НОХД № 2472/2016 г.
по описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимия Й.К.Б. - роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, осъждан, с ЕГН: ********** за това, че на 04.07.2016 г.
около 23.31 часа в гр. Пазарджик, бул. „***" е управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил "***" с рег. № ****, след употреба на
наркотични вещества, а именно - „канабис 5" (ТНС 5), установено по
надлежния ред с техническо средство „Drug Test
5000" c № ARHJ0009 - престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Подсъдимият не се признава за виновен по така
повдигнатото му обвинение. Дава обяснения.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Счита, че от събраните доказателствени материали може
да се направи несъмнен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за
което му е повдигнато обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен,
като му наложи наказание лишаване от свобода, което да бъде търпяно ефективно, глоба
с оглед финансовото положение на подсъдимия, както и да бъде лишен от
правоуправление.
По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански
иск и няма конституиран граждански ищец. Няма конституиран частен обвинител.
Защитата излага доводи, че подсъдимият следва да бъде
оправдан по така повдигнатото му обвинение, което не е доказано по безспорен и
категоричен начин. Излагат се доводи, че дори и да е бил употребил наркотични
вещества, то подсъдимият не е бил под тяхното въздействие към момента на
управление на автомобила. Оспорва се надлежността на
техническото средство, с което е извършено изследването на подсъдимия.
В дадената му последна дума подсъдимият иска от съда
да бъде оправдан.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 04.07.2016 г. свидетелите Т.М.М.
и колегата му С.А.В. - полицейски служители при сектор Пътна полиция към ОД на
МВР Пазарджик, изпълнявали служебните си задължения по утвърден график, като се
намирали на установъчен пункт на бул. „***" в
гр. Пазарджик. Около 23.31 часа на 04.07.2016 г. полицейските служители спрели пред
автосервиз „Тойота" движещ се по бул. „***" лек автомобил марка
"***" с рег. №****. След спирането на автомобила, полицейските
служители установили, че негов водач е подсъдимият Й.К.Б. ***, при проверка на
документите му. Последният бил сам вътре в автомобила. По време на проверката
полицейските служители доловили специфична миризма вътре в автомобила, която те
определили като такава от марихуана. Свидетелят В. директно попитал подсъдимия Б.
дали е употребил наркотични вещества. Б. заявил пред полицейските служители, че
има проблеми с приятелката си, затова изпушил една цигара с марихуана и тръгнал
към *** при нея. Подсъдимият бил с пресъхнала уста и разширени зеници. Полицейските
служители М. и В. извикали за съдействие автопатрул
при РУ на МВР Пазарджик в състав свидетелите Б.Б.Б. и
С.В.К., за да извършат проверка на автомобила за наличие на забранени вещества по
реда на ЗМВР. Като пристигнали на място, Б. и К. били уведомени от М. и В., че
лицето е заявило пред тях, че е употребило марихуана и следва да проверят
автомобила за наличие на друга такава. Преди да престъпят към проверка на
автомобила, Б. и К. разяснили на Б. целта на проверката на автомобила и дали е
съгласен такава да бъде извършена. Б. дал съгласие. На въпроса дали в
автомобила има забранени вещества, Б. отговорил, че е имал само една цигара и
вече я бил изпушил. Б. и К. проверили автомобила, но не открили забранени за
притежание от закона вещи. По време на проверката последните двама също усетили
специфичната миризма вътре в автомобила, за която и двамата заявиха в съдебно
заседание, че я определят като миризма от марихуана. Била извършена проба на
подсъдимия Б. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер", като уредът не отчел наличие на
алкохол. За да му бъде извършена проба за употреба на наркотични вещества, Б.
бил отведен в сградата на сектор Пътна полиция към ОД на МВР Пазарджик, където
се намирало техническо средство дрегер „Drug
Test-5000", модел ARHJ с фабричен номер 0009. Последното се съхранявало в
стая в сградата, където бил отведен и подсъдимият Б.. Полицейските служители
включили апарата, след което предоставили на Б. тампон, за да вземе натривка от
устната си кухина, което последният сторил, след което В. я поставил в апарата
за отчитане. В този момент апаратът изписал на дисплея, че нивото на батерията
на апарата е ниско. Тъй като в стаята имало няколко различни зарядни за включване в ел. мрежа и М. и В. не знаели кое
точно е за конкретния уред, а било късно, за да звънят на началника на сектора,
решили да включат апарата в служебния им автомобил, паркиран отпред, тъй като
там имали зарядно за апарата за включването му в
автомобил. В. взел апарата и тръгнал навън, като заявил на подсъдимия да го
последва. Б. тръгнал с него, а след като взел кочана за съставяне на АУАН,
няколко секунди след тях навън излязъл и М.. Апаратът бил поставен на предния
капак на автомобила и включен посредством кабела за запалката на автомобила.
Пробата от теста била положителна, като отчела наличие на наркотично вещество -
„канабис 5" /ТНС 5/, който резултат бил показан на подсъдимия Б.. Свидетелят
В. попитал Б. преди колко време е пушил цигарата с марихуана, на което
подсъдимият отговорил, че било същия ден след обяд или вечерта, като бил с
приятели в една градинка в град Велинград. Свидетелят М. в същото време пък
съставил на Б. АУАН серия Г с бл. № 245918 от 04.07.2016 г., който подсъдимият
подписал и получил без възражения, след което му бил издаден и талон за медицинско
изследване бланков № 0032836/2016 г. В. разяснил на Б., че ще бъде задържан по
ЗМВР за срок от 24 часа. Б. поискал да се обади по телефона на някои от
родителите си. Било му разрешено. Пред В.Б. разговарял по телефона, като
заявил, че ще бъде задържан, защото е изпушил една цигара марихуана. След това
подсъдимият Б. ***, където отказал да даде кръвна проба за изследване, което
обстоятелство било отразено от дежурния лекар д-р Русев върху самия талон. Б.
бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР.
Видно от приложената по делото справка за
нарушител-водач, Й.Б. е правоспособен водач от 2010 г., като до инкриминирания
момент има издадени пет наказателни постановления и единадесет фиша за
нарушения по ЗДвП.
Със Заповед за прилагане на ПАМ от 04.07.2017 г. на
Началник Сектор ПП при ОД на МВР Пазарджик, на Й.Б. е било временно отнето
СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.
От справката за съдимост на подсъдимия е видно, че
последният е осъждан с присъда на Районен съд Велинград по НОХД № 547/2011 г.,
влязла в сила на 06.06.2013 г., за деяние по чл. 216,
ал.1 от НК, с което на подсъдимия е било наложено наказание една година и шест
месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен
срок от три години и шест месеца. Настоящото деяние се явява извършено в
изпитателния срок на горепосоченото осъждане.
По делото са назначени и изготвени съдебно-техническа
и компютърно-техническа експертизи по отношение на техническо средство дрегер „Drug Test-5000", модел ARHJ с фабричен номер
0009. От заключенията им е видно, че техническото средство е преминало
първоначален преглед за пускането му в експлоатация на 10.02.2016 г.
Профилактичните прегледи се извършват на период от 12 месеца. Не са извършвани
ремонти дейности по уреда и не са налични сигнали за повреди в периода
10.02.2016 г. – 04.07.2016 г., като изписването в резултата на изследването в
частта: „:??Y? NOa 5 (THC 5): positive“ се дължи на грешка в софтуера за подаване на резултата
към разпечатващото устройство – принтер в следствие на грешно кодиране на
символите на кирилица, която обаче грешка по никакъв начин не влияе на надежността и точността на самото измерване на уреда и на
резултата от него.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства: показанията
на свидетелите Б.Б.Б.,
С.В.К., Т.М.М. и С.А.В., писмените
такива – АУАН серия Г с бл. № 245918 от 04.07.2016 г., талон за медицинско
изследване бланков № 0032836/2016 г., протокол за извършена проверка за употреба
на наркотични вещества от 04.07.2016 г., разпечатка от „Drager
Drug Test 5000“ с № ARHJ-0009, протокол за обучение, заповед,
справка за нарушител/водач, заповед за прилагане на ПАМ, декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние, справка за съдимост, характеристична
справка, полицейска справка, техническа документация на „Drager
Drug Test 5000“ с № ARHJ-0009.
Събраните по делото горепосочени доказателства са без
противоречие помежду си относно времето и мястото на извършване на
инкриминираното деяние и участието на подсъдимия като автор в неговото
извършване. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Б.Б.Б., С.В.К., Т.М.М. и С.А.В.,
които са без вътрешно противоречие, ясни, конкретни и логични по отношение на съставомерните признаци. Техните показания следва да бъдат
ценени като такива с висока доказателствена стойност,
тъй като дават информация за факти, които са пряко възприети от свидетелите и
са дадени от лица, които не са заинтересовани от изхода на делото. Тези факти
се потвърждават и от всички останали събрани писмени доказателства по делото,
включително и частично от обясненията на подсъдимия Б.. Самият подсъдим пред четирима
различни полицейски служители по различно време в хода на извършваната му
проверка е заявил, че е употребил наркотични вещества – марихуана - в деня
преди да се качи в автомобила и да тръгне от гр. Велинград за гр. ***.
Твърденията му, наведени в хода на ДП, че това той е сторил два дни по-рано,
останаха голословни. Нещо повече – самите полицаи заявиха, че подсъдимият им е
оказал пълно съдействие и въобще не е отрекъл, че е бил употребил марихуана
същия ден, както и той лично им е заявил – пред В. и М., че е изпушил една
цигара същия ден, а пред Б. и К. – че е имал само една цигара и вече я е изпушил. Това се подкрепа и от възприетата
от полицейските служители специфична миризма на марихуана вътре в автомобила,
която категорично не би била налице, ако употребата от страна на подсъдимия е
била дни преди това. Другите доводите на защитата също са неоснователни. Не се
установи причината за отказа за даване на кръв от страна на подсъдимия за
изследване да се е дължало на действията на полицейските служители, които му
обяснили, че изследването е скъпо и няма смисъл от него. Освен недоказано, това
твърдение само по себе си е и житейски нелогично, тъй като полицейските
служители нямат никакво отношение нито към вземането на кръвните проби, нито
към финансовото състояние на подсъдимия и няма никаква причина като
незаинтересовани такива да го убеждават да не дава кръв. Съвсем отделен е
въпросът, че дори и някой от тях действително да е казал нещо подобно,
подсъдимият е пълнолетен и достатъчно зрял, да прецени сам за себе си дали да
се подложи на медицинско изследване или не. Нежелание му да даде кръв всъщност
може и да се тълкува в посока, че подсъдимият е бил достатъчно наясно, че след
като действително е употребил наркотични вещества, то няма защо да плаща и за
изследване, което само ще потвърди това. Ето защо съдът кредитира изцяло
показанията на полицейските служители и то, не само защото те са такива, а
преди всичко защото са ясни, логични и се подкрепят от останали събрани писмени
доказателства по делото – АУАН серия Г с бл. № 245918 от 04.07.2016 г., талон
за медицинско изследване бланков № 0032836/2016 г., протокол за извършена проверка
за употреба на наркотични вещества от 04.07.2016 г., разпечатка от „Drager Drug Test 5000“ с №
ARHJ-0009. Заключенията на назначените съдебно-техническа и
компютърно-техническа експертизи по отношение на техническо средство дрегер „Drug Test-5000", модел ARHJ с фабричен номер
0009 са ясни, компетентно изготвени, вещите лица са отговорили точно на
поставените им въпроси и съдът ги кредитира изцяло. Те се подкрепят и от
техническата документация по делото, касаеща уреда и
изцяло оборват доводите на защитата за ненадлежността
на техническото средство, с което е извършено изследването на подсъдимия.
Установи се по категоричен начин, че изследването е надлежно извършено и няма
причина показанието на уреда да не бъде кредитирано. То всъщност се подкрепя и
от показанията на свидетелите по делото. Следва да се отбележи, че действията
на полицейските служители в инкриминираната вечер са били в съответствие с
техническата документация на уреда, за работа, с който те са преминали и
съответното обучение, видно от приложения по делото протокол. Съгласно точка
4.9.2 от техническата документация на уреда при мобилна употреба и разреден
акумулатор следва незабавно да се включи уредът към външно електрозахранване,
за да се завърши изследването и да не се допусне загуба на данни. Самият
анализатор позволява това да става посредством включване към автомобил (точка 6.3),
за което е приложено в комплекта към него и захранващ кабел за включване в
автомобил (точка 2.1.3). В т.5 пък е посочено, че при използване с грешно зарядно устройство, от уреда е възможно да излиза пушек или
остра миризма. Ето защо при наличие на несигурност у полицейските служители кой
точно кабел е оригиналният такъв на зарядното
устройство за включване в ел. мрежа, но пък те са знаели кой е кабела за
включване в автомобил, правилно В. и М. са взели решение да включат уреда в
служебния автомобил. Както се посочи по-горе уредът позволява изследване да се
прави и по този начин. Що се касае до доводите, че капакът на автомобила не е хоризонтална
повърхност, то следва да се отбележи, че в техническата документация никъде не
сочи, че изследването няма да е точно, ако има известен наклон. След като
производителят позволява ползването на уреда в автомобил, то едва ли той не е
предвидил, че рядко автомобилите имат равни хоризонтални повърхности, а и дори
да имат такива, може да не са паркирани на равна хоризонтална такава. Ако
уредът не можеше да работи в тези условия, то те изрично щяха да бъдат
упоменати и изключени от производителя или изрично посочени, че изследването не
е надлежно при подобни условия, както и уредът нямаше да бъде снабден с кабел за
захранване при работа в автомобил. В тази връзка и доводите, че уредът е
изнесен отвътре- навън по време на изследването и е имало евентуално разлика в
температурата, то следва да се отбележи, че съгласно точка 4.2 от документация
изрично е посочено, че може да се появи влага по уреда, но само при внасянето
му от студено на топло и при големи температурни разлики. В случая уредът е
изнесен от сградата навън и това става в разгара на лятото – 04.07.2016 г. в
тъмната част на денонощието, като е абсурд да се говори за някакви съществени
температурни разлики, които да налагат продължително изчакване на уреда да се
„аклиматизира“. Съвсем отделен е и въпросът, че производителят е посочил, че
„може“ да се появи влага при големи температурни разлики, но дори и тогава не е
задължително тя да се появи и да влияе по някакъв начин на изследването. Що се
касае до доводите за липса на маркировка и неотразяването на това в експертизите
на вещите лице, следва да се отбележи, че в хода на делото този въпрос за
маркировка не е обсъждан и такъв изрично не е поставян на експертите, но
последните така или иначе са отговорили, че уредът е технически изправен и е
преминал първоначален преглед за пускането му в експлоатация на 10.02.2016 г.,
като профилактичните прегледи се извършват на период от 12 месеца (това е видно
и от техническата документация – точка 6.4), а в същото време не са извършвани
ремонтни дейности по уреда и не са налични сигнали за повреди за същия в
периода 10.02.2016 г. – 04.07.2016 г. След като в хода на съдебното следствие
този въпрос – за наличието на маркировка изрично не е поставян от страните и не
е бил предмет на спор, то посочването му като довод от защитата, се явява ирелевантно обстоятелство с оглед крайния извод на вещите
лица за техническата изправност на уреда след преминаването му на първоначален
преглед за пускането му в експлоатация и събрани данни за техническата му
изправност и съответствие с целите, за които се ползва, а именно установяване
употреба на наркотични вещества.
Така изложената фактическа обстановка води до следните
правни изводи:
С действията си подсъдимият Й.К.Б. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
От обективна страна подсъдимият Й.К.Б. на 04.07.2016
г. около 23.31 часа в гр. Пазарджик, бул. „***" е управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил "***" с рег. № ****, след употреба
на наркотични вещества, а именно - „канабис 5" (ТНС 5), установено по
надлежния ред с техническо средство „Drug Test
5000" c № ARHJ0009. Съдът намира за безспорно установени и доказани всички
елементи на престъпния състав.
Изхождайки
от действията на подсъдимия, които показват какво е отношението му към деянието
и престъпния резултат, съдът намира, че престъплението от субективна страна е
извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че е употребил
наркотични вещества и няма право да управлява МПС, но въпреки това,
преследвайки пряката си цел - да се придвижи с управлявания автомобил от една
точка до друга, се е съгласил с настъпването на общественоопасните
последици на деянието си. Интелектуалният момент на
умисъла е включвал представите, че подсъдимият е употребил наркотични вещества
преди да се качи в автомобила си и въпреки това се е качил да управлява същия. Това
е така, както в приетата от съда фактическа обстановка, от която е видно, че
наркотичните вещества са употребени от подсъдимия същия ден, но този извод би
бил същия, дори и ако е употребил такива два дни преди това, каквито са
неговите обяснения. Дори и да приемем защитната версия, че не е знаел какво
точно пуши, то самият подсъдим заявява, че е разбрал много добре, че това не е
тютюн. Ето защо управлението на автомобила е осъществено от подсъдимия след
ясното осъзнаване, че е употребил наркотични вещества – марихуана и въпреки
това се е качил да управлява автомобил. Във волево отношение подсъдимият е
желаел да управлява моторното превозно средство.
Подбудите за извършване на престъплението очевидно се коренят
в незачитането на установения в страната правов ред, в занижената степен
на обществено съзнание, както и в безотговорното отношение на подсъдимия, преди
всичко както към собственото си здраве, така и към останалите участници в
движението, към случайните граждани и пешеходци, които също са подложени на
сериозен риск от състоянието на подсъдимия зад волана в инкриминирания ден.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК касаещи неговото
определяне.
Съдът
прецени като висока обществената опасност на извършеното от подсъдимия деяние.
Касае се за престъпление пряко свързано с безопасността на движението по
пътищата, живота и здравето на участниците в него, както и на случайните
граждани и пешеходци. Марихуаната е включена в Приложение № 1 към
чл.3, т.1, Списък I от „Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични“, като растение с висока степен на риск за
общественото здраве. Високата
обществена опасност на деянието е видна и от законовите промени, които влязоха
в сила в хода на разглеждането на делото, с които законодателят изключи
управлението на МПС след употреба на наркотични вещества от обхвата на
приложението на чл.78а, ал.1 НК. Последната разпоредба, така или иначе не
намира приложение в случая, макар и да се явява по-благоприятния закон за
дееца, тъй като подсъдимият Б. е осъждан към момента на извършване на
инкриминираното деяние.
Съдът прецени като висока обществената
опасност на подсъдимия, който е осъждан, като дори настоящото деяние е
извършено в изпитателния срок на предходно осъждане, с много лоши
характеристични данни, с множество нарушения на ЗДвП преди инкриминирания ден –
общо 16, неполагащ общественополезен труд, като не е трудово ангажиран.
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе
предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от подсъдимия
деяние, която е висока, данните за личността му, като установи като отегчаващи
вината обстоятелства предходното осъждане, много лошите характеристични данни и
множеството нарушения на ЗДвП, като следва да се отбележи, че те реално не са
никак малко на фона на времето, в които подсъдимият е правоспособен водач преди
инкриминирания период, а именно от 2010 г. до 2016 г. Като смекчаващи вината
обстоятелства следва да се вземе предвид единствено сравнително младата възраст
на подсъдимия.
Наказанието, което се предвижда за извършеното
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, е лишаване от свобода от една до три
години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.
Размерът на наказанието следва да бъде определен
отчитайки смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
съобразявайки високата степен на обществената опасност на деянието, подбудите
за негово извършване и данните за личността на подсъдимия, така както повелява
чл.54 НК. Ръководейки се от всичко това, съдът прие, че най-подходящото е
наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което на основание
чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален строг
режим, както и глоба в размер на 1000 лева.
Така определеното наказание – и лишаване от свобода, и
глоба, е над определения от закона минимум и към средата на диапазона,
определен от законодателя с оглед множеството отегчаващи вината обстоятелства.
Съдът намира, че единствено младата възраст на подсъдимия е основание да не се
определи наказание дори към максимума на предвиденото от законодателя. Съдът
наложи наказанието в този размер, тъй като счита, че в случая е налице превес
на отегчаващите вината обстоятелства, изброени по-горе, които да обуславят
прилагането му – предходно осъждане, много лоши характеристични данни, множеството
нарушения на ЗДвП за сравнително кратък период от време, неполагането на
общественополезен труд, липсата на самокритичност към извършеното. Категорично
не са налице обстоятелства, които да обуславят приложението на чл.55, ал.1 НК.
Така определеното наказание ще отговори напълно на целите на наказанието по
чл.36 от НК, тъй като все пак се касае за млад човек, който обаче очевидно не
се е поправил след наложеното наказание по предходното му осъждане и в
изпитателния срок, на който е извършил настоящото деяние.
Съгласно разпоредбата на чл.343г от НК съдът следва да
постанови лишаване от право да се управлява моторно превозно средство. Съдът
намира, че това следва да стане за период от три години, считано от 04.07.2016
г. Подсъдимият е водач сравнително отскоро, като обаче вече има извършени множество
нарушения на ЗДвП, свързани с управление на МПС. Това показва, че подсъдимият
има известна нагласа за нарушаване на правилата за движение по пътищата, която
следва да бъде изкоренявана с по-тежки наказания, които да му подействат превъзпитаващо,
особено след като предходното му осъждане не е имало своя превъзпитаващ ефект,
щом подсъдимият отново извършва престъпно деяние и дори липсва самокритичност
към извършеното от негова страна.
При тези данни съдът намира, че така определените наказания
ще изиграят своята роля за постигане целите по чл.36 от НК, както по отношение
на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото. С
налагането им подсъдимият ще има възможност да осмисли постъпката си, да се
поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените
порядки в обществото. Така преценените периоди, както на лишаване от свобода,
така и на лишаване от право на управление, се явяват достатъчни с оглед
постигане и на другата цел, преследвана от закона – да се отнеме възможността
на лицето да върши престъпления.
Настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на
осъждането на подсъдимия с присъда на Районен съд Велинград по НОХД № 547/2011
г., влязла в сила на 06.06.2013 г., за деяние по чл.
216, ал.1 от НК, с което на подсъдимия е било наложено наказание една година и
шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за
изпитателен срок от три години и шест месеца. Настоящото деяние се явява
извършено в изпитателния срок на горепосоченото осъждане.
Тъй като настоящото деяние е извършено в изпитателния
срок на това осъждане, то ще следва на основание чл.68, ал.1 НК подсъдимият да
изтърпи изцяло и отделно така наложеното наказание. На основание чл.57, ал.1,
т.2, б. „в“ ЗИНЗС това наказание лишаване от свобода за срок от една година и
шест месеца следва да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален строг
режим.
С оглед изхода на делото, ще следва да се осъди
подсъдимият да заплати сторените по
делото разноски за експертизи в размер на 602,98 лв., платими по сметка на
Районен съд Пазарджик и 5 лв. държавна такса при евентуално служебно издаване
на изпълнителен лист, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: