Решение по дело №116/2022 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 октомври 2022 г.
Съдия: Ива Станчева Ковалакова-Стоева
Дело: 20227190700116
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е    № 146

 

Гр. Разград, 20 октомври 2022 г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВА КОВАЛАКОВА- СТОЕВА

                                     

при секретаря Ралица Вълчева и в присъствието на прокурора ……..  разгледа докладваното от съдията дело № 116 по описа за 2022 г.  и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 145 и сл. във вр. с 215, ал. 1 от ЗУТ.

          Образувано е по жалба на „Стил- ЕА“ ЕООД, гр. Разград против Разрешение за поставяне на преместваем обект № ПО-153/ 28.07.2021г., издадено от името на кмета на Община Разград, подписано от заместник- кмета на Община Разград.

В жалбата и по същество се излагат доводи, че този административен акт е незаконосъобразен, като издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие на материалния закон и преследваната от него цел. С оглед на това се иска от съда да го отмени, ведно с произтичащите от това законни последици.

          Ответникът, чрез своя процесуален представител, заявява, че жалбата е недопустима, а разгледана по същество е неоснователна и недоказана. С оглед на това моли съда да я отхвърли. Претендира и за присъждане на разноски по производството.

          Заинтересованото лице е депозирало писмено становище, в което сочи, че жалбата е неоснователна и недоказана, а оспореното разрешение е издадено при спазване на процесуалния и материалния закон. С оглед на това моли съда да отхвърли жалбата, ведно със следващите от това законни последици.

          Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.

Предмет на съдебен контрол е Разрешение за поставяне № ПО- 153/28.07.2021 г. на преместваем обект- автомат за кафе на територията на общински терен с административен адрес гр. Разград, ул. „Стефан Караджа“ № 4А по искане на „ДИМ ДРИНКС“ ЕООД, гр. Разград. Данните по делото сочат, че „Стил- ЕА“ ЕООД, гр. Разград  е собственик на самостоятелен обект, находящ се в триетажна масивна жилищна сграда, представляващ търговско помещение със застроена площ от 125, 82 кв.м., находящо се на партерния етаж на сградата, с административен адрес гр. Разград, ул. „Стефан Караджа“ № 4А ( аптека „Феникс“). Автоматът за кафе е поставен плътно до фасадата на сградата, където се намира имотът на жалбоподателя, между двата прозореца на аптека „Феникс“ и по начин, който ограничава правата му на ползване, обслужване и т.н.  С оглед на това съдът приема, че жалбата е подадена от лице, което има правен интерес от оспорването. По правилото на чл. 147, ал. 1 от АПК, приложим във вр. с чл. 219, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, право да оспори издадения индивидуален административен акт (ИАА) има лицето, което  лично, пряко и непосредствено се засяга от него, защото той отменя и/или ограничава и/или застрашава съществуващи вече негови права или се създават задължения за него. Всяко лице, за което този акт създава неблагоприятни последици, има право да го оспори по съдебен ред. В този смисъл са разпоредбите на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България във  вр. с чл. 56, ал. 2 от нея и чл. 15, ал. 1 от АПК, приложим във вр. с чл. 219, ал. 3 от ЗУТ. След като е установено, че издаденото разрешение за поставяне на автомата за кафе и неговото изпълнение пряко и непосредствено създава неблагоприятни последици за „Стил- ЕА“ ЕООД, гр. Разград, то дружеството има и правото да оспори този акт по съдебен ред. Той не му е съобщен по надлежния ред и следва да се приеме, че жалбата е подадена в законоустановения срок.

Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество тя се явява основателна.

Събраните по делото писмени доказателства и приетото заключение по назначената строително-техническа експертиза (СТЕ) установяват следните факти и обстоятелства:

По повод подадено искане от „ДИМ ДРИНКС“ ЕООД, гр. Разград на основание чл. 56 от ЗУТ е издадено процесното Разрешение за поставяне № ПО- 153/28.07.2021 г. на преместваем обект- автомат за кафе на територията на общински терен с административен адрес гр. Разград, ул. „Стефан Караджа“ № 4А. Този акт е издаден от заместник- кмета на Община Разград, при условията на заместване на кмета на Община Разград, видно от приложените Заповед № 1424/19.11.2019г. (л. 26 от делото) и Уведомление за ползване на отпуск вх. №258/14.07.2021 г. ( л. 27 от делото)

В него е посочен само административен адрес, без да са отразени идентификаторите на поземления имот по КККР на града, както и точното местоположение на обекта с посочени координати и отстояния от граници и съседни сгради. Според приложената Схема към Разрешение за поставяне № ПО-153/28.07.2021 г. (стр. 12 от делото) местоположението на автомата за кафе е на тротоара, представляващ част от Поземлен имот с идентификатор 61710.505.7024 по КККР на гр. Разград, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, вид собственост: Общинска публична, вид територия: Урбанизирана, НТП: За второстепенна улица, площ: 5041 кв.

При огледа вещото лице е установило, че автоматът към настоящия момент е разположен в друг имот - на тротоара в Поземлен имот с идентификатор 61710.505.7039 по КККР на гр. Разград: ул. „Стефан Караджа“, вид собственост:Общинска публична, вид територия: Урбанизирана, НТП: За второстепенна улица, площ: 6036 кв. м. Той е плътно долепен до южната фасада на Сграда с идентификатор 61710.505.512.2 по КККР на гр. Разград, в която е разположен имотът на жалбоподателя и е с размери лице и гръб - 78 см, страни - 80 см, височина - 203 см. Прилежащият терен към сградата е 3,00 м, определен по нормите на Приложение № 1 към чл. 21 от Наредба №7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Преместваемият обект е поставен в тази зона и обективно препятства обслужването на сградата.

Въз основа на така установените фактически констатации, съдът прави следните правни изводи:

Оспореният ИАА е валиден административен акт, като издаден от надлежно оправомощен орган, в кръга на неговата материална и териториална компетентност и в надлежна писмена форма. Той обаче е издаден при допуснати нарушения на процесуалните правила и норми и в противоречие с материалния закон.

Обществените отношения, свързани с поставянето на преместваеми обекти на територията на Община Разград се регулират от ЗУТ,  подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане и Наредба № 8 за разрешаване, функциониране и премахване на преместваеми увеселителни обекти, преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Разград, приета на основание чл. 56, ал. 2 от ЗУТ ( Наредба № 8 на ОбС –Разград). В казуса е издадено разрешение за поставяне на автомат за кафе. Този обект е сред обектите, посочени в чл. 56а, ал. 1 от ЗУТ, поради което приложима се явява тази разпоредба, а не посочената в ИАА норма на чл. 56 от ЗУТ. С чл. 56а, ал. 2 от ЗУТ законодателят делегира правомощията на Общинските съвети с наредба да регламентират условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на този вид съоръжения. Следователно процесният ИАА следва да е съобразен с правилата и нормите на Наредба № 8 на ОбС –Разград.

От заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че той е издаден в нарушение на чл. 8 от Наредба № 8 на ОбС-Разград, тъй като автоматът за кафе не е поставен на мястото, определено по схемата, приложена към Разрешение за поставяне № ПО- 153/28.07.2021 г. на преместваем обект. Наред с това, той е издаден и в противоречие с разпоредбата на  чл. 10, ал. 5 от Наредба № 8, според която отстоянията на преместваемите обекти от сгради и от регулационни и имотни граници се определят съобразно правилата за строежи по Закона за устройство на територията и Наредба 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Намалени отстояния се допускат при съгласие на собствениците на съседния имот, изразено в нотариално заверена декларация. В случая няма предвидено отстояние от преместваемия обект до жилищната сграда, която е построена в съседния поземлен имот с идентификатор 61710.505.512, а той е прикрепен плътно до нея. Липсва и съгласие на собствениците на съседния имот за поставяне на автомата за кафе по този начин, изразено в нотариално заверена декларация.

Въз основа на така изложените фактически и правни изводи съдът намира, че оспореното разрешение за поставяне на преместваем обект е издадено в противоречие на закона, поради което следва да се отмени.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него деловодни разноски в размер на 300 лв. , от които 50 лв. заплатена държавна такса и 250 лв. заплатено възнаграждение на вещото лица по назначената СТЕ.  Същите са своевременно предявени и доказани по размер.

Мотивиран така Разградският административен съд

 

                                 Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Разрешение за поставяне на преместваем обект № ПО-153/ 28.07.2021г., издадено от името на кмета на Община Разград, подписано от заместник- кмета на Община Разград.

ОСЪЖДА Община Разград да заплати на „Стил- ЕА“ ЕООД, гр. Разград сумата от 300 (триста) лева- дължими деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд.

 

СЪДИЯ : /п/