№ 528
гр. Варна , 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20203100503684 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод две въззивни жалби, както следва:
1/ на Л. М. С. срещу Решение № 260683 от 15.10.2020г. по гр.д. № 3244/2019г. по
описа на ВРС, XXI-ви състав, В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД
въззивницата, в качеството й на правоприемник на починалата в хода на съдебното
производство страна М.Здр.Ахм. с ЕГН ..........., б.ж. на с. Старо Оряхово, Община Долни
Чифлик е осъдена да заплати на А. А. А. с ЕГН ********** припадащата й се част от
общата сума от 13000 лева, представляваща задължение за заплащане на задатък в двоен
размер, произтичащо от предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от
12.06.2018г., представляващ имот № 402, включен в УПИ № ХІ-402, кв. 66, с площ от 525
кв.м. и при граници: улица, УПИ № Х-общински, УПИ № ХІІ-402, както и в УПИ № ХІІ-
402, кв. 66, с площ от 690 кв.м. и при граници: улица, УПИ ХІІІ-394, УПИ № VІ-101, УПИ №
ХІ-402, ведно с построената в дворното място жилищна сграда със застроена площ от 90
кв.м.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение. Изложените доводи са в смисъл, че въззивницата
е конституирана по делото в качеството й на законен наследник на своята майка, починала
след завеждане на делото. Наред с нея, по делото са конституирани и останалите наследници
1
на починалата страна. За да се ангажира отговорността на наследниците на починалото лице
за негови задължения, е необходимо наследниците да са приели наследството. В случая по
делото не са налице доказателства, установяващи приемане на наследството от
въззивницата. Същата не е приела наследството на майка си изрично, нито мълчаливо. Ето
защо тя не е материалноправно легитимирана да отговоря по иска. Със Заявление с
нотариална заверка на подписа от 29.10.2020г. изрично се е отказала от наследството на
своята майка и депозирала заявлението за вписване на отказа. Обстоятелството, че се е
защитавала по предявения срещу наследодателя иск е действие на управление и охрана на
наследственото имущество. Моли на това основание решението в обжалваната част да се
отмени и вместо него се постанови друго, с което предявеният срещу нея иск бъде
отхвърлен.
Евентуално поддържа доводи за постановяване на решението в нарушение на
материалния закон и на процесуалните правила. Съдът не е обсъдил събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка, както и с оглед всички наведени доводи и
възражения, които в съвкупност обосновават извод, че Д.Д. и неговата майка не са се
отклонили от задължението си да изповядат продажбата в нотариална форма, както и че
липсват категорични доказателства за готовност на ищеца да сключи окончателен договор в
нотариална форма за процесните имоти, както и че причина за неизпълнение на договора
към 12.12.2018г. и след този момент е поведението на ищеца. Отправила искане за
произнасяне в този смисъл.
В отговор на жалбата А. А. А. оспорил доводите в жалбата. Изложил съображения, че
въззивницата е била конституирана като правоприемник на починалата в хода на делото
страна, депозирала е отговор на исковата молба, оспорила е предявения иск, участвала е в
преговори за уреждане на спора. Всички тези действия от страна на въззивницата са
активни, конклудентни такива по приемане на наследството. От същите несъмнено се
предполага намерението за приемане на наследството и не са действия по управление на
наследствено имущество, целящо неговото съхраняване по смисъла на чл. 58 от ЗН.
Готовността на наследника да се разпореди с един от имотите за определена цена е действие,
което пряко засяга обема и размера на правата включени в наследствената маса и може да
бъде приравнено на фактическо разпореждане с наследствено имущество, което е същинско
конклудентно действие по приемане на наследството. От момента на конституирането й по
делото, въззивницата е манифестирала правата си на наследник, поради което последващите
действия по отказ от наследството са недействителни. Отказът от наследство е възможен,
само ако преди това наследникът не го е приел. Факт е, че М.А. въобще не е била собственик
на обещания за продажба имот; легитимирала се е със стар нотариален акт №
54/16.05.2008г., затаявайки, че две години след придобиването му се е разпоредила чрез
дарение в полза на сина си Д.Д. по НА № 150/09.09.2010г., нито е станала собственик към
12.12.2018г. Факт е също, че уговорената като задатък сума от 6500 лв. е заплатена от
купувача и с договора е уговорено връщането й в двоен размер. В този смисъл отправил
искане за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно.
2
2/ жалба на А. М. А., Е. М. К., М. М. А. и Д. Н. Д. срещу Решение № 260683 от
15.10.2020г. по гр.д. № 3244/2019г. по описа на ВРС, XXI-ви състав, В ЧАСТТА МУ , с
която на основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД въззивниците, в качеството им на правоприемници
на починалата в хода на съдебното производство страна М.Здр.Ахм. с ЕГН ..........., б.ж. на с.
Старо Оряхово, Община Долни Чифлик са осъдени да заплатят на А. А. А. с ЕГН
********** припадащата се на всеки част от общата сума от 13000 лева, съставляваща
задължение за заплащане на задатък в двоен размер, произтичащо от предварителен договор
за покупко – продажба на недвижим имот от 12.06.2018г., представляващ имот № 402,
включен в УПИ № ХІ-402, кв. 66, с площ от 525 кв.м. и при граници: улица, УПИ № Х-
общински, УПИ № ХІІ-402, както и в УПИ № ХІІ-402, кв. 66, с площ от 690 кв.м. и при
граници: улица, УПИ ХІІІ-394, УПИ №VІ-101, УПИ №ХІ-402, ведно с построената в
дворното място жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м.
Жалбата е основана на оплаквания за недопустимост, евентуално за неправилност,
постановяване при съществено нарушение на процесуални правила. Съдържа доводи, че
решението е постановено по нередовна искова молба – липса на посочена банкова сметка,
по която да се плати исковата сума, опорочило решението до степен на недопустимост. Не е
посочено от друга страна дали конституираните наследници на починалата по висящия
процес страна са приели или не наследството й. Неправилен на следващо място е изводът на
ВРС, че ищецът е изправна страна по договора. Ищецът не е изпълнил и не е бил готов да
изпълни задълженията си по чл. 2 от договора към 12.12.2018г., а и след тази дата. Не е
разполагал със сумата от 6500 лв., с които да доплати продажната цена. Поради това не е
бил готов да изпълни задълженията си по чл. 5 от договора; не е избрал нотариус и не е
поканил продавача да се яви на определената дата. Следователно ищецът е неизправна
страна по договора. Наред с това в с.з. от 02.10.2020г. първоинстанционният съд в
нарушение на процесуалния закон е допуснал като доказателства документи, приложени към
молби от 17.01.2020г. и от 11.02.2020г., които като представени след преклудиране на
възможността за ангажиране на доказателства от ищеца, следва да се изключат от
доказателствата по делото. Доколкото и двете страни са били неизправни по отношение на
поетите с договора задължения, следва да се приеме, че ищецът има право да му бъде върнат
задатъка в дадения размер от 6500 лв., а не и в двоен размер. С оглед на изложеното
отправил искане за обезсилване на решението, за цялостна отмяна, респ. за отмяна на
решението в частта за сумата над 6500 лв.
В отговор на тази жалба А.А. оспорва доводите в нея, като поддържа други, с които
обосновава правилност на решението, което моли да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
3
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от А. А. А. срещу
М.Здр.Ахм. осъдителен иск с правно основание чл. 93, ал. 2, пр. II от ЗЗД за осъждане на
ответницата да му заплати сумата от 13000 лева, представляваща двойният размер на
получения задатък по предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот от
12.06.2018г., развален поради виновно неизпълнение на продавача, ведно със законната
лихва върху сумата считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателното
плащане на задължението.
Фактическите твърдения, на които е основан иска са в следния смисъл: на
12.06.2018г. страните са сключили предварителен договор за покупко продажба, по силата
на който ответницата, като продавач обещала да прехвърли на ищеца, като купувач, правото
на собственост върху собствените й недвижими имоти, находящи се в с. Старо Оряхово,
общ. Долни Чифлик и представляващ ПИ № 402, включен в УПИ № XI-402 и УПИ XII-402,
кв. 66, ведно с изградената в имота жилищна сграда, за продажна цена 13 000 лева.
Продавачката се е легитимирала като собственик на имота, предмет на продажбата с КНА №
54/16.05.2008г. В деня на подписване на предварителния договор купувачът платил 6500
лева, а остатъка от продажната цена уговорили да се плати в срок до окончателно
прехвърляне, което уговорили да е на 12.12.2018г. при представяне от продавача на всички
необходими документи за сключване на окончателен договор, оформен по нотариален ред.
Съгласно уговореното в чл. 17 от договора, ако продавачът се откаже неоснователно от
изпълнението му, купувачът има право да развали предварителния договор, като продавачът
дължи връщане на дадената сума в размер на 6500 лв. в двоен размер. При извършена
проверка в Агенция по вписванията, ищецът установил, че с НА № 150/09.09.2010г.
ответницата дарила обещания имот на сина си Д. Н. Д.. Т.е. към момента на сключване на
предварителния договор обещаният имот не е бил собствен на продавача по него.
Последният не е придобил собствеността и към момента на уговорения краен срок за
финализиране на договора, както и към настоящия момент, поради което е налице
неизпълнение на договорното задължение за прехвърляне на собствеността на купувача. Ето
защо отправил изрично изявление за разваляне на сключения между страните предварителен
договор. Съобразно клаузите на чл. 14 и чл. 17 от договора, при виновно неизпълнение,
продавачът дължи връщане на внесения от купувача задатък в двоен размер. Отправил
искане по тези основание за положително произнасяне по предявения иск.
В отговор на исковата молба /30.04.2019г./ ответницата оспорила иска по основание и
размер. Признала факта на сключения между страните предварителен договор при
описаните параметри, както и този на платения от ищеца – купувач задатък и че
уговорената крайна възможна дата за сключване на окончателен договор е била 12.12.2018г.
При подписване на предварителния договор, синът й Д. Н. Д., като собственик на УПИ XII-
402, кв. 66 от 690 кв.м. и жилищна сграда в него, е бил съгласен да продаде собствения си
4
имот поради нужда от финансови средства. Към момента на подписване на договора, на
ищеца е било известно, че собственик на имота е бил синът на ответницата, който поради
отсъствие от селото не е могъл да подпише договора. Поради това предварителният договор
бил подписан от ответницата, на основание притежавано от нея право на ползване върху
имота. В началото на м. декември поканила ищеца да определят дата за изповядване на
продажбата, в отговор на което ищецът заявил, че не разполага с остатъка от продажната
цена. С оглед близката родствена връзка между страните, същите уговорили, че ще се
снабдят с актуални документи след Нова година щом ищецът ги уведоми за своята готовност
за приключат продажбата. На отправени последващи покани от нейна страна, ищецът
заявил, че все още не е готов със средствата. Ето защо причина за неизпълнение на договора
и за окончателно оформяне на сделката към 12.12.2018г. и след това е поведението на
ищеца. Не е налице виновно поведение на ответницата, което да попада в хипотезите на чл.
14 и чл. 17 от предварителния договор, поради което не дължи връщане на получената сума
в двоен размер. Отправила искане поради изложеното предявеният иск да се отхвърли с
извод за неоснователност.
На 15.05.2019г. ответницата М.Здр.Ахм. починала, когато призовани да я наследят
били низходящите й А. М. А., Л. М. С., Р. М. А., Е. М. К., М. М. А., А. М. А., Д. Н. Д. и Д.
Н. Д.. На основание чл. 227 от ГПК наследниците й по закон били конституирани като
ответници по делото.
В първото съдебно заседание Л.С., чрез пълномощника й адв. П. заявила, че
поддържа депозирания отговор. Заявила, че би участвала в споразумение между страните за
прехвърляне на незастроената част от имота срещу вече платената цена по предварителния
договор и уреждане на отношенията между страните по този начин.
Ищецът чрез процесуален представител оспорил възраженията в отговора на
исковата молба, с доводи, че е разполагал със средства, необходими за оформяне на
окончателния договор. Навел твърдения, че по трудово правоотношение в периода
12.06.2018г. до 01.12.2018г. получавал трудово възнаграждение, значително надхвърлящо
дължимия остатък от продажната цена.
Във второ съдебно заседание, част от ответниците, чрез назначен особен
представител оспорили авансово платената по предварителния договор цена да е задатък, а в
условията на евентуалност – че договорът е развален и че са изпълнени изискванията на чл.
87, ал. 1 от ЗЗД.
С постановеното по делото решение ВРС е осъдил ответницата, в лицето на
правоприемниците й в процеса, да заплатят на А.А. сумата от 13 000 лева – задатък в двоен
размер.
Решението не е обжалвано от Р. М. А., А. М. А. и Д. Н. Д. и в тези части е влязло в
законна сила.
5
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от съдържанието на предварителен договор за продажба на недвижим имот, на
12.06.2018г. М.Здр.Ахм., от една страна като продавач и А. А. А., от друга, като купувач
постигнали съгласие да сключат окончателен договор във формата на нотариален акт, с
който продавачът да прехвърли на купувача правото на собственост върху недвижими
имоти, находящи се в с. Старо Оряхово, общ. Долни Чифлик, ул. „Рила“ № 8, а именно ПИ
№ 402, включен в УПИ XI-402, кв. 66, с площ от 525 кв.м. и в УПИ № XII-402, кв. 66, с площ
от 690 кв.м., ведно с изградената в последния жилищна сграда със ЗП от 90 кв.м. за
продажна цена от 13 000 лв. Половината от последната страните уговорили да бъде платена
в деня на подписване на предварителния договор, а остатъка – в срок до 12.12.2018г. и при
представяне в оригинал от продавача на всички документи за собственост и необходими за
изповядване на сделката пред нотариус. Съгласно клаузата на чл. 12, страните уговорили
нотариалното изповядване на сделката да се извърши не по-късно от 12.12.2018г. При
неизпълнение на задълженията на продавача, при даване на неверни декларации и
невъзможност за извършване на нотариално прехвърляне, продавачът поел съгласно чл. 14
от договора задължение да възстанови на купувача платената до този момент сума в двоен
размер в срок три дни от едностранното разваляне на договора от купувача. Съгласно чл. 17,
ако продавачът се откаже неоснователно от изпълнението на договора, купувачът има право
развали същия, като продавачът се задължава да възстанови на купувача платената сума в
двоен размер в срок до три дни от едностранното разваляне на договора от купувача.
Съответно уговорили, че ако купувачът се откаже неоснователно от изпълнението му, то
продавачът задържа като неустойка платената до момента сума по договора /чл. 18/.
Съгласно чл. 25 от договора, промени по клаузите на договора се правят от страните чрез
писмено съгласие, оформено като анекс, неразделна част от предварителния договор.
Плащането на сумата от 6500 лв. е установено с вносна бележка от 12.06.2018г. от
„Сосиете Женерал Експресбанк“ с посочено основание капаро за покупка на недвижим
имот.
Правото на собственост на М.Здр.Ахм. по отношение на обещаните за продажба от
нея с предварителния договор недвижими имоти е признато с КНА № 54 от 16.05.2008г.,
съставен от Нотариус В.А., рег. № 244.
От справка по лице от Служба по вписванията – Варна по партидата на М.Здр.Ахм.
се установява, че с договор за дарение, вписан на 09.09.2010г. същата дарила на Д. Н. Д.
поземления имот, представляващ УПИ № ХІІ-402, кв. 66, с площ от 690 кв.м., ведно с
построената в дворното място жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м., както и
стопанска постройка с площ от 20 кв.м. изградена в УПИ XI-402, кв. 66.
За установяване изправността си по предварителния договор ответницата – продавач
6
е представила данъчни оценки на имотите № **********/21.12.2018г. и №
**********/21.12.2018г., както и скици № 714/19.12.2018г. и № 701/11.12.2018г., издадени
от община Долни чифлик по отношение на имотите, предмет на предварителния договор.
Като доказателства по делото са приети трудов договор и разписка за получаване на
надница, от съдържанието на които се установява, че в периода 12.11.2018г. – 31.12.2019г.
ищецът е получавал трудово възнаграждение по правоотношение възникнало на
територията на Германия. Тези документи са оспорени от ответниците.
СЪДЪТ, в настоящия състав, въз основа на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Задатъкът е акцесорно съглашение между страните по договор, предоставящо на
изправната страна право в определени, конкретно договорени хипотези на неизпълнение на
насрещната страна, да развали договора /да се откаже от него/, без да спазва реда по чл. 87
от ЗЗД и като получи престация в размер на договорения задатък, без да е нужно да доказва
вреди от договорното неизпълнение.
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД е
необходимо да се установи наличието на следните предпоставки: валидно сключен договор,
чието изпълнение е обезпечено с даване на задатък; неизпълнение от страната, която е
получила задатъка; отказ /разваляне/ от договора от другата страна – тази, която е дала
задатъка, като последната трябва да е изправна – да е изпълнила задълженията си по
договора или да е готова да престира; спазване на особените изисквания, предвидени в
договора.
В конкретното правоотношение ищецът твърди като основание за ангажиране
отговорността на ответника по чл. 93, ал. 2 от ЗЗД виновно неизпълнение на поетите
задължения за прехвърляне правото на собственост върху обещаните имоти и обезпечаване
на нотариалното оформяне на договора, съобразно клаузите на предварителния договор.
По делото е установено наличието на валидно сключен между страните
предварителен договор, съдържащ уговорка за заплащане на капаро в размер на 6 500 лева,
както и заплащането му. С предварителния договор /чл. 2/, продавачът обещал да прехвърли
на купувача собствеността върху описаните в договора недвижими имоти и поел
задължение в срок до 12.12.2018г. да представи в оригинал всички документи за
собственост, валидни и в срок съответно данъчна оценка за имота, кадастрална скица,
удостоверения за вписвания, отбелязвания и заличавания за поземления имот, от което е
видно, че върху тях няма вписани ипотеки, възбрани, искови молби, права на трети лица или
други тежести, от изпълнението на което задължение на продавача е било обусловено
изпълнението на задължението на купувача да избере нотариус, както и заплати остатъка от
продажната цена в срок до 12.12.2018г. Действията на страните, насочени към изповядване
на окончателна сделка, предполагат такава последователност, при която изпълнението на
7
уговорените задължения на купувача е предпоставено от изправността на продавача по
поетите от последния задължения и не би могло да се предприеме без съдействието на
другата страна. Същевременно в чл. 8 А и Б от договора, продавачът декларирал, че е
единствен собственик на имота и че други лица не притежават каквито и да е вещни права
върху него, като поел задължение да не обременява имота с описаните договори и с
прехвърляне на права. Тълкувайки клаузите на договора, съгласно разпоредбата на чл. 20 от
ЗЗД, съдът приема, че по сключения между страните предварителен договор целта на
купувача е била да придобие собствеността върху недвижимия имот от собственик,
свободен от тежести, при поето задължение на продавача до окончателното изповядване на
сделката да не предприема действия, които биха възпрепятствали купувача да придобие и
упражнява правото си на собственост. Не се спори по делото, че до посочената в договора
дата, както и към настоящия момент правото на собственост върху имотите, предмет на
предварителния договор не принадлежи на продавача с оглед предприетото от същия
разпореждане с договора за дарение, сключен много преди сключване на предварителния
договор, както и че продавача не е обезпечил снабдяването на всички посочени в чл. 2
документи, необходими за финализиране на сделката, в т.ч. да представи удостоверение за
вписвания по отношение на обещаните имоти, от което да е видно, че върху имота липсват
вписани права на трети лица. С оглед на това съдът приема, че е налице виновно
неизпълнение на продавача по предварителния договор на основното поето задължение да
подготви и обезпечи прехвърляне на собствеността. Това негово неизпълнение обусловило
съответно потестативното право на купувача да развали договора. Неоснователни на тази
плоскост са поддържаните от ответниците възражения, сочещи неизправност на купувача
във връзка с поетото задължение за плащане на окончателна цена, доколкото този въпрос с
оглед посочената необходима последователност при изпълнение на задълженията на двете
страни по предварителния договор, би подлежал на разглеждане и би имал релевантно
значение за изхода на спора, в хипотеза, при която изправността на продавача по основните
поети от него задължения бе доказана по делото. Ето защо без значение за изхода на
настоящия спор е дали ищецът е реализирал доходи от трудово възнаграждение и в какъв
размер, както и с какви суми е разполагал същия към 12.12.2018г., съответно неотносими са
доводите в жалбата касаещи писмените доказателства в тази насока.
В случая правото на извънсъдебно едностранно разваляне на договора е осъществено
с исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето. Уговорката за задатък
освобождава изправната страна от необходимостта да спазва реда по чл. 87 от ЗЗД, като
кредиторът не следва да дава допълнителен срок за изпълнение с предупреждението, че при
неизпълнение и в този допълнителен срок ще смята договора за развален. Уговореният
задатък предоставя това право на изправната страна /чл. 93, ал. 2 от ЗЗД/. Неоснователен е
доводът на част от ответниците, че страните не са придали на авансово заплатената част от
цената значението на задатък, който да служи като предварително и общо определяне на
обезщетението, върху което кредиторът ще има право в случай на отказ. Уговорките по чл.
14 и чл. 17 от договора са ясни и по тях няма спор между страните. При тълкуване волята на
8
страните съдът обосновава извод, че на авансово платената част от цената, страните са
придали обезпечителна изпълнението на договора функция. Видно от съдържанието им при
невъзможност за извършване на нотариално прехвърляне и ако продавачът се откаже от
изпълнението на договора, купувачът има право да развали договора и продавачът се
задължава да му възстанови платената по договора сума в двоен размер. В случая, с
предявяване на претенцията за присъждане на стойността на дадения задатък в двоен размер
ищецът – купувач по предварителния договор е упражнил потестативното си право на
развалянето му. Неоснователни поради това са и доводите на особения представител на част
от ответниците за неспазване на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Доколкото длъжникът не е изпълнил в
хода на производството по делото до изтичането на обективно подходящ предвид
конкретните обстоятелства срок /да придобие собствеността върху обещаните имоти и да се
снабди с необходимите документи за официално прехвърляне/, то съдът приема, че в
конкретния случай са налице предпоставките за уважаване на иска. Налице е виновно
неизпълнение на продавача по предварителния договор, същият е развален от изправната по
договора страна – купувача по предварителния договор и на основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД
дадения задатък, равен на платената част от продажната цена се дължи в двоен размер така,
както е уговорено и се претендира от ищеца по делото – 13000 лева.
В обжалваното решение е постановен идентичен правен резултат.
Пред въззивното производство е поставен въпроса доколко заявеният след
постановяване на първоинстанционното решение от Л.С. – наследник и правоприемник на
починалата в хода на делото ответница – отказ от наследството на майка й М.А. е
действителен и е породил присъщите му правни последици.
Пред настоящата инстанция в хипотеза чл. 266, ал. 2, т. 2 от ГПК е прието
Удостоверение по ч.гр.д. № 13817/2020г. по описа на ВРС, видно от съдържанието на което
в особената книга, водена при ВРС под № 599/2020г. е вписан отказа на Л. М. С. от
наследството останало след смъртта на майка й М.Здр.Ахм., б.ж. на с. Старо Оряхово, п. на
15.05.2019г.
Действителността на отказа от наследство е оспорена от въззиваемия с доводи, че по
силата на настъпилото правоприемство в процеса, Л.С. е конституирана като ответник,
заявила е, че поддържа депозирания от майка й отговор на исковата молба, изразила е
готовност за постигане на споразумение с насрещната страна и тези действия представляват
приемане на наследството по конклудентен начин съгласно чл. 49, ал. 2 от ЗН. А отказът от
наследство, извършен след приемане на наследството е недействителен.
Съдът приема тези доводи за неоснователни, поради следното:
Според трайната практика на ВКС, за да се ангажира отговорността на наследниците
на починало лице за негови задължения е необходимо те да са приели наследството.
9
Първоначалната ответница в първоинстанционното дело М.А. е починала в хода на
делото на 15.05.2019г. От този момент право да приемат нейното наследство са получили
осемте й низходящи, които наследяват правата и задълженията поравно съгласно чл. 5, ал. 1
от ЗН. В българското право обаче смъртта на наследодателя не води автоматично до
преминаване на наследствената маса на призованите към наследяване. Наследството следва
да бъде прието и преминава върху наследника с приемането му /чл. 48, изр. 1 от ЗН/.
Приемането се извършва с изрични или конклудентни действия, като те следва
недвусмислено да изразяват волята на наследника да получи полагащото му се наследство
/чл. 49 от ЗН/. Съгласно съдебната практика на ВКС, в хипотеза на заведено дело по
предявен иск срещу наследник на починал в хода на делото ответник-длъжник, при липса на
данни дали наследникът е приел или се е отказал от наследството, съдът следва да даде срок
на наследника да заяви приема ли наследството или се отказва от него само по искане на
заинтересована страна по делото съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 2 от ЗН, която в случая е ищецът
/Решение № 101 от 8.10.2019г. по гр.д. № 2260/2018г. на ВКС, IV ГО/.
Настоящият съдебен състав споделя даденото от ВКС разрешение и приема, че в
случая пред първоинстанционния съд не е установено изрично въззивницата Л.С. да е
приела наследството на починалата М.А.. Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от ЗН
мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които несъмнено
предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да
извърши, освен в качеството на наследник. Приемането на наследството не може да се
предполага, то трябва да бъде ясно и недвусмислено установено, дори когато е мълчаливо.
Конклудентните действия трябва да са такива, че да сочат на действителната воля на
наследника да приеме наследството. Действията могат да са различни, като законът
предоставя на съда за всеки конкретен случай да прецени доколко те предполагат волята на
наследника да приеме наследството. Правоприемството в процеса от друга страна, на
страната на ответника в хипотезата на чл. 227 от ГПК настъпва по силата на закона, без да
предполага активна воля на правоприемника. Производството по делото продължава с
участието на правоприемника независимо дали е бил конституиран и дали е взел участие в
процеса. В случая, правоприемникът Л.С. е конституирана на мястото на починалата
ответницата, наред с останалите й наследници. Извършените от нея процесуални действия
по поддържане на депозирания от наследодателя й отговор на исковата молба и изявена
готовност за постигане на споразумение с насрещната страна, сами по себе си не са
еднозначни, категорични и недвусмислени действия и не дават основание да се предполага
намерение на наследника да приеме наследството. Наследникът трябва да е извършил такива
фактически действия, които по безспорен и несъмнен начин да създават убеждението, че
приема или има намерение да приеме наследството. Правоприемството по реда на чл. 227 от
ГПК само по себе си не представлява приемане на наследство, а въпросът за това дали
наследството на починалата ответница е преминало като съвкупност от права и задължения
върху въззивницата Л.С. не е бил изяснен пред първоинстанционния съд. Пред настоящия
съд е установен заявения и вписан по надлежния ред от лицето отказ от наследството на
10
М.А. и доколкото по делото няма други факти, които да сочат приемане на наследството от
страна на Л.С., то съдът следва да зачете направения отказ като действителен. С вписване на
отказа от наследство, са настъпили правните последици, изразяващи се в липса на
наследствено правоприемство в лицето на законния наследник. С отказа от наследството
същият е загубил както правата, така и включените в наследството задължения, и то от
момента на откриване на наследството. Липсата на наследствено правоприемство, съответно
материалноправна легитимация на Л.С. е основание предявеният иск срещу отказалия се от
наследството наследник да се отхвърли.
Следователно с оглед новонастъпилите пред въззивната съдебна инстанция факти
първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, постановена срещу
въззивницата Л.С..
В тази хипотеза следва да се отчете обстоятелството, че при отказ от наследството на
един от наследниците неговата част уголемява дела на останалите наследници по реда на чл.
53 от ЗН.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивницата Л.С. има право на поискани разноски.
Доказаният размер на реализираните от страната разноски пред настоящата инстанция
възлиза на сумата от 542.50 лв. под формата на платено адвокатско възнаграждение и
държавна такса. Разноските в този размер следва да се възложат в тежест на въззиваемия с
оглед изхода на спора.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемият А.А. има право на разноски в
доказания размер на действително реализираните такива под формата на платено
възнаграждение на адвокат в размер на 1000 лв. В този размер разноските следва да се
възложат в тежест на въззивниците по втората жалба.
Въззивниците по втората жалба се представляват пред въззивната инстанция от
особен представител. На основание т. 7 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на
ОСГТК на ВКС разноските под формата на възнаграждение на особения представител
следва да се присъдят от съда с решението по спора и да се възложат на съответната страна,
съобразно изхода на делото. Дължимото възнаграждение за особен представител за въззивна
инстанция определено по регламента на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. – в размер на
701 лв. В този размер разноските следва да се възложат в тежест на тези въззивници за
плащане по сметка на ВОС.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
11
ОТМЕНЯ Решение № 260683 от 15.10.2020г. по гр.д. № 3244/2019г. по описа на
ВРС, XXI-ви състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД Л. М. С., в
качеството й на правоприемник на починалата в хода на съдебното производство страна
М.Здр.Ахм. с ЕГН ..........., б.ж. на с. Старо Оряхово, Община Долни Чифлик, п. на
15.05.2019г. е осъдена да заплати на А. А. А. с ЕГН ********** припадащата й се по
наследяване част от общата сума от 13000 лева, представляваща задължение за заплащане
на задатък в двоен размер, произтичащо от предварителен договор за покупко – продажба на
недвижим имот от 12.06.2018г., представляващ имот № 402, включен в УПИ № ХІ-402, кв.
66, с площ от 525 кв.м. и при граници: улица, УПИ № Х-общински, УПИ № ХІІ-402, както и
в УПИ № ХІІ-402, кв. 66, с площ от 690 кв.м. и при граници: улица, УПИ ХІІІ-394, УПИ №
VІ-101, УПИ № ХІ-402, ведно с построената в дворното място жилищна сграда със застроена
площ от 90 кв.м. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД предявения от А. А. А. с ЕГН
********** срещу Л. М. С. с ЕГН **********, в качеството й на правоприемник на
починалата в хода на съдебното производство страна М.Здр.Ахм. с ЕГН ..........., б.ж. на с.
Старо Оряхово, Община Долни Чифлик, п. на 15.05.2019г. иск за осъждане на ответницата
да му заплати припадащата й се по наследяване част от общата сума от 13000 лева,
представляваща задължение за заплащане на задатък в двоен размер, произтичащо от
предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 12.06.2018г., поради
заявен отказ от наследството на М.Здр.Ахм..
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260683 от 15.10.2020г. по гр.д. № 3244/2019г. по
описа на ВРС, XXI-ви състав, В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД
А. М. А. с ЕГН **********, Е. М. К. с ЕГН **********, М. М. А. с ЕГН ********** и Д. Н.
Д. с ЕГН **********, в качеството им на правоприемници на починалата в хода на
съдебното производство страна М.Здр.Ахм. с ЕГН ..........., б.ж. на с. Старо Оряхово, Община
Долни Чифлик са осъдени да заплатят на А. А. А. с ЕГН ********** припадащата се на
всеки по наследяване при отчитане правилото на чл. 53 от ЗН част от общата сума от 13000
лева, съставляваща задължение за заплащане на задатък в двоен размер, произтичащо от
предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 12.06.2018г.,
представляващ имот № 402, включен в УПИ № ХІ-402, кв. 66, с площ от 525 кв.м. и при
граници: улица, УПИ № Х-общински, УПИ № ХІІ-402, както и в УПИ № ХІІ-402, кв. 66, с
площ от 690 кв.м. и при граници: улица, УПИ ХІІІ-394, УПИ №VІ-101, УПИ №ХІ-402, ведно
с построената в дворното място жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м.
Решението на ВРС не е обжалвано от Р. М. А., А. М. А. и Д. Н. Д. и в тези части е
влязло в законна сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А. А. А. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Л. М. С. с ЕГН ********** сумата от 542.50 /петстотин четиридесет и два
лв. и петдесет ст./ лева, представляваща реализирани по делото съдебно деловодни
12
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А. М. А. с ЕГН **********, Е. М. К. с
ЕГН **********, М. М. А. с ЕГН ********** и Д. Н. Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ
на А. А. А. с ЕГН ********** сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща реализирани
по делото съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “ А. М. А. с ЕГН **********, Е. М. К.
с ЕГН **********, М. М. А. с ЕГН ********** и Д. Н. Д. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ по сметка на ВОС сумата от 701 /седемстотин и един/ лева – възнаграждение
за особен представител, назначен на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му, по аргумент чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК преписи от решението да се връчат на страните по
делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13