П Р О Т О К
О Л
гр.
Русе, 22.10.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ,
ЧЕТВЪРТИ наказателен състав в
публично съдебно заседание
на 22.10.2020 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВАСИЛЕВ
При участието на секретаря Елка Цигуларова и
прокурора........сложи за разглеждане АН
дело № 501 по описа на Районен съд -
Русе за 2020 г. докладвано от председателя на състава.
На именното повикване в 10,55 часа се явиха:
Жалб. „НИНО БРАУН” ЕООД, редовно призовани, не изпращат
представител.
Адв. И.П., редовно призован, не се явява.
ОДБХ Русе, редовно призовани, явява се ст. юриск. С., редовно упълномощен
от днес.
РП-Русе, редовно призовани, не изпращат представител.
СЪДЪТ запита страните за становище по въпроса следва
ли да се даде ход на делото.
Юриск. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като съобрази, че не са налице отрицателни
процесуални предпоставки за даване ход на делото
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпила молба от адв. И.П., с която
иска да бъде изменено определението за разноските като сумата за адвокатско
възнаграждение бъде заплатена на жалбоподателя, а не на защитника.
Юриск. С.: Запознат съм с молбата.
СЪДЪТ обяви съдебното следствие за приключено и на
осн. чл.291, ал.1 от НПК пристъпи към изслушване на СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Юриск. С.: Уважаеми господин
Председател, във връзка с така зададения предмет на съдебно заседание,
възникват няколко въпроса: Съгласно решението което е влязло в сила, е издадено
на 27.07.2020 г. и би трябвало да влезе в сила на 10.08.2020 г., но в него е
написано, влиза в сила на 30.09, въпросът е защо е така. В същото време във
въззивната си жалба жалбоподателят не е поставил въпроса за разноските. Съдът
респективно в диспозитива на решението също не е поставил въпроса с разноските
и на 30.09., на която е написано, че съдебното решение влиза в сила, е издадено
определение, с което се присъждат 300 лв. адвокатски хонорар на адв. П.. Във
връзка с това бих казал, че не сме получили нито уведомление, нито копие от
молбата от защитника на жалбоподателя за неговите претенции за разноски, защото
в противен случай бихме могли да възразим най - малкото срещу техния размер,
тъй като смятам, че делото не представлява особена трудност от правна и
фактическа гледна точка и би могло да бъде сведено до размера, предвиден в Наредбата
за адвокатски възнаграждения, според която минималния размер за този вид дело с
този материален интерес е 200 лв., а не 300 лв. Така че възползвам се от случая
да направя това възражение и смятам, че след като не съм наясно дали молбата на
жалбоподателя не е след като делото вече е влязло в сила, така че какво
изменение би могло да се търси като решението е влязло в сила. По самото дело
както се вижда след като не сме го обжалвали, очевидно са допуснати
установените от съда грешки, което е достатъчно основание да бъде отменено
наказателното постановление.
Съдът, за да се произнесе намира за установено
следното :
Производството е по чл.414 ал.1 т.1 от НПК.
С решението, с което се е произнесъл по жалбата срещу наказателното
постановление, съдът е пропуснал да се произнесе и по въпроса за разноските.
Това решение е влязло в сила като
необжалвано. Впоследствие с определение по реда на чл.306 ал.1 т.4 от НПК вр.чл.63
ал.3 от ЗАНН съдът се е произнесъл по въпроса за разноските, което е следвало да
стори още с решението си предвид изрично представения по делото списък на
разноските от процесуалния представител на жалбоподателя, а също така и предвид
изричното искане на защитата в тази връзка, което не е оспорено включително и и
в частта за размера на разноските от административнонаказващия орган, който се
яви лично в съдебно заседание. Отделно от всичко друго препис от определението,
с което административнонаказващият орган е осъден да заплати разноски, е
изпратено на административнонаказващия орган и същото е получено на 01.10.2020
г. и като необжалвано също е влязло в сила.
В този смисъл съдът от една страна няма процесуална
възможност да измени или отмени това определение, като следва да се посочи, че
възнаграждението в размер на 300 лв. е минималното такова по дела от административнонаказателен
характер, каквото е настоящото и в този смисъл дори да бе направено такова възражение
в съдебно заседание, за съда не съществува възможност при подобен изход на
делото да намали това възнаграждение.
Предвид изложеното съдът намира, че действително
определението следва да се разбира в смисъл, че възнаграждението следва да бъде
заплатено на жалбоподателя, а не на защитника.
Предвид изложеното и на основание чл.414 ал.1 т.1 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 30.09.2020 г. да се разбира в смисъл,
че се ОСЪЖДА ОБДХ Русе да заплати на наказаното дружество „НИНО БРАУН“ ЕООД сумата
от 300 лв., представляващи разноски по делото, а не в полза на адв. И.П..
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Заседанието приключи в 11,05 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
СЕКРЕТАР: РАЙОНЕН
СЪДИЯ: