№ 549
гр. Бургас, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20212100501394 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по въззивна жалба вх.№ 279549 от 14.07.2021 г. от М. П. М., ЕГН
********** против Решение №260896 от 22.06.2021г., постановено по гр.
дело №8240/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, с което съдът е
отхвърлил иска на ищцата против ,,Елит-БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Българово, ул. ,,Девети септември“ №73,
представлявано от Борислав Атанасов Ялъмов, за осъждане на ответното
дружество да й заплати сумата от 10000 лв. (десет хиляди лева) - частична
претенция, чийто пълен размер възлиза на 50000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
емоционални страдания от изчезването на съпруга й на 16.03.2015г. в
резултат на неправомерно поведение на служители на ответника, ведно със
законната лихва върху посочената сума, начиная от 16.03.2015г. до
окончателното й изплащане. Със същото решение, съдът е осъдил М. П. М.,
да заплати на ,,Елит-БГ“ЕООД, сумата от 850 лева - разноски по делото.
Жалбоподателката изразява недоволство от обжалваното решение, като
намира същото за неправилно и необосновано, постановено в противоречие с
1
материалния закон.
На първо място излага становище във връзка с изводите на районния
съд за погасена по давност искова претенция. Твърди, че вредите за
непозволено увреждане настъпили вследствие неизпълнение договорните
задълженията от страна на въззиваемото дружество (чл.49 вр. чл.45, ал.1 от
ЗЗД).
Развиват се подробни съображения относно приложение разпоредбата
на чл.114, ал.1 от ЗЗД. Посочва се, че компенсаторната функция на
обезщетението се състояла именно в покриване всички вреди, независимо в
кой момент са настъпили. Навеждат се доводи в тази насока.
Жалбоподателката пояснява, че вредоносните последици (влошаване
здравословното състояние) възникнали като последица от безследното
изчезване на нейния съпруг от Дом за стари хора- гр.Българово, на
16.03.2015г. Излага аргументи, че петгодишният давностен срок за
предявяване на иска започвал да тече от датата на обявяване смъртта на
лицето със съдебно решение (влязло в сила на 10.09.2020г.). Излага тезата, че
в случая е съществувала обективна невъзможност за предявяване на иска
преди настъпване на вредата и сочи, че е възможно дори в случай на известен
извършител при вреди, които още не са се появили /тъй наречения ексцес/
давността да не е започнала да тече. Иска се отмяна на обжалвания съдебен
акт и постановяване решение на настоящата инстанция, с което бъдат
уважени исковите претенции. Претендира се присъждане на направените в
производството по делото разноски.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК, е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна ,,Елит - БГ“ ЕООД, представлявано от Борислав
Атанасов Ялъмов, чрез адв. Радка Тетрадова - БАК, с който същата се
оспорва изцяло. Посочва се, че съгласно чл.114, ал.3 от ЗЗД, за вземания за
вреди от непозволено увреждане, давността започвала да тече от откриване на
дееца. Излагат се подробни съображения. Иска се потвърждаване решението
на районния съд и отхвърляне въззивната жалба като неоснователна.
Претендира се присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК
от процесуално легитимирано лице.
2
Пред Районен съд – Бургас са предявени искови претенции с правно
основание чл.49, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Безспорно е установено по делото, че на 11.03.2015 г. между Дом за
стари хора „Долче Вита“ с адрес: гр. Българово ул. „Девети септември“ № 73,
представляван от Борислав Ялъмов – управител и И.Н.М. ЕГН ********** от
гр. Бургас е сключен договор за предоставяне на социална услуга, по силата
на който въззиваемата страна се е задължила срещу заплащане на месечна
такса в размер на 650 лева да осигури избрани социални услуги в дома. След
сключване на договора, видно от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, И.М. е настанен в дома за стари хора, за което на 11.03.2015 г.
е издадена заповед № 135 на основание чл.10 от ПУД на ДСХ „Долче Вита“, с
която лицето е настанено в дома. По делото е установено, че след сключване
на договора, на 16.03.2015 г. И.М. е изчезнал от дома и не е открит. След
изчезването му със заповед № 136 от 16.03.2015 г. е изписан от дома, което е
станало формално. С оглед неоткриване на лицето и изтичане на съответните
срокове, по молба на Районна прокуратура – Бургас е заведено гражданско
дело №1862/2020 г. по описа на БРС, по което съдът се е произнесъл с
решение № 260056 от 17.08.2020 г., с което е обявил смъртта на лицето
И.Н.М., като е определил дата на смъртта – 17.03.2015 г.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, в това число и
свидетеля К., видял в деня на изчезването на М. човек облечен в анцуг да
прескача оградата на дома и да бяга в посока на селото, се установява
безспорно, че изчезването на И.М. е в следствие на противоправното
поведение на служители на дома. Последният е приел лицето без документи,
които да установят точно здравословното му и психическо състояние, което
явно не е позволявало същия да бъде третиран като другите обитатели на
дома, а е следвало да бъде поставен под по-специален надзор.
Установено е по делото, че в следствие на изчезването на М. неговата
съпруга и въззивница по делото е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в депресивни състояния, страх да напуска дома си, вземане на
успокоителни лекарства, което е довело до тежки емоционални вреди
свързани със загубата на близък човек.
3
При разглеждане на делото първоинстанционния съд е събрал
доказателствен материал, изяснил е делото от фактическа страна и е
достигнал до правни изводи, които се споделят от настоящата съдебна
инстанция, която на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Изводът на съда, че в случая се доказват всички елементи от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, тъй като въззиваемият е действал
противоправно, позволявайки на М. да изчезне от дома за стари хора, се
потвърждава от събрания доказателствен материал. За да постанови обаче
резултатът по делото първостепенния съд е счел, че направеното възражение
за погасяване на претенцията по давност е основателна и поради тази причина
е отхвърлил иска. Съгласно разпоредбата на чл.114 ал.3 от ЗЗД за вземания от
непозволено увреждане давността почва да тече от откриване на дееца. В
случая изчезването на М., съобразно постановление № 2 от 21.11.1981 г.,
Пленум на ВС, следва да се разглежда в светлината на дадените указания на
върховната инстанция, че вземането от непозволено увреждане е изискуемо
от деня на извършването, когато деецът е известен още тогава, а когато не е
известен – от деня на неговото откриване – чл.114 ал.3 от ЗЗД, като
причинителят на непозволеното увреждане и лицата, които носят отговорност
за неговите действия, се смятат в забава и без покана. Ако деецът не е
известен, а са известни лицата които отговарят за него, давностния срок за
вземанията срещу тях започва да тече от датата на деликта. В този смисъл е
безспорно, че въззиваемият е този, който е следвало да възложи дейността по
осъществяване на социални услуги досежно лицето М., на своите служители,
които не са се справили с опазването на домуващия.
В подадената въззивна жалба, освен несъгласие с извода на съда за
приложение на института на давността, се сочи, че съобразно разпоредбата на
чл.114 ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня в който вземането е
станало изискуемо, поради което до произнасяне на съда с решение по
обявяване на смъртта, респективно преди изтичане на 5 години от 16.03.2015
г., въззивницата не би могла да предяви претенцията си. Излагат се
съображения, че вредата е продължаваща, като се сочи, че евентуално е
налице ексцес, поради което давността не е започнала да тече.
Съдът намира изложените оплаквания за неоснователни. Разпоредбата
4
на чл.17 от ЗЛС дава възможност да се постанови решение на съда, с което да
настъпят последиците произтичащи от действителната смърт на лицето. Това
обаче не означава, че претенции които могат да бъдат предявени в по-ранен
етап, преди изтичане на погасителната давност, следва да бъдат
законосъобразно предявени след постановяване на решението по обявяване на
смъртта. Това е така, тъй като изтичането на общия петгодишен давностен
срок е свързан с момента на изчезване на домуващия в дома за стари хора М.,
а не с момента в който съдът е обявил неговата смърт.
По отношение на твърдението, че давност не е започнала да тече, тъй
като в случая е налице ексцес по отношение на въззивницата, настоящата
съдебна инстанция намира, че такъв не се установява по делото. Принципът
на чл.51 от ЗЗД за пълно обезщетяване, изисква възстановяване на всички
реално претърпени вреди, както и на пропуснатите ползи щом са в пряка и
непосредствена последица от увреждането. Претърпените неимуществени
вреди – настъпили и бъдещи такива, които са в следствие от деликта и са
естествено продължение на обективния процес на вредоносното проявление
на самото увреждане, следва да са били обезщетени, за да говорим за ексцес.
При ексцеса за увредения възниква ново вземане различно от първоначално
предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с
появата на ново страдание или съществено утежняване на старите страдания.
Действително по отношение на въззивницата, както правилно е установил
районния съд, са налице претърпяни неимуществени вреди, но в случая не се
касае за влошаване на здравето на страната и за това не може да се говори за
ексцес. Липсват твърдения и факти за влошаване на здравето на страната, още
повече, че тежестта за доказване на това обстоятелство се носи от
въззивницата.
С оглед на изложеното съдът намира, че постановеното от първата
инстанция решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено, като на въззиваемата страна се присъдят разноски по делото в
размер на 700 лева.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2600896/22.06.2021г., постановено по гр.
5
дело №8240/2020г. по описа на Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА М. П. М., ЕГН ********** от гр. Бургас, к-с „С.“ бл.**, вх.*,
ет. *, да заплати на ,,Елит-БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Българово, ул. ,,Девети септември“ №73, представлявано
от Борислав Атанасов Ялъмов, сумата от 700,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване решението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6