№ 66
гр. Севлиево, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИАНА Р. ХУБЕНОВА
при участието на секретаря Виктория М. Стойчева
като разгледа докладваното от ДИАНА Р. ХУБЕНОВА Гражданско дело №
20224230101206 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД /с предишно наименование „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД/, с ЕИК *********, е предявило по реда на чл. 422, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), искове, с правно основание чл. 79,
ал. 1 и чл. 92 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), за признаване за
установено по отношение на Д. Д. Д., с ЕГН **********, че последната дължи
на ищцовото дружество сумата в общ размер на 252,45 лева, от които: сумата
от 107,32 лева – дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги; сумата от 145,13 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент; ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 25.07.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 424/26.07.2022 г. по ч. гр.д. № 778/2022 г. по
описа на Районен съд – Севлиево.
В исковата молба се излагат съображения, че между страните са
сключени, както следва: договор за мобилни услуги от 20.12.2019 г. относно
мобилен номер *** и договор за мобилни услуги от 18.06.2020 г. относно
мобилен номер ***/променен на ***. Въз основа на договорите ответникът
ползвал предоставяните от ищец мобилни услуги, като потреблението му е
било фактурирано под кл.№*********. По двата договора ответницата имала
непогасени задължения, както следва: 107,32 лв., представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги
през периода 05.06.2020 г. – 04.08.2020 г.; 145,13 лв. – неустойка за
1
предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които: 53,41 лв. – за
мобилен номер *** и 91,72 лв. за мобилен номер ***. Неустойките
представляват стойността на три месечни абонаментни такси на ползваната
програма за всеки номер и били дължими съгласно т. 11 от договорите –
поради прекратяване на договорите преди уговорения срок, по вина на
потребителя.
Поради изложеното се предявява процесната претенция. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от
особения представител на ответницата – адв. Ж. М., с който взема становище
за допустимост, но неоснователност на предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 778/2022 г. на Районен съд - Севлиево,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за
изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 от
ГПК, в указания едномесечен срок по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК са предявени
настоящите искове. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По исковете по реда на чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1, от ЗЗД:
От представените по делото договори е видно, че: с Договор за мобилни
услуги от 20.12.2019 г. относно мобилен номер *** и с Договор за мобилни
услуги от 18.06.2020 г. относно мобилен номер ***/променен на ***, се
установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение,
съгласно което операторът е предоставил на мобилен номер *** месечен
абонаментен план, в размер на 12,99 лева, а за мобилен номер ***/променен
на *** - месечен абонаментен план, в размер на 29,99 лева.
Видно от представените договори, между страните са възникнали
валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът е
предоставил на абоната два телефонни номера, при съответни месечни такси
и срокове на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на
уговорената цена на услугата - абонаментни такси. Във всеки от договорите
се съдържа описание на тарифните планове, ценовите условия, като са
посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им,
свързани с начисляване на неустойки. Договорите, откъм съдържание,
отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи
условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и
описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от
общите условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения
2
подпис на абоната, който не е оспорен и по този начин лицето е декларирало,
че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите. Договорите са
редовни от външна страна и обвързват страните с договорените им
задължения.
При така възприетото съдът приема за установено валидно възникнало
правоотношение между страните по горепосочените договори – за мобилни
услуги, че ищецът е изпълнил задълженията си по тях като е предоставил на
ответницата достъп до мобилната си мрежа за ползването й, поради което и
установено по делото е, че за ответницата е възникнало валидно задължение
да заплаща абонаментните такси по договорите за мобилни/фиксирани
услуги.
С оглед гореизложеното и като съобрази съглашенията по договорите, то
съдът приема за установено по делото валидно възникнало вземане на ищеца
към ответницата за заплащане на сумата от 107,32 лева, дължими за
предоставени мобилни услуги по представените договори. Доколкото
съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК в тежест на ответника е да
установи извършеното плащане и доколкото не са представени доказателства
в тази насока, съдът намира, че ответницата не е изпълнил задължението си за
заплащане на процесните задължения, нито е оспорила претендирания размер
отразен в представените по делото фактури.
Съобразно горното, предявените искове се явяват основателни, като
доказани, както по основание, така и по размер. С оглед акцесорния характер
на претенцията следва да се уважи и искането за присъждане на законната
лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане.
По иска по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92 от ЗЗД:
В договора за мобилни услуги от 20.12.2019 г., както и в договора за
мобилни услуги от 18.06.2020 г., страните са уговорили дължимост на
неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти до края на
срока на договора, но не повече от трикратния размер на стандартните
месечни вноски. Неустойката представлява договорен способ за обезвреда на
едната страна в правоотношението при допуснато неизпълнение на договорно
задължение от другата страна по правоотношението, без да е необходимо
страната, в чиято полза е уговорена неустойката, да доказва вреди. С този
способ страните още при възникване на договорното правоотношение
уговарят начин на обезвреда. В конкретния случай, със сключване на
договорите за мобилни услуги, страните са уговорили дължимост на
неустойка поради прекратяване по вина на потребителя. Съдът,
съобразявайки обстоятелството, че дружеството ищец претендира неустойка в
размер на три месечни абонаментни такси, отчитайки наличието на
доказателства за размера на абонаментните такси в двата договора, както и
предвид наличието на съдебни решения, постановени по искове от КЗП по
отношение на клаузите на мобилните оператори относно неустойка за
прекратяване, според които неустойка в размер на три месечни абонаментни
3
такси не се явява недействителна, приема, че исковата претенция подлежи
изцяло на уважаване и в частта за претендираната неустойка. Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира за основателна претенцията
за заплащане на неустойката в размер на три стандартни месечни вноски и по
двата договора, а направените възражения от особения представител -
неоснователни.
По делото е представена и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза,
съгласно която ищецът е водил редовно счетоводството си, процесните суми
са осчетоводени от него и са в посочения от ищеца размер. Така предявеният
иск е основателен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се
дължат на ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Ищецът е направил
искане, представил е списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за сторени
такива, затова в полза на ищеца следва да се присъдят разноски пред първата
инстанция в общ размер от 1085 лева, от които: 75 лева – платена държавна
такса, 360 лева – адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна
защита и съдействие, 350 лева – внесен депозит за вещо лице, както и 300 лева
– депозит за особен представител. В общата сума на дължимите разноски
следва да се включат и разноските в заповедното производство, в размер на
25 лева – държавна такса и 180 лева – адвокатско възнаграждение, тъй като на
основание т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи
изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.
Д. Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в общ размер на 252,45
лева /двеста петдесет и два лева и четиридесет и пет стотинки/, от които:
сумата от 107,32 лева – дължими и незаплатени месечни абонаментни такси
за потребление на мобилни услуги; сумата от 145,13 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент; ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 25.07.2022 г. , до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 424/26.07.2022 г. по ч. гр.д. № 778/2022 г. по
описа на Районен съд – Севлиево.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК Д. Д. Д., с ЕГН **********,
да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283283, сумата от
4
общо 1290 /хиляда двеста и деветдесет/ лева представляващи съдебно-
деловодни разноски, от които: сумата от 1085 /хиляда и осемдесет и пет/ лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция и
сумата от 205 /двеста и пет/ лева, представляваща разноски в заповедното
производство, сторени по ч. гр. д. № 778/2022 г. по описа на Районен съд -
Севлиево.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
5