Определение по дело №11157/2020 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. София, 30.12.2020 г.

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-В въззивен състав, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ:              ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                   мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА

 

            като разгледа докладваното от младши съдия Илиева в.гр.д. № 11157 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

            Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 5072944 от 15.06.2020 г. от Д.Х.А. лично и като управител на Фондация „П.и А.х. П.“ (непререгистрирана съгласно Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел) срещу решение № 48760 от 23.02.2020 г., постановено по гр. дело № 8181/2018 г. по описа на СРС, ГО, 47-ми състав, с което предявените от ищците срещу „Ч.Р.Б.“ АД искове по чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД за установяване по отношение на ответника, че ищците са собственици при квоти 150/180 за Д.Х.А. и 30/180 за Фондация „П.и А.х. П.“ на недвижим имот: МАГАЗИН № 2, на ниво 2, ет. 1, с площ от 26,49 кв. метра, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.304.123.2.11, в който е разположено енергийно съоръжение, собственост на ответника, и да бъде осъден да предаде владението върху него, както и да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 10000 лева, обезщетение за ползване на съсобствения им имот за периода от 29.12.2012 г. до 29.12.2017 г., разпределено съобразно квотите им в правото на собственост, съответно: за Д.Х.А. сумата 8333,00 лева и за Фондация „П.и А.х. П.“- сумата от 1666,67 лева.

            С решението, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищците са осъдени да заплатят на ответника сумата от 600 лева – разноски по делото.

            В жалбата са изложени доводи, че решението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и в противоречие с диспозитивното начало. В тази връзка сочи, че предмет на делото е правото на собствеността върху първото ниво на магазин, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.304.123.2.11, в който са монтирани съоръженията на ответника, а не трафопоста, както и ползването на помещението, а не на съоръженията в него. Сочи, че според практиката на ВКС когато трафопостът се намира в сграда, собственост на трето лице, а не на енергоразпределителното или енергопреносното дружество, собственикът на имота е собственик на трафопоста. Освен това сочи, че съдът е допуснал нарушения в дейността си по допускане и събиране на доказателства служебно, като и че липсва анализ на събраните доказателства. Оспорва извода на съда, основан на заключението на вещото лице, че двата имота са идентични. С оглед необоснованото заключение за неоснователност на иска по чл. 108 ЗС счита, че неправилно е бил отхвърлен и искът по чл. 59 от ЗЗД за сумата от 15300 лева, за която първоинстанционният съд не се е произнесъл изцяло. Прави доказателствени искания за допускане на техническа и икономическа експертиза, като заявява искане такава да бъде допусната за пръв път от въззивния съд. С оглед изложеното прави искане решението да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск по чл. 108 от ЗС за МАГАЗИН № 2, на ниво 2, ет. 1, с площ от 26,49 кв. метра, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.304.123.2.11 да бъде уважен и ответникът да бъде осъден да заплати, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 15300,00 лева за периода от 29.12.2012 г. до 29.12.2017 г., съответно за Д.Х.А. сумата 12750,00 лева и за Фондация „П.и А.х. П.“- сумата от 2550 лева, представляваща средна месечна пазарна наемна цена за имота за посочения период, алтернативно съобразно цената за достъп по Методиката на ДКЕВР, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

            В срока за отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 от ГПК такъв е постъпил от „Ч.Р.Б.“ АД, в който оспорва подадената въззивна жалба по подробно изложени в отговора доводи. Поддържа заявеното възражение за придобиване на имота по давност. Възразява, че в негова полза има законов сервитут за енергийния обект на основание параграф 26 от ПЗР на Закона за енергетиката. С оглед изложеното, моли решението да бъде потвърдено. Оспорва доказателствените искания на въззивниците и моли същите да бъдат оставени без уважение. Претендира разноски.

            При извършване преценка за допустимостта и редовността на подадената по делото въззивна жалба Софийски градски съд констатира, че същата е преждевременно изпратена на въззивния съд. Във въззивната жалба се съдържа оплакване от липса на произнасяне по целия спорен предмет и искане в този смисъл. Независимо, че не е заявено изрично искане за допълване на постановеното от СРС решение на основание чл. 250 от ГПК за сумата над 10000 лева до увеличения размер от 15300 лева и за периода от 29.12.2012 г. до 29.12.2017 г., както и за алтернативно предявеното основание на паричната претенция, доколкото в диспозитива на решението липсва произнасяне по въпроса, но в жалбата е налице оплакване за това, първоинстанционният съд следва да извърши преценка за наличие на основание по чл. 250, ал. 1 от ГПК за допълване на постановеното решение.

            Тъй като компетентен да проведе процедурата по чл. 250, ал. 1 от ГПК е първоинстанционният съд, делото следва да бъде върнато на Софийския районен съд за произнасяне по допустимостта и основателността на искането за допълване на решението, при условие че съдът счете, че такова искане е редовно заявено.

            След постановяване на съответния съдебен акт и изтичане на срока за неговото обжалване, делото следва да бъде върнато на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

            С оглед изложените съображения съдът намира, че съдебното производството по въззивното дело следва да бъде прекратено, а делото изпратено на първоинстанционния съд за произнасяне съобразно мотивите на настоящото определение.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 11157 от 2020 г. по описа на СГС, ГО, ІІІ „В“ въззивен състав.

ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 47-ми състав за произнасяне съгласно мотивите на настоящото определение, след което делото да се върне на СГС за произнасяне по въззивната жалба.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.