Решение по дело №91/2009 на Административен съд - Силистра

 

Р Е Ш Е Н И Е

№78

                               гр.Силистра, 23.10.2009 година

 

                                           В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

            Административният съд гр.Силистра, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и девета година, в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: Величка Маринова

         Светослав Славов

при секретаря Индира Занова и с участието на прокурор при ОП гр.Силистра Михаил Папазов, като разгледа докладваното от съдия Маргарита Славова КАНД №91 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         С Решение №478/16.07.09г., постановено по АНД №505/2009г., Силистренският районен съд е потвърдил Наказателно постановление №1822/12.05.2009г. на Началника на РУ на МВР гр.Силистра, в частта, с която на  *** на основание чл.182 ал.ІІ т.4 от ЗДвП са наложени в условията на законоустановена кумулация наказания “глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец, за извършено нарушение на разпоредбата на чл.21 ал.ІІ ЗДвП. В мотивите на решението е преценено, че НП по отношение на наложеното наказание за нарушение на разпоредбата на чл.150а ал.І ЗДвП, не подлежи на съдебен контрол по силата на изключващата норма на чл.189 ал.V ЗДвП, тъй като определената глоба е в размер на 20 лева, поради което е прието, че в тази му част НП е влязло в законна сила и образуваното производство е прекратено частично.

           Настоящото производство е образувано по касационна жалба на ***, с искане да бъде отменено решението на СРС в потвърдителната му част, след което да се реши делото по същество като бъде изменено оспореното НП №1822/12.05.09г. на Началника на РУ на МВР гр.Силистра в частта, с която е прието, че превишението на разрешената скорост извън населено място е било от 31 км/ч, обусловило прилагането на санкцията по чл.182 ал.ІІ т.4 ЗДвП. Касаторът твърди, че превишението на скоростта е било до 31 км/ч, което попълва хипотезата на чл.182 ал.ІІ т.3 ЗДвП, поради което намира, че този текст от закона е приложим в случая, а той предвижда едно по вид и по-леко по размер наказание – глоба от 50 лева.

           Ответникът по касация– Районно управление на МВР гр.Силистра не изразява становище по жалбата.

           Представителят на Окръжна прокуратура счита,че обжалваното решение на СРС е законосъобразно, а жалбата неоснователна.Дава заключение за потвърждаване на атакуваното съдебно решение, в обжалваната част.           

Производството е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и следващите/ от АПК във връзка с чл.63 ал.І ЗАНН.

            Силистренският административен съд, след обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

          Касационно основание по смисъла на чл.348 ал.І т.1 от НПК, приложим по силата на препращането от чл.63 ал.І ЗАНН, жалбоподателят е заявил и поддържа пред АС гр.Силистра считайки, че неправилно въззивната инстанция е тълкувала и приложила материалния закон, приемайки, че граничната стойност на отчетеното превишение на скоростта с радарен скоростомер, следва да се обсъди в полза на административно-наказателно отговорното лице и да се приложи по-благоприятния за него санкциониращ текст на чл.182 ал.ІІ т.3 ЗДвП.

Предмет на настоящия касационен контрол са сочените пороци на съдебното решение, както и неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, за които АС следи служебно /чл.218 ал.ІІ АПК/.

          Правилно Силистренският РС е установил и възприел фактическата обстановка по делото.Страните не са спорили по фактите, свързани с въведеното ограничение в процесния пътен участък със знак В-26 от 70 км/ч; с наличието на превишение на допустимата скорост,отчетено от техническото средство–радарен скоростомер TR 4D, с фабр.№517, снабден с мобилна система за видеоконтрол TER-1M, от 31 км/ч, както и относно управлението на МПС в нарушение на ЗДвП от жалбоподателя. СРС е изградил съответни на тези факти и закона решаващи изводи относно формата на вина, авторството на деянието и неговата съставомерност по чл.21 ал.ІІ ЗДвП.

           Касационната съдебна инстанция се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество по аргумент от чл.220 АПК.Следователно, предметът на настоящия съдебен контрол е сведен до обхвата на разпоредената служебна проверка с нормата на чл.218 ал.ІІ от АПК, като в нейните граници попада и твърдяното неправилно приложение на чл.182 ал.ІІ т.4 ЗДвП от СРС, като установените факти сочат на състава на материалната правна норма на чл.182 ал.ІІ т.3 ЗДвП, която в случая касаторът счита че е приложима.

Основополагащ принцип в административно-наказателното производство е този за законоустановеност както на административните нарушения, така и на съответните наказания, по аргумент от чл.2 ал.І ЗАНН, според който деянията, които представляват административни нарушения и съответните за тях наказания, се определят със закон или указ. Санкционната норма на чл.182 ал.ІІ т.4 от ЗДвП е предвидила при установено нарушение на разпоредбата на чл.21 ал.ІІ ЗДвП и с конкретно посочени от законодателя размери на превишението на допустимата скорост, в условията на законоустановена кумулация, наказания по вид „глоба” и „лишаване от право на управление на МПС” в абсолютен размер, който обвързва със задължителна сила АНО /чл.27 ал.І ЗАНН/ и прави неприложима преценката по ал.ІІ на чл.27 ЗАНН, както правилно е приел и районния съд. Законът не е предоставил дискреционни правомощия на органа, съобразно критериите на чл.27 ал.ІІ ЗАНН, при индивидуализиране на процесното наказание с оглед спецификата на конкретно извършеното административно нарушение, в какъвто смисъл са били възраженията пред въззивната инстанция. Те правилно са били отклонени като неоснователни.

Обжалваното решение на СРС е валидно постановено и допустимо, но при неправилно приложение на материалния закон. Това е така защото, съгласно чл.756 ал.І от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /Приета с ПМС №239/24.10.03г.,обн.,ДВ бр.98/07.11.2003г., с последно изм. и доп., бр.46/12.06.07г./ нормативно е установен размер на максимално допустима грешка при проверката на скоростта чрез симулиране на Доплеров сигнал от 1 км/ч или 1% за скорости над 100 км/ч. Принципът, на който работи радарния скоростомер е чрез възпроизвеждане ефекта на Доплер, което е регламентирано с чл.745 от същата Наредба. Действащата правна норма на чл.756 ал.І от Наредбата не е била съобразена от АНО, въпреки, че е било задължително предвид конкретно установеното превишение на скоростта от жалбоподателя, намиращо се в долната граница на приложената санкционираща норма от ЗДвП. Независимо от липсата на възражение от този порядък пред СРС, последният е бил задължен служебно да изясни обективно и пълно фактите по делото /арг. от чл.14, чл.107 и др.НПК/, след което да ги подведе под съответните правни норми. Касационната инстанция не може да прави нови или различни от приетите фактически установявания /арг. чл.220 АПК/, поради което дължи преценка за правилното приложение на материалния закон, в конкретния случай, при установеното с радарен скоростомер превишение на допустимата скорост от 31 км/ч. При съобразяване с правилата, въведени с посочената по-горе Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и с оглед принципа в наказателното производство, изведен от нормата на чл.16 НПК, районният съд е следвало да прецени допустимата грешка от +/-1км/ч в полза на жалбоподателя,т.е. при хипотезата на -1 км/ч, което автоматично прави приложима към деянието санкциониращата норма на чл.182 ал.ІІ т.3 от ЗДвП. Тя е по-благоприятна за касатора и при липса на точни установявания за конкретния скоростомер - допускал ли е грешка при измерване на скоростта и от какъв порядък е била тази грешка, настоящият състав намира, че към безспорните факти по делото следва да се приложи по-благоприятния законов текст за касационния жалбоподател. Като не е съобразил разпоредбата на чл.756 ал.І от Наредбата и е потвърдил НП в частта му, с която деянието на касатора е санкционирано на основание чл.183 ал.ІІ т.4 ЗДвП, районният съд е допуснал неправилно приложение на материалния закон, което е касационно основание, обуславящо частична отмяна на обжалвания съдебен акт.   

След като правилно е издирил и обсъдил в мотивите си специалната процесуална норма на чл.189 ал.V ЗДвП, съдът законосъобразно е прекратил образуваното съдебно производство за нарушението по чл.150а ал.І ЗДвП, за което е наложено наказание „глоба” от 20 лева, с нарочен диспозитив. Този резултат, по отношение на неподлежащото на съдебно обжалване наказание, подлежи на друг контрол, различен от настоящия, свързан с проверка на съдебните актове, преграждащи пътя на съдебното производство /чл.63 ал.ІІ ЗАНН/.

Воден от изложените по-горе съображения и на основание чл.221 ал.ІІ и чл.222 ал.І от АПК във връзка с чл.63 ал.І от ЗАНН, Административният съд гр.Силистра

                                                           Р Е Ш И:

 

             ОТМЕНЯ Решение №478/16.07.2009г. постановено по АНД №505/ 2009г. на Силистренския районен съд, в ЧАСТТА, с която е потвърдена правната квалификация на санкционното нормативно основание и размера на наказанието, наложено с Наказателно постановление №1822/12.05.09г. на Началника на РУ на МВР гр.Силистра, като вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление №1822/12.05.2009г., издадено от Началника на РУ на МВР гр.Силистра, като за нарушението на чл.21 ал.ІІ ЗДвП, извършено от ***, на основание чл.182 ал.ІІ т.3 от ЗДвП, определя наказание „глоба” в размер от 50.00 /Петдесет/ лева и отменя наказанието„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.

           ОСТАВЯ В СИЛА Решение №478/16.07.09г., постановено по АНД №505/ 2009г. на Силистренския районен съд, в останалата му част.

Решението е окончателно.

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                          2.