Решение по дело №77/2020 на Районен съд - Кнежа

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 май 2020 г. (в сила от 28 май 2020 г.)
Съдия: Мая Павлова Кончарска
Дело: 20201430100077
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ № 51

 

гр. Кнежа, 28.05.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Кончарска,

при секретаря Красина Давидова,

като разгледа докладваното от съдията Кончарска Гр. дело № 77 по описа на съда за 2020 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 49, ал. 4 във връзка с ал. 1 от Семейния кодекс.

В исковата си молба против ответника Т.Й.С. ищцата В.Б.П.-С. твърди, че са съпрузи, сключили са граждански брак на 11.08.2016 год. в с. Староселци, първи по ред за двамата, от който нямат родени или осиновени деца. Твърди, че отношенията помежду им се влошили, като от края на м. ноември 2019 год. не живеят заедно и са фактически разделени. Излагат се твърдения, че е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка, не съществува уважение, обич и взаимно разбирателство между съпрузите, и бракът е изпразнен от съдържание. В заключение, ищцата моли съда да постанови решение, с което да прекрати гражданския брак по вина на ответника.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на молбата, с който ответникът изразява становище за допустимост и основателност на предявения иск. Предлага постигане на споразумение.

Страните – редовно призовани, в съдебното заседание се явяват лично, ищцата и с пълномощника – адв. Милена Бондокова от Плевенска АК, с представено по делото пълномощно. Поддържат иска за развод. Представят споразумение, съдържащо клаузи по чл. 51 от СК. Молят споразумението да бъде утвърдено от съда и бракът им да бъде прекратен с развод.     

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е с правно основание чл. 49, ал.4 във връзка с ал.1 от СК.

Същият е родово, функционално и местно подсъден на Районен съд – Кнежа по общите и специалните правила за подсъдност.

Искът е допустим – страните са активно и пасивно легитимирани в процеса. Същите са процесуално дееспособни. Не са налице визираните в чл. 320 от ГПК отрицателни процесуални предпоставки.

Безспорни по делото факти – че страните са съпрузи. Този факт се установява от приетото като доказателство по делото Удостоверение за сключен граждански брак /дубликат/, издадено на 25.11.2019 год. от Община Плевен. От същото е видно, че с Акт № 1 от дата 11.08.2016 год. Т.Й.С. и В.Б.П.-С. са сключили граждански брак в с. Староселци, общ. Искър, обл. Плевен.

Не се спори по делото, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.

При така установеното съдът прие, че сключеният между страните граждански брак е дълбоко и непоправимо разстроен и не може да бъде заздравен. Брачната връзка съществува само формално, изчерпала е своето социално и емоционално съдържание. В този си вид същата не е в интерес както на съпрузите, така и на обществото.

При тези доводи съдът прие, че искът за развод следва да бъде уважен.

При проверка на законосъобразността и целесъобразността на представеното от страните споразумение съдът прие за установено, че същото е пълно – съдържа всички клаузи относно всички задължителни въпроси, посочени в чл. 51 ал.1 от СК; не противоречи на закона и добрите нрави. Същото урежда основните последици от развода.

Не се установи в хода на съдебното дирене, че който и да е от двамата съпрузи декларира съгласие по споразумението по чл. 51, ал.1 от СК при порок на волята – заплашване, принуда, грешка, измама, насилие, крайна нужда. Същото има задължително изискуемата писмена форма, подписано е и от двамата съпрузи. Пред съда същите изрично потвърдиха споразумението.

При горните доводи съдът прие, че сключеното между съпрузите споразумение не противоречи на закона и добрите нрави, поради което следва да бъде утвърдено. Със споразумението е уреден и въпроса относно разноските.  

При този изход на процеса и на основание чл. 329, ал.1, изр. второ от ГПК съдебно-деловодните разноски следва да бъдат оставени в тежест на страните така, както са направени до момента.

Видно от приложената към делото разписка за плащане към бюджета, на 25.11.2019 год. при завеждане на исковата молба ищцата е внесла по сметка на съда сумата от 25.00 лв.

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя окончателна държавна такса за настоящото производството в размер на 40 лева, които страните следва да бъдат осъдени да заплатят поравно.

 

При горните доводи и съображения,  Кнежанският Районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл. 49, ал.4 във връзка с ал.1 от СК сключеният с АКТ № 1 от дата 11.08.2016 год., съставен в с. Староселци, общ. Искър, обл. Плевен, граждански брак между Т.Й.С. с ЕГН ********** и В.Б.П.-С. с ЕГН **********, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без да се произнася относно вината.

 

УТВЪРЖДАВА постигнатото между В.Б.П., ЕГН **********, с адрес: *** и Т.Й.С., ЕГН **********, с адрес: ***, споразумение по чл. 51 във вр. с чл. 49, ал.4 от СК, с което страните се споразумяват за следното:

От брака си съпрузите нямат родени, нито осиновени ненавършили пълнолетие деца.

Семейното жилище, находящо се в с. Староселци, ул. „Поп Андрей“ № 10, се предоставя на ответника Т.Й.С..

Съпрузите са в трудоспособна възраст и не си дължат издръжка един на друг.

След развода В.Б.П.-С. с ЕГН ********** ще носи предбрачното си фамилно име – П..

 

Разноските по делото остават в тежест на страните така, както са направени до момента.

 

Осъжда на основание чл. 6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК В.Б.П., с ЕГН ********** ***, да заплати по приходната сметка на РС – гр. Кнежа окончателна държавна такса по иска за развод в размер на 20.00 лв. (двадесет лева и 0 ст.), както и сумата от 5.00 лв. (пет лева и 0 ст.) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на държавното вземане.

Осъжда на основание чл. 6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Т.Й.С., с ЕГН ********** ***, да заплати по приходната сметка на РС – гр. Кнежа окончателна държавна такса по иска за развод в размер на 20.00 лв. (двадесет лева и 0 ст.), както и сумата от 5.00 лв. (пет лева и 0 ст.) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на държавното вземане.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. 

 

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: