№ 8992
гр. София, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110144121 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са от М. З. срещу „...............“ АД установителни искове по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския парламент и на
Съвета на Европа от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „...............“ АД, ЕИК
..............ължи на М. З., роден на 07.02.2013 г., представляван от своя баща и законен
представител ................. с адрес Руска федерация, сумата от 400,00 евро, представляваща
обезщетение за закъснение при изпълнение на полет FB 672 на 30.06.2017 г. с дестинация
Летище Москва, Шереметиево- Летище Бургас, ведно със законна лихва от 07.01.2021 г. до
изплащане на вземането, както и лихва за забава в размер на 129,53 лв. за периода от
22.05.2019 г. до 06.01.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
15.01.2021 г. по гр.д. № 816/2021 г. по описа на СРС, 29 състав.
Ищецът твърди, че сключил договор за въздушен превоз с ответното дружество, по
силата на който последното следвало да изпълни полет FB 672 на 30.06.2017 г. с дестинация
летище Москва, Шереметиево - летище Бургас, с планиран час за излитане 19:55 ч. местно
време на същата дата. Твърди, че самолетът пристигнал в крайния пункт с повече от три
часа закъснение спрямо планираното разписание - следвало да се приземи в 22.25 ч. местно
време на 30.06.2017 г., а се приземил в 14.49 ч. на 01.07.2017 г. Поддържа, че доколкото се
касае за забавяне с повече от три часа и за разстояние между началната и крайната точка на
полета повече от 1500 км в рамките на Общността, в правната сфера на пътника на
основание разпоредбата на чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. е възникнало
парично притезание за сумата от 400,00 евро, представляващо вземане за обезщетение за
1
изпълнен със закъснение полет. Заявява, че предявил претенцията си извънсъдебно, но
ответникът не извършил плащане. При тези съображения предявява искане за присъждане
на сумата от 400,00 евро, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателно погасяване на
дълга. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил отговор на исковата молба. В
депозираното възражение в срока по чл.414 ГПК се релевира възражение за изтекла
погасителна давност за вземането. Представено е становище от 09.12.2021 г. от ответника, с
което се оспорва да е налице облигационно отношение с ищеца по договор за превоз.
Оспорва ищецът да се е явил на гише за регистрация 45 минути преди определения час за
излитане. Оспорват се и твърденията на ищеца, че от страна на ответника е извършено
извънсъдебно признание на вземането, предмет на настоящото производство. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За основателност на иска с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г. в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно факта на сключен с ответника
договор за въздушен превоз; потвърдена резервация за полета; представяне на гишето за
регистрация в час, посочен от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен
пътнически агент, а ако не е посочен такъв - не по-късно от 45 минути преди обявения час
на излитане; времетраене на закъснението на полета, съответстващо на предвиденото по
Регламент (ЕО) № 261/11.02.2004 г. на Европейския парламент и на Съвета, както и размера
на обезщетението, дължимо от превозвача, в т.ч. разстоянието на полета, измерено по
метода на дъгата от големия кръг, както и спирането и/или прекъсването на давността.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си
възражения или плащане.
Въз основа на представената по делото разписка за електронен билет от 27.06.2017 г.
/л. 5/ се установява, че между страните е сключен договор за въздушен превоз, по силата на
който ответникът се е задължил на 30.06.2017 г. да изпълни полет № ...........т летище
Шереметиево, Москва, Русия до летище Бургас, България, както и че е потвърдена
резервацията за полета.
С определението по насрочване съдът е задължил ответника на основание чл. 190 ГПК
да представи в срок до откритото съдебно заседание списък на всички пасажери, допуснато
до борда на полет № FB 672. Ответникът не е изпълнил това свое процесуално задължение,
поради което приложение следва да намери санкцията на чл. 190, ал. 2 вр. 161 ГПК, като
бъде приет за установен фактът, че ищецът се е представил на гишето за резервация, не по-
късно от 45 минути преди обявения час на излитане. Този извод се подкрепя от извършеното
от ответника извънсъдебно признание на правото на обезщетение, извършено с писмо от
2
22.05.2019 г. (л. 7-8), което имплицитно съдържа и признание на фактите от състава на
отговорността, предмет на настоящия иск.
С доклада по делото, на основание чл. 153 вр. 146, ал. 1, т. 3-4 ГПК, е обявено за
безспорно между страните по делото, че разстоянието между двете летища, изчислено по
метода на дъгата на големия кръг, е над 1500 км, както и че полет № ...........т 30.06.2017 г. е
изпълнен със закъснение повече от три часа.
Предвид изложеното съдът приема, че за ищеца е възникнало вземане за обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство и загуба на време, резултат от
договорното неизпълнение на ответника да изпълни точно във времето полета, за който се е
задължил. Ето защо на разглеждане подлежи релевираното от ответника евентуално
възражение за погасяване по давност на вземането.
Ответникът прави възражение, че вземането на ищеца е погасено по давност,
позовавайки се на разпоредбата на чл. 135 ЗГВ. Тази разпоредба, в относимата за спора
редакция /преди изменението с ДВ бр. 16/23.02.2021 г./, предвижда специален давностен
срок, като гласи, че правото на иск срещу превозвача по международните превозни договори
се погасява в двегодишен срок, а по вътрешните - в шестмесечен срок, считано от деня на
пристигането на въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в който
въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на
превоза. Систематичното тълкуване на нормата, която се намира в Глава единадесета
"Констативни протоколи, рекламации, давност" обуславя извод, че посоченият двугодишен
давностен срок е приложим единствено към случаите, за които законът предвижда
рекламационно производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари,
но не и случаите на обезщетения по Регламент № 261/2004 при закъснели полети. Това
следва и от чл. 137 ЗГВ, според който сроковете по чл. 135 ЗГВ се спират със започване на
рекламационното производство. Доводи за обратното не могат да бъдат извличани от
мотивите на законодателя за последващо изменение на закона, нито от измененията и
допълненията на чл. 135 ЗГВ с ДВ бр. 16/23.02.2021 г. Новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 ЗГВ не
са тълкувателни норми и съответно нямат обратно действие, а в относимата за спора
редакция на закона отговорността на въздушния превозвач по чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент
(ЕО) № 261/2004 г. не попада в приложното поле на чл. 135 ЗГВ. Поради това приложение в
разглежданата хипотеза следва да намерят общите правила, уредени в ЗЗД /така решение №
263463 от 28.05.2021 г. на СГС по в.гр.д. № 10832/2019 г.; решение № 3502/15.05.2019 г. по
в. гр. д. № 16115/2018 г. на СГС, решение № 262286/06.04.2021 г. по в. гр. д. № 346/2020 г.
на СГС и др./.
Доколкото размерът на дължимото обезщетение за причинените вреди от
неизпълнението е предварително определен като парична сума и същата е уредена в
регламента, то обезщетението представлява законна неустойка, която в съответствие с
разпоредбата на чл. 111, б. "б" ЗЗД се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок.
На основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, в случая - от деня на изпълнение на закъснелия полет (30.06.2017 г.),
3
към който момент е реализирано неизпълнението на превозвача.
Преди да изтече този срок, на 22.05.2019 г., от „...............“, отдел „Жалби“ до ищеца е
изпратено писмо (л. 7-8), в което е посочено, че му се дължи финансово обезщетение, във
връзка с искането му за заплащане на такова за закъснял полет № ......... Това изявление
представлява признание по смисъла на чл.116, б. „а“ от ЗЗД, тъй като писмо е изпратено от
имейл адрес, публично обявен от ответното дружество за комуникация по жалби за
нарушени права на пътници - видно от разпечатка от сайт с домейн, използван от
дружеството съобразно данните в ТТРЮЛНЦ. Следователно, с това писмо е прекъснат
приложимият тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „б“ ЗЗД и същият е започнал да тече
повторно съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД. С предявяването на настоящата искова претенция по
силата на фикцията в чл. 422 ГПК давността отново е прекъсната с действие от момента на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.01.2021 г., към който момент давностният срок
също не е изтекъл.
С оглед на изложеното възражението за изтекла погасителна давност се явява
неоснователно и предявеният иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г. следва да се уважи в пълния му предявен размер от 400 евро.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателност на претенцията за лихва за забава в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главното вземане, както и изпадането на ответника в забава за неговото
заплащане. Предвид установяването на главното вземане по иска по чл. 7, § 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 г., на изследване подлежи поставен ли е длъжника в забава. С
изпратеното писмо от 22.05.2019 г. (л. 7-8) ответникът е отговорил на изпратената от ищеца
покана за заплащане на обезщетение по чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г., като
към този момент е изтекъл и обичайно следващия му се срок за изпълнение на главното
задължение, за което е бил поканен. Ето защо, съобразно чл. 84, ал. 2 ЗЗД от този момент
най-късно ответникът следва да се счита в забава, като на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД му се следва
законна лихва за забава. На осн. чл. 162 ГПК съдът установи, че законната лихва върху
главницата за исковия период – от 22.05.2019 г. до 06.01.2021 г., възлиза на претендирания
от ищеца размер, а именно – 129,53 лв. Предвид това, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се
уважи в пълния му предявен размер от 129,53 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
на ищеца се следват направените разноски в исковото производство – 75 лв. за платена
държавна такса, както и тези в заповедното производство - 385 лв. за платена държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от М. З., гражданин на Руската
федерация, роден на 07.02.2013 г., представляван от своя баща и законен представител
................. роден на 21.08.1977 г., гражданин на Руската федерация, срещу „................. ЕИК
........., искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че „...............“ АД му дължи сумите от 400 евро, обезщетение за закъснял полет № FB
672/30.06.2017 г., с дестинация летище Шереметиево, Москва – летище Бургас, ведно със
законната лихва от 07.01.2021 г. до окончателното заплащане на вземането, както и сумата
от 129,53 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 22.05.2019 г. до 06.01.2021 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 15.01.2021 г. по ч.гр.д. № 816/2021 г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „................. ЕИК ........., да заплати на М. З.,
гражданин на Руската федерация, роден на 07.02.2013 г., чрез неговия баща и законен
представител ................. роден на 21.08.1977 г., гражданин на Руската федерация, сумата от
75 лева, представляваща разноски в исковото производство, и сумата от 385 лева,
представляваща разноски по ч.гр.д. № 816/2021 г. на СРС, 29 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5