№ 4887
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110136918 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и сл.
Образувано е по искова молба на Н. И. И., ЕГН **********, постоянен адрес .,
съдебен адрес ., чрез упълномощения процесуален представител адвокат Б. С. З.
(впоследствие лишен от правото да упражнява адвокатска професия). Ищецът твърди,
че през 2022 г. е сключил с ответника договор за паричен заем № . от 15. 07. 2022 г. По
силата на договора ответникът предоставил на ищеца парична сума в размер на 800
лева, а ищецът се задължил да я възстанови и да заплати фиксирана годишна лихва в
размер на 40, 32 % на седем двуседмични погасителни вноски. Наред с това ищецът се
задължил да заплати възнаграждение на ответника за допълнителната услуга
„експресно разглеждане на искането за заем“ в размер на 170 лева и 38 стотинки.
Освен това ищецът се задължил в тридневен срок от сключването на договора да
предостави определено персонално обезпечение. При неизпълнение на последното
задължение страните уговорили, че ищецът ще дължи заплащането на неустойка в
размер на 200 лева, чието заплащане разсрочили и включили в погасителния план.
Ищецът твърди, че така сключеният договор е нищожен. Излага подробни доводи, че
той не е написан по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи са в еднакъв
по вид и размер формат и шрифт, че в договора не е посочен действителният годишен
процент на разходите, който е многократно над допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК,
че клаузата за възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. Иска от съда да
признае за установено, че уговорките за такса за експресно разглеждане, съответно за
неустойка, са нищожни. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „.“
АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., чрез упълномощения процесуален
представител адвокат А. Н., член на Монтанската адвокатска колегия. Ответникът с
отговора на исковата молба оспорва исковата молба като нередовна, а предявените с
1
нея искове като процесуално недопустими. Излага доводи, че към момента на
предявяването на иска праводателят му „.“ ООД е бил заличен, поради което исковете
не са насочени срещу надлежна страна в процеса. Излага доводи против
освобождаването на ищеца от задължението за внасянето на държавна такса. По
същество заявява, че изискванията за съдържанието на договора за паричен заем са
спазени, като в него е посочен фиксиран годишен процент по кредита, уговорен е срок
на договора, условията за прилагането му, установява се ясно размерът на
възнаградителната лихва, че възнаградителната лихва не противоречи на добрите
нрави, че ЗПК не изисква в договора да се посочи математически алгоритъм, по който
се изчислява годишния процент на разходите, че годишният процент на разходите в
случая е правилно изчислен, както и че не следва при изчисляването му да се
съобразява и уговорената неустойка предвид чл. 19, ал. 3 ЗПК. При изчисляването му
не трябвало да се съобразява и възнаграждението за услугата „бързо разглеждане“,
защото тя била допълнителна и доброволно ползвана от потребителя. Отрича да е
налице заобикаляне на ограничението на годишния процент на разходите по чл. 19, ал.
4 ЗПК. Отрича освен това самата неустойка да надхвърля присъщите й функции и да
противоречи на добрите нрави. Изтъква, че длъжникът е имал правото да се откаже от
договора в 14-дневен срок от сключването му. Намира, че уговорената неустойка не
противоречи и на чл. 71 ЗЗД, защото законовата разпоредба била диспозитивна. Освен
това обосновава, че клаузата за неустойка е равноправна. Иска от съда да върне
исковата молба и да прекрати производството като недопустимо. Прави евентуални
възражения във връзка с разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната
страна.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпила и насрещна искова молба от „.“ АД. С
насрещната искова молба „.“ АД твърди, че на 08. 09. 2022 г. е сключило с Н. И. И.
договор за паричен заем № ., по силата на който му предоставило парична сума в
размер на 1 500 лева, а Н. И. И. се съгласил да я възстанови на 18 равни двуседмични
вноски, като заплати и фиксирана възнаградителна лихва в размер на 40, 32 %.
Поддържа, че в случая таксата за експресно разглеждане всъщност не е била
начислена. Въпреки падежирането на вноските по кредита Н. И. И. не ги заплатил.
Иска от съда да го осъди да заплати сумата 1 500 лева, представляваща главница по
договора за паричен заем, както и сумата 230 лева и 52 стотинки, представляваща
договорна лихва за периода 22. 09. 2022 г. – 18. 05. 2023 г. Претендира разноски.
Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба от Н. И.
И.. Твърди, че договорът за паричен заем № . от 08. 09. 2022 г. е нищожен поради
липса на посочване на действителния годишен процент на разходите. Прави извод, че
съобразно чл. 22 ЗПК дължи само чистата главница, която в случая била 1 500 лева.
Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Първоначалната искова молба и насрещната искова молба са подадени от
заинтересовани страни чрез надлежно упълномощени процесуални представители.
Ищецът Н. И. И. е освободен от задължението за авансовото внасяне на държавни
такси и разноски (л. 18), а насрещният ищец „.“ АД е представил документ за внесена
2
държавна такса в необходимия размер. Първоначалната искова молба и насрещната
искова молба отговарят и на останалите изисквания за редовност по чл. 127 и чл. 128
ГПК. При това положение двете искови молби са редовни, а предявените с тях искове
са процесуално допустими. За пълнота и с оглед твърденията на „.“ АД за
недопустимост на предявените от Н. И. И. искове първостепенният съд трябва да
отбележи и следното. По указания на съда исковата молба на Н. И. И. беше
своевременно уточнена в смисъл, че е насочена срещу „.“ АД, а не срещу праводателя
му „.“ ООД. Уточнението на исковата молба поражда обратно действие съгласно чл.
129, ал. 5 ГПК и тя се счита за редовна към момента на подаването й.
Съдът намира, че двата иска са предявени от заинтересована страна чрез
надлежно упълномощен процесуален представител и са придружени с документ за
внесена държавна такса в необходимия размер. Доколкото исковата молба, с която
двата иска са предявени, отговаря и на останалите изисквания на чл. 127 и чл. 128
ГПК, те следва да се приемат за процесуално допустими. Неоснователен е доводът на
ответника за недопустимост на установителния иск. Действително, ищцата е могла да
предяви единствено осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо
ЗЗД, в който случай произнасянето по осъдителния иск щеше да бъде обусловено от
разрешаването на един предварителен (преюдициален) въпрос – този за
действителността на договора за кредит. Ищцата обаче има правен интерес и да
предяви установителен иск, с произнасянето по който съдът изрично да се произнесе и
да бъде формирана сила на пресъдено нещо за началната нищожност (ако тя бъде
установена) на договора за кредит.
Ищецът Н. И. И. предявява два кумулативно съединени установителни иска с
правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Насрещният ищец „.“ АД предявява насрещен осъдителен иск с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. първо във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 от Закона
за потребителския кредит (ЗПК). В тежест на Н. И. И. е да установи при условията на
пълно и главно доказване във връзка с предявените от него искове, че договор за
паричен заем № . от 15. 07. 2022 г. е нищожен на което и да е от твърдените от него
основания, а в тежест на ответното дружество е да установи при условията на пълно и
главно доказване, че уговорките за неустойка и такса за експресно разглеждане по
всеки от двата договора за паричен заем са били индивидуално уговорени. В тежест на
„.“ АД е да установи при условията на пълно и главно доказване във връзка с
предявения от него насрещен иск валидното сключване на договор за паричен заем № .
от 08. 09. 2022 г., както и настъпването на изискуемостта на паричните задължения на
ответника Н. И. И. по този договор, а в тежест на ответника Н. И. И. е да установи, че
е договор за паричен заем № . от 08. 09. 2022 г. е нищожен на което и да е от
посочените от него основания, съответно че е погасил паричните си задължения по
този договор чрез плащане.
Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че на 15. 07. 2022 г. те сключили договор за паричен заем Standard 14 № . –
15. 07. 2022 г., по силата на който „.“ ООД, праводател на „.“ АД, поело задължението
да предостави на Н. И. И. парична сума в размер на 800 лева, част от която с цел
„рефинансиране“, т.е. погасяване на парични задължения на Н. И. И. по предходен
договор, който не е предмет на настоящото дело, в размер на 270 лева и 45 стотинки.
Страните уговорили това задължение на праводателя на „.“ АД да бъде прихванато с
паричните задължения на Н. И. И. по предходния договор и да му предостави реално
непогасения остатък. От друга страна, Н. И. И. поел задължението по така сключения
3
нов договор за възстанови на праводателя на „.“ АД паричната сума в размер на 800
лева и да му заплати възнаградителна лихва във фиксиран размер от 40, 32 % на
годишна основа на седем двуседмични погасителни вноски, всяка от които в размер на
145 лева и 82 стотинки. Наред с това Н. И. И. поел задължението да заплати на
праводателя на „.“ АД сумата 170 лева и 38 стотинки, представляваща „такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем“ (чл. 1, ал. 3 от
договора). Освен това той поел и задължението да предостави персонално обезпечение
на праводателя на „.“ АД в тридневен срок от сключването на договора, което трябвало
да бъде или поръчител – физическо лице, отговарящо на редица изисквания, или
банкова гаранция, като при неизпълнение на това задължение Н. И. И. трябвало да
заплати на праводателя на „.“ АД неустойка в размер на 113 лева и 54 стотинки (чл. 5
от договора). Заедно с така уговорените такса и неустойка размерът на всяка една от
вноските нараснал на 162 лева и 4 стотинки (главница, възнаградителна лихва и
„такса за експресно разглеждане“ и неустойка). При това положение съгласно
съдържанието на договора годишният процент на разходите възлизал на 49, 33 %.
Н. И. И. погасил чрез плащане първите три вноски по договора от 15. 07. 2022
г., след което погасил и предсрочно всички останали предполагаеми парични
задължения по него, т.е. той заплатил на праводателя на „.“ АД парична сума в размер
на общо 1 134 лева и 28 стотинки. За да погаси предсрочно останалите предполагаеми
парични задължения по договора от 15. 07. 2022 г., Н. И. И. обаче сключил нов трети
договор с праводателя на „.“ АД. Става въпрос за договор за паричен заем Standard 14
№ . – 08.09. 2022 г. По силата на този нов трети договор праводателят на „.“ АД поел
задължението да предостави на Н. И. И. парична сума в размер на 1 500 лева, част от
която с цел „рефинансиране“, т.е. погасяване на парични задължения на Н. И. И. по
обсъдения по-горе договор в размер на 586 лева и 83 стотинки. Страните уговорили
това задължение на праводателя на „.“ АД да бъде прихванато с паричните
задължения на Н. И. И. по предходния договор и да му предостави реално непогасения
остатък. От друга страна, Н. И. И. поел задължението по така сключения нов договор
за възстанови на праводателя на „.“ АД паричната сума в размер на 1 500 лева и да му
заплати възнаградителна лихва във фиксиран размер от 40, 32 % на годишна основа на
осемнадесет двуседмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 736 лева и
74 стотинки. Наред с това Н. И. И. поел задължението да заплати на праводателя на „.“
АД сумата 170 лева и 38 стотинки, представляваща „такса за експресно разглеждане
на документи за отпускане на паричен заем“ (чл. 1, ал. 3 от договора). Освен това той
поел и задължението да предостави персонално обезпечение на праводателя на „.“ АД
в тридневен срок от сключването на договора, което трябвало да бъде или поръчител –
физическо лице, отговарящо на редица изисквания, или банкова гаранция, като при
неизпълнение на това задължение Н. И. И. трябвало да заплати на праводателя на „.“
АД неустойка в размер на 491 лева и 4 стотинки (чл. 5 от договора). В погасителния
план към този договор не били посочени размерите на вноските с включени в тях такса
за експресно разглеждане и неустойка, като било отбелязано, че „не са начислени
такива“. При това положение съгласно съдържанието на договора годишният процент
на разходите възлизал на 49, 34 %.
В хода на съдебното дирене първостепенният съд приобщи към
доказателствените материали по делото експертно заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, изготвено въз основа на доказателствата по делото и
счетоводството на ответника, данните от което следва да бъдат кредитирани. Съгласно
експертното заключение на вещото лице ако към разходите по договора от 15. 07. 2022
4
г. не бъдат включени таксата за експресно разглеждане и неустойката, то годишният
процент на разходите по този договор възлиза на 49, 39 %; ако ли те се причислят към
разходите по договора, тогава годишният процент на разходите възлиза на 1 197, 91 %.
Що се отнася до следващия договор от 08. 09. 2022 г., ако таксата за експресно
разглеждане и неустойката не се включат в разходите по него, то годишният процент
на разходите е в размер на 49, 48 %; ако ли те бъдат включени като разходи по
кредита, то тогава годишният процент на разходите възлиза на 778, 89 %. Вещото лице
отбелязва, че от предоставената от „.“ АД информация било видно, че по този договор
не са били начислявани неустойка и такса за експресно разглеждане. По този договор
Н. И. И. не бил извършвал плащания.
При това положение първостепенният съд направи следните изводи.
При сключването на двата процесни договора за паричен заем от 15. 07. 2022 г.
и от 08. 09. 2022 г. няма данни Н. И. И., физическо лице, да е действувал във връзка с
упражнявана от него търговска дейност или професия. Тогава следва да се приеме, че
той е потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби към Закона
за защита на потребителите, съответно чл. 9, ал. 3 ЗПК. При това положение и
доколкото не е налице някое от изключенията по чл. 4 ЗПК, то следва да се приеме, че
спрямо процесните два договора за паричен заем се прилагат правилата на ЗПК.
Според тях договорът за потребителски кредит трябва да съдържа данни за годишния
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите (чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК). Въпросният годишен процент на разходите изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит (чл. 19, ал. 1 ЗПК) и не може да надвишава петкратния размер
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет (чл. 19, ал. 4 ЗПК). А според законовото
определение на пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към ЗПК „общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В дадения случай таксите за „експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем“ трябва да се приемат за разходи по кредитите. Това е така,
защото задълженията за заплащането им възникват по силата на самите договори за
потребителски кредит (чл. 1, ал. 3 от двата договора) и изпълнението на задължението
е разсрочено на вноски, съвпадащи с вноските за главница и възнаградителна лихва по
кредита. Това е индикация, че уговорката за „такса за експресно разглеждане на
документи“ съставлява фактическо условие на търговеца за сключването на договора
за потребителски кредит. По същия начин стоят нещата и с уговорената неустойка по
чл. 4, ал. 2 от договора за кредит. Възникването на неустоечното задължение е на
практика „сигурно събитие“. Още при сключването на договора за потребителски
5
кредит от 15. 07. 2022 г. страните са предвидили, че Н. И. И. няма да изпълни
обуславящото го задължение за предоставяне на персонално обезпечение, защото
изпълнението на последното е било уговорено в твърде краткия тридневен срок от
усвояването на кредита и е било свързано с редица изисквания към характеристиките
на персоналното обезпечение. Наред с това страните още при сключването на
договора за кредит са предвидили заплащането на тази неустойка разсрочено и
успоредно с вноските за главница, възнаградителна лихва и „такса за експресно
разглеждане“, което също е индикация за сигурността на разхода за неустойка.
Действително, при втория договор за потребителски кредит от 08. 09. 2022 г.
формално таксата за експресно разглеждане и неустойката не са били включени в
погасителния план. Според разбирането на настоящия съдебен състав обаче меродавен
за преценката за недействителност на договора за потребителски кредит е самият
договор за потребителски кредит, а не погасителният план към него и направените с
последния декларации, които трябва да бъдат внимателно преценявани от съда.
Юридическият способ за погасяване на поетите от потребителя задължения за
заплащането на такса за експресно разглеждане и неустойка е опрощаването по чл. 108
ЗЗД, което е нарочен договор между кредитора и длъжника. Отбелязването в
погасителния план към договора за потребителски кредит от 08. 09. 2022 г., че таксата
за експресно разглеждане и неустойката „не са били начислявани“, както и да бъде
тълкувано, не може да се възприеме за договор за опрощаване по смисъла на чл. 108
ЗЗД. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че съответните задължения са били
уговорени в договора за потребителски кредит и са възникнали, т.е. Н. И. И. е
трябвало да заплати и таксата за експресно разглеждане и неустойката, предвидени в
договора от 08. 09. 2022 г. След като Н. И. И. отново е поел юридическото задължение
да заплати такса за експресно разглеждане, така както е поел и юридическото
задължение за предоставяне на обезпечение, то трябва на следващо място да бъде
преценено дали и тези юридически задължения е следвало да бъдат включени при
изчисляването на годишния процент на разходите. За първото задължение важи вече
написаното по-горе относно същото задължение по договора за потребителски кредит
о 15. 07. 2022 г. Що се отнася до второто задължение, то отново е свързано с редица
мъчно изпълними от потребителя изисквания в извънредно кратък тридневен срок,
което го прави практически неизпълнимо, а свързаната с него неустойка – сигурен
разход по кредита. При това положение и в двата случая става въпрос за разходи,
които са пряко свързани с договорите за потребителски кредит, били са известни на
кредитора и потребителят е трябвало да се задължи да ги заплати, за да бъдат
сключени договорите. Поради тези съображения настоящият състав на първостепенния
съд кредитира варианта на експертното заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, според който действителният годишен процент на разходите по договора
за потребителски кредит от 15. 07. 2022 г. възлиза на 1 197, 91 %, а този по договора за
потребителски кредит от 08. 09. 2022 г. възлиза на 778, 89 %.
Тогава, от една страна, клаузите за „такса за експресно разглеждане на
документи“ (чл. 1, ал. 3 от договора) и за неустойка по чл. 5 от всеки един от двата
договора противоречат на императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
следователно са нищожни. От друга страна, първостепенният съд отчита също така, че
страните са посочили в договорите за потребителски кредит годишни проценти на
разходите по тях, които се отклонява от действителните. Пропускът на страните да
посочат действителните размери и начина на формирането на годишните проценти на
разходите в договорите за потребителски кредит обуславят недействителността им на
основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Смисълът на изискването в
6
договора за потребителски кредит да бъде посочен тъкмо действителният годишен
процент на разходите и начина на формирането му произтича от правото на
потребителя да може да прецени правилно икономическите последици от сключването
на договора, както и да може да направи адекватно сравнение с предложения за
сключването на други договори за потребителски кредит (така че да може евентуално
да „рефинансира“ кредита). В сходен смисъл е трайната съдебна практика на
почитаемия Софийски градски съд (решение № 3609 от 04. 07. 2023 г. на СГС, II – А
въззивен състав, по в. гр. дело № 8049/2022 г.; решение № 4456 от 11. 08. 2023 г. на
СГС, II – Е въззивен състав, по в. гр. дело № 1898/2022 г.; решение № 4304 от 02. 08.
2023 г. на СГС, IV – Е въззивен състав, по в. гр. дело № 8430/2022 г.; решение № 4067
от 20. 07. 2023 г. на СГС, II – В въззивен състав, по в. гр. дело № 9689/2022 г.; решение
№ 4058 от 20.07.2023 г. на СГС, II – В въззивен състав, по в. гр. дело № 7753/2022 г.;
решение № 3868 от 13. 07. 2023 г. на СГС, II – Б въвззивен състав, по в. гр. дело №
62/2023 г.; решение № 3480 от 06. 07. 2023 г. на СГС, II – Д въззивен състав, по в. гр.
дело № 9659/2022 г.; решение № 2449 от 16. 05. 2023 г. на СГС, IV – А въззивен състав
по в. гр. дело № 87/2022 г.; решение № 1407 от 22. 03. 2023 г. на СГС, IV – Д въззивен
състав, по в. гр. дело № 1167/2022 г.). При това положение целите договори за
потребителски кредит са недействителни на основание чл. 22 ЗПК, но поради
ограниченията на диспозитивното начало първостепенният съд следва да прогласи
нищожността само на чл. 1, ал. 3 и чл. 5 от договора за потребителски кредит от 15.
07. 2022 г. Излишно е да бъдат обсъждани и останалите доводи на Н. И. И. за
нищожност на атакуваните уговорки.
Предвид нищожността на двата договора за потребителски кредит, в това число
и този от 08. 09. 2022 г., във връзка с който „.“ АД е предявило насрещния си
осъдителен иск, съдът намира, че потребителят дължи само чистата стойност на
кредита (тоест само главницата). Потребителят не дължи лихви или други разходи по
кредита (чл. 23 ЗПК). Разглежданият случай обаче е допълнително правно усложнен
поради начина на усвояването на кредита, при който част от главницата е била усвоена
чрез прихващане на предполагаеми задължения в размер на 586 лева и 83 стотинки по
предходния договор за потребителски кредит от 15. 07. 2022 г. Дали действително Н.
И. И. е усвоил главница в размер на 586 лева и 83 стотинки чрез прихващането на
негови задължения по договора от 15. 07. 2022 г.? Предпоставката на прихващането е
да съществуват две насрещни, еднородни, изискуеми и ликвидни (или поне
изпълняеми, както се приема в Тълкувателно решение № 2 от 2022 г. по тълк. дело №
2 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС) задължения. Договорът за потребителски кредит от 15.
07. 2022 г., както вече беше изяснено, също е бил недействителен. По него Н. И. И. е
дължал на праводателя на „.“ АД също само чистата стойност (главницата) по
недействителния кредит, която възлиза на 800 лева. Н. И. И. реално е заплатил на
праводателя на „.“ АД по този недействителен договор три вноски, всяка от които в
размер на 162 лева и 4 стотинки, т.е. общо 486 лева и 12 стотинки. При това
положение непогасеното задължение на Н. И. И. по недействителния договор за
потребителски кредит от 15. 07. 2022 г. възлиза на 313 лева и 88 стотинки (800 – 486,
12). Следователно при сключването на договора за потребителски кредит от 08. 09.
2022 г. е било извършено прихващане на задължение на Н. И. И. в размер на 313 лева и
88 стотинки, а не в размер на 586 лева и 83 стотинки, но същевременно реално
предоставената парична сума на Н. И. И. остава 913 лева и 17 стотинки (общата
главница 1 500 лева, от която се изважда погрешно прихваната сума в размер на 586
лева и 83 стотинки). Така действително усвоената чрез прихващане и предоставяне на
парична сума главница по недействителния договор за потребителски кредит възлиза
7
на 1 227 лева и 5 стотинки (313, 88 + 913, 17). Н. И. И. дължи на „.“ АД връщането на
тази чиста стойност (главница) по недействителния договор за потребителски кредит
от 08. 09. 2022 г.
Въпреки това според разбирането на настоящия съдебен състав предявеният
насрещен иск трябва да бъде изцяло отхвърлен. Това е така, защото „.“ АД е основало
главния осъдителен иск с неизпълнението на поети от Н. И. И. договорни задължения,
а както беше установено, договорът за потребителски кредит и анексите към него са ab
initio недействителни. Установеното от съда юридическо задължение на ищеца към
ответното дружество за заплащането на паричната сума в размер на 1 227 лева и 5
стотинки почива на различно правно основание. Според съдебната практика, която
настоящият съдебен състав споделя, „Задължението по чл. 23 ЗПК е за реституиране
на даденото по едно недействително правоотношение“ – определение № 60729 от 08.
11. 2021 г. на ВКС по гр. дело № 1340/2021 г., IV г. о. Съдът не би могъл да постанови
решение по иск на различно от предявеното правно основание. Ответното дружество
следва да защити правата си с различен иск, почиващ на извъндоговорно основание,
какъвто в рамките на настоящото производство не е бил предявен.
В обобщение, настоящият съдебен състав намира, че следва да уважи
предявените от Н. И. И. установителни искове и да отхвърли предявения от „.“ АД
насрещен осъдителен иск.
Разноски. При този изход на делото право на разноски има само Н. И. И..
Доколкото той е бил освободен от задължението за внасянето на държавна такса, то „.“
АД трябва да бъде осъдено да заплати в полза на Софийския районен съд сумата в
размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. От друга страна, претендира се и
заплащането на адвокатско възнаграждение за безвъзмездна правна помощ в полза на
процесуалния представител на Н. И. И. адвокат Д. М. с ДДС. Искането е подкрепено с
доказателства за сключването на договор за безвъзмездна правна помощ с конкретно
посочено основание по чл. 38 от Закона за адвокатурата, както и за регистрирането на
едноличното адвокатско дружество на адвоката по Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС). Според разбирането на настоящия съдебен състав следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за безвъзмездна правна помощ в минимален
размер без ДДС. Разбира се, минималното възнаграждение трябва да е както за
предявените от Н. И. И. два установителни иска, така и за защитата по двата насрещни
кумулативно съединени иска – общо 1 200 лева без ДДС.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите в отношенията между Н. И. И., ЕГН **********,
постоянен адрес ., и „.“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., че уговорката на
чл. 1, ал. 3 за такса за експресно разглеждане по договор за паричен заем .., сключен
между Н. И. И. и „.“ ООД с ЕИК ., е нищожна.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите в отношенията между Н. И. И., ЕГН **********,
8
постоянен адрес ., и „.“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., че уговорката на
чл. 5, ал. 2 за неустойка за непредоставяне на обезпечение по договор за паричен заем
.., сключен между Н. И. И. и „.“ ООД с ЕИК ., е нищожна.
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от
Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите във връзка с чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския
кредит на „.“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., срещу Н. И. И., ЕГН
**********, постоянен адрес ., за заплащането на паричната сума в размер на 1 700
лева, представляваща главница, както и сумата 230 лева и 52 стотинки,
представляваща договорна лихва за периода 22. 09. 2022 г. – 18. 05. 2023 г., свързани с
договор за паричен заем Standard 14 № . – 08. 09. 2022 г., сключен между Н. И. И. и „.“
ООД с ЕИК ..
ОСЪЖДА „.“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., да заплати в полза
на адвокат Д. М. М., адрес ., сумата в размер на 1 200 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за безвъзмездна правна помощ в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА „.“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., да заплати в полза
на Софийския районен съд сумата в размер на 100 лева, представляваща държавна
такса за разглеждането на исковата молба.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9