Р Е Ш Е Н И Е
№ 260031/01.03.2021г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в
публично заседание на десети февруари две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Ю.К.
като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно гражданско дело № 514 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К.И.Д., ЕГН ********** против
решение № 338/08.06.2020г. на ОС – Варна, постановено по т.д. № 2040/2019г. и с
което въззивникът е осъден да заплати на ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, гр.София сумата от 60 608,82 лв. /шестдесет хиляди шестстотин
и осем лева и 82ст./, представляваща изплатено от Гаранционния фонд за увреденото
от ПТП, настъпило на 12.12.2013г., лице К.Ж.В.обезщетение
за имуществени и неимуществени вреди, лихви и разноски по щета № 210126/23.04.15г.
и решение по гр.д.№ 8738/15г. на СГС; сумата
от 38 723,30 лв. /тридесет и осем хиляди седемстотин двадесет и три лева и
30ст./, представляваща изплатено от Гаранционния фонд за увреденото
от ПТП, настъпило на 12.12.2013г., лице Д.Д.С.обезщетение
за имуществени и неимуществени вреди, лихви и разноски по щета № 210134/28.04.15г.
и решение по гр.д.№ 8739/15г. на СГС; сумата
от 8 067,52 лв. /осем хиляди шестдесет и седем лева и 52ст./,
представляваща изплатено от Гаранционния фонд за увреденото от ПТП,
настъпило на 12.12.2013г., лице В.С.М.обезщетение
за имуществени и неимуществени вреди, лихви и разноски по щета №
210135/28.04.15г. и решение по гр.д.№ 39963/15г. на СГС, ведно със законната
лихва върху горните суми, считано от датата на завеждане на исковата молба -11.12.2019г. до окончателното им изплащане, на осн. чл.558, ал.7 КЗ и чл.86 ЗЗД, както и следващите
се по делото разноски.
В жалбата се излагат оплаквания за
неправилност и необоснованост на решението като постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон. Оспорват се изводите на първоинстанционния
съд, че с представените по делото доказателства са доказани твърденията на
ищцовата страна за извършени плащания в полза на пострадалите лица. Сочи се, че
приетите като доказателства съдебни решения не съставляват заверени преписи от
оригиналите на същите, не е удостоверено дали са влезли в сила, поради което и
не удостоверяват присъдени в полза на пострадалите лица обезщетения. Навеждат
се оплаквания, че съдът не е обсъдил наведените в отговора на исковата молба
възражения срещу предявения иск относно липсата на представителна власт по
образуваните пред Гаранционния фонд преписки по заявените щети, неправилно е
приел, че в постановените съдебни решения е прието извършено признание на
пострадалите за извършени частични плащания, както и неправилно е прието, че
плащането по сметката на действалия като пълномощник адв.Н. и по сметката на ЧСИ е
равнозначно на плащане в полза на увредените.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени оспорвания съдебен акт и постанови решение, с което исковите претенции
да бъдат отхвърлени.
В с.з., чрез процесуални представители
жалбата се поддържа. Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение при
условията на чл.38 ЗАдв.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил
отговор от насрещната страна – Гаранционен фонд, с който жалбата се оспорва
като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно,
а наведените от въззивника оплаквания и възражения - необосновани и
неоснователни, направени при неправилно интерпретиране на факти, обстоятелства
и нормативна регламентация.
С депозирано писмено становище
отговорът се поддържа.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд се е
произнесъл по предявени от Гаранционен фонд против въззивника К. И.Д. искове с
правно основание чл.558 ал.7 КЗ, съотв. на чл.288 ал.12 КЗ /отм/.
Изложените в исковата молба фактически
основания са, че по заявени щети и постановени съдебни решения за заплащане на обезщетения
по предявени искове от К.Ж.В., Д.Д.С.и В.С.М., в качеството им на
пострадали при ПТП, настъпило на 12.12.2013г. по вина на въззивника К. Д., установена
с влязло в сила решение по НАХД № 5537/2014г., Гаранционен фонд е заплатил на К.В. сумата в размер на 60 608.82
лева, на Д.С. 38 723.30 лева и на В. М. 8 067.52 лева. Отговорността му
е била ангажирана поради обстоятелството, че към датата на ПТП виновният водач
не е имал сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
С оглед на това и предвид извършените плащания на увредените лица се твърди, че
за Гаранционния фонд са възникнали регресни права спрямо въззивника за
възстановяване на платеното, за което е отправена и регресна покана № ГФ-РП
599/18.12.2018г., но доброволно плащане от задължения не е последвало.
С депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор
въззивникът е оспорил предявените срещу него искове по основание и размер.
Навел е възражения, че липсва правно основание за суброгиране на ищеца в
правата на пострадалите, тъй като не са били спазени изискванията на чл.288
ал.7 КЗ /отм./, съответно чл.558 ал.6 КЗ - заявленията до Гаранционния фонд са
подадени от пълномощник и липсвали уведомления лично до увредените лица за
взетите решения, липсва изрично пълномощно за заплащане чрез пълномощник,
поради което не е налице плащане на правоимащите; липсват доказателства, че и сумите,
преведени по сметка на ЧСИ са им изплатени. Изложени са и доводи, че постановените съдебни
решения не го обвързват, тъй като не е бил надлежно призоваван и не участвал в
тях.
По
съществото на спора, с оглед наведените във въззивната жалба оплаквания,
становищата на страните, въз основа на доказателствата и приложимия закон,
въззивният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С влязло в сила решение по НАХД №
5537/2014г. на РС - Варна въззивникът К. Д. е бил признат за виновен в това, че
на 12.12.2013г., в гр.Варна, при управление на л.а. Мазда с рег.№ ЕВ 7513 АА, е
нарушил правилата за движение по пътищата и е предизвикал ПТП, в резултат на
което и причинил телесни увреди на К.Ж.В.и Д.Д.С., за което деяние е освободен
от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба.
Не е спорно, а това е видно и от
представената справка от Информационния център на Гаранционен фонд, че към
датата на ПТП за процесния лек автомобил не е имало сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност". Поради тази причина пострадалите лица,
посочени в решението по наказателното производство се предявили, чрез адв.Вихър
Найденов претенции пред Гаранционния фонд за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени от тях неимуществени и имуществени вреди.
По претенцията на К.В., заведена като щета № 210126
е взето решение за определяне на обезщетение в размер на 36 000 лева за
неимуществените вреди и 2 284 лева за имуществените вреди, за което заявителят
е уведомен чрез пълномощника си. С преводно нареждане от 24.06.2015г.
определената сума в общ размер на 38 284 лева е преведена по сметка на адв.Н.
Впоследствие, по предявен иск от К.В. по чл.288 ал.1, т.2, б."а" КЗ /отм./, с решение от 01.11.2016г., постановено по гр.д. № 8738/2015г. на СГС
Гаранционният фонд е бил осъден да му заплати като обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди допълнително сумата от 15 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 24.07.2015г.. Със същото решение е постановено
Гаранционен фонд да заплати на адв.Н.
адвокатско възнаграждение в размер на 980 лева, на основание чл.38 ЗАдв, както
и разноски в полза на бюджета на съда в размер на 668.18 лева. Коментираното решение е постановено при
участието на настоящия въззивник К. Д. в качеството му на трето лице-помагач на
страната на ответника.
От приетите по делото писмени
доказателства е видно, че въз основа на изпълнителен лист от 16.02.2017г.,
издаден по гр.д. № 8738/15г. за присъдените в полза на пострадалия К.В.суми е било образувано изп.д.
№ 20178380401444 на ЧСИ Бъзински, както и че след получаване на ПДИ длъжникът
Гаранционен фонд е превел по сметка на съдебния изпълнител сумата от 20 126.96
лева, включваща присъдената главница от 15 000 лева и законна лихва върху нея в
размер на 2 484.10 лева и 2 642.86 лева такси и разноски по изпълнителното
производство.
За присъденото с решението адвокатско
възнаграждение по чл.38 ЗАдв. и въз основа на изпълнителен лист също от
16.02.2017г. също е образувано изпълнително производство - изп.д. №
20178380401442 на ЧСИ Бъзински, по което с преводно нареждане от 13.03.2017г.
по сметката на съдебния изпълнител е заплатена сумата от 1 529.68 лева,
включваща присъденото адвокатско възнаграждение от 980 лева и остатъка за
дължими такси и разноски по изпълнителното производство.
С платежно нареждане от 24.02.2017г.
по сметка на СГС са заплатени и присъдените в полза на бюджета на съда такси и
разноски по гр.д. № 8738/2015г. в размер на 668.18 лева.
По предявената пред Гаранционен фонд
претенция от пострадалата Д.С., заведена като щета № 210134
е определено обезщетение за имуществени вреди в размер на 346.30 лева и 25 600
лева за неимуществените вреди, които размери са редуцирани поради прието
съпричиняване до общата сума от 12 973.15 лева. Изпратено е уведомление до
заявителката чрез адв.Н. Съгласно платежно нареждане
от 24.06.2015г. по посочената от нея банкова сметка ***.
Впоследствие, с решение от
08.04.2016г. по гр.д. № 8739/2015г. на СГС Гаранционен фонд е осъден на
основание чл.288 ал.1, т.2, б."а" КЗ /отм./ да заплати на Д.С. допълнително обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 22 200 лева, сумата от 141.11 лева, дължимо
обезщетение за претъпените имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от 29.07.2015г., както и сумата от 77.73 лева, на основание
чл.78 ГПК. В полза на процесуалния й представител адв. Н. е присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38
ЗАдв. в размер на 876.23 лева, а в полза на СГС - 893.64 лева за такси и
разноски, дължими от Гаранционния фонд.
Решението е постановено при участието
на въззивника К. Д. като трето лице-помагач на страната на ответника ГФ.
Видно от платежно нареждане от
20.04.2016г. вр. молба на л.62 от делото и справка на л.87 по банкова сметка ***та
от 22 516.79 лева, съставляваща сбор от присъдените в нейна полза суми по гр.д.
№ 8739/2015г., вкл. и начислена законна лихва, при извършено прихващане с
дължими от нея в полза на Гаранцинонния фонд разноски, присъдени с решението по
същото дело.
Дължимото в полза на адв.Н. възнаграждение по коментираното
решение е заплатено от Гаранционен фонд съгласно платежно нареждане от 20.04.2016г.
за превод по негова банкова сметка, ***а са заплатени с по сметка на СГС с
преводно нареждане също от 20.04.2016г.
От останалия доказателствен материал
се установява, че освен посочените в решението по НАХД № 5537/2014г. като пострадали лица претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение като пострадала от същото ПТП пред Гаранционен фонд
е предявила и В.М., чрез пълномощник адв.Н. По заведената по нея щета № 210135
Гаранционният фонд е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2
000 лева, за което е изпратено уведомление до пълномощника. С платежно
нареждане от 24.06.2015г. сумата е
преведена по банковата сметка на адв.Н.
Впоследствие, с решение от 09.11.2017г. по гр.д. 39963/2015г. на СРС,
постановено отново при участието на настоящия въззивник като трето лице-помагач
на ответника Гаранционен фонд, последният е осъден да й заплати на основание
чл.288 ал.1, т.2, б."а" КЗ /отм./ допълнително обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 3 000 лева, ведно с лихва за забава, считано от
28.05.2015г. Гаранционният фонд е осъден да заплати и сумата от 440 лева
адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв. на адв.Д., както и разноски в полза на бюджета
на съда в размер на 161.54 лева.
Установено е още, че въз основа на
това решение са били издадени изпълнителни листи от 20.12.2017г. за присъденото
обезщетение и адвокатско възнаграждение, въз основа на които са образувани
изпълнителни производства, съответно изп.д. № 20188380402056 и № 20188380402066
на ЧСИ Бъзински. В срока за доброволно изпълнение по първото изп.д. по сметка
на съдебния изпълнител е преведена сумата от 5 015.18 лева за погашение на
задължението по изпълнителния лист /главница и лихва/, както и посочените в ПДИ
такси и разноски по изпълнението /вкл. адвокатско възнаграждение/ в общ размер
на 1 074.98 лева. По второто
изпълнително дел, съгласно платежно нареждане от 28.06.2018г. по сметка на ЧСИ е преведена
сумата от 890.80 лева, включваща дължимата сума по изпълнителен лист /440 лв./
и следващите се такси и разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнението
/450.80 лв./, посочени в ПДИ.
Дължимата по съдебното решение сума в
полза на СРС в размер на 161.54 лв. е наредена по банковата сметка на съда,
съгласно преводно нареждане от 17.01.2018г.
С регресна покана, изх. № ГФ-РП-599/18.12.2018г. до въззивника е
отправено искане същият да заплати на въззиваемия сумата от 107 489.74 лева,
съставляваща сбор от заплатените обезщетения на трите пострадали лица по
предявените от тях щети, присъдени суми по съдебните решения и направени
разноски по изпълнителните производства /всички установени и описани по-горе/.
Същата не е връчена на адресата поради непотърсването й.
При така установеното от фактическа
страна съдът намира, че са налице предпоставките по чл.288 ал.12 вр. чл.288
ал.1 т.2 б."а" КЗ /отм./ за възникване правото на Гаранционния фонд
да встъпи в правата на увредените лица - виновно причинено от въззивника ПТП,
липса на валидна застраховка "Гражданска отговорност" към датата на
това ПТП и извършено от въззиваемата страна плащане на застрахователно
обезщетение на пострадалите в резултат на същото произшествие.
Цитираната норма на чл.288 ал.12 КЗ
/отм./, независимо от идентичното съдържание на действащата разпоредба на
чл.558 ал.7 КЗ, е приложимата материално правна разпоредба към процесните
отношения, предвид датата на ПТП, към който момент е възникнало правото на
обезщетение на пострадалите, в т.ч. и претенцията им към Гаранционния фонд и
произтичащото от нейното реализиране регресно право.
Вината, причинените вреди и размера на
следващите се обезщетения са определени с влязлото в сила решение по НАХД
/досежно вината и противоправния резултат за двама от пострадалите/ и от
влезлите в сила решения по водените от К.В., Д.С. и В.М.срещу Гаранционния фонд искове
с правно основание чл.288 ал.1 т.2 б."а" КЗ /отм./. Последните са
постановени при участието на настоящия въззивник в качеството му на трето
лице-помагач на страната на Гаранционния фонд, поради което и на основание
чл.223 ал.2 ГПК разрешеното с тях има задължителна сила за въззивника,
независимо дали същият реално е взел участие в делото, по което е постановено
всяко едно от тези решения. Доводите му за непротивопоставимост поради
нередовното му призоваване са неоснователни, тъй като дори и правото му на
участие в процеса да е било нарушено, то до евентуална отмяна по реда на чл.303
и сл. ГПК това обстоятелство не дерогира задължителната сила на влязлото в сила
решение.
Неоснователни са и наведените във
въззивната жалба оплаквания, че приетите по делото преписи от тези решения,
заверени по ЗАдв. не съставляват доказателства, удостоверяващи надлежно
постановен и влязъл в сила съдебен акт.
Наличието на постановени и влезли в
сила решения по гр.д. № 8738/2015г. и гр.д. № 8739/2015г. на СГС и по гр.д. №
39963/2015г. на СРС съобразно представените по делото преписи не е оспорено в
срока по чл.131 ГПК. Тези обстоятелства се установяват и от останалия
доказателствен материал - издадените въз основа на тях изпълнителни листи, ПДИ
и молба до ГФ, изходяща от пълномощника на Д.С./л.82/.
Доказано е в процеса и твърдението на
ищцовата страна за извършени плащания в полза на пострадалите - част от сумите
са заплатени при предявяване на претенциите пред Гаранционния фонд, а
останалата част след постановяване на коментираните съдебни решения /в хода на
образуваните изпълнителни производства вр. присъдените суми в полза на К.В. и В.М., и доброволно в полза на Д.С./. Изрично и в трите съдебни
акта е посочено, че исковите претенции се уважават при отчитане вече
извършеното доброволно плащане преди предявяване на исковете, размерите на
които плащания кореспондират на сумите по преводните нареждания към сметката на
адв. Н.,
действал като пълномощник на тримата пострадали. В тази връзка възраженията на
въззивника за ненадлежно представителство в производствата пред Гаранционния
фонд се явяват неоснователни, независимо, че в представените по настоящия спор
преписки по трите щети не се съдържат пълномощните към адв. Н. за предявяване и получаване
на следващите им се обезщетения. Соченото от въззивника в жалбата му писмо №
24-01-279/27.05.2015г. не потвърждава, а опровергава възражението му за липса
на представителна власт, доколкото със същото изрично са поискани представянето
в оригинал на пълномощни, които са били представени със заявлението.
Нито в разпоредбите на отменения КЗ,
нито в Правилника за устройството и дейността на ГФ, действащ към момента на
реализиране на производството пред него се съдържа изискване за личното
извършване на действия от страна на увредените лица, респ. личното им
уведомяване.
Неоснователни са и възраженията, че
плащанията по сметка на ЧСИ не са плащания в полза на увредените лица /относимо
към вземанията на К.В. и В.М., доколкото плащането на
присъдените със съдебното решение суми в полза на Д.С. е чрез превод по сметка,
чийто титуляр е тя/. В хода на образуваните изпълнителни производства съдебният
изпълнител се явява овластено от закона лице да получи изпълнение от името на взискателя
/чл.455 ГПК/, поради което и на основание чл.75 ал.1 ЗЗД извършеното плащане по
неговата банкова сметка ***то, предмет на принудителното изпълнение.
С оглед на горното, съдът намира, че с
извършването на плащанията в полза на пострадалите при ПТП лица за Гаранционния
фонд е възникнало правото му да иска възстановяване на платените суми от
виновния водач - въззивника. На основание чл.288 ал.12 вр. ал.8 КЗ /отм./ в
обема на регресното право се включват и платените от фонда разходи - разноските
по определяне и изплащане на обезщетението /разноски за определяне механизма на
ПТП, характера и обема на увреждането, връзката между претендираните вреди и
ПТП, разноските, които фондът е осъден да заплати в исковото производство по
определяне на следващото се обезщетение/. Но заплатените разноски в
принудителното изпълнение /такси и разноски по ТТЗЧСИ, както и разноски за
адвокатско възнаграждение в полза на взискателя/ не са част от правото на
регрес. Същите са последица от поведението на длъжника след влизане в сила на
решението, определящо размера на задължението му, поради което и не са разходи
по см. на чл.288 ал.8 КЗ /отм./ /така Р № 127/2019г. по т.д. № 2835/2018г. на І
т.о. на ВКС, решение по гр.д. № 6060/2017г. на СГС, решение по т.д. № 50/2017г.
и по т.д. № 751/2018г., двете на АпС - Пловдив, решение по гр.д. №18/2017г. на
АпС - Бургас и др./.
Ето защо правото на Гаранционния фонд
относно изплатеното по обезщетяване пострадалия К.В.
включва доброволно изплатеното обезщетение от 38 284 лева /36 000 лв. за
неимуществени вреди и 2 284 лв. за имуществени вреди/, присъдените с решението
по гр.д. № 8738/2015г. на СГС допълнително обезщетение за неимуществени вреди
от 15 000 лв., начислената върху тази сума законна лихва до датата на изпращане
на ПДИ - 2 484.10 лв., присъденото с решението адвокатско възнаграждение по
чл.38 ЗАдв. - 980 лв. и дължими такси в полза на съда - 668.18 лева. Общият
сбор на тези суми е 57 416.28 лева, до който размер предявения иск досежно
платеното на този пострадал се явява основателен. За горницата до предявения
размер от 60 608.82 лева, включваща заплатените по изп.д. № 20178380401444 и изп.д.
№ 20178380401442 такси и разноски за адвокатско възнаграждение на взискателите исковата
претенция следва да се отхвърли като неоснователна.
По гореизложените мотиви относно
обхвата на регресното право исковата претенция по извършените плащания в полза
на В.М. се явява основателна до
размер на сумата от 6 541.74 лева, включваща заплатеното доброволно обезщетение
от 2 000 лева, допълнително присъдените 3 000 лева, ведно със законната лихва в
размер на 940.20 лева към датата на изпращане на ПДИ, дължимите съдебни
разноски и такси по решението /161.54 лева/ и адвокатското възнаграждение по
чл.38 ЗАдв. /440лева/. За остатъка от 1 525.78 лева, включващ заплатени такси и
разноски по изп.д. № 20188380402066 и изп.д. № 20188380402056 искът е
неоснователен.
Искът досежно извършените плащания в
полза на Д.С. е основателен в
предявения размер, тъй като за присъдените със съдебното решение суми не са
образувани изпълнителни производства и в същия не се включват разноски вън от
посочените в чл.288 ал.8 КЗ/отм./.
С оглед частичното несъвпадане на
изводите по съществото на спора обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, в която предявените срещу въззивника искове са уважени за горницата над
сумата от 57 416.28 лева до присъдения размер от 60 608.82 лева по изплатеното
обезщетение на К.В. и за горницата над 6 541.74
лева до присъдените 8 067.52 лева по изплатеното обезщетение на В.М. В останалата му част по
предявените искове първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден.
На основание чл.78 ГПК въззивникът
дължи разноски в полза на ищцовата страна за първоинстанционното производство,
съответно на уважената част от исковете или сумата от 4 107.26 лева, поради
което решението на ОС следва да бъде отменено и в частта за разноските за
горницата над тази сума до присъдения пълен размер от 4 295.98 лева.
По
разноските за въззивното производство:
Въззиваемата страна не е претендирала
разноски.
Процесуалните представители на
въззивника са заявили претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение по
чл.38 ЗАдв.
С оглед частичната основателност на
въззивната жалба такова би им се следвало, съответно на уважената част от
жалбата, но в случая по делото липсват доказателства за осъществена безплатна
правна помощ. Освобождаването на въззивника от такси и разноски по чл.83 ал.2 ГПК е неотносимо към договорните му отношения с представляващите го адвокати.
По тези съображения съдът не присъжда възнаграждение по чл.38 ЗАдв.
На основание чл.78 ал.6 ГПК
Гаранционният фонд следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на съда следващата се държавна такса за въззивното
обжалване, съответна на уважената част от жалбата, т.е. сумата от 94.37 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 338/08.06.2020г. на ОС
– Варна, постановено по т.д. № 2040/2019г. в
частта, в която К. И.Д., ЕГН ********** е осъден да заплати на Гаранционен фонд, гр.София сумата от 60 608.82 лв.
/шестдесет хиляди шестстотин и осем лева и 82ст./, представляваща изплатено от
Гаранционния фонд за увреденото от ПТП, настъпило на 12.12.2013г., лице К.Ж.В.обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди, лихви и разноски по щета №210126/23.04.15г. и решение по гр.д.№
8738/15г. на СГС за горницата над 57
416.28 лева до присъдените 60 608.82 лева; в частта, в която К. И.Д., ЕГН ********** е осъден да заплати
на Гаранционен фонд, гр.София сумата от 8 067.52
лв. /осем хиляди шестдесет и седем лева и 52ст./, представляваща изплатено от
Гаранционния фонд за увреденото от ПТП, настъпило на 12.12.2013г., лице В.С.М.обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,
лихви и разноски по щета № 210135/28.04.15г. и решение по гр.д.№ 39963/15г. на
СГС за горницата над 6 541.74 лева до
присъдените 8 067.52 лева и в частта относно разноските за горницата
над 4 107.26 лева /четири хиляди сто и седем лева и 26 ст./ до присъдените 4
295.98 лева И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Гаранционен фонд,
гр.София против К. И.Д., ЕГН ********** за горницата над 57 416.28 лева /петдесет иседем
хиляди четиристотин и шестнадесет лв. и 28 ст./ до сумата от 60 608.82 лева,
претендирани като изплатено от Гаранционния фонд
за увреденото от ПТП, настъпило на 12.12.2013г., лице К.Ж.В.обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди, лихви и разноски по щета № 210126/23.04.15г. и решение по гр.д.№
8738/15г. на СГС и за горницата над 6
541.74 лева /шест хиляди петстотин четиридесет и един лв. и 74 ст./ до сумата
от 8 067.52 лева, претендирани като изплатено от Гаранционния фонд за увреденото
от ПТП, настъпило на 12.12.2013г., лице В.С.М.обезщетение
за имуществени и неимуществени вреди, лихви и разноски по щета №
210135/28.04.15г. и решение по гр.д.№ 39963/15г. на СГС.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решение
в останалата му част.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр.София ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Апелативен съд - Варна сумата от 94.37 лева /деветдесет и четири
лева и 37 ст./, представляваща следващата се държавна такса за въззивното
обжалване, съответно на уважената част от жалбата, на основание чл.78 ал.6 ГПК.
Решението може да се обжалва при
условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в
1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.