ в ежедневието и в обслужването, защото не можел да стъпва на крака.
Около два месеца не е стъпвал на крака си. След това бил с патерици, помагали му да
става. Рехабилитатор го посещавал вкъщи, за да го раздвижва. През лятото на
следващата година баща му започнал да работи, но все още имал болки. Свидетелят
сочи, че след ПТП баща му станал по-нервен, започнал да вдига кръвно налягане. Не
може да вдига тежко в работата. Студеното време също му влияело зле.
Показанията на свидетеля П. Д. Д., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, но
им дава вяра, доколкото възприятията на свидетеля почиват на преки лични
впечатления и кореспондират с приетата по делото съдебно-медицинска експертиза.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди и причинно-
следствената им връзка с пътнотранспортното произшествие на основание чл. 195
ГПК е изслушана съдебно – медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р Т. Д.а
–ортопед травматолог, неоспорена от страните и чието заключение съдът кредитира
като обективно, компетентно и пълно. От заключението на СМЕ се установява, че при
Д. Д. в резултат на ПТП са били налице следните травматични увреждания: счупване
на долния край на лявата голямопищялна кост - вътрешен малеол; спукване на долния
край на лявата малкопищялна кост. Вещото лице приема, че процесната травматична
увреда е причинила на ищеца трайно ограничение на движенията на левия долен
крайник за около 4 месеца. Описано е приложено от ищеца лечение: 4 дни болнично -
от 27.06.2023 г. до 01.07.2023 г. и домашно - амбулаторно от 01.07.2023 г. за около 4
месеца. По време на болничното лечение е направено наместване на счупването и
поставена гипсова шина за 2 месеца. По време на домашно - амбулаторното лечение е
ходил на контролни прегледи и провеждал раздвижване на крака в домашна
обстановка. Д-р Д.а обосновава още, че описаната по-горе травматична увреда е в
причинна връзка с процесното ПТП. Ищецът е претърпял непосредствено след ПТП
болки с голям интензитет за около 14-15 дни, болки с умерен интензитет за около 1
месец след сваляне на шината и започване натоварването на крака, след което
интензитетът на болките е намалявал постепенно. Здравословното състояние на ищеца
е стабилизирано. Счупването на долния край на костите на лявата подбедрица е
зараснало напълно. Движенията на лявата глезенна става са възстановени в нормален
обем. Пострадалият се движи самостоятелно без помощни средства. Медицинската
прогноза е благоприятна - не са налице патологични състояния, които ще го
съпътстват до живот. За лечение на ищеца от процесната травма е била необходима
хоспитализация. Ищецът не е опериран и няма оперативна рана на левия долен
крайник. На 27.06.2023 г. е направено безкръвно наместване на счупването на лявата
глезенна става и поставена имобилизираща гипсова шина. Вещото лице пояснява, че
закрита репозиция означава наместване на счупването без разрязване на кожата.
Оперативно лечение представлява процедура, при която се прави разрез на кожата и
меките тъкани под нея, през който се достига до счупената кост и се извършва
4
наместване. При закритата репозиция счупването се намества без отваряне на кожата.
Вещото лице обосновава още, че препоръките на лекуващия лекар за следоперативно
възстановяване са спазени.
От заключението на приетата и оспорена от ответната страна САТЕ изготвена от
вещо лице инж. С. Д., се установява, най-вероятен механизъм на произшествието:
На 27.06.2023 г. около 07:13 ч. в гр. София в двора на зеленчукова борса
„Дружба“, намираща се на ул. „Амстердам“ товарен автомобил „Мерцедес“ с per. №
******* се е движил в посока от сектор „А“ към сектор „Б“ със скорост от порядъка на
10 км/ч. В района на паркомясто № 122 на сектор „Б“ водачът на автомобила поради
движение в ляво на платното за движение широко 9,50 м. и отклоняване на
вниманието, е преминал през левия крак на намиращия се там пешеходец, при което
същият е получил фрактура на ляв глезен. инж. Д. обосновава, че причина за
настъпване на процесното ПТП са действията на водача на товарния автомобил с
органите за управление, допуснал отклоняването му в ляво и преминаване през крака
на намиращия се на платното пешеходец. Вещото лице определя скоростта на товарен
автомобил „Мерцедес“ да е била 10,00 км/ч. Описва, че зеленчукова борса „Дружба“ е
с прав участъка и събитието е настъпила през светлата част на денонощието. В
заключението е прието още, че участниците са могли да се възприемат на разстояние
един друг от порядъка на 50 метра. Сочи, че пострадалият се е намирал в близост до
паркомясто № 122 извършвайки дейност по подреждане на сергия. Експертът приема,
че няма данни по делото, които да сочат че това е било забранено. Водачът на
автомобила се движил в лявата част на платното широк 9,50 м. Същият е имал
възможност движейки се в посока от сектор А към сектор Б да възприеме намиращия
се там пешеходец и при предприемане на действия за движение в десния му край
автомобила и пострадалия са щели да се разминат безконфликтно. Пострадалото лице
се е намирало в района на сергията си пред паркомясто № 122. Произшествието е
настъпило в двора на зеленчукова борса „Дружба“.
В открито съдебно заседание, вещото лице пояснява, че в протокола за оглед е
описано, че пътното платно с широчина 9,50 м. от дясно по посоката на движението на
процесния автомобил има и 3,50 м. пешеходна алея.
Страните не спорят, че към датата на ПТП – 27.06.2023 г. е било налице валидно
застрахователно правоотношение с ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, по
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за процесния лек автомобил,
управляван от Х. С..
Приета е претенция от 18.07.2023г., съгласно която ищецът Д. Д. е предявил
пред ответното застрахователно дружество искане за изплащане на обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, вследствие процесното ПТП. /л. 11-л.12/
С писмо от 18.10.2023г. ответното застрахователно дружество е постановило
отказ на искането за изплащане на обезщетение. /л.13-л.14/
5
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
По допустимостта:
Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно
нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило
застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да
получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият
може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото, че сочените
предпоставки са налице – писмена претенция на л. 11-12 от дата 18.07.2023 г. и липса
на възражения и ангажирани доказателства от страна на ответника, които да изключват
допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната легитимация на
ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск предполага установяване
при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти:
1/настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния
водач, 3./претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна
връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно
установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е налице
кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта. Безспорно се
установи по делото настъпването на пътнотранспортно произшествие на 27.06.2023г.
Съвкупния анализ на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице
противоправно деяние от страна на водача на товарния автомобил Х. С.. Установи се,
че Х. С. на сочената дата е управлявал товарен автомобил „Мерцедес 316“ с рег. № КН
*******. От приетото по делото САТЕ с вещо лице инж. С. Д. се установи, че
причината за настъпване на ПТП е поведението на водача на товарния автомобил,
допуснал отклоняването на същия и преминал през крака на намиращия се там
пешеходец. Това му нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и
причинените увреждания на ищеца.
Предвид на горното, съдът приема за безспорно установени в производството
елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла
на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема,
че е извършено противоправно деяние от водача на товарен автомобил „Мерцедес 316“
с рег. № КН ******* – Х. С..
6
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на
ответното дружество: не е спорно между страните, че ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД е
застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния
период на водача на автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за доказани по основание. Установени са поделото
(СМЕ, медицински документи, гласни доказателства,) и неимуществените вредите,
както и пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
По размера:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Релевантните за размера на обезщетението
обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното
прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС
общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение
на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което
претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между
пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Освен това, съдът
преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида,
характера и тежестта на травмите, активната възраст на ищеца към момента на
настъпване на увреждането – 51 г., тежестта на уврежданията - счупване на долния
край на лявата голямопищялна кост - вътрешен малеол и спукване на долния край на
лявата малкопищялна кост, проведеното болнично и последвалото домашно лечение -
поставената гипсова имобилизация за срок от 2 месеца, продължителност на болки и
страдания, които са били с голям интензитет за около 14-15 дни, болки с умерен
интензитет за около 1/един/ месец след сваляне на шината и започване натоварването
на крака, след което интензитетът на болките е намалявал постепенно, изживения шок
от инцидента, претърпените неудобства от личен, битов и социален характер,
отражението на произшествието върху психо-емоционалното му състояние,
обстоятелството, че към днешна дата ищецът е напълно възстановен, както и
обществено икономическите условия към 2023 г., съдът намира, че сумата от 25 000
лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране
на вредите. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от
ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици,
настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане. При определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се основава на
доказателствата по делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на
НРБ съгласно което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания.
По възражението за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или
бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения
законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би
7
се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който
с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността
си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не
съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на
вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и
непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане
на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с
поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.
В конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
бланкетно възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, като твърди, че
ищецът е нарушил правилата за участие на пешеходеца в движението. Съдът намира
наведеното от ответната страна възражение за недоказано. В заключението на приетата
по делото съдебно-автотехническа експертиза, вещото лице инж.Д. е обосновало, че
пострадалият се е намирал в близост до паркомясто № 122, извършвайки дейност по
подреждане на сергията. По делото липсват данни, които да сочат, че това е било
забранено. Прието е още, че причини за настъпване на ПТП е по вина на водача на
товарния автомобил, допуснал отклоняването му в ляво и преминаване през крака на
намиращия се на платното пешеходец. Установи се още, че водачът на автомобила се
движил в лявата част на платното широк 9,50 м. Същият е имал възможност движейки
се в посока от сектор А към сектор Б да възприеме намиращия се там пешеходец и при
предприемане на действия за движение в десния му край автомобила и пострадалия са
щели да се разминат безконфликтно.
Предвид изложеното възражението за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца, съдът намира за неоснователно.
По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД
Ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати законна лихва
върху сумата на обезщетението за неимуществени вреди, за периода, считано от
18.07.2023г. – датата, на която ищецът е сезирал ответното дружество за изплащане на
обезщетение.
Съобразно нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ, застрахователят дължи законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Съгласно утвърдената вече съдебна практика /Решение № 167 от 30.01.2020 г.,
постановено по т. дело № 2273/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС; Решение № 128 от 04.02.2020
г., постановено по т. дело № 2466/2018 г. на І т.о. на ВКС/ и др., в хипотезата на пряк
иск, предявен от увреденото лице по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност", в застрахователната сума по чл.429 от КЗ се
включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава
8
за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. от предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя.
В случая ответното застрахователно дружество е уведомено на 18.07.2023г.,
видно от приетата писмена претенция, поради което законна лихва върху определеното
обезщетение се дължи именно от тази дата.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни в процеса,
ищеца съразмерно уважената част, ответникът съответно на отхвърлената. Ищецът е
освободен от държавна такса, съгласно чл. 83, ал.2 ГПК – определение № 963 от
22.01.2024г. /стр. 24 от делото/
С оглед частично уважените искове, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА , на
упълномощения от ищеца, адвокат Я. Д. - САК, следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от исковете в размер на 2 406.25 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът дължи заплащане на държавна такса
за уважената част от исковете в размер на 1 000 лв., както и сумата от 281.25 лв.
представляваща разноски платени от бюджета на съда.
С оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски съразмерно
отхвърлената част от иска.
Съдът намира наведеното от пълномощника на ищеца възражение за прекомерност
на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение за неоснователно. Същият
се претендира в минималния по чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за възнаграждения за
адвокатска работа размер, като е присъдено и ДДС. На ответника следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 1 931.25 лева съобразено отхвърленат част от
исковете, като общо сторените възлизат на 5 150 лева, от които: 4 560 лв. с ДДС
заплатено адвокатско възнаграждение, 250 лева депозит СМЕ, 300 лева – депозит
САТЕ и 40 лева – депозит за свидетел.
Водим от горното, Софийски градски съд, I- 7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.”Света София” №7, да заплати на Д. С. Д., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. *******, чрез адв. Я. Д. – САК, на
основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от 25 000 /двадесет и пет
хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
травматични увреди в резултат на ПТП, реализирано на 27.06.2023 г. по вина на водача
на т.а. марка „Мерцедес“, модел „316“ с рег. № КН *******, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.07.2023г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432,
ал.1 КЗ за неимуществени вреди за разликата от присъдения до пълния предявен
размер от 40 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК -Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и
9
адрес на управление: гр.София, ул.”Света София” №7, да заплати на адв. Я. Д. -САК,
на основание чл.38, ал.2 от ЗА, сумата от 2 406.25 лв. адвокатско възнаграждение за
представителство пред СГС.
ОСЪЖДА Д. С. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. ******* –
чрез адв. Я. Д. – САК да заплати на ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *********,
разноски в размер на 1 931.25 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *********, да заплати на
Софийски градски съд, на основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 1
000 лв., както и сумата от 281.25 лв. представляваща съдебно- деловодни разноски
платени от бюджета на съда, съразмерно на уважената част от исковете.
Присъдените на ищеца суми могат да се преведат по посочена на страница 5 банкова
сметка.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10