Р
Е Ш Е Н И Е
№ 400
гр. Бургас, 08.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в публично съдебно заседание,
проведено на 17.02.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира Андонова, като разгледа НАХД № 5601 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.С.Т., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № 17-0769-006377/18.01.2018 г., издадено от
началник на група в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР-Бургас, с което
за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 400 лева и "лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 3
месеца.
Жалбоподателката оспорва наказателното
постановление като незаконосъобразно и излага съображения в тази насока. Редовно
уведомена, жалбоподателката се явява лично и с адв. Ф.. Поддържат жалбата.
Административнонаказващият орган – ОДМВР
- гр. Бургас, редовно уведомен, представител не се явява.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.11.2016 г., в 13:18 часа, в гр.
Бургас, на ул. Тодор Александров, в посока от пътен възел „юг“ към кръстовище с
ул. Спортна до бензиностанция Лукоил Ф-563, стационарно техническо средство –
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения SITRAFFIC LYNXS ERS-400 с номер 003059049644, засякла и
заснела, движещ със скорост от 136 км/ч. автомобил - "Мазда 6", с
рег. № СА 3510 СН. На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с
пътен знак В26 ограничение на скоростта до 80 км/ч. Въпросното нарушение било
записано на файл "Снимка 0015". По-късно записите от системата за
контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор "Пътна
полиция" към ОД на МВР Бургас, които от записания файл, установили, че
заснетият автомобил "Мазда 6", с рег. № СА 3510 СН, е собственост на „Мото-Пфое“
ЕООД, с ползвател М.С.Т., ЕГН **********, както и че скоростта следва да се
счита на 136 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
Стационарното техническо средство – видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения SITRAFFIC LYNXS ERS-400 с ид. номер 003059049644, към датата на
заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените протокол
за проверка и удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
На 20.09.2017 г., ползвателят на МПС - М.С.Т.,
собственоръчно попълнила декларация по чл. 188 ЗДвП, в която посочила, че на
процесната дата и час автомобилът е бил управляван от нея. След получена покана
от жалбоподателя и на база декларираните по чл. 188 ЗДвП обстоятелства, на 01.11.2017
г., в отсъствие на нарушителя, св. Р.И. съставил АУАН с бл. № 961478, като
квалифицирал нарушението като такова по чл. 21, ал. 2 ЗДвП. АУАН бил съставен в
присъствието на двама свидетели, като след подписването му същият бил изпратен
за връчване на жалбоподателя с писмо от 02.11.2017 г. На 19.12.2017 г. АУАН бил
предявен на жалбоподателя. Последният подписал акта с възражение. В
законоустановения срок също били депозирани възражения, с което се оспорва
фактическата обстановка.
На 18.01.2018 г. било издадено и
процесното НП, като АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, приел,
че именно жалбоподателят е субект на административнонаказателната отговорност, поради
което и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП наложил на жалбоподателя
наказание "глоба" в размер на 400 лева и "лишаване от право да
се управлява МПС" за срок от 3 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП,
както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло, а именно: акт за установяване на
административно нарушение (л. 12), наказателно постановление (л. 17), справка
за собствениците и ползвателите на МПС (л. 6), декларация по чл. 188 ЗДвП (л. 8),
покана за съставяне на акта (л. 10), писмо (л. 11), снимков материал (л. 5),
протокол с.з. от 30.11.2016 г. (л. 18-19), протокол от проверка на БИМ (л. 33),
удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 37), на свидетелските
показания на актосъставителя Р.И. (л. 51). Съдът не дава вяра на показанията на
свидетелката Кина Тодорова, в частта им по отношение на факта, че към датата и
часа на нарушението жалбоподателката е била в друго населено място. Показанията
на свидетелката относно този факт влизат в съществено противоречие както с
писмените и гласни доказателства, така и със събраните по делото веществени
такива, които от своя страна са обективни, последователни,
логични и допринасят за изясняване на цялостната фактическа обстановка. От
обстоятелствената част на акта за констатиране на административно нарушение,
който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се
установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и
показанията на актосъставителя Р.И., които са еднопосочни и безпротиворечиви,
които съда кредитира изцяло. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 15 ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес. Приложената по
делото снимка е ясна, като регистрационният номер на автомобила се разчита
изключително лесно и без каквито и да е затруднения, поради което и съдът
кредитира изцяло, приложената по преписката снимка (запис).
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се
приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата
е неоснователна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, видно от приложената Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи (л. 39-40). АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок от съставяне на АУАН, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.
Настоящият състав не споделя доводите на
жалбоподателя за опорочена административнонаказателна процедура, доколкото както
в АУАН, така и в НП са посочени всички необходими законови реквизити. Посочена
е и датата на съставяне на АУАН, като последният е подписан освен от разпитания
по делото актосъставител - Р.И., но и от още двама свидетели, присъствали на самото
му съставяне, съгласно разпоредбата на чл. 40 ЗАНН. След съставяне на акта е
изпратено писмо от 02.11.2017 г. за съдействие и връчване от служители на 01 РУ
ОДМВР – Бургас, като самият жалбоподателят е уведомен и получил препис от АУАН
лично на 19.12.2017 г. Относно твърдението, че има несъответствие в датата на
писмото до 01 РУ ОДМВР – Бургас, съдът намира, че това е очивидна техническа
грешка в една от посочените дати, като видно от самото писмо датата на
изготвянето е именно 01.11.2017 г. и същото е изходирано на следващия ден - 02.11.2017
г., т.е. след съставяне на АУАН. Твърденията на жалбоподателката за забавено
протичане на административнонаказателното производство и липсата на информация
за издадения акт след справка в КАТ, няма как еднозначно да сочи на извод за антидатиране
и за недобросъвестно поведение от страна на служителите на МВР. Изминалият
период от време от момента на съставянето на АУАН (01.11.2017 г.) до връчването
му на нарушителя (19.12.2017 г.) не е основание да се приеме, че същият е
антидатиран. Въпрос на техническа организация от страна на административнонаказващия
орган е кога ще връчи същия на съответното лице. Следва да се отбележи, че актът за установяване на административното нарушение
е официален документ, който се ползва с материална доказателствена сила (чл. 189, ал. 2 ЗДвП),
която в случая не бе оборена от жалбоподателя. Последният не ангажира нито едно
доказателство по делото, установяващо
съставянето на АУАН на друга дата, а само се изразиха предположения в
тази насока, но подозренията не се ползват с доказателствена сила. В тази връзка
неоснователно се явява възражението, че АУАН не е съставен на посочената в него
дата.
Съдът не възприема доводите на
жалбоподателя за изтекли срокове по чл. 34 ЗАНН. Производството по установяване
на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго
формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част, от
които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН. Сроковете по чл. 34, ал.
1 ЗАНН са давностни (Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по тълкувателно
дело № 1/2014 г. на ОСС на ВКС и ВАС) и като институт на материалното право за
давността съдът трябва да следи служебно. При неспазване на една от двете
алтернативно предвидени предпоставки по чл. 34, ал. 1
от ЗАНН, а именно да се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на
нарушителя или една година от извършване на нарушението (две години за
определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно
производство, а образуваното се прекратява. Началото на тримесечната давност е
обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, Тълкувателно
решение № 48 от 28.12.1981 г. по н.д. № 48/1981 г., ВС, ОСНК). Моментът, от
който започва да тече срока за съставяне на АУАН по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, е
този на откриването на нарушителя. Нарушението се счита за открито, когато са
налице достатъчно данни за неговото извършване и за самоличността на
нарушителя, респективно, когато са констатирани факти и обстоятелства за
наличие на поведение, било то действие или бездействие на конкретно лице, което
поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. В
конкретния случай деянието е извършено на 30.11.2016 г. и едногодишният срок за съставяне на АУАН (до 30.11.2017
г.) очевидно е спазен. Спазен е и по-краткия срок от три месеца от откриване на
нарушителя, тъй като началната дата, от която е започнал да тече този срок е
датата на попълване на декларация по чл. 188 ЗДвП от жалбоподателя - 20.09.2017
г. Именно от този момент контролните органи са били наясно със самоличността на
водача, респективно от тази дата следва да се приеме, че нарушителят е бил
открит по смисъла на ЗАНН. Попълването на декларация по чл. 188 ЗДвП е
способът, чрез който контролните органи по този закон установяват заснетите
нарушители. На практика тази разпоредба осигурява защита на правните субекти и
по-конкретно - на собствениците, доколкото им дава възможност да
заявят кой е управлявал тяхното МПС, а не се пристъпва към директното им
санкциониране само на основание притежаваното от тях право на собственост. При
тълкуването на чл. 34 ЗАНН следва изводът, че органите могат да поканят
собственика да попълни декларация по чл. 188 ЗДвП, респ. да установят
нарушителя в рамките на едногодишния срок от извършване на нарушението, т.е.
същите не могат неограничено във времето да отлагат поканата за попълване на
декларацията.
В обобщение, нарушението е извършено на 30.11.2016
г., самоличността на нарушителя е установена на 20.09.2017 г., с попълването на
декларация по чл. 188 ЗДвП, а АУАН е съставен на 01.11.2017 г., т. е. в рамките
на една година от извършване на нарушението и в рамките
на три месеца от установяване на нарушителя, което мотивира настоящия състав да
приеме, че законовите срокове за съставяне на АУАН по чл. 34 ЗАНН в конкретния
случай са спазени.
Съдът не споделя възраженията на
жалбоподателя и за издаване на НП след срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Съгласно
разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН, образуваното административнонаказателно
производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в
шестмесечен срок от съставянето на акта. В случая АУАН е съставен на 01.11.2017
г., а процесното НП е издадено на 18.01.2018 г., т. е. в рамките на шест месеца
от съставяне на АУАН и срокът по чл. 34, ал. 3 ЗАНН също е спазен.
По съществото на спора:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15
от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. Предвид обстоятелството, че
скоростта е установена със система, която е одобрена по предвидения ред,
резултатите от нея могат да се ползват, като годно доказателство. Нарушението,
което се вменява на жалбоподателя е доказано по несъмнен начин от обективна и
субективна страна. Същото е констатирано чрез стационарно техническо средство –
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, което е
регистриран тип средство за измерване в Българския институт по метрология, и
отговаря на изискванията за този тип измервателни средства. От приложения протокол
за периодична проверка става ясно, че техническото средство отговаря на всички
законови изисквания, поради което и направените с него снимки следва да се
вземат предвид.
Съгласно чл. 188 от ЗДвП собственикът
или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено
за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. От събраните по делото доказателства се установява, че на 30.11.2016
г., в 13:18 часа, МПС "Мазда 6" с рег. № СА3510СН е било управлявано
от жалбоподателката М.С.Т. *** Александров, в посока от пътен възел „юг“ към
кръстовище с ул. Спортна до бензиностанция Лукоил Ф-563, със скорост 136 км/ч.
при разрешена скорост до 80 км/ч. При тези фактически обстоятелства съдът
приема, че правилно е ангажирана нейната административнонаказателна отговорност
за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Изложените от жалбоподателката доводи, че
по време на нарушението не била изобщо в гр. Бургас, останаха недоказани. Както
беше посочено по-горе, показанията на свидетелката Кина Тодорова са в
противоречие със събрания по делото доказателствен материал и съдът не ги
кредитира относно факта, че на 30.11.2016 г., в 13.30 ч. жалбоподателката е
била в гр. Айтос. Показанията на свидетелката Тодорова не се подкрепят и от
представения от жалбоподателката протокол от проведено съдебно заседание по
гр.д. 106/2013 г. Видно от протокола съдебното заседание е започнало в 14.10 ч. и завършило в 14.30 ч., а
стационарната камера е заснела нарушението в 13.18 ч. При тези данни,
настоящият съдебен състав намира, че е напълно логично и технически възможно
разстоянието между двете населени места – гр. Бургас и гр. Айтос, което е около
30 км., да бъде изминато с лек автомобил за 30-40 минути, и да се пристигне
навреме за началото на съдебното заседание. В този смисъл, наведените възражения от жалбоподателката,
съдът не кредитира, като счита, че същите не намират опора и в събрания по
делото доказателствен материал.
От субективна страна, съдът приема, че
се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че
жалбоподателката е правоспособен водач на МПС и като такъв е била запозната и
към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това
число и задълженията по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, да избира определена скорост и
спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на МПС в населено
място, сигнализирани и с нарочен пътен знак В-26, които задължения обаче в
настоящия случай съзнателно не е спазила.
С оглед всичко посочено по-горе, съдът
счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност
именно на жалбоподателката. Нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда
административнонаказателна отговорност за собственика или за този, на когото е
предоставено моторно превозно средство. Тъй като, жалбоподателката е поддала
декларация, че именно тя е управлявала автомобила, то правилно именно на нея са
издадени АУАН и НП.
Наложеното на жалбоподателя наказание е
съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП (в редакцията
към датата на нарушението), която гласи, че за превишаване над 50 км/ч. в населено
място се налага наказание глоба от 350 лв. и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч. превишаване
над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния случай превишението е
със 55 км/ч., поради което правилно е наложена глоба в размер на 400 лева и
лишаване от правоуправление за три месеца, който размер е точно определен в
закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Нарушението не представлява маловажен
случай, тъй като деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от обичайните нарушения от този вид. Управлението на пътно превозно
средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването
на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и
извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност и приложението на
чл. 28 ЗАНН, в конкретния случай, е неоправдано.
По направеното възражение за изтекла
давност, настоящият състав намира, че не са изтекли давностните срокове за
преследване, като в конкретния случай обикновената давност за преследване е три
години съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, респ. абсолютната е четири години и
половина. В случая, нарушението е извършено на 30.11.2016 г. и от този момент е
започнала да тече тригодишната давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Същата е била прекъсната със съставянето на АУАН (01.11.2017 г.), а в
последствие с издаването на НП (18.01.2018 г.). От 18.01.2018 г. е започнала да
тече нова тригодишна давност, която е била прекъсната на 19.11.2019 г. с
връчването на НП на жалбоподателя и от тази дата е започнала да тече нова
давност, която към настоящия момент не е изтекла. Не е изтекла и абсолютната
давност от четири години и половина, която е започнала да тече на 30.11.2016 г.
и независимо от спирането/прекъсването на давността ще изтече на 30.11.2020 г. Предвид
това, изложените съображения в тази насока са неоснователни.
С
оглед всичко казано по-горе, съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63,
ал. 1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 17-0769-006377/18.01.2018 г., издадено от началник на група в
сектор "Пътна полиция" към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл.
21, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя М.С.Т.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 400 лева и "лишаване от право да се
управлява МПС" за срок от 3 месеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала:
ММ