РЕШЕНИЕ№ 260242
гр. Пловдив, 04.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, IХ граждански състав, в публичното
заседание на десети март две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 18957 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от ЗД “Бул Инс” АД против Х.И.И. осъдителен иск с правно
основание чл. 500, ал. 2 КЗ за заплащане на сумата от 534 лв., представляваща
изплатено от ищеца в полза на третото пострадало лице Д. П. Г. застрахователно
обезщетение от 519 лв. и ликвидационни разноски от 15 лв., която сума е дължима
от ответника – делинквент, който към момента на настъпване на
пътно-транспортното произшествие – 17.03.2017 г., е управлявал лек автомобил
„Форд Фокус” с per. ****без правоспособност за управление на съответната
категория моторно превозно средство, ведно със законна лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 30.07.2019 г., до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът
твърди, че на 17.03.2017 г. при движение в град П, на кръстовището с бул.
К. М. Л. и ул. Л. Т., лек автомобил „Форд Фокус” с per. ****,
управляван от Х.И.И. и собственост на последния, не спазва необходимата
дистанция и се блъска, като реализира пътно-транспортно произшествие, със
спрелия пред него лек автомобил „Пежо 205” с peг. № ****, собственост на Д. П.
Г.и управляван от Р.А.Н.. За произшествието бил съставен Протокол за ПТП с
пострадали лица № ****г. Вследствие на произшествието били увредени следните
детайли и части на лек автомобил „
Пежо 205” с per. № ****, а именно: облицовка предна броня, лайсна предна броня, предна решетка,
емблема предна решетка, фар десен, мигач – преден десен, облицовка задна броня,
лайсна задна дясна, светлина за мъгла – задна броня, основа фар десен, кожух
вентилатор, радиатор воден, задна маска, под под багажника, осветление
регистрационен номер – заден. Сочи, че управляваният от ответника лек автомобил „Форд Фокус” с peг. ****е
застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” при ищцовото дружество по
силата на застрахователна полица № ****. Твърди, че в полза на собственика на увредения
автомобил сумата от 519 лв. Ищецът счита, че е встъпил в правата на увреденото
лице с изплащане на застрахователното обезщетение, тъй като причинителят на
вредата, е управлявал лекият автомобил без правоспособност за управление на
съответната категория моторно превозно средство към датата на
пътно-транспортното произшествие. Твърди, че ответникът бил уведомен писмено за
задължението му към ищеца, но до момента на предявяване на исковата молба не
заплатил доброволно претендираната сума. Моли за уважаване на предявените
искове, ведно със законните последици.
Ответникът
Х.И.И., чрез адв. Р.И., е депозирал в законоустановения за това срок по чл.
131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага доводи за нейната
неоснователност. Счита исковата молба за нередовна, тъй като в последната не се
изложени конкретните обстоятелства относно механизма на настъпване на
пътно-транспортното произшествие. Не оспорва обстоятелството, че към датата на
произшествието ответникът не е притежавал правоспособност за управление на
моторно превозно средство, както и че последният е бил страна по застраховка
“Гражданска отговорност”, сключена с ищцовото дружество. Не се оспорва и
обстоятелството, че ищцовото дружество е заплатило в полза на увреденото лице
застрахователно обезщетение. Твърди, че деянието на ответника не е
противоправно, тъй като с Решение от 18.12.2017 г., постановено по а.н.д. №
3225/2017 г. на Районен съд – Пловдив, влязло в сила на 05.01.2018 г., е
отменено наказателно постановление № ****г. на Началника на Сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР - Пловдив в
частта му с която е прието, че е извършено административно нарушение на чл. 23,
ал.1 ЗДвП, а именно затова че поради неспазване на необходимото разстояние по
отношение на спрелия пред ответника лек автомобил “Пежо 205” с peг. № ****, е
настъпил удар в последното. Твърди, че е останало неясно обстоятелството каква
е причината за намаляване на скоростта от страна на увредения автомобил,
управляван от Р.Н., като не се установява с каква скорост се е движил автомобилът,
намиращият се пред увредения автомобил, с рег. № ****. Твърди, че не е
установено дали произшествието не е настъпило поради неспазване дистанцията на
автомобилите с peг. № **** и с peг, № **** един от друг. Моли за отхвърляне на
предявените искове. Сочи, че от представеният по делото протокол за ПТПТ, чието
съдържание оспорва, не се установява механизмът на ПТП, като съставителят не е
отбелязал обстоятелството, че двата автомобила, движещи се пред ответника са
намалили рязко скоростта и са спрели екстремно на пътното платно. Сочи, че
водачите на автомобилите, движещи се пред ответника са намирали скоростта за да
пропуснат автобус на градския транспорт. Счита, че не е налице и вторият
елемент от фактическия състав за ангажиране на деликтната отговорност на ответника,
а именно наличие на причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите
вреди, доколкото поведението на ответника не може да се квалифицира като
вредоносно. Твърди, че ответникът няма вина за настъпване на процесното
произшествие. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил – Р.Н., тъй
като последната не е спазила необходимата дистанция от автомобилът пред нея с
рег. № ****, управляван от Т. М. . По така изложените съображения се моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ.
В чл.
500, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение. Изплащайки
застрахователно обезщетение последният изпълнява свое договорно задължение,
вследствие на което по силата на чл. 500, ал. 1 КЗ встъпва в правата на
увредения срещу причинителя на вредата.
От
фактическите твърдения на ищеца, обективирани в заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение се установява, че ищецът основава регресното си право
на основание виновно отклонение от страна на ответника от проверка за алкохол,
тъй като последният е напуснал местопроизшествието, следователно предявената
искова претенция е такава с правно основание чл. 500, ал. 1 КЗ. Следва да
намери приложение материалноправния закон, действал към момента на сключване на
процесния договор за имущшествено застраховане, при действието на който е
настъпило и процесното пътно – транспортно произшествие – Кодекса на
застраховането – обн. ДВ. бр.102 от 29.12.2015 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 500, ал. 2 КЗ застрахователят има право да получи платеното
обезщетение, заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало
моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление
на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е
отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство. Регресното
право е средство за санкциониране на виновните за причинените на трети лица
вреди в посочените в закона случаи. В тези случаи, независимо, че са заплатили
застрахователна премия и е възникнало валидно застрахователно правоотношение, застрахованите
лица не се освобождават от гражданската си отговорност.
Възникването на спорното
материално право се обуславя от осъществяването на четири групи материални
предпоставки (юридически факти): 1. ищцовото застрахователно дружество да е
платило обезщетение на увредено лице за причинените му вреди от противоправното
поведение на делинквента; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на
извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата -
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото
виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала
във връзка с използването на МПС от делинквента и 4. към датата на
произшествието делинквентът – ответник да е управлявал моторното превозно
средство без наличие на правоспособност за това.
С доклада по
делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за безспорни
и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: 1. че към
момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие – 17.03.2017 г.,
ответникът Х.И.И. е управлявал лек автомобил „Форд Фокус” с per. ****без
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно
средство; 2. че лек автомобил „Форд Фокус” с per. ****е застрахован при ЗД “Бул
Инс” АД по застраховка “Гражданска отговорност” по силата на застрахователна
полица № ****; 3. че ищецът е заплатил в полза на собственика на увредения
автомобил „Пежо 205” с per. № **** - Д. П. Г., застрахователно обезщетение от
519 лв.
Установява
се, че по заявление Д. П. Г.при ищцовото застрахователно дружество е образувана
преписка по щета №****г., по която са установени следните щети по отношение на
лек автомобил „Пежо 205” с per. № ****, а именно: облицовка предна броня, лайсна
предна броня, предна решетка, емблема предна решетка, фар десен, мигач – преден
десен, облицовка задна броня, лайсна задна дясна, светлина за мъгла – задна
броня, основа фар десен, кожух вентилатор, радиатор воден, задна маска, под на
багажник, осветление регистрационен номер – заден. По преписката е изготвено
заключение по щета с установен размер на вредите от 649, 77 лв.
Установява се, че между застрахователното дружество и собственика на
увредения автомобил е подписано споразумение, по силата на което с платежно
нареждане от 23.06.2017 г. е изплатено застрахователно обезщетение от 519 лв.
Основния
спорен въпрос в производството се съсредоточава относно механизма на
пътно-транспортното произшествие, наличието на противоправно поведение на
ответника и пряка причинно-следствена връзка между деянието и всички вреди.
Съгласно чл.
45, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму, щом като тези вреди са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Вредата може да бъде причинена в резултат на извършени виновни
действия или бездействия. Вината се предполага до доказване на противното.
Законът санкционира дееца за това, че съзнателно е допуснал настъпването на
вредата или макар да не е предвиждал настъпването на определен резултат, е бил
длъжен или е могъл да го предвиди, или е предвиждал вредата, но се е надявал да
я предотврати.
Между
страните в производството е безспорно обстоятелството, че към датата на
настъпване на произшествието – 17.03.2017 г., ответникът е управлявал „Форд Фокус” с per. ****без правоспособност
за управление на МПС от съответната категория.
В
производството по делото е представен Протокол за ПТП с пострадали лица №
****г., в който е обективирана схема на произшествието, като е посочено, че на 17.03.2017
г. на кръстовището с бул. К. М. Л. и ул. Л. Т., лек автомобил „Форд Фокус” с peг. ****, управляван от
Х.И.И. и собственост на последния, не спазва необходимата дистанция и се
блъска, като реализира пътно-транспортно произшествие, със спрелия пред него
лек автомобил „Пежо 205” с peг. № ****, собственост на Д. П. Г.и управляван от
Р.А.Н., който от своя страна се блъска в намиращия се пред него лек автомобил
„Пежо 206“ с рег. № ****, управляван от Т. Н. М.. В протокола за ПТП са
установени увреждания на лек автомобил „Пежо 205” с peг. № **** , както и по
другите два автомобила.
Протоколът за
ПТП не носи подпис на ответника – водач на лек автомобил „Форд Фокус” с peг.
****, като протоколът за ПТП се оспорва от ответника досежно отразения в него
механизъм на ПТП.
Във връзка с
настъпилото произшествие е изготвено наказателно постановление № ****г. на
Началника на Сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР – Пловдив, което е отменено с Решение № 2338/18.12.2017 г. по а.н.д.
№ 3225/2017 г. на Районен съд – Пловдив в частта му с която е прието, че е
извършено административно нарушение на чл. 23, ал.1 ЗДвП.
Съдът намира,
че решението на съда по административно-наказателното дело не обвързва
гражданския съд, поради което наличието на виновно нарушение на правилата за
движение по пътищата от страна на ответника подлежи на самостоятелно
установяване от настоящия съдебен състав.
За да
достигне до този извод съдът съобрази, че мотивите на т. 15 от Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че
задължителни по см. на чл. 300 ГПК за гражданския съд, относно това дали и кой
е извършил деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са само
тези актове на наказателния съд, с които по надлежен ред едно лице е признато
за виновно в извършване на престъпно деяние - с присъда, решение по чл. 78а НК
или споразумение в наказателния процес. Съгласно даденото разрешение, решението
по чл. 78а НК се приравнява на влязла в сила присъда, поради това, че и в този
случай деянието си остава престъпление, а не административно нарушение, като
разликата с присъдата е само във вида на отговорността - освобождаване от
наказателна отговорност и налагане или не на административно наказание.
С оглед така възприетия в посоченото
тълкувателно решение критерий, доколкото наказателното постановление или актът
за неговата отмяна по н.а.х.д имат за предмет деяние, което не е престъпление,
а административно нарушение, те не обвързват, съгласно чл. 300 ГПК, гражданския
съд относно вината на дееца и противоправността на деянието.
В този смисъл
е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Решение № 187 от
21.05.2013 г. по гр. д. № 1137/2012 г., ГК, ІV г. о. на ВКС, в което се
приема, че съгласно чл. 300 ГПК, задължителна за гражданския съд по въпросите
относно деянието, противоправността и вината, е присъдата по наказателно дело,
а не решението по административно-наказателно дело. Последното няма обвързващ
характер и на общо основание в гражданското производство сезираният с иск за
последиците от деянието съд може да преценява самостоятелно извършил ли е
деецът противоправно деяние и виновно ли е поведението му. В този смисъл е и Определение
№ 435 от 12.06.2015 г. по т. д. № 2947/2014 г., ТК, I т. о. на ВКС.
Съдът намира, че осъществяването на
застрахователното събитие подлежи на доказване с всички доказателствени
средства, допустими по ГПК, включително и със свидетелски показания.
Настъпването на застрахователното събитие и
механизма на деянието не подлежат на установяване единствено с писмени
доказателства и чрез протокол за ПТП. Напротив – константна е практиката на
Върховния касационен съд, в която се приема, че обвързващата доказателствена
сила на протокола за ПТП и протокола за оглед на местопроизшествието не
освобождава съда от задължение да изследва механизма на произшествието и с
други доказателствени средства, например със свидетели и авто-техническа
експертиза, тъй като относно наличието или не на виновно поведение на участващо
в ПТП лице посочените документи нямат обвързваща съда материална
доказателствена сила. В чл. 5, ал. 1
от Наредба № I-167 от 24 октомври 2002 г. за условията и реда за
взаимодействие между контролните органи на министерството на вътрешните работи,
застрахователните компании и агенцията за застрахователен надзор при настъпване
на застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства е прието, че
документите, които се съставят от органите на полицията при посещение на ПТП,
са: 1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2. протокол за ПТП с
материални щети и 3. фотография с цифров фотоапарат на разположението на МПС и
повредите по тях. В разпоредбата на чл. 9 от Наредбата е установено, че за ПТП,
които не са посетени на място, се издава протокол за ПТП в случаите, когато
водачът е уведомил компетентната служба на МВР в срок 24 часа и е подадено
писмено заявление от участника в седемдневен срок от настъпване на събитието в
поделението на МВР, на чиято територия е настъпило събитието.
В раздел І, чл. 7
от Наредбата е посочено, че при ПТП с материални щети се издава протокол при
посещаване на място от органите на полицията. Налице е съответствие на тази
разпоредба с чл. 125, т. 8 от Закона за движение по пътищата, според която
службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, когато
произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние
да се придвижи на собствен ход поради причинените му вреди.
Предвид така
изложеното Протоколът за ПТП не установява с обвързваща съда материална
доказателствена сила механизма на произшествието, а установява единствено пряко
възприетите от длъжностните лица обстоятелства – датата на произшествието,
мястото на неговото настъпване, участниците в него и материалните вреди на
участвалите в произшествието моторни превозни средства.
В производството по
делото са снети показанията на свидетелката Р.А.Н., която свидетелства, че на
17.03.2017 г. участвала в пътно-транспортно произшествие при управление на лек
автомобил „Пежо 205“. Твърди, че произшествието настъпило около 8:30 – 09:00 ч.
сутринта, при движение на светофара на „Полиграфията“ в посока изток. Сочи, че
тръгнала на зелена светофарна уредба, като шофьорът пред нея спрял за да
пропусна автобус на градския транспорт, свидетелката също спряла и няколко
секунди след това била ударена от лекия автомобил, управляван от ответника,
който разпознава в съдебната зала. Свидетелства, че няма конкретен спомен за
условията на произшествието, но доколкото си спомня времето било сухо, като се
движила с не повече от 10 км/ч. Сочи, че спряла без да удари колата пред нея,
но след като ответникът я ударил отзад, нейната кола се блъснала в автомобила
пред нея. Твърди, че след като спряла – между нея и автомобилът пред нея имало
разстояние от по-малко от метър.
Снети са и
показанията на свидетеля Г.Ц.Г., който свидетелства, че си спомня за
произшествие настъпило на 17.03.2017 г., когато свидетелят пътувал с ответника
и се намирал на пасажерската седалка до него. Времето било сухо и ясно. Сочи,
че както пътували се чула спирачка на автомобила пред тях, като ответникът не
успял да избегне удара, тъй като имало коли в другите платна за движение и леко
ударил автомобилът отпред. Чул се удар между колата отпред и тази преди нея,
като мисли, че имало верижна катастрофа, като колата преди тях вече била
катастрофирала преди удара. Сочи, че стоповете на колата отпред светнали за
много кратко, те били трета кола и нямало възможност за реакция, като не
разбрал защо колите отпред са спрели рязко. Слезли от колата и видели, че
бронята е леко чукната и одраскана. Не си спомня да е имало автобус, били трета
кола и не разбрали каква е причината за спирането на първата кола.
Свидетелства, че е сигурен, че лекият автомобил „Пежо“ ударило колата пред него
(в свидетелските показания, посочена като „автобус“), след което те се ударили
в лекия автомобил „Пежо“, като разстоянието между двете коли било нормално –
около 2-3 метра, а скоростта била ниска, защото тъкмо тръгвали на светофара.
Съдът на основание
чл. 174 ГПК е поставил свидетелите Р.А.Н. и Г.Ц.Г. в очна ставка досежно
противоречието в свидетелските показания относно обстоятелството кой удар във
верижната катастрофа е настъпил пръв. Свидетелката Р.Н. излага пред съда, че е
участвала в произшествие, настъпило на 17.03.2017 г. и управлява лек автомобил
„Пежо 205“, като сочи, че се ударила в автомобила пред нея след като била
блъсната от лекия автомобил „Форд Фокус“. Свидетелят Г.Ц.Г. свидетелства, че е
участвал в произшествие, настъпило на 17.03.2017 г., като бил пътник в лек
автомобил „Форд Фокус“, като видял, че колите пред него се удрят, но не е
сигурен дали лекият автомобил „Пежо 205“ не се е ударил в колата пред него,
преди те да го блъснат. И двамата свидетели поддържат пред съда, че казват
истината.
От заключението на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза се установява, че с оглед данните по делото
са възможни два механизма на произшествието. При първата хипотеза първият удар
е настъпил в предната част на лек автомобил „Форд Фокус“ в задната част на лек
автомобил „Пежо 205“, след което от придадената кинетична енергия на лек
автомобил „Пежо 205“ последният е отхвърлен напред и с предната си част е
ударил задната част на лек автомобил „Пежо 206“. При втората хипотеза първият
удар е настъпил от предната част на лек автомобил лек автомобил „Пежо 205“ в
задната част на лек автомобил „Пежо 206“, като при блокиращ челен удар на лек
автомобил „Пежо 205“ е възможно да е достигнало по-голяма стойност от
максимално възможно при задействие на спирачната система, при което времето за
спиране на лек автомобил „Форд Фокус“ е намаляло и е настъпил удар от неговата
предна част със задната част на лек автомобил „Пежо 205“.
Вещото лице
е посочило, че анализирайки уврежданията по лек автомобил „Пежо 205“ може да се
предположи, че уврежданията в предната част са многобройни и са вследствие на
движение напред и удар в предния автомобил. Вещото лице е посочило, че е
напълно възможно при внезапно спиране на предходно движещото се моторно
превозно средство при малко разстояние между лек автомобил „Пежо 205“ с рег. №
**** и лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № **** вероятността да последва удар е
много голяма, като базирайки се на тежестта на уврежданията – скоростта, с
която са се ударили двата автомобила е по-висока от 20 км/ч. От друга страна
вещото лице е посочило, че общата маса на лек автомобил „Пежо 205“ е 970 кг. и
ако спрелият на място и освободен от скорост лек автомобил бъде ударен отзад от
движещия се с по-голяма маса такъв, то той би се преместил напред. В този смисъл
експертизата е уточнила, че изследвайки деформациите на лек автомобил „Пежо
205“ в задната част и възрастта на автомобила, е възможно силата на удара от
лек автомобил „Форд Фокус“ да причини преместване – отхвърляне на лек автомобил
„Пежо 205“ и последващ удар с лек автомобил „Пежо 206“.
Вещото лице е уточнило, че от
по-големите поражения в предната част, които е получил лек автомобил „Пежо 205“
може да се състави и хипотеза, при която те са получени от удар в предния
автомобил на ход – при неспазване на необходимата дистанция при внезапно
спиране на лек автомобил „Пежо 206“ и уврежданията да са първични. В тази
хипотеза вещото лице е посочило, че причина за настъпване на удара е късната
реакция на водача на лек автомобил „Пежо 205“, като относно водача на лек
автомобил „Форд Фокус“ не може да се установи дали е реагирал със закъснение на
опасността и действието и бездействието му е в причинно-следствена връзка с
настъпилото произшествие.
Експертизата
е дала заключение, че и при двата механизма на произшествието увреда и
необходимост от подмяна на всички авточасти – в степен, посочена от ищеца, са
технически възможни. С оглед възможността за настъпване на вредите при двата
сочени механизма на произшествието, вещото лице е посочило, че не може да даде
еднозначно заключение по отношение на причинно-следствената връзка.
Вещото
лице е установило, че общата стойност на части, материали и труд, необходими за
възстановяване на автомобила в техническо състояние, годно за употреба, по
пазарни цени с части втора употреба е в размер от 859, 75 лв. с ДДС.
По
допуснатата служебно от съда допълнителна съдебна авто-техническа експертиза
вещото лице е определило, че стойността на вредите в предната част на
автомобила е в размер на сумата от 577, 61 лв. с ДДС, а в задната част от 322,
46 лв. с ДДС.
Съдът
намира, че от събраните в производството по делото доказателства се установява,
че вредите на увредения лек автомобил „Пежо 205“ с рег. № **** са настъпили
вследствие на верижна катастрофа, при която посоченият лек автомобил се е
ударил в движещия се пред него лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № ****,
вследствие на което е бил ударен от лек автомобил „Форд Фокус” с per. ****.
В
случая съдът намира, че това е най-вероятният механизъм на произшествието,
който се установява от събраните в производството по делото доказателства,
доколкото протоколът за ПТП не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила
относно механизма на произшествието, последният не удостоверява изявления на
ответника, а свидетелските показания, събрани в производството са противоречиви
относно поредността на настъпване на ударите между леките автомобили, участвали
във верижната катастрофа, като това противоречие не е отстранено от съда и по
реда на чл. 174 ГПК чрез поставянето на свидетелите в очна ставка. За да
достигне до този извод съдът съобрази заключението на вещото лице по
допуснатата съдебна авто-техническа експертиза, която е установила, че вредите
по отношение на лек автомобил „Пежо 205“ са повече в предната част на
автомобила, което според съда е индиция за настъпване на удар първо в предната
част на автомобила, като в тази част показанията на свидетелката Н. не следва
да бъдат ценени на основание чл. 172 ГПК.
Съобразно
гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че ищецът, чиято е доказателствената
тежест за установяване на механизма на произшествието и причинно-следствената
връзка между деянието и вредите, не установи при условията на пълното и главно
доказване, че произшествието е настъпило като първият удар е настъпил между лек
автомобил „Форд Фокус” с peг. ****и „Пежо 205“ с рег. № ****, след което от
удара „Пежо 205“ с рег. № **** се е отместил напред и се е ударил в намиращия
се пред него „Пежо 206“ с рег. № ****.
При
така установения механизъм на произшествието съдът намира, че поведението на
ответника – водач на лек автомобил „Форд Фокус” с peг. ****е било противоправно
– осъществено в нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП.
Водачите
на моторни превозни средства са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват, длъжни са при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите на пътно
превозно средство са длъжни да се движат на такова разстояние от движещото се
пред тях друго превозно средство, че да могат да избегнат удряне в него, когато
то намали скоростта или спре рязко. Водачите на пътно превозно средство не
трябва да намаляват скоростта рязко, освен ако това е необходимо за
предотвратяване на пътнотранспортно произшествие.
В
случая щетите на процесния лек автомобил „Пежо 205“ с рег. № **** са настъпили
вследствие на участието му във верижна катастрофа, при която водачът му от своя
страна, поради неспазване на необходимата дистанция реализира произшествие със
спрелия пред него лек автомобил, след което е ударен от водачът на лек
автомобил „Форд Фокус” с peг. ****, който също в нарушение на правилата за
движение по пътищата не спазва необходимата дистанция от движещия се пред него
лек автомобил, за да може да избегне удар в него, респ. да намали, ако движещият
се пред него лек автомобил спре рязко. В този смисъл вина за настъпване на
произшествието има и ответникът, като деянието му, осъществено в нарушение на
правилата за движение по пътищата – в т.ч. правилото на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, се
намира в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка единствено с
вредите, възникнали при съприкосновението на двата автомобила – тези в задната
част на лек автомобил „Пежо 205“ с рег. № ****, а именно – задна броня, халоген
задна броня, лайстна задна броня, заден номер и светлоотразител задна броня.
В този смисъл не е налице
причинно-следствена връзка между противоправното поведение на ответника –
делинквент и настъпилите вреди в предната част на увредения лек автомобил,
поради което фактическият състав за ангажиране на деликтната отговорност на
ответника не е осъществен за тези вреди, респ. в полза на застрахователя не е
възникнало процесното регресно право.
Причинно-следствената
връзка между деянието на ответника и твърдения вредоносен резултат в задната
част на процесния лек автомобил е установена и от приетата като компетентно
изготвена съдебна авто-техническа експертиза. Вещото лице е формирало своите
фактически (доказателствени) изводи въз основа на установените по делото
обстоятелства, като установява, че повредите върху автомобила съответстват на
механизма на настъпване на процесното ПТП. Съдът намира, че вредите в задната
част на автомобила са закономерна, естествена и необходима последица от
допуснатото от ответника нарушение на правилата за движение по пътищата, като
по вече изложените от съда съображения не се установява настъпилите увреждания
в предната част на автомобила да са пряка последица от противоправното деяние
на ответника - делинквент.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Следователно нормативната цел на тази
правна норма е насочена към пълно репариране на вредоносните последици, което
обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес. В този смисъл
съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд, която остава приложима,
макар да е постановена при действието на отменения КЗ - така Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. №
652/2009 г. на ВКС, ТК, в което е прието, че „при съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие – чл. 208, ал. 3 КЗ, като ползва
заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява
дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №
24/08.03.06 г. С оглед на отговора на поставения по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК
въпрос въззивното решение съответства на тълкуването на закона, направено от
касационния съд. Застрахователното обезщетение е определено по заключението на
изслушаната автотехническа експертиза, в което са изчислени разходите за нови
части и труд за ремонт на увреденото МПС по
пазарни цени към датата на ПТП”.
Дължимото
застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди на собственика на
процесния увреден автомобил – в задната част на автомобила, се равнява на
пазарната стойност на ремонтните дейности по неговото възстановяване – в размер
на сумата от 322, 46 лв. с ДДС (съгласно заключението на допусната и приета от
съда САТЕ). Установява се обаче, че застрахователят е заплатил застрахователно
обезщетение в по-висок размер – 519 лв. Искът е основателен до установения от вещото лице размер на
щетата единствено за вредите в задната част на лекия автомобил на стойност
от 322, 46 лв. Следва в полза на застрахователното дружество да се присъдят и
претендираните ликвидационни разноски от 15 лв., които са пряка и
непосредствена последица от застрахователното събитие и образуваната щета за
заплащане на застрахователно обезщетение. Следователно общо дължимото
обезщетение, ведно с ликвидационните разноски, е в размер от 337, 46 лв.,
поради което исковата претенция следва да бъде уважена до този размер и
отхвърлена за разликата до пълния й предявен размер от 534 лв.
С
оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от
иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в
настоящото съдебно производство разноски. Ищецът е доказал разноски в общ
размер от 305 лв., от които сумата от 50 лв. за държавна такса, 220 лв. за
съдебно авто-техническа експертиза и сумата от 35 лв. – депозит за свидетели.
Съобразно уважената част от предявените искове в полза на ищеца по съразмерност
следва да се присъди сумата от 192, 74
лв.
В
полза на ответника и съобразно изхода на правния спор на основание чл. 78, ал.
3 ГПК следва да бъдат присъдени разноски. Ищецът е доказал заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1 150 лв. и депозит за
вещо лице от 80 лв. – или сумата от общо 1 230 лв., от които съобразно
отхвърлената част от предявения иск следва да се присъди сумата от 452, 70 лв.
Така
мотивиран, Районен съд - Пловдив
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 500, ал. 2 КЗ Х.И.И., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 337, 46 лв., представляваща изплатено от ищеца в полза на третото
увредено лице Д. П. Г.застрахователно обезщетение от 322, 46 лв. и
ликвидационни разноски от 15 лв., която сума е дължима от ответника –
делинквент, който към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие
– 17.03.2017 г., е управлявал лек автомобил „Форд Фокус” с peг. ****без
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно
средство, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 30.07.2019 г., до окончателното изплащане
на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за главница над присъдения размер от 337, 46 лв. до пълния му предявен
размер от 534 лв.
ОСЪЖДА Х.И.И., ЕГН **********,***” АД, ЕИК *********,
сумата от 192, 74 лв. – разноски в
исковото производство по гр.д. № 18957/2019 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански
състав.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК *********, да заплати на Х.И.И., ЕГН **********, сумата от 452, 70 лв. – разноски в
исковото производство по гр.д. № 18957/2019 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
Секретар: ПК