№ 444
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110166047 по описа за 2023 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „Софийска вода“ АД срещу С.
Л. Д., с която е предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 1107,22 лева, представляваща главница за потребени ВиК услуги за имот-
ап. 42, находящ се в гр. София, ж.к. К.П. 1, бл. 24, вх. Б, ет. 7, кл. № 1005*****, за периода
21.05.2020г. до 17.01.2023г., отразена във фактури, дължими в периода 19.12.2022г. –
16.02.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението -21.06.2023г.,
до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
34504/2023г. по описа на СРС, 175 състав.
В исковата молба ищецът излага твърдения за наличие на облигационно отношение,
възникнало с ответника, въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги
при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период ВиК услуги (доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадни води) в обект, находящ се в гр. София, ж.к. „К.П. 1“, бл. 24, вх. Б, ет. 7, ап. 42, като
купувачът не е заплатил дължимата цена.
С уточнителна молба от 03.04.2024г. ищецът е посочил, че периодът на консумация, за
който в исковата молба се претендира стойност на доставена, но незаплатена вода, е
посоченият в заявлението- 21.05.2020г. до 17.01.2023г. Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В постъпилия
извън срока отговор на исковата молба, ответникът оспорва наличието на облигационни
отношения с ищеца. Оспорва да е собственик на процесния имот. Твърди, че от
1
представените документи не може да се направи извод, че притежава право на собственост
върху процесния имот. Сочи, че ищцовото дружество не е представило доказатлества и за
начина, по който е изчислило претендираната сума за начислени ВиК услуги в имота. Счита,
че сумите са изключително завишени и не биха могли да отговарят на потребление на ВиК
услуги в жилищен имот. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
За да бъде уважен предявеният иск ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за доставка на В и К услуги между страните през исковия период и за процесния
имот, количеството на реално доставените от него по договора В и К услуги за процесния
период и тяхната стойност.
В тежест на ответника е при установяване на горните факти е да докаже погасяване на
дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение, съдът намира следното. Съгласно
пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ потребители са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, а
според чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., потребители на услугите В и К са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Тоест страни по
неформалния договор за доставка на В и К услуги при общи условия са конкретно така
посочените лица – собственици, вещни ползватели или суперфициарни собственици на
присъединените обекти в сградата. В тази насока от приетото по делото и неоспорено от
ответника удостоверение за данъчно задължено лице се установява, че с декларация по чл.
14 ЗМДТ с вх. № ********** от 05.08.2021г. ответницата С. Л. Д. е декларирала, че е
собственик на процесния имот, а именно ап. 42, находящ се в гр. София, ж.к. „К.П. 1“, бл.
24, вх. Б, ет. 7. От приетата справка по имот в Службата по вписванията – гр. София за
периода от 01.01.1998г. до 12.12.2022г. се установява, че предишен собственик на имота е
била Надежда Кирилова Стойчева. От приетото удостоверение за наследници издадено от
СО, район „К.П.“ се установява, че Надежда Кирилова Стойчева е починала на 06.05.2021г. и
единствен неин законов наследник е ответницата, която е приела наследството, подавайки
декларацията по чл. 14 ЗМДТ на 05.08.2021г. Предвид гореизложеното съдът приема за
установено, че за процесния по делото период на доставка на ВиК услуги от 21.05.2020г. до
17.01.2023г. ответницата отговаря за цената на доставените услуги, както следва: за периода
от 06.05.2021г. до 17.01.2023г. – като собственик на процесния водоснабден имот, а за
периода от 21.05.2020г. до 05.05.2021г. – като наследник на бившия собственик на имота.
Относно доставката на фактурираните ВиК услуги, това обстоятелство се установява от
приетото по делото експертно заключение по съдебно-техническа експертиза, което съдът
2
кредитира по реда на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено. От
заключението се установява, че процесният имот е водоснабден и в него се ползват ВиК
услуги, като за периода от 21.05.2020г.г. до 17.01.2023г. включително консумираната вода в
имота е таксувана на база един обитател. Релевираното от ответника възражение за липса на
доказателства за извършена доставка и отчет на процесните ВиК услуги е неоснователно,
тъй като експертното заключение по СТЕ е изготвено въз основа на водения от ищцовото
дружество електронен регистър на отчетите.
Относно количеството на доставените ВиК услуги, от експертното заключение по СТЕ
се установява, че за процесния период, общото количество на доставената вода е 383 куб.м.,
а стойността на предоставените в исковия период услуги е определена в съответствие с
доставените количества питейна вода.
На следващо място от експертното заключение по приетата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че въз основа на така отчетените количества и утвърдените от
КЕВР цени, стойността на доставените ВиК услуги за процесния период се равнява на
1107,22 лева, като не се установяват извършени плащания, такива не се и твърдят от
ответницата. Мораторна лихва не е начислявана и не се претендира.
Възражението за изтекла погасителна давност е заявено извън срока по чл. 131, ал. 1
ГПК и същесвременно липсва във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК срещу заповедта за
изпълнение, поради което е процесуално недопустимо. Единствено за пълнота следва да се
посочи, че съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия на ищцовото дружество, потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране. Най-старото процесно задължение за доставени ВиК услуги
през периода от 21.05.2020г. до 15.06.2020г. е фактурирано за първи път на 15.06.2020г. и 30-
дневният срок за плащане е изтекъл на 15.07.2020г., от който момент до датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /21.06.2023г/ не е изтекла
тригодишната давност.
Предвид гореизложеното, предявеният иск за главница се явява доказан по основание и
размер, поради което следва да бъде уважен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. В заповедното
производство същият е сторил разноски в размер на 25 лева за държавна такса и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение или общо 75 лева, които следва да му бъдат присъдени. В
исковото производство ищецът е сторил разноски в размер на 25 лева за държавна такса, 600
лева за депозити за възнаграждение на вещи лица и претендира юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП или
общо 725 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че С. Л. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„К.П. I“, бл. 24, вх. Б, ет. 7, ап. 42, дължи на „Софийска вода“ АД, с ЕИК: *****0, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „М 4“, Бизнес парк София № 1, сгр. 2А,
сумата от 1107,22 лева, представляваща цена на потребени ВиК услуги за имот: апартамент
№ 42, находящ се в гр. София, ж.к. К.П. 1, бл. 24, вх. Б, ет. 7, кл. № 1005*****, за периода
21.05.2020г. до 17.01.2023г., отразена във фактури, дължими в периода 19.12.2022г. –
16.02.2023г., ведно със законната лихва считано от 21.06.2023г., до изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 34504/2023г. по описа на СРС,
175 състав.
ОСЪЖДА С. Л. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „К.П. I“, бл. 24, вх. Б, ет.
7, ап. 42, да заплати на „Софийска вода“ АД, с ЕИК: *****0, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „М 4“, Бизнес парк София № 1, сгр. 2А, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 75 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от
725 лева, представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4