Решение по дело №1104/2022 на Административен съд - Варна

Производството по делото е образувано по жалба на Н.С.С. срещу издаденото от главния архитект на община Варна разрешение за строеж № 151/ГИ/27.10.2021 г., с което на „Електроразпределение север“ АД е разрешено да извърши СМР за строеж „Външно кабелно електрозахранване 0,4 kv от БКТП № 2040 Варна до три броя електромерни табла, тип ТЕПО, в УПИ І-10, кв. 28, (ПИ 10135.****.**), за захранване на жилищна сграда с гаражи, входове В, Г и Д, ул. „Овеч“ № 12, кв. Виница, гр. Варна. Изграждане на тръбно-канална мрежа с четири броя шахти. Монтаж на втора трансформаторна машина 630 kvА, 20/0,4 kv в БКТП № 2040 Варна.“

В жалбата се твърди, че жалбоподателят е собственик на ПИ с идентификатор 10135.****.** с площ 422 кв. м., през който съгласно издаденото от главния архитект на община Варна разрешение за строеж 151/ГИ/27.10.2021 г. трябва да премине електрозахранването до жилищната сграда в ПИ 10135.****.**, като собственият на жалбоподателя ПИ 10135.****.** неоснователно е посочен в разрешението за строеж като публична общинска собственост на основание чл. 2 ал. 1 т. 1 ЗОбС вр. § 7 ал. 1 т. 4 ПЗР на ЗМСМА.

Жалбоподателят сочи, че в качеството на собственик на ПИ 10135.****.** не е участвал в никакво производство по ЗУТ относно процедирани планове, проектиране или бъдещо строителство в съседния ПИ 10135.****.**, включително и в производството по издаване на оспореното с жалбата разрешение за строеж № 151/ГИ/27.10.2021 г., като счита, че по този начин с него са нарушени правата и законните му интереси. Искането му е, след като се установи незаконосъобразността на разрешението за строеж то да бъде отменено от съда.

Главният архитект на община Варна – ответник по делото на основание чл. 153 ал. 1 предл. второ АПК вр. чл. 219 ал. 1 ЗУТ, се представлява по делото от юрисконсулт Р.С.-Г., която в пледоарията по съществото на спора изразява становище, че в съдебното производство е останало недоказано по безсъмнен начин наличието на правен интерес за жалбоподателя от оспорването на разрешение за строеж № 151/ГИ/27.10.2021 г., поради което моли съда да прекрати производството по делото, а в отношение на евентуалност – да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Заявява, че няма искане за разноски.

С подадено преди първото съдебно заседание писмено становище с. д. № 13404/09.09.2022 г. /л. 46 и 47 от делото/ адвокат С.З., пълномощник на заинтересованата страна „Гитекс“ ЕООД, явяваща се собственик на ПИ 10135.****.**, за жилищната сграда в който е предназначено електрозахранването по РС № № 151/ГИ/27.10.2021 г., предявява възражение за процесуална недопустимост на жалбата, поради отсъствието на правен интерес за жалбоподателя от оспорването на разрешението за строеж. В тази връзка сочи, че с влязъл в сила ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № Г-59/04.04.2006 г. на заместник-кмета на община Варна, част от собствения на Н.С.С. имот /УПИ І-10/ е отчужден за общинска улица, вследствие на което площта му е редуцирана от 5990 кв. м. на 4864 кв. м. Отчуждаването е извършено по чл. 16 ал. 1 ЗУТ като отчуждената част попада понастоящем в три поземлени имота: - в ПИ 10135.****.**, неправилно записан в КРНИ като собствен на Н.С.С.,*** е инициирала в СГКК – Варна производство за изменение в КРНИ досежно собствеността върху този имот; - в част от ПИ 1013.****.****, записан в КРНИ като второстепенна улица на община Варна и в част от ПИ 10135.****.****, също записан в КРНИ като второстепенна улица на община Варна. Сочи, че улицата по плана е реализирана като това, което е останало от УПИ І-10 след влизането в сила на одобрения със заповед № Г-59/04.04.2006 ПУП-ПРЗ, представлява понастоящем ПИ с идентификатор 10135.****.**, записан като собствен на „Гитекс“ ЕООД. В отношение на евентуалност излага съображения, че дори съдът да приеме, че не е налице валидно извършено отчуждаване с ПУП-ПРЗ/2006 г., то в тази хипотеза ПИ 10135.****.** е собственост на „Гитекс“ ЕООД, тъй като е закупен от дружеството на публична продан с Постановление за възлагане на недвижим имот от 17.09.2010 г. по изп. дело № 20097190400326 на ЧСИ С. Я.и с Постановление за възлагане на недвижим имот от 19.05.2015 г. по изп. дело № 20127120401144 на ЧСИ И. С. Във връзка с изложените в становището твърдения за процесуална недопустимост на оспорването прилага писмени доказателства /л. 48 – 73 от делото/. В с. з. на 17.05.2023 г. в пледоарията по съществото на спора адвокат З. моли съда да присъди на доверителя му направените в съдебното производство разноски.

С подаден преди първото съдебно заседание писмен отговор с. д. № 9949/24.06.2022 г. /л. 40 от делото/ пълномощникът на заинтересованата страна „Електроразпределение север“ АД юрисконсулт Л. М. е изложила съображения по жалбата, идентични с тези на заинтересованата страна „Гитекс“ ЕООД. Посочила е, че с нот. акт № 179, т. ХVІ, вх. рег. № 47/26.06.2000 г., дв. вх. рег. № 6021/26.06.2000 г. на СВ – Варна жалбоподателят Н.С.С. е придобил собствеността върху парцел 10 от масив 28, представляващ нива с площ 5, 990 дка в местност „Драгу дере“, землище на кв. Виница – гр. Варна. С издадена от заместник-кмета на община Варна заповед № Г-59/04.04.2006 г. е одобрен, на основание чл. 134 ал. 2 т. 6 и чл. 129 ал. 2 ЗУТ ПУП-ПРЗ за имота на жалбоподателя, урегулиран в УПИ І-10, и за съседния му имот, урегулиран в УПИ V-322, 328 в масив 28, СО „Виница-север“ и улица с о. т. 387, 388, 390, 391. Сочи, че с плана, на основание чл. 16 ал. 1 ЗУТ и съобразно с ал. 2 са определени необходимите площи за изграждането на улица „Овеч“ – публична общинска собственост, като от УПИ І-10 е прехвърлена по чл. 16 ал. 1 ЗУТ процентна част от площта на имота в полза на община Варна, определена с о. т. 391, 390, 389, 388 и 387, от която по-късно със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК е обособен по кадастралната карта ПИ 10135.****.**. Въз основа на така изложените факти счита, че към датата на влизане в сила на заповедта за одобряване на ПУП-ПРЗ от 04.04.2006 г. жалбоподателят е останал собственик единствено на УПИ І-10 с отредената му по заповедта площ от 4864 кв. м., който по кадастралната карта е нанесен като ПИ 10135.****.** и който с Постановление за възлагане № 56 от 19.05.2015 г., т. ХХХVІ, вх. рег. № 13962/10.06.2015 г. на СВ-Варна е придобит в собственост от „Гитекс“ ЕООД. Въз основа на това, като крайно заключение в отговора на жалбата е посочено, че жалбоподателят няма правен интерес да обжалва издаденото разрешение за строеж № 151/ГИ/27.10.2021 г. Заявено е искане на „Електроразпределение север“ АД да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт.

В хода на проведените съдебни заседания жалбоподателят Н.С.С. поддържа изцяло жалбата чрез пълномощника си адвокат В.С., който в с. з. на 17.05.2023 г. в пледоарията по същество на спора моли съда при отмяна на обжалваното разрешение за строеж да присъди на доверителя му направените в производството съдебни разноски. Относно оспорената с жалбата законосъобразност на разрешението за строеж излага доводи, че след като съгласно събраните по делото доказателства заповедта на областния управител за одобряването на ПНИ на СО „Виница-север“ е влязла в законна сила на 10.04.2006 г., то издадената преди влизането й в сила заповед № Г- 59/04.04.2006 г., с която „уж по чл. 16 е предвидено отчуждаване“ /цитат от пледоарията/ е нищожна, тъй като въз основа на ПНИ е следвало да бъдат изработени решенията на ОбС-Варна за улична регулация и ПУП-ПРЗ на имотите. Поради това счита, че и обжалваното по делото разрешение за строеж е незаконосъобразно, защото е издадено върху извадка от одобрения на 04.04.2006 г. ПУП-ПРЗ, за който обаче според него не е съществувала възможност да бъде издаден преди 11.04.2006 г. Според пълномощника на жалбоподателя колизията на правните норми опорочава изцяло ПУП-ПРЗ, с който „уж е било предвидено отчуждаване, като в текстовата част няма посочване, още по-малко пък има издавана заповед по чл. 16 ЗУТ“ /цитат от пледоарията/.

За да се произнесе по процесуалната допустимост на жалбата, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 149 ал. 2 т. 1 ЗУТ в кръга на заинтересуваните лица в производството по издаване на разрешение за строеж в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж са и собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, в който ще се изгражда строежът.

Съгласно раздел А „Описание на строежа“, Част електрическа, от приложения на л. 20 – 37 от административна преписка Комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект с основните изисквания към строежите, новата тръбна мрежа, която предстои да се изгради във връзка с процесния по делото строеж „Външно кабелно електрозахранване НН от БКТП № 2040 Варна до три броя електромерни табла, тип ТЕПО, в УПИ І-10, кв. 28, (ПИ 10135.****.**), за захранване на жилищна сграда с гаражи, входове В, Г и Д, ул. „Овеч“ № 12, кв. Виница, гр. Варна. Изграждане на тръбно-канална мрежа. Монтаж на втора трансформаторна машина 630 kvА, 20/0,4 kv в БКТП 2040 Варна“ е по трасе, попадащо в имоти, публична общинска собственост, като трасето започва от съществуващата шахта КШ2 в ПИ 10135.****.****, пресича ул. „Овеч“ ПИ 1013.****.****и ПИ 1013.****.****, и продължава на север по източния тротоар на ул. „Овеч“ в ПИ 1013.****.**** и в ПИ 10135.****.** /в този смисъл е изложението на стр. 24 /долу/ и 25 /горе/ от Комплексния доклад.

Отново в Комплексния доклад в раздел Б „Оценка на съответствието“, в т. 1 „Съответствие на проекта с предвижданията на ПУП, съгласно чл. 142 ал. 5 т. 21 ЗУТ“ е посочено, че трасето на кабелната линия минава през имоти публична общинска собственост – ПИ 1013.****.****, ПИ 10135.****.**** – ул. „Овеч“, второстепенна улица; ПИ 1013.****.**** – също второстепенна улица; ПИ 10135.****.** и ПИ 10135.****.**.

Оттук с основание може да се заключи, че ПИ 10135.****.** попада в териториалния обсег на строежа по РС № 151/ГИ/27.10.2021 г., поради което и собственикът му се явява заинтересувано лице по смисъла на чл. 149 ал. 2 т. 1 ЗУТ. Затова в съдържанието на разрешението за строеж този имот изрично е посочен като относно собствеността му е отбелязано, че имотът е публична общинска собственост с титуляр на собствеността община Варна по смисъла на чл. 2 ал. 1 т. 1 ЗОбС и § 7 ал. 1 т. 4 ПЗР ЗМСМА.

При съдебното оспорване на разрешение за строеж № 151/ГИ/27.10.2021 г. жалбоподателят обосновава претенцията си, че попада в кръга на заинтересуваните лица по чл. 149 ал. 1 т. 1 ЗУТ с твърдението, че е собственик на засегнатия от строежа ПИ 10135.****.**, въпреки че в разрешението за строеж той е посочен като публична общинска собственост. Процесуално-правната си легитимация доказва с приложените към жалбата два писмени документа: нот. акт № 179, т. ХVІ, вх. рег. № 6021/26.06.2000 г. на СВ – Варна, по силата на който е придобил на възмездно правно основание /покупко-продажба/ правото на собственост върху нива с площ 5, 990 кв.м., съставляваща парцел 10 от масив 28 в землището на кв. „Виница“, гр. Варна, местността „Драгу дере“, и издадена от СГКК – Варна скица от 24.03.2022 г. на ПИ 10135.****.** с площ 422 кв.м., начин на трайно ползване – ниско застрояване, според която в КРНИ Н.С.С. е записан като собственик на този имот /л. 4-5 и л. 7 от делото/.

Във връзка с предявеното по делото възражение на заинтересуваните лица „Гитекс“ ЕООД и „Електроразпределение север“ АД, че жалбоподателят не е легитимиран да оспорва издаденото разрешение за строеж, по делото са допуснати и изслушани две съдебно-технически експертизи /първоначална от вещо лице архитект, л. 93, и повторна от вещо лице геодезист, л. 156 – 164 от съдебното досие/.

Заключенията на двамата експерти /арх. Г.Г. и д-р инж. Д.П./ са в съответстващ си смисъл, като при изграждане на фактическите си констатации съдът кредитира изцяло заключението на повторната съдебно-техническа експертиза на инж. Д.П., в което вещото лице при хронологично проследяване на относимите кадастрални и устройствени планове е отговорило далеч по-точно и изчерпателно на поставените въпроси.

Съгласно констативно-съобразителната част на заключението на повторната съдебно-техническа експертиза, с одобрения със заповед № Г-52/11.03.2005 г. ПУП-ПРЗ придобитият от Н.С.С. с нотариално изповяданата продажба по нот. акт № 179/2000 г. на СВ-Варна ПИ 10 от масив 28 в землището на кв. „Виница“ е урегулиран в УПИ І-10 в кв. масив 28 с площ 5104 кв.м. Вещото лице сочи, че това е първа регулация за процесния имот като уличната регулационна линия на новоформирания УПИ І-10 съвпада изцяло с действащата регулация на улица с о. т. 24, 25, 26, а дворищните регулационни линии съвпадат с имотните граници на ПИ 10 от масив 28. През 2006 г. с одобрен със заповед № Г-59/04.04.2006 г. на заместник-кмета на община Варна ПУП-ПРЗ са изменени границите на УПИ І-10 в кв. 28 като за осигуряването на достъп до урегулирания по този план УПИ V-322, 328 в кв. 28 е променена уличната регулация и е предвидено създаването на улица тупик. За целта е премахната о. т. 25 по преди това одобрения ПУП – ПРЗ със заповед № Г-52/11.03.2005 г. като на нейно място са добавени нови осови точки: о.т. 387, 388, 389, 390 и 391, при запазване на останалата част от улицата по предходния устройствен план /от о. т. 387 до о. т. 26/. Според заключението нанесеният по-късно в КККР на гр. Варна ПИ 10135.****.** обхваща територията, която по одобрения със заповед № Г-59/04.04.2006 г. ПУП-ПРЗ е предвидена за улица с о. т. 387, 388, 389, 390 и 391, като обозначението на тази част от обхвата на заповедта като ПИ с идентификатор 10135.****.** е извършено на етап отразяване на регулационния план в кадастралната карта, съгласно изискванията на ЗКИР. В отговора на т. 2 от заключението инж. Д.П. е посочил, че между частта, предвидена за улица с о. т. 387, 388, 389, 390 и 391 по одобрения със заповед № Г-59/04.04.2006 ПУП-ПРЗ, която по изчисления е 383 кв. м., и кадастралните граници на ПИ 10135.****.** би следвало да има пълно съответствие и доколкото то не е налице, това се дължи на факта, че при отразяването на регулационния план в кадастралната карта в обхвата на нанесения по нея ПИ 10135.****.** неправилно е включена и площ от 39 кв. м., разположена между УПИ І-10 в кв. 28 /нанесен по кадастралната карта като ПИ 10135.****.**/ и кадастралната граница на населеното място, съвпадаща с улицата в частта от о. т. 387 до о. т. 26. Съгласно отговора на въпрос трети от задачата на експертизата, по отношение на частта от ПИ 10135.****.**, в чийто териториален обхват попада предвидената по одобрения със заповед № Г-59/04.04.2006 г. ПУП-ПРЗ улица с о. т. 387, 388, 389, 390 и 391, тази улица е частично реализирана като под това вещото лице разбира единствено факта на построени огради на имотите, но както пояснява по-нататък в заключението, не е изградено улично платно. Относно останалата част от ПИ 10135.2820.20 в размер на 39 кв. м., която остава извън териториалния обхват на заповед № Г-59/04.04.2006 г., вещото лице сочи, че улицата е реализирана.

При изслушването му в с. з. на 22.03.2023 г. на изрично поставения въпрос дали във връзка с предвидената за осигуряването на достъп до УПИ V-322, 328 улица-тупик по заповед № Г-59/04.04.2006 г. са извършвани някакви отчуждителни мероприятия вещото лице е отговорило, че няма отделни заповеди за отчуждаване. Като причина за това е посочило, че тъй като става въпрос за улица, която е първа регулация, то би следвало по чл. 16 ЗУТ отредената за нея площ автоматично да се отчуждава. За извършена с ПУП-ПРЗ от 2006 г. регулация по чл. 16 ЗУТ говори и вещо лице арх. Г. при изслушването на първоначалното заключение на СТЕ в с. з. на 02.11.2022 г., като в него при отговора на въпрос 2 арх. Г. дори изрично се е позовал на чл. 16 ал. 1 ЗУТ и на заповед № Г-59/04.04.2006 г. като основание за отчуждаването за улица. За да мотивира тази част от заключението си, в с. з. на 02.11.2022 г. арх. Г. е посочил, че в графичната част на ПУП като забележка под нея е записано: „За УПИ І-10 и ІІІ-322, 328, м. 28 с.о. „Виница-север“ е приложен чл. 16 ЗУТ.

Съдът не споделя извода на двете вещи лица, че отчуждаването за предвидената с одобрения със заповед № Г-59/04.04.2006 г. ПУП-ПРЗ улица с о. т. 387, 388, 389, 390 и 391 е по чл. 16 ал. 1 ЗУТ. Преди всичко следва да се има предвид, че това е правен извод, който не е от компетентността на вещите лица, а на съда.

Действително, както сочат и вещите лица, планът по чл. 16 ал. 1 ЗУТ се ползва с отчуждителен ефект, който настъпва от момента на влизането в сила на плана. Затова и в чл. 16 ал. 5 ЗУТ /в приложимата към момента на одобряването на плана първоначална редакция на разпоредбата от ДВ бр. 1/2001 г., в сила от 31.03.2001 г./ изрично е записано, че собствениците на поземлени имоти по ал. 4 придобиват собствеността върху новообразуваните с плана урегулирани поземлени имоти, а общината придобива собствеността върху отстъпените й части по ал. 1 от датата на влизане в сила на плана.

Одобреният със заповед № Г-59/04.04.2006 г. ПУП-ПРЗ не представлява обаче план по чл. 16 ал. 1 ЗУТ. Освен, че подобно правно основание за одобряването на плана не е посочено изрично в текстовата част на заповед № Г-59/04.04.2006 г. на заместник-кмета на община Варна, в която като основание е записано чл. 134 ал. 2 т. 6 ЗУТ и чл. 129 ал. 2 ЗУТ /заповедта заедно с графичната част на плана са представени от ответника с молба с. д. № 18555/12.12.2022 г. и са приложена на л. 121 от делото/, но и самият предмет на урегулиране с одобрения със заповедта ПУП-ПРЗ, относим единствено към регулацията на два отделни урегулирани поземлени имота /УПИ І-10 и УПИ V-322, 323/ с предвиждане и на една второстепенна улица за осигуряването на достъп до УПИ V-322, 323, напълно изключва приложимостта на чл. 16 ЗУТ. Планът по чл. 16 ал. 1 ЗУТ има за предмет урегулирането на цели територии с неурегулирани поземлени имоти или такива с неприложена първа регулация по предходен устройствен план, а не урегулирането на отделни, единични поземлени имоти в рамките на неурегулираните територии. Предназначението на този план е да създаде цялостна градоустройствена концепция за неурегулираната територия като едновременно с включването в регулация на поземлените имоти в територията, да определи и необходимите площи за изграждане на обектите на социалната инфраструктура - публична собственост, и на общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Повече от ясно е, че одобреният със заповед № Г-59/04.04.2006 г. ПУП-ПРЗ, представляващ по естеството си частична устройствена разработка за два отделни поземлени имота, не отговаря на тези условия по чл. 16 ал. 1 ЗУТ. Този извод не се променя от факта, че в таблицата под графичната част на плана – част ПЗ са отразени показатели на предвидената за отнемане площ при урегулирането на двата имота, която в процентно отношение е под максимално допустимата от 25% по чл. 16 ал. 1 ЗУТ. Отнемането на площ в рамките на нормативно установения максимално допустим праг от 25 на сто от площта на имота не е водещото основание при преценката относно вида на плана като този показател по-скоро би имал значение при упражняването на контрола за законосъобразност по отношение на плана по чл. 16 ал. 1 ЗУТ в случаите, в които той действително е одобрен на това основание. Както се посочи, одобреният със заповед № Г-59/04.04.2006 г. ПУП-ПРЗ не отговаря на характеристиките за план по чл. 16 ал. 1 ЗУТ. Неслучайно и в съдържанието на заповедта за одобряването му, както и в т. 24 от Протокол № 10/14-15.03.2006 г. от заседанието на ЕСУТ, на което е взето решение за издаването на заповедта /л. 126-128 от делото/ чл. 16 ЗУТ изобщо не е упоменат. Последното обаче е задължително изискване към съдържането на акта, с който се одобрява планът по чл. 16 ЗУТ, като се има предвид, че с него като пряк ефект настъпва разместването на собственост.

Поради изложените съображения съдът намира, че след като одобреният със заповед № Г-59/04.04.2006 г. ПУП-ПРЗ не е издаден на правно основание чл. 16 ал. 1 ЗУТ, то задължителна предпоставка за реализирането на предвидената с него улица с о. т. 387, 388, 389, 390 и 391 и за смяната на собствеността във връзка с реализацията на това предвиждане е провеждането на отчуждително производство по глава Трета от ЗОбС и свързаното с него равностойно парично обезщетяване на собственика на засегнатия от уличнорегулационното предвиждане имот /УПИ І-10/. Подобни твърдения не само че не се изнасят от никоя от страните по делото, но и от поясненията на двете вещи лица става напълно ясно, че отчуждително производство в случая не е провеждано. Наред с това от поясненията на вещо лице Д.П. /със специалност „геодезия“/ става ясно, че улицата по плана не е реализирана, тъй като за частична реализация той приема в заключението си единствено изграждането на огради на имотите, но при изричното уточнение, че улично платно няма.

Поради всичко изложено дотук, съдът намира, че жалбоподателят Н.С.С. като собственик на ПИ 10135.****.**, през който следва да премине трасето на новата тръбна мрежа по РС № 151/ГИ/27.10.2021 г., е легитимиран да оспорва разрешението за строеж, тъй като е лице с признат от нормата на чл. 149 ал. 2 т. 1 ЗУТ правен интерес.

Твърденията на пълномощника на заинтересуваното лице „Гитекс“ ЕООД, че община Варна е инициирала пред началника на СГКК – Варна административно производство за изменение в КРНИ досежно отразените данни за собствеността върху ПИ 10135.****.** се доказват с приложените по делото с писмо на началника на СГКК – Варна с. д. № 1258/26.01.2023 г. заверени копия на образуваната по заявлението на община Варна административна преписка в СГКК – Варна с вх. № 01-545443/29.09.2021 г. /л. 166 – 201 от делото/. Въпреки, че въз основа на подаденото от община Варна заявление вх. 01-545443/29.09.2021 г. /л. 169/ преписката е образувана в СГКК – Варна още през м. септември 2021 г., по нея до момента на изпращането й по делото с писмо с. д. № 1258/26.01.2023 г. не е било извършено поисканото изменение в КРНИ досежно ПИ 10135.****.**, за което обстоятелство свидетелства не само липсващата по преписката заповед по чл. 54 ЗКИР, но и издадената скица № 15-310652/24.03.2022 г. на ПИ10135.****.**, в която като собственик на имота според данните в КРНИ продължава да фигурира жалбоподателят Н.С.С. /л. 7 от делото/.

В ЗУТ няма разпоредба, аналогична на тази по чл. 131 ал. 1 ЗУТ, според която данните за заинтересуваните лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения следва да се вземат от имотния регистър, а до неговото въвеждане - от кадастралния регистър на непосредствено засегнатите от предвижданията на плана недвижими имоти. Като се има предвид обаче, че разрешенията за строеж поначало се издават при съобразяване на устройствените предвиждания по влезлите в сила за имотите подробни устройствени планове, с основание може да се заключи, че по същия ред следва да се търсят данните и за заинтересуваните лица по чл. 149 ал. 2 ЗУТ. Още повече, че съгласно чл. 2 ал. 5 ЗКИР обхванатите от кадастъра данни по чл. 2 ал. 2 т. 1 ЗКИР за правото на собственост върху недвижимите имоти са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, доколкото източникът им има доказателствено значение.

Единствено с цел да отговори изчерпателно на повдигнатите възражения за отсъствието на процесуална легитимация на жалбоподателя съдът ще посочи, че е неоснователно и евентуално направеното позоваване на пълномощника на „Гитекс“ ЕООД на придобитите от довереното му търговско дружество права с Постановление за възлагане на недвижим имот от 17.09.2010 г. по изп. дело № 20097190400326 на ЧСИ С. Я./л. 61 – 67 от делото/ и с Постановление за възлагане на недвижим имот от 19.05.2015 г. по изп. дело № 20127120401144 на ЧСИ И. С. /л. 68 – 72/, тъй като и двете постановления са относими единствено към придобитото при публичната продан от „Гитекс“ ЕООД право на собственост върху УПИ І-10 в кв. 28, заснет по кадастралната карта като ПИ 10135.****.**.

Съвкупно преценени, направените констатации и правните доводи във връзка с тях сочат на неоснователността на възраженията за отсъствието на правен интерес за жалбоподателя от оспорването на РС № 151/ГИ/27.10.2021 г. Съгласно приложеното на л. 22 от делото писмо с. д. № 8538/31.05.2022 г., изходящо от директора на Дирекция „ПНО“ в община Варна, разрешението за строеж не е съобщавано на жалбоподателя Н.С., поради което за него не е започнал да тече и 14-дневният преклузивен срок за оспорване по чл. 215 ал. 4 ЗУТ.

Жалбата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по основателността на направеното с нея оспорване на законосъобразността на РС № 151/ГИ/27.10.2021 г.

По основателността на жалбата съдът прие за установено следното:

Обжалваното по делото разрешение за строеж № 151/ГИ/27.10.2021 г. на главния архитект на община Варна /л. 13 от адм. преписка/ е издадено от компетентен административен орган като се има предвид, че чл. 148 ал. 2 ЗУТ изрично вменява в правомощието на главния архитект на общината издаването на тази категория индивидуални административни актове по ЗУТ.

Разрешението за строеж е издадено въз основа на подадено заявление рег. № АУ110140ВН/25.10.2021 г. от „Електроразпределение север“ АД, енергийно предприятие по смисъла на § 1 т. 24 ДР ЗЕ, с което „Гитекс“ ЕООД като собственик на УПИ І-10, идентичен с ПИ 10135.****.** по КККР на гр. Варна, е сключил Договор, изх. № ПУПРОК-5416-ДПРОК-2571/04.10.2018 г., за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа по реда на чл. 21 ал. 5 от Наредба № 6/24.02.2014 г., досежно построената в този имот жилищна сграда с гаражи – входове „В“, „Г“ и „Д“ /л. 14 и л. 57 – 61 от адм. преписка/.

Съгласно чл. 2 ал. 1 от договора присъединяването на обекта се извършва съгласно предварителен договор за присъединяване/становище № ПУПРОК-5416/29.09.2017 г. /л. 91 – 96 от адм. преписка/, като в чл. 2 ал. 2 като място на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа е посочено БКТП 2040 Варна.

В чл. 2 ал. 3 от договора страните са се споразумели относно вида и техническите параметри на присъединителните съоръжения, чрез изграждането на които ще се извърши присъединяването към електроразпределителната мрежа: 1/ доставка и монтаж в БКТП 2040 Варна на втора трансформаторна машина с мощност 630 kva, 20/0,4 kv намалени загуби и окомплектована с комбинирано газово реле и всичко необходимо за подвързването й; 2/ доставка и монтаж на електромерни табла тип ТЕПО за всеки вход на жилищната сграда; 3/ изграждане на канално тръбна мрежа ниско напрежение /НН/; 4/ изграждане на кабелни линии НН от табло НН на новомонтирана трансформаторна машина в БКТП 2040 Варна през канално-тръбна мрежа НН до всяко от новомонтираните електромерни табла тип ТЕПО; 5/ доставка и монтаж на средства за търговско измерване и необходимата предпазна и комутационна апаратура в електромерни табла тип ТЕПО.

Относно жилищната сграда в УПИ І-10 в кв. 28, за присъединяването на която към електроразпределителната мрежа е сключен договорът, на л. 72 от преписката е представено издаденото на възложителя „Гитекс“ ЕООД разрешение за строеж № 111/23.07.2018 г. на главния архитект на район „Приморски“ при община Варна, от съдържанието на което се установява, че е издадено въз основа на влезлия в сила за имота ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № Г-59/04.04.2006 г. на заместник-кмета на община Варна.

Според съдържанието на обжалваното по делото РС № 151/ГИ/27.10.2021 г. то също е издадено въз основа на част от одобрения със заповед № Г-59/04.04.2006 г. ПУП-ПРЗ за УПИ І-10 и УПИ V-322, 328 от мас. 28 на СО „Виница-север“, както и въз основа на съгласуван и одобрен на 18.10.2021 г. от главния архитект на община Варна технически инвестиционен проект, за който по преписката са налице следните оценки и съгласувателни становища от компетентните органи:

1/ в обхвата на чл. 142 ал. 5 ЗУТ е извършена оценка за съответствие с основните изисквания към строежите от консултанта „СС – консулт“ ЕООД, вписан в Регистъра на консултантите за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняването на строителен надзор, съгласно издадено от началника на ДНСК на основание чл. 166 ал. 2 ЗУТ и чл. 16 ал. 2 от Наредба № РД-02-20-25/03.12.2012 г. на МРРБ Удостоверение № РК-0529/14.07.2020 г. със срок на валидност 14.07.2025 г. /л. 38 от адм. преписка/.

Изготвеният от консултанта „СС-консулт“ ЕООД, въз основа на сключения между него и възложителя „Гитекс“ ЕООД Договор за консултантски услуги /л. 42 от преписката/ Комплексен доклад, с който съгласно чл. 142 ал. 6 т. 2 ЗУТ задължително се извършва оценката по чл. 142 ал. 4 вр. ал. 5 ЗУТ за съответствие на всички части на инвестиционния проект с основните изисквания към строежите, е приложен на л. 20 – 36 от адм. преписка.

В съдържанието на Комплексния доклад в раздел Б „Оценка на съответствието“, в т. 1 „Съответствие на проекта с предвижданията на ПУП, съгласно чл. 142 ал. 5 т. 21 ЗУТ“ е посочено, че трасето на кабелната минава през имоти публична общинска собственост – ПИ 1013.****.****, ПИ 10135.****.**** – ул. „Овеч“, второстепенна улица; ПИ 1013.****.**** – също второстепенна улица; ПИ 10135.****.** и ПИ 10135.****.** като е съобразено с одобрения със заповед № Г-59/04.04.2006 г. на заместник-кмета на община Варна ПУП – ПРЗ за УПИ І-10 и УПИ V-322, 328, масив 28, СО „Виница-север“, и улица с о. т. № 387, 388, 389, 390 и 391. Посочено е също, че за ПИ 10135.****.** е подадено искане до община Варна с рег. № ОСИСД21004181ВН/03.09.2021 г. за инициирането на процедура за отстраняване на налична грешка в кадастралната карта. Това искане е приложено на л. 51 и 52 от адм. преписка и от съдържанието му се установява, че негов подател е „Гитекс“ ЕООД като дружеството е поискало община Варна да инициира процедура за отстраняването на налична грешка в кадастралната карта по реда на чл. 51 ал. 1 т. 2 ЗКИР като заяви да бъде записана в КРНИ за собственик на ПИ 10135.****.** и да бъде заличен досега записаният там собственик на имота Н.С.С. с едновременното извършване на промяна и в посоченото в КРНИ предназначение на имота, който наместо за „ниско застрояване“ да се запише „за второстепенна улица“. Както се посочи по-горе в решението, въз основа на това искане община Варна действително е подала до началника на СГКК – Варна заявление с вх. № 01-545443/29.09.2021 г., по което обаче не е извършено изменение в КРНИ досежно записаната там собственост на ПИ 10135.****.** като дори през м. март 2022 г. началникът на СГКК – Варна е издал скица за имота, в която като негов собственик по данните от КРНИ отново е посочен жалбоподателят Н.С.С..

В заключителната част на Комплексния доклад е посочено, че инвестиционният проект за строеж „Външно кабелно електрозахранване 0,4 kv от БКТП № 2040 Варна до три броя електромерни табла, тип ТЕПО в УПИ І-10, кв. 28, (ПИ 10135.****.**), за захранване на жилищна сграда с гаражи, входове В, Г и Д, ул. „Овеч“ № 12, кв. Виница, гр. Варна. Изграждане на тръбно-канална мрежа с четири броя шахти. Монтаж на втора трансформаторна машина 630 kVA, 20/0,4 kv в БКТП № 2040 Варна“ с дължина на кабелното трасе 97 м. и местонахождение ул. „Овеч“ № 12, кв. Виница, гр. Варна, отговаря на изискванията за съгласуване и одобряване като всички екземпляри и отделните части на проекта, в това число текстовите и графичните му приложения, са прегледани и е оценено съответствието им.

2/ представено е Становище изх. № 26-00-6911(А1) от 03.09.2021 г. на директора на РИОСВ – Варна за въздействието върху околната среда. Становището е приложено на л. 55 от адм. преписка като съгласно заключението на директора на РИОСВ – Варна заявеното инвестиционно предложение и предвидените в него дейности не попадат в никоя от позициите на Приложение № 1 и 2 ЗООС и не подлежат на регламентираните по реда на глава Шеста ЗООС процедури по оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/ или на екологична оценка /ЕО/ като не е необходимо провеждането на процедури по реда на глава Втора от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимост на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /обн. ДВ бр. 73/2007 г./.

3/ от началника на РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Варна е дадено, на основание чл. 144 ЗУТ и чл. 125а ал. 1 т. 1 ЗМВР, Становище рег. № 716801-680/15.09.2021 г. за съответствие на инвестиционния проект с правилата и нормите за пожарна безопасност. Становището е приложено на л. 56 от адм. преписка като в заключителната му част е посочено, че представеният инвестиционен проект съответства на правилата и нормите за пожарна безопасност.

Техническият инвестиционен проект, който съгласно чл. 142 ал. 1 ЗУТ е послужил като основание за издаването на процесното РС № 151/ГИ/27.10.2021 г., е приложен на л. 107 – 184 от адм. преписка, като от направената проверка е видно, че той е съгласуван и одобрен във всички части от главния архитект на община Варна като компетентен административен орган по смисъла на чл. 145 ал. 1 т. 1 ЗУТ. Съгласуването е извършено в резултат на подадено на основание чл. 144 ал. 1 ЗУТ от „Електроразпределение север“ АД Заявление рег. № АУ105603ВН/12.10.2021 г. /л. 18 от преписката/ с представени към него изискуеми документи по чл. 144 ал. 1 ЗУТ. Съгласно чл. 145 ал. 2 ЗУТ самото съгласуване се състои в проверка на съответствието на инвестиционния проект с предвижданията на подробния устройствен план и на правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели.

Искането за издаване на разрешението за строеж е подадено в едногодишния срок по чл. 145 ал. 4 ЗУТ – за сравнение инвестиционният проект е съгласуван и одобрен във всички части на 18.10.2021 г., а заявлението за издаване на разрешението за строеж е подадено още на 25.10.2021 г.

Неоснователно е изразеното едва в пледоарията по съществото на спора становище на пълномощника на жалбоподателя, че РС № 151/ГИ/27.10.2021 г. е незаконосъобразно, защото е издадено въз основа на извадка от одобрения със заповед № Г-59/04.04.2006 г. ПУП-ПРЗ за УПИ І-10 и УПИ V-322, 328, която заповед обаче според адвокат С. е нищожна, тъй като е издадена преди одобряването на ПНИ за територията на СО „Виница-север“. В тази връзка пълномощникът на жалбоподателя се е позовал на приложеното по делото по негово искане удостоверение изх. № РР-23-9400-25(1)/04.04.2023 г. на областния управител на област с административен център Варна /л. 219/, според което ПНИ на СО „Виница-север“ е одобрен със заповед № РД-06-7706-33/03.02.2006 г., която при положение, че е била обнародвана в ДВ бр. 26/28.03.2006 г. е могла по аргумент от §4к ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ да влезе в сила най-рано 14 дни след датата на обнародването 28.03.2006 г. От това следва, че във времево отношение заповед № Г-59/04.04.2006 г. на заместник-кмета на община Варна, с която е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ І-10 и УПИ V-322, 328 действително предшества влизането в сила на ПНИ на СО „Виница-север“, послужил като кадастрална основа за издаването й. Този порок в заповед № Г-59/04.04.2006 г. не обуславя обаче нейната нищожност, а унищожаемостта й поради наличието на основание по смисъла на чл. 146 т. 4 АПК вр. чл. 219 ал. 1 ЗУТ, поради което би могъл да бъде разгледан само в производство по оспорването на заповедта по подадена в 14-дневния срок по чл. 215 ал. 4 ЗУТ жалба срещу нея с искане за отмяната й, а този срок за жалбоподателя като заинтересувано лице по чл. 131 ал. 2 т. 1 ЗУТ в производството по издаването й отдавна е изтекъл. Поради това твърдяният от адвокат С. порок при одобряването на ПУП – ПРЗ за УПИ І-10 не би могъл да обуслови незаконосъобразността на обжалваното по делото РС № 151/ГИ/27.10.2021 г.

Издаването на РС № 151/ГИ/27.10.2021 г. е съпътствано обаче от друг порок, обуславящ неговата незаконосъобразност и оттук водещ до отмяната му.

Съгласно чл. 64 ал. 1 ЗЕ, при разширението на съществуващи и при изграждането на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути като на основание чл. 64 ал. 2 т. 2 ЗЕ в тяхна полза възниква сервитутното право на прокарване на линейните енергийни обекти, какъвто по смисъла на § 1 т. 31б ДР ЗЕ е и този, за който е издадено процесното по делото РС № 151/ГИ/27.10.2021 г. на главния архитект на община Варна.

С чл. 64 ал. 5 ЗЕ изрично е определено, че възникналите сервитути по чл. 64 ал. 2 т. 2 ЗЕ са основание за издаването на разрешение за строеж по чл. 148 ЗУТ.

Съгласно чл. 64 ал. 4 ЗЕ, за да възникнат обаче сервитутите по чл. 64 ал. 2 ЗЕ е необходимо да са изпълнени кумулативно две условия:

1/ да има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и

2/ титулярят на сервитута да е изплатил или внесъл еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика на имота, засегнат от сервитута, и на носителите на други вещни права върху този имот.

Съгласно чл. 64 ал. 6 ЗЕ определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и 211 ЗУТ или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител като самото обжалване на размера на обезщетението от заинтересованите лица не препятства упражняването на сервитутните права от лицата по ал. 1.

Регламентираната с чл. 64 ал. 4 ЗЕ задължителност на предпоставките, при които в полза на лицата по чл. 64 ал. 1 ЗЕ възникват сервитутите по ал. 2, между които е и този по т. 2 за правото на прокарване на линейни енергийни обекти, представляващ съгласно чл. 64 ал. 5 ЗЕ основание за издаване на разрешението за строеж на линейния енергиен обект, недвусмислено налага извод, че преди да са изпълнени кумулативно заложените в чл. 64 ал. 4 ЗЕ материалноправни предпоставки разрешението за строеж по чл. 148 ЗУТ не може да бъде издадено.

По делото няма спор, че на жалбоподателя не е било определено и респективно не е било изплатено абсолютно никакво обезщетение по реда на чл. 210 и 211 ЗУТ вр. чл. 64 ал. 6 ЗЕ за засегнатия от сервитута на линейния енергиен обект по РС № 151/ГИ/27.10.2021 г. поземлен имот 10135.****.**, тъй като ответникът, а и заинтересуваните лица „Гитекс“ ЕООД и „Електроразпределение север“ АД поначало оспорват качеството му на заинтересувано лице по смисъла на чл. 149 ал. 2 т. 1 ЗУТ с аргумента, че не е собственик на този имот.

Доказаният обаче по делото правен интерес на жалбоподателя по смисъла на чл. 149 ал. 2 т. 1 ЗУТ в производството по издаване на РС № 151/ГИ/27.10.2021 г. обуславя като последица и другия правен извод – че на Н.С.С. е било дължимо да се определи и изплати по реда на чл. 210 и 211 ЗУТ предвиденото в чл. 64 ал. 4 т. 2 ЗЕ обезщетение, за да възникне като последица и сервитутното право по чл. 64 ал. 2 т. 2 ЗЕ на „Електроразпределение север“ АД за прокарването на линейния енергиен обект през имота на жалбоподателя /ПИ 10135.****.**/, а оттук и да е налице основание по смисъла на чл. 64 ал. 5 ЗЕ за издаване на разрешението за строеж.

Поради това като е издал РС № 151/ГИ/27.10.2021 г. преди да са изпълнени заложените в специалния закон /ЗЕ/ изисквания за това, главният архитект на община Варна е нарушил приложимите материалноправни норми. Констатираният порок сочи на наличието на основание по смисъла на чл. 146 т. 4 АПК вр. чл. 219 ал. 1 ЗУТ за оспорването и отмяната на обжалваното РС № 151/ГИ/27.10.2021 г., поради което съдът съгласно разписаното му правомощие в чл. 172 ал. 2 предл. второ АПК вр. чл. 219 ал. 1 ЗУТ следва да го отмени.

При този изход на спора е основателно и направеното в с. з. на 17.05.2023 г. искане на пълномощника на жалбоподателя на доверителя му да бъдат присъдени направените по делото съдебни разноски. Съгласно приложения на л. 223 от делото списък по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 219 ал. 1 ЗУТ те се претендират в общ размер на 1975 лв., от които 10 лв. платена държавна такса; 15 лв. платени такси за издаване на съдебни удостоверения; 450 лв. платен депозит за СТЕ и 1500 лв. адвокатски хонорар.

Според приложените по делото документи жалбоподателят е направил следните разходи във връзка с производството по делото: 10 лв. платена държавна такса /л. 21 от делото/; 10 лв. платени държавни такси за издаването на две съдебни удостоверения /л. 210, гръб от делото/; 150 лв.+300 лв. внесен депозит за извършването на две СТЕ /л. 87, гръб и л. 107 от делото/ и 1500 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника му адвокат С. /л. 224/.

Вземайки предвид доказания по делото размер на направените от жалбоподателя съдебни разноски, съдът определя, че на основание чл. 143 ал. 1 АПК вр. чл. 219 ал. 1 ЗУТ община Варна следва да му заплати разноски в производството в общ размер на 1970 лв.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ по жалба на Н.С.С. издаденото от главния архитект на община Варна разрешение за строеж № 151/ГИ/27.10.2021 г., с което на „Електроразпределение север“ АД е разрешено да извърши СМР за строеж „Външно кабелно електрозахранване 0,4 kv от БКТП № 2040 Варна до три броя електромерни табла, тип ТЕПО в УПИ І-10, кв. 28, (ПИ 10135.****.**), за захранване на жилищна сграда с гаражи, входове В, Г и Д, ул. „Овеч“ № 12, кв. Виница, гр. Варна. Изграждане на тръбно-канална мрежа с четири броя шахти. Монтаж на втора трансформаторна машина 630 kvА, 20/0,4 kv в БКТП № 2040 Варна.“

ОСЪЖДА община Варна да заплати на Н.С.С., ЕГН **********, направените по делото съдебни разноски в общ размер на 1970 /хиляда деветстотин и седемдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

	Председател: